Извънсъдебно разрешаване на спорове за интелектуалната собственостИнтелектуалната собственост (ИС) е основен компонент на съвременната икономика на знанието и нейното ефективно използване е от решаващо значение за развитието на националната икономика.
От своя страна, споровете за права върху обекти на ИС могат да попречат на успешното използване на правата върху интелектуалната собственост и дори да изложат на риск успеха на една компания, без значение колко голямо е нейното портфолио с нематериални активи. Поради това, от съществено значение е, споровете да се управляват и разрешават ефективно. За да се постигне това, страните трябва да са запознати с всички възможности за разрешаване на спорове.

Споровете за интелектуална собственост могат да се решават по съдебен и извънсъдебен ред.

Съдебните способи имат значителна история и богата практика, но не винаги са най-ефективното средство за разрешаване на спора. Те са традиционният метод във всички случаи, които не могат да бъдат разрешени с постигане на предварително споразумение между заинтересованите страни. По същността си, те са скъп метод, поради ангажираността на много участници в целия процес. Разноските включват адвокатски хонорари, такси за експертизи, държавни такси и др. Въпреки значителният финансов ресурс, който този способ изисква, не това е най-големият му недостатък от гледна точка на обекта самия спорен обект на ИС.

Най-важният фактор, който следва да се вземе под особено внимание от страните, планиращи да подходят към съдебно решаване на своя спор, е Факторът Време. За монетизирането на един нематериален актив, времето понякога може да бъде от изключително значение. Има продукти на интелектуална собственост, чийто жизнен цикъл е само няколко години, дори по-малко от година. Именно затова времевият фактор е много важен при спорове с обекти на интелектуална собственост, защото животът на тези активи е в пъти по-малък от материалните активи.

Въпреки че един спор за интелектуална собственост може да бъде решен чрез съда, налице е тенденция за нарастващ интерес към извънсъдебните способи за разрешаване на спорове като медиация, арбитраж или други процедури за алтернативно разрешаване на спорове (ADR от Alternative Dispute Resolution).
Само преди 10 години, едва 7% от всички спорове в областта на интелектуалната собственост са се решавали извънсъдебно, с процедурите на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС/WIPO), докато днес вече над 20% от страните по тези спорове, избират да ги решат извън съдебните зали.

Методите за алтернативно разрешаване на спорове могат да бъдат използвани в почти всички спорове по интелектуална собственост, особено между страни, използващи различни юрисдикции. Методите могат да дадат на страните възможност за увеличаване на техния контрол върху процеса по разрешаване на спора. Ако бъдат управлявани по ефективен начин, способите за алтернативно решаване на спорове могат да спестят време и пари.

В допълнение, следва да се отбележи, че тъй като процедурите са изцяло зависими от съгласието на страните по делото, тяхното прилагане доста често сближава участниците в процеса, вместо да засили противоречията между тях. Тъкмо обратното се наблюдава при съдебното решаване на спорове, при което страните остават на непримирими позиции до самия край на производството. Този благоприятен ефект на арбитрирането и медиацията дава възможност на страните по-лесно да разрешат възникналия спор, да достигнат до консенсус, а често дори да продължат своите бизнес отношения след приключването на процеса по разрешаване на спора. Най- широко използваните методи за извънсъдебно решаване на спорове към WIPO са медиация и арбитраж.

С разрастването на бизнеса в световен мащаб и развитието на дигиталните технологии като лесен способ за комуникация с всяка точка на света, бизнес отношенията на пазарните субекти често напускат пределите на собствената им държава. Трансграничните бизнес отношения невинаги вървят по план и често в тях възникват спорни моменти. Голям процент от търговските спорове в областта на интелектуалната собственост включват участници от различни страни.
Разрешаването на спорове, свързани с правни норми и заинтересовани страни, намиращи се в различни юрисдикции, представлява значително предизвикателство за Центъра по Арбитраж и Медиация към СОИС и за страните, притежатели на права на интелектуална собственост. Изправени пред ограниченията, породени от националните съдебни системи, собствениците на права на ИС, трябва да обмислят предимствата, предлагани от процедурите по медиация и арбитраж за разрешаване на спорове с повече от една юрисдикция, свързани с интелектуална собственост. При алтернативното разрешаване на спорове, и в частност медиацията, тези международни различия не представляват трудност при разрешаването на спора. Наред с възможността за контрол над процеса и избора на медиатор/ арбитър, това е една от най-важните причини за страните, избиращи извънсъдебни методи за разрешаване на спора си.

Решението по медиационен или арбитражен спор има приложимост не само в страните на участниците. Нюйоркската конвенция е един от ключовите инструменти в международния арбитраж. Тя се прилага за признаване и изпълнение на арбитражно решение на чуждестранна юрисдикция. С нейна помощ, арбитражни решения, взети в страна член на конвенцията, могат да бъдат приложени във всяка друга страна-членка.

Друга важна, положителна тенденция, е че страните не изчакват назряването на спора, а в предварително подписаните договори включват арбитражна клауза за решаване на бъдещ спор с помощта на извънсъдебните методи на СОИС. Това им дава значителна свобода на действие, като всяка страна знае, че при наличие на спор, тя може да подаде молба за започване на процедура към Центъра по арбитраж и медиация на СОИС.

Контролът на страните над процеса, неутралната експертиза, както и конфиденциалността на цялостния процес, са други важни фактори, при избора на извънсъдебен метод към СОИС. Страните сами определят времето и мястото на своите срещи, избират експерт, който да ръководи спора (експерти със значителни компетенции и опит в своите сфери), като Центърът на СОИС е готов във всеки един момент на затруднение или неразбирателство между страните да помогне при вземане на решение.

Разбира се, не всички страни са съгласни да започнат консенсуална процедура като медиация или арбитраж. За недобросъвестните нарушители или патентните тролове, тази процедура е неприложима. Същността на медиацията се крие в желанието на всички участници в нея за разрешаване на спора и постигане на решение, в полза на всички страни. Също така, неформалността на процедурата е пречка за някои участници, които търсят официално съдебно решение или прецедент. Медиационните правила правят прекратяването на процедурата много лесно. Ако дадена страна е недоволна, по всяко едно време (след първата медиационна сесия) може да напусне процеса.

Дали в тези процедури се крие бъдещето на разрешаването на спорове в интелектуалната собственост и какъв ефект могат да имат върху консервативната съдебната система като правоприлагаща институция, само времето може да даде този отговор.

Засега повеят на вятъра е в тази посока, но дали неговата скорост тепърва ще нараства? Интересно е да следим този процес.

Петър Иванов

1Legal.Net Blog © 2017

Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Тагове: Интелектуална собственост