Innovative Legal & Business Services

Настоящият анализ касае основно крипто проекти, които имат за цел предоставяне на услуги, свързани с инвестиции, и в частност управление на портфейл. Tози материал не е изчерпателен и не представлява правен или финансов съвет.

Съществуват различни възможни форми за организиране на финансова и инвестиционна дейност като предприятия за колективно инвестиране – колективна инвестиционна схема, алтернативен инвестиционен фонд и др., европейски фонд за рисков капитал, дейност като инвестиционен посредник. Как обаче проект, базиран на блокчейн и свързан с дигитални (крипто) активи, да направи адекватен избор?

Навигиране на правните режими в ЕС

Правната рамка на ЕС ниво в областта на финансовите активи, инвестициите, финансирането и други дейности, характерни за капиталовите пазари, включва няколко режима – водещия по MiFID II (Markets in Financial Instruments Directive) и предстоящия по MiCA Regulation (Markets in Crypto Assets). Относими са също AIFMD (Alternative Investment Funds Managers Directive) и EuVECA Регламента (European Venture Capital Funds). При съпоставителен анализ на тези актове се забелязват припокриващи се уредби на материята и често препращане от един акт към друг. От една страна, с влизане в сила на Регламента MiCA се очаква по-голяма правна сигурност на дейностите, свързани с криптоактиви, но от друга страна е вероятно да се породят известни неясноти и трудности у пазарните участници по линия на това кой ще е приложимият режим.

Актуалната правна уредба в България

Kриптовалутите (биткойни, алткойни) продължават да се разглеждат, oсчетоводяват и декларират пред НАП като финансов актив. Към настоящия момент в България не е предвиден специален лицензионен режим за извършване на дейности и услуги, свързани с криптовалути.
За повече информация относно актуалната правна уредба на криптоактивите в България, прочетете тук

За избор на най-подходяща юрисдикция в Европа за стартиране на проект с криптовалути, включително относно условия на лицензиране, прочетете тук

Пазар за растеж на МСП beam

Ако сте стартъп и търсите въможности за учредяване на венчър фонд и набиране на капитал, листване на пазара beam е възможeн път за вас. Пазарът за растеж на МСП (малки и средни предприятия) beam, организиран от БФБ (Българска фондова борса), е нерегулиран пазар по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ).
До търговия на пазар beam могат да бъдат допуснати само финансови инструменти като акции, депозитарни разписки, облигации, варанти и права. На пазар beam могат да бъдат търгувани само финансови инструменти, издадени от акционерни дружества (АД). За да бъде допуснато до търговия на пазар beam, дружеството следва да отговаря на най-малко два от следните три критерия:
- има по-малко от 250 служители;
- нетният годишен оборот не надвишава 50 000 000 €;
- общата балансова стойност на активите не надвишава 43 000 000 €.

Така с оглед на това какви активи могат да се търгуват и съществуващи ограничения в правно-организационната форма на юридическото лице (ЮЛ), което може да осъществява тази дейност – само АД, листването на пазара beam има рестриктивен характер относно крипто бизнеса.

Алтернативен инвестиционен фонд

Алтернативният инвестиционен фонд (АИФ) е предприятие за колективно инвестиране, което набира капитал от редица инвеститори и го инвестира в съответствие с определена инвестиционна политика и в полза на тези лица. АИФ е алтернатива на конвенционалните инвестиции в акции, облигации и фиат (не е предприятие за инвестиране в прехвърлими ценни книги) и може да включва рисков капитал, деривативни финансови инструменти, частни капиталови инвестиции, хедж фондове, криптоактиви и други.

Законовата рамка на национално и ЕС равнище урежда дейността на лицата, управляващи АИФ (ЛУАИФ). ЛУАИФ може да бъде лице, различно от управлявания АИФ, или самият АИФ, когато формата му позволява това. Всички ЛУАИФ, базирани в ЕС, независимо дали управляват един или повече АИФ в ЕС или в трета държава, попадат под режима на Директивата за ЛУАИФ (AIFMD).
У нас Комисията за финансов надзор (КФН) е компетентният орган за издаване на лиценз за извършване на дейност по управление на (АИФ). При лицензионния режим стойността на активите надхвърля следните законови прагове: 100 000 000 € (вкл. чрез ливъридж), респ. 500 000 000 € (когато портфейлите се състоят от АИФ, които не използват ливъридж). За стойност на активите под тези прагове е предвиден регистрационен режим.
Поначало основните дейности във връзка с АИФ са: управление на портфейл и управление на риска. Издаденият лиценз на ЛУАИФ има действие за всички държави членки на ЕС.

Законовото изискване за минимален начален капитал за ЛУАИФ, различно от управлявания АИФ, е минимум 300 000 €, а за ЛУАИФ, което е самият АИФ – минимум 125 000 €. Предвидени са редица законови изисквания за управление и представителство, увеличение на капитала, отчетност и други.

Така алтернативните инвестиционни фондове са определяни като “иновативни инвестиционни стратегии и концепции” и към настоящия момент не съществува изрична законова забрана активи в състава на АИФ да са именно виртуални валути. Нещо повече, в края на миналата година Европейската комисия отговори на въпроса на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) дали лицата, управляващи предприятие за колективно инвестиране в криптоактиви, попадат под режима на AIFMD. В отговора на Комисията се подчертава, че преценка следва да се извършва за всеки отделен случай и че доколкото предприятие за колективно инвестиране набира капитал от редица инвеститори за инвестиране в криптоактиви в съответствие с определена инвестиционна политика в полза на тези инвеститори, то то ще се разглежда като АИФ съгласно чл. 4, пара. 1, буква а) от AIFMD. И на следващо място, тъй като AIFMD не предоставя списък с допустими или недопустими активи, АИФ могат по принцип да инвестират във всякакви активи, при условие че ЛУАИФ могат да гарантират съответствие с Директивата.

При всички случаи е препоръчително запознаване с регулаторните изисквания и насоки на локалните финансови надзорни органи относно инвестиции на АИФ в криптоактиви. Малта и Лихтенщайн например са сред държавите в Европа, които имат ясно разбработени насоки, правила и изисквания към инвестиране на криптоактиви в АИФ.

Европейски фонд за рисков капитал

При определени условия ЛУАИФ, които се съсредоточават върху новосъздадени предприятия и предприятия в ранна фаза, могат получат т.нар. EuVECA паспорт във връзка с предлагането на допустими фондове за рисков капитал в ЕС. Обочначението EuVECA им позволява да таргетират не само акредитирани инвеститори по смисъла на MiFID II, респ. българския ЗПФИ, но и непрофесионални и по-малки инвеститори (в т.ч. стартъпи). Това се явява предимство на АИФ режима и EuVECA Регламента по линия на диверсифициране на инвестиционните портфейли и по-широк кръг от инвеститори.

Инвестиционен посредник

Лицензиране като инвестиционен посредник (ИП) също представлява възможност за организиране на инвестиционната дейност. Към момента обаче все още съществува ограничение относно инвестиционни дейности и услуги, свързани с криптоактиви.
ИП е лице, което по занятие предоставя една или повече инвестиционни услуги или извършва една или повече инвестиционни дейности. Правната форма e АД или ООД. Началният минимален капитал варира в зависимост от избраните инвестиционни услуги и дейности (например 250 000 лева за изпълнение на нареждания за сметка на клиенти и/или управление на портфейл). ИП могат да извършват и попечителски услуги като допълнителна инвестиционна услуга (т.нар. custodianship). Изискванията към членовете на управителните и контролните органи на ИП и за отчетност до голяма степен съвпадат с изискванията към тези на ЛУАИФ. ИП имат по-голяма свобода спрямо ЛУАИФ, тъй като могат да извършват сделки с финансови инструменти както за сметка на клиенти, така и за своя сметка. Налице са стриктни задължения за уведомяване клиентите за рисковете от сключваните сделки (има изисквания към съдържанието на предоставяната информация и пр.).

Лицензиране като ИП би позволило възможност за предлагане на повече услуги и дейности, но тук ограничението спрямо лице, управлявящо АИФ, е, че понастоящем регулаторната рамка позволява на ИП само сделки с финансови инструменти по смисъла на MiFID II, респ. ЗПФИ, а криптоактивите към момента не се приемат за финансови инструменти.

Може ли лице, управляващо АИФ, да действа като инвестиционен посредник?

ЛУАИФ може да избере опция да разшири обхвата на своя лиценз с допълнителни инвестиционни услуги, присъщи за ИП по режима на MiFID II и ЗПФИ (на английски т.нар. “top-up permissions”). Тези допълнителни услуги са:
1. управление в съответствие със сключен договор с клиента на портфейл, включващ финансови инструменти, по собствена преценка;
2. инвестиционни консултации относно финансови инструменти;
3. съхранение и администриране на акции и дялове на предприятия за колективно инвестиране;
4. приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти.

За целта е необходима допълнителна оторизация от КФН.

Разрешението за допълнителни инвестционни услуги (top-up permissions) не превръща ЛУАИФ в ИП по MiFID II.

В обратната хипотеза – ИП с лиценз по MiFID не са длъжни да получат разрешение съгласно Директивата за ЛУАИФ (AIFMD), за да могат да предоставят инвестиционни услуги, като например управление на индивидуални портфейли, във връзка с АИФ (чл. 6, пара. 8 AIFMD).

Прилагат ли се мерките за БИП/БФТ към ИП и ЛУАИФ?

ИП и ЛУАИФ са задължени субекти по чл. 4, т. 8 и 9 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Следователно имат задължение за идентифициране на клиентите и проверка на тяхната идентификация наред с другите задължения по ЗМИП.

Какво предвижда предстоящата регулаторна рамка на ЕС относно пазарите на криптоактиви?

При оценката за избор на най-подходяща правна форма за инвестиционна дейност и свързаните с това изисквания за лицензиране на ЮЛ, предоставящи услугите, важен момент е съотношението между приложимите норми на MiFID II и предстоящата единна регулация на пазара на криптоактиви (MiCA).

Освен изискванията към емитентите на криптоактиви, MiCA определя рамка за регулирани „услуги за криптоактиви“, моделирана до голяма степен в съответствие с „инвестиционни услуги“ съгласно MiFID II.

За да предоставя услуги за криптоактиви, които включват функционирането на платформа за търговия с криптоактиви и обмен на криптоактиви за фиатна валута или други криптоактиви, съответната фирма трябва да бъде упълномощена като доставчик на услуги за криптоактиви, инвестиционен посредник или кредитна институция. Процесът на упълномощаване ще включва сериозен контрол върху бизнеса на фирмата, включително във връзка с нейното управление и по-специално пригодност и компетентност на органите, нейните собственици/контролери и системите за контрол.

MiCA предвижда, че ИП, лицензирани по MiFID II, не се нуждаят от лиценз като доставчици на услуги за криптоактиви, когато предоставят само една или няколко услуги за криптоактиви, които са еквивалентни на инвестиционните услуги и дейности, за които са лицензирани. Така например ако получите лиценз като ИП за търговия за собствена сметка, ще можете да предлагате и услугите „обмен на криптоактиви срещу фиатна валута” и „обмен на криптоактиви срещу други криптоактиви“, тъй като се считат за еквивалентни на инвестиционната услуга. Същото положение ще важи и за инвестиционните дейности “организиране на МСТ” и “организиране на ОСТ” и услугата за криптоактиви по MiCA “управление на платформа за търговия с криптоактиви.”

***

Въпреки че предстоящата европейска единна рамка за регулиране на криптоактивите е в процес на обсъждане, препоръчително е навременна подготовка на вашия бизнес с криптоактиви, вече действащ или в процес на стартиране, чрез запознаване със специфичните регулаторни изисквания. В динамичната среда, в която се развиват иновативните технологии, с още по-голяма сила важи максимата “Промяната е единствената константна”. И правото не е и не бива да е изключение.


За повече информация относно основни моменти в проекта за Регламент за пазарите на крипто активи (MiCA) и как да подготвите крипто бизнеса си за промените, изтеглете безплатно копие на електронната книга “EU crypto assets regulation (MiCA) - what to expect?”, автор Жени Ганчева, тук

За правнo консултиране и съдействие във връзка с проекти, свързани с криптоактиви, не се колебайте да се свържете с нас тук.

Павла Цветкова

© 2022 | 1Legal.Net Blog Copyright

Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.