Полезният модел като икономически фактор

    I. Възникване на правната закрила

    В Република България – през 1991 г. със Закона за патентите. По това време само няколко държави закрилят полезния модел. От тогава уредбата е претърпяла няколко изменения и допълнения, последните от 2006 г., които я реформират значително.
    Сега 80 държави закрилят полезния модел;
    + 16 държави, обединени в регионалната организация ARIPO (англо-говореща Африка),
    + подобния иновационен патент на Австралия.

    II. Основи

    • Насърчава изобретателската мисъл без необходимостта от огромни финасови инвестиции и мащабна организация.
    • Смятат се подходящи за малки и средни предприятия.
    • Често са насочени към по-скромни усъвършенствания или нагаждане на съществуващи продукти,често в хода на производството на продукция;
    • Особено подходяща закрила топологията на итегралните схеми при несполуките на нашия закон и Вашингтонската конвенция.
    • Подходящи за национални икономики с по-скромни възможности.

    III. Параметри

    • Критериите за закрила да са смекчени, в сравнение с патентоспособността
    • Закрила за технически решения с по-къс полезен живот
    • Закрилата да се предоставя бързо
    • Закрилата да се получава опростено
    • Закрилата да не е скъпа
    • Възможност за паралелна заявка към заявката за патент и за трансформация на заявката за патент в поледен модел?
    • Публикацията да е незабавна с оглед на бързото информиране на публиката

    IV. Задача на този анализ

    • Доколко действащата уредба съответства на така замислените основи?
    • При сравнение с патентите – доколко някои положения са пренесени по инерция? Доколко наистина са нормативно изграждане на основния замисъл?
    • Дали едно отдалечаване от патентите не би довело до по-добри резултати за стимул към техническото усъвършенстване и икономическия растеж?

    V. Съпоставки с патента:

    • Като обект
    - По изключена материя
    - По критерии за защитимост
    • По процедура за регистрация – заявителна система – алтернативно проучване и експертиза по същество. Сроковете в процедурата.
    • По заличаване на регистрацията (обявяване на недействителност).
    • По експертизата – дори при не осообено обещаващ доклад за международното проучване по Договора за петнтно коопериране (РСТ) може да се превключи на полезен модел и да се получи закрила.
    • Тъй като критериите за регистрация са смекчени в сравнение с патента, огледално на тях и основанията за заличаване са по трудни за конкурентите. Всъщност за конкурентите на притежателя на полезния модел е много по-трудно да заличат регистрацията му, отколкото да заличат патент, тъй като трябва да докажат липсата на едни минимални изисквания за закрила. При липсата на експертиза по същество, правата върху полезния модел всъщност излизат много по-гарантирани и стабилени, в сравнение с патента.
    • По защитен акт – патент – свидетелство за регистрация. Има ли разлика в свидетелствата с и без експертиза?
    • По срока на закрила.
    • По таксите.

    VI. Като обект по изключена материя

    • Не са полезни модели:
    - същите “необекти”, както изобретенията;
    - елемент, изолиран от човешкото тяло (или получен по друг начин) чрез технически процес.
    • Не се регистрират:
    - Непатентоспособните изобретения (по чл. 7 ЗПРПМ).
    - Методи (допускат се в Австрия, Естония, Ирландия, Португалия и Франция).
    - Химични съединения, тяхното използване.
    - Биотехнологични изобретения
    • Подобно на изобретенията и тук незащитимата материя се изключва на два пластта: сходни постижения, които не са полезни модели и полезни модели, които не се регистрират (не са защитими, подобно на непотентоспособността).
    • При това препращане към текстовете за изобретенията, закриляни с патенти, е пропуснато, че полезният модел трябва да се отнася до техниката. От смисъла на отрицанието в това препращане, би могло да се изведе, че и полезният модел също е техническо правило – в изключените явления липсва елемент на правило или на технически характер. В чл. 73, ал. 5 полезният модел е квалифициран като вид изобретение, въпреки че иначе законът и практиката на ПВ постоянно ги отграничава като две самостоятелни категории.

    Препращането към ал. 4 на чл. 6 също крие много неточности. Същият текст не третира биотехнологични изобретения, а патентоспособността на елементи от човешното тяло, вкл. последователността или частичната последователност на човешки ген. Освен неточностите от генетично естество, тук се наслагва трудността в различния смисъл на двете изречения в същата алинея. Според първото изречение откриването на съществуващ човешки ген не е изобретение. Според второто – заради техническия процес, с който е открит съществуващ ген, той може “да съставлява” патентоспособно изобретение. Дали както при изобретенията простото откриване на ген не е полезен модел, или препращането към същата ал. 4 включва и второто изречение – не се считат за полезтни модели и гени, изолирани чрез технически процес? В допълнение към тази трудности е добавено нещо, което важи по ал. 2 - главно при компютърните програми – генът може да се счита полезен модел, доколкото не се иска правна закрила за него като такъв (технически ефект).
    • Остава неизяснен въпросът, дали химични продукти, които не са съединения (напр. сплави) могат да се регистрират като полезни модели. Това може да има огромно значение в областта на новите материали. Проектът за полезен модел на общността включваше и химични композиции. Чисто теоретичен остава въпросът за новите елементи, за които е изказвано и мнение, че са открития. Използването на вещества е метод (метод на приложение), поради което е било излишно да се казва – методите са изключени бездруго малко преди това генерално.
    • В предложението на Комисията фигурираше само изключване на биотехнологичните решения, но не и на процесите (методите).

    VII. Като обект по критерии за защитимост

  • Новост:
  • - относителна световна новост.
    - Много по-широка привилегия на новостта :
    o За всяко недискретно разкриване.
    o С по-дълъг гратисен перидод– 12 м.
    o Може да се претендира по всяко време.
  • Приложимост.
  • - Така както при патентите се прилагат изделията.
  • Изобретателска стъпка.
  • - По отношение на абстрактния стандарт – не специалист в обаластта, а лице с обичайни знания и умения в областта.
    - По отношение на начина - лесно.
    - По отношение на състоянието на техниката – съобразено е с относителната световна новост.
  • Въпреки объркания език и словоред на чл. 73а, ал. 2 ЗПРПМ следва да заключим, че състоянието на техниката включва всичко станало общодостъпно чрез писмено или устно описание, където и да е по света, но разгласяването чрез открито прилагане се отнася само за територията на Република България. Впрочем тук още веднъж проличава, че е по-провилно да се говори за относително световно състояние на техниката, отколкото за новост – защото същата относителност оказва влияяние и на изобретателската стъпка.
  • Препращането към чл. 10 за промишлената приложимост трябва да се тълкува като съответно, тъй като частта за приложимостта на методите (многократно приложение) тук е неприложима. Тук е била необходима по-голяма точност, защото това е единствения критерий, по който задължитулно се провежда експертиза по същество при регистрация на полезния модел.
  • Макар критерият да съответства на качествения критерий за патентоспособност при изобретенията, законодателят не е могъл да се освободи от лексиката при патентите. След като полезният модел не е точно изобретението, то и стъпката едва ли трябва да се нарича изобреталска. Стъпката може да е по-малко от изобретателска, но въпреки това полезният модел да е защитим. Освен това по идентичен начин се наричат два макар и еднотипни, но все пак различни критерия.

  • VIII. Срок на действие на закрилата

    • 4 години от заявяването.
    • Възможност за две продължавания от по 2 години.
    • Общият срок не може да надхвърля 10 години
    • Последното е било малко излишно да се каже, защото 10 години е сумата от първоначалния период и двете продължения – по дълъг срок не би могло да се получи.
    • Този нов начин на също е съобразин с евентуалния по-къс полезен живот на закрилата според характера на техническото решение, а също може да доведе до спестяване на разноски.

    IX. Принудителна лицензия
  • Основанията за налагане на принудителна лицензия тук не са свързани с неизползване.
  • Чрез института на принудителната лицензия законодателят въвежда зависимост между закрилата поради зависимостта при използване на техническите решения.
  • - Можем да разграничаваме независими и зависими полезни модели.
    Техническата зависимост води до правна зависимост между закрилата на две постижения, независимо че такъв вид патенти и полезни модели не са споменати отделно. Това трябва да ни накара да въведем категорията независими и зависими свидетелства за полезни модели в зависимост от това, има ли тхническа зависимост при осъщеествуването на един “втори” патент от един “първи” (чл. 31, б. l TRIPs).

    X. По гарантирани права

  • Законодателят мълчи по този въпрос.
  • Все пак можем да направим извод от текста за нарушенията и исковете – чл. 74д ЗПРПМ.
  • - Погасителна давност?
    - Ако фактическият състав на нарушенията на права върху полезен модел и исковете срещу тези нарушения са същите, както при патентите, то и гарантираните права върху регистриран полезен модел като че ли са същите.

    XI. Производство по регистрация

  • Заявителна система
  • - Проверка на формалните изисквания към заявката (да са налице всички изисквани от закона елементи на заявката).
    - Елементи на предварителна експертиза:
    o правилното оформяне на описанието
    o и претенциите,
    o единство на полезния модел,
    o да не изключена
    o или незащитима материя.
  • Негативен елемент на материална експертиза – за промишлената приложимост
  • - Докато при патентите е проверочна с отложена експертиза по същество.
    - За промишлената приложимост – но само ако разкритото в заявката влиза в явно противоречие с изискването за промишлена приложимост.

    XII. Трансофрмация и паралелна заявка

  • Трансформация
  • - Срокове
    o чл.47а – 3 месеца след решението за отказ (в срока за обжалване пред отдела по спорове)
    o чл. 46б, – 15 месеца от приоритетната дата – частен случай при непоискване на експертиза или неплащане на таксите за нея. Двата срока и срока за парлелната заявка съвсем не са съгласувани
    - Трансформация на международна заявка по РСТ в заявка за полезен модел (при необлагодотелстващ доклад).
  • Срокове за паралелната заявка – на практика преди окончателния отказ да се издаде патент.
  • - изненадващо далеч след приоритететния срок.
    С термина „трансформация” в закона се наричат поне три различни явления (преобразуването на национална заявка за патент в заявка за полезен модел, преобразуването на международна заявка по РСТ в заявка за национален патент или полезен модел и преобразуването на авторско свидетелство в патент).
    Доколкото става дума за промяна на претендираното материално право в процес с промяна на петититума относно вида закрила – суброгация (обективна материална).
    Тъй като този текст е възприет от германския закон, резултатът е системна непоследователност. В Германия заявките не се включват в състоянието на техниката.
    Нормата за паралелната заявка следва да се приеме за специална по отношение на състоянието на техниката и новостта, така че по-старата заявка за патент да не опорчава, когато паралелната заявка е подадена след приоритетния срок на заявката за патент.

    XIII. Факултативни процедури

  • Проучване на състоянето на техниката по искане на
  • - заявителя;
    - всяко трето лице.
  • Доклад за състоянието на техниката.
  • Факултативна преценка на защитимостта след представяне на доклада.
  • - ползата за третото лице е по-малка, отколкото при патентоването, защото въпреки негативните за заявителя данни за състоянието на техниката, те по трудно опорочават новостта и изобретателската стъпка.
    • Срок в който заявителят може да поиска проучване не е посочен. Предполага се, че това може да бъде до постановяване решение за регистрацията, тъй като след това той не е заявител, а носител на права върху полезния модел.
    • Поставя се въпросът за правния интерес на третото лице – изглежда няма такъв в конкретен смисъл, въпреки всички догми в процеса.
    • Очевидно в ал. 3 има неточност като говори за материална експертиза, защото проучването е част от материалната експертиза, а вече е извършено. А според текста лицата не могат да пристъпят направо ктъм материална експертиза, защото следва да представят доклада за проучването. Явно че става дума за втората фаза на материалната експертиза – преценка на защитимостта.
    • Откъде трето лице може да научи за заявката и да поиска проучване на състоянието на техниката, след като заявката остава поверителна до публикацията за регистрацията – чл. 77а.

    XIV. Отлагане на регистрацията

  • Докато при патентите се отлага експертизата
  • - ако не бъде поискана – закрила никога няма да се получи,
    - при полезните модели може да се поиска отлагане на регистрацията за 15- месечен срок от заявяването
    - ако не бъде поискано – ще се получи закрила.
    А какво отношение има приоритета на заявката към това отлагане и срока на закрила, никак не става ясно от този текст. Вероятно по инерция е преминало тук от някои текстове, които визират други отношения, но не и сроковете в производството и за действието на патента или свидетелството.

    XV. По таксите. Сравнение по минимални такси в лева

    Патент
  • заявяване * 50
  • проверка 50
  • предварителна експертиза 160
  • проучване и експертиза * 200
  • публикация на заявка 80
  • издаване на патент 80
  • публикация на описанието, претенциите и чертежите към патента 100
  • публикация за издаване на патент с независимите претенции 50
  • поддържане действието на патента през първите 4 години 200
  • ________________________________
    Общо: 970 (765)

    Полезен модел
  • заявяване * 50
  • проверка 200
  • публикация на заявката 100
  • издаване на свидетелство 50
  • регистрация на ПМ 100
  • публикация за регистрация 50
  • ____________________________
    Общо: 450 (425)

    Таксите за заявяване, експертиза и обжалване на решенията на експертизния отдел по заявките за изобретения, както и таксата за подаване на заявка за полезен модел се заплащат в размер 50 на сто, ако заявителите са изобретатели, микро- и малки предприятия по Закона за малките и средните предприятия, държавни или общински училища, държавни висши училища или академични научноизследователски организации на бюджетна издръжка. Тази отстъпка може да се ползва само на едно от основанията.
    При патентите е прибавено пъддържане действието на патента през първите 4 години, за да се изравни срока на закрилата с разноските при ПМ, така както са включени в таксите за ПМ.
    Този бюджет може да бъде надвишен при различни усложнения – претендиране на приоритет, повече страници описание, внасяне на промени по собствена инициатива, обжалване (а при полезните модели – при искания за проучване, за експертиза) и мн. др.
    Таксите у нас не са високи и са минимални в сравнение с Европейския патент – 60 000 евро при пет посочени държави. Същевременно структурата на таксите предизвиква някои недоумения. Отсъпката от 25 лева (около 13 евро) за категорията заявители, които трябва да бъдат стимулирани е незначителна.
    От съпоставката излиза, че е четирикратно по-сложно да се направи формална проверка на заявката за полезен модел, която уж е опростена, от тази за патент. Същата логика е приложена и при публикацията на заявката.

    XVI. Сроковете

  • 1 месец – проверка за класифицирана информация
  • 1 месец – формална проверка (минималните документи за формиране дата на заявяване; сроковете за паралелната заявка, реквизитите на заявлението)
  • 1 + 3 месеца – за отговор и отстраняване на недостатъци
  • 3 месеца +++ – частична материална експертиза при явна неприложимост
  • 3 + 3 месеца – становище и отстраняване недостатъци
  • 1 месец – окончателни такси
  • 14 дни за вземане на решение за регистрация
  • (+ ) регистрация.
  • 1 месец – публикация в бюлетина
  • 1 месец – издаване на свидетелство__________________________
  • (12/) 18 месеца при най-оптимистично развитие на процедурата

    Производството е малкто по-бързо, отколкото при патентите, но несобразено с технологичните реалности.
    Не е изпълнено едно от основните правно-политически намерения – за бърз достъп на обществеността до полезния модел. Публикацията в Бюлетина се извълшва при прeдпоследната стъпка на производството, при която закрилата вече е предоставена – чл. 77а. Всъщност това прави невъзможно предвидената опозиция по време на производствто.
    В много европейски държави производството трае 1 месец. В Германия – 2 месеца. При съпоставка с европейските национални системи и изискавнията на съвременната техника и индустрия сроковете на нашено производства са прекалено дълги и необсновани. Този извод се налага и с оглед на действията, които трябва да извърши решаващия орган, които отнемат няколко часа.

    XVII. Проучване и експертиза

  • Законът не отговаря, какво е правното значение на доклада за проучването и резултатите от ексретизата.
  • - Дори не се посочва, експертизата обвързана ли е с доклада, въпреки че поискването и става чрез неговото представяне
  • Сравнителноправният преглед показва, че докладът е задължителен при всички по-нататъшни юридически процедури.

  • XVIII. Режимът?

  • Възможен ли е конвенционен приоритет:
  • - след като обектите, процедурата и закрилата им е толкова различна в отделните държави (чл. 4 от парижката конвенция);
    - след като няма материална експериза при което не може да ес установи идентичността на пм в базисната и в последващата заявка (независимост на заявките)?

    XIX. Режимът?

  • Изчерпва ли се закрилата на ползния модел
  • - точно като при патентите ли?
    - при пускане в единното пазарно пространство?

    XX. Данни

    Регистрации патенти полезни модели
    през 2008 95 149

    Действащи 393 398
    към 2008

    Данните показват, че полезните модели значително надхвърлят патентите.
    Същевременно закон от повече от сто члена им отделя 23 члена , и то предимно за да препраща към текстове, уреждащи патентите.
    По отношение на приблизително еднаквия брой действащи патенти и регистрирани модел не бива да се забравя, че срокът на действие на патента е поне два пъти по дълъг.
    При съпоставка данните може да се направи извод, че полезните модели са двойно повече от патентите (което означава двойно повече производства).

    XXI. Заключение

  • Уредбата е
  • - изкуствено привнесена отвън, затова отражателна;
    - без връзка с действителното значение на обекта в местните условия;
    - и бюрократично-инерционна.
  • Необходим е нов самостоятелен закон.
  • Законът трябва обосновано да се отклонява от “режима” на патентите.
  • Законът трябва да държи сметка за днешната и утрешната обстановка, в което ще действа.


© 2013 Доц. Емил Марков
Тагове: Интелектуална собственост