Процедури за извънсъдебно решаване на потребителски спорове по ЗЗПКакво представлява алтернативното решаване на потребителски спорове и какви са неговите предимства?

Процедури за извънсъдебно решаване на спорове по ЗЗП.

С последните изменения и допълнения на Закона за защита на потребителите, публикувани в бр. 57 на ДВ от 28.07.2015 г. на потребителите се предоставя още един начин за извънсъдебно решаване на спорове, свързани със задължения, произтичащи от договори за продажба или за предоставяне на услуги. Така, освен към помирителните комисии и медиатори към Комисията за защита на потребителите се прибавя възможността за отнасяне на споровете към органи за алтернативно решаване на спорове (АРС).

Както подсказва наименованието на новия раздел II от Глава Девета, става въпрос за алтернатива в полза на потребителите, която цели по-бързото и евтино решаване на спорове без да се стига до съд. По този начин българският законодател поставя основите на достъпна от потребители и търговци онлайн платформа за решаване на национални и трансгранични спорове в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 534/2013.
Промените са резултат от стремежа на Европейската комисия да стимулира онлайн покупките на стоки и предоставяне на услуги в рамките на Европейския съюз чрез гарантиране на по-лесно достъпна защита в случай на спорове.

"Национален спор" е "всеки спор, възникнал във връзка с договор за продажба или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките или услугите, пребивава в същата държава – членка на Европейския съюз, в която е установен търговецът."

"Трансграничен спор" е "всеки спор, възникнал във връзка с договор за продажба или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките или услугите, пребивава в държава – членка на Европейския съюз, различна от тази, в която е установен търговецът."

От обхвата на алтернативното разрешаване на спорове са изключени, изчерпателно изброените в чл. 181б случаи.
За улеснение на потребителите пълен списък на одобрените от Министъра на икономиката органи за АРС бива публикуван на сайта на Министерството и съдържа информация относно наименованието, данните за контакт, евентуални такси, езици, на които може да се провежда процедурата, обхват на разглежданите спорове, дали процедурата е присъствена или неприсъствена и начин на провеждането й, дали са предвидени условия, при които може да бъде отхвърлено разглеждането на спора, както и обвързващата сила на решението на органа.

Освен в споменатия списък, потребителите могат лесно да се ориентират към кой упоменат орган за АРС конкретно да се обърнат чрез информация, предоставена на сайта на самия търговец, срещу който повдигат жалба както и чрез Комисията за защита на потребителите.
В случаите на трансгранични спорове на интернет страницата на Европейската комисия е публикуван списъкът на признатите органи за АРС на държавите – членки на Европейския съюз.Нещо повече. Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите съдейства на потребителите да получат достъп до орган за АРС в друга държава – членка на Европейския съюз, компетентен да разгледа трансграничния спор.

Органът за АРС разглежда спорове спазвайки принципите на експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност и е длъжен да поддържа актуализирана интернет страница, която предоставя на страните лесен достъп до информация и до процедурата за АРС без да са длъжни да използват услугите на адвокат или друг юрист. Органът за АРС също така трябва да предоставя възможност на потребителя да подаде жалба на мястото, където е установен, по пощенски път, по факс или друг начин (офлайн), да гарантира възможност за обмен на информация между страните чрез електронни средства или, когато е приложимо, по пощенски път и да предостави посочената в чл. 181е информация, която да е леснодостъпна и разбираема за потребителите.

В чл. 181г, ал.5 са посочени случаите, при които органът за АРС може да откаже да разгледа спор.

Окончателният акт, с който приключва процедурата за АРС може да е предлагане на решение, налагане на решение или събиране на страните по спора, с цел подпомагане намирането на решение по взаимно съгласие. В случаите, когато органът за АРС решава спор между потребител и търговец чрез налагане на решение, решението има задължителна сила ако страните предварително са били уведомени за задължителния му характер и са заявили изрично съгласието си.
Законът изрично посочва, че "когато потребител и търговец сключат споразумение за решаване на спорове от орган за АРС, преди да е възникнал спор между тях, и то лишава потребителя от възможността за защита по съдебен ред, това споразумение не обвързва потребителя." (подч.мое- С.П.)

Процедурата за АРС не е предпоставка и не лишава потребителя от възможността за защита по съдебен ред.

Същото важи и за досега съществуващата и все още алтернативна процедура за извънсъдебно решаване на потребителски спорове пред помирителни комисии към Комисията за защита на потребителите, както и от медиатори на служба към Комисията, които съдействат за доброволно решаване на спорове.

Помирителните комисии са общи и секторни и разглеждат споровете между потребители и търговци еднократно с изготвянето на помирително предложение.
Общите помирителни комисии съдействат за разрешаване на национални и трансгранични спорове между потребители и търговци за договори за продажба на стоки и предоставяне на услуги, включително във връзка с гаранционната отговорност, правото на рекламация за стоки или услуги, неравноправни клаузи в договорите, нелоялни търговски практики, предоставяне на съществена информация, туристически услуги и договори, сключвани с потребители. Те разглеждат и спорове между потребители и търговци в сектори на икономиката, в които няма орган за АРС.
Секторните помирителни комисии разглеждат национални и трансгранични спорове между потребители и търговци в следните сектори на икономиката: енергетика, водоснабдителни и канализационни услуги, електронни съобщения и пощенски услуги, транспорт и финансови услуги.
Седалището и района на действие на общите и на секторните помирителни комисии може да бъде намерено на интернет страниците на Министерството на икономиката и на Комисията за защита на потребителите.

Принципите на дейност на комисиите са същите като на органите за АРС и тяхно задължение е насърчаване на извънсъдебното решаване на спорове и предоставяне на информация относно възможните начини и компетентни органи за тази цел.

Предпоставка за отнасяне на спора пред съответната комисия е безуспешен опит за решаването му директно между страните. Заявлението за сезиране и придружаващите го документи могат да бъдат подадени, в писмена форма, по електронна поща или онлайн чрез интернет страницата на Комисията за защита на потребителите.

Помирителното производство е неприсъствено за страните по спора и обменът на документи може да се извършва онлайн, на място в деловодството на Комисията за защита на потребителите, по пощенски път или по факс.

Производството приключва с помирително предложение, което ако бъде потвърдено от страните има сила на споразумение между тях и неговото неизпълнение е основание за съдебно разглеждане на спора. Нещо повече, страните могат да придадат изпълнителна сила на сключеното споразумение чрез одобрение от компетентния съд.

Последните изменения и допълнения на Закона за защита на потребителите са отговор на изискванията на Регламент (ЕС) 534/2013 и целят гарантирането на по-достъпна и непосредствена защита на потребителите при нарушаване на техните права не само на национално равнище, но и в рамките на целия ЕС. Това безспорно ще доведе до стимулиране на онлайн бизнеса и сключването на трансгранични потребителски договори.

Сабина Попова

1Legal.Net Blog © 2015

Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Тагове: Законодателство