Неустойка за негативни онлайн коментари Замълчи или ... плати

Споделянето на мнение в интернет от потребителите за качеството на стоки и услуги на компаниите отдавна надхвърли своята социална същност и придоби значението на фактор със стойностно изражение в съвременната „споделена икономика”. Съзирайки златните залежи в постоянно разширяващия се периметър на форуми за споделяне на мнения по различни теми, онлайн предприемачите започнаха все по-активно да насърчават потребителите в споделянето на информация и мнения по всякакви въпроси и особено в опита им при пазаруване и получаване на услуги. Сайтове за бизнес ревюта като Yelp отчитат по 120 милиона потребителски посещения на месец.

От друга страна, свободното изразяване на мнение и критицизъм, осигурени по дефиниция на потребителите във виртуалното пространство се превърна в реален проблем, сериозна заплаха за репутацията на фирмите, нерядко със значителни икономически последици.

За да лимитират щетите от споделени негативни коментари, някои доставчици на услуги в САЩ, въведоха специални забранителни разпоредби в Общите условия за своите услуги, създавайки интересен правен прецедент. Известни са искове от фирми, предоставящи стоматологични, сватбени, фотографски и други услуги, подадени срещу потребители, които са изразили публично критични и като цяло негативни мнения за услугите. Потребителите – ответници по тези искове са пренебрегнали клаузите в общите условия, забраняващи публикуване на негативни, уронващи репутацията на фирмата, коментари. Предвидените неустойки за нарушения на т.нар. „анти-клевета клаузи”, в някои случаи достигат до суми над 100 000 долара, независимо дали изнесената негативна информация е вярна или не.

Тази практика провокира силен интерес в юридическите среди. Няма съмнение, че решаването на подобни дела е сериозно изпитание за съдълищата, които трябва да създадат безпрецедентни решения по темата.

Възможно ли е подобен иск да има успех в нашата правна действителност?

Нашето право няма аналог на английската правна конструкция “disparagement”, която има своите корени в англоамериканската съдебна система още от обичайното право. В действащото ни законодателство, можем да открием няколко правни възможности за привличане под отговорност при публично разгласяване на негативна информация за компания или за нейните стоки и услуги.

Ако информацията в негативния коментар в интернет е преднамерено клеветническа и не отговаря на истината, публично разпространеното мнение съдържа признаците на клевета, за която се носи наказателна отговорност по чл. 147, ал.1 от Наказателния кодекс. ”Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.” а когато е разпространена публично, глобата достига до 10 000 лева. Условието, което поставя законът е изнесената информация да не отговаря на истината.
Онлайн потребителите и особено форумците трябва да бъдат наистина внимателни, когато изразяват мнението си за компании и техните услуги или стоки.

Възможно ли е обаче да се носи отговорност за вреди от споделена негативна информация, когато тя отговаря на действителността?
Отговорът на този въпрос не претендира за академична точност. За съжаление, отсъстващата съдебна практика по такива казуси също не може да послужи като ориентир в сверяването на часовника с интерпретирането на правните норми по темата. Разсъжденията ми в тази насока се опират единствено в намирането на действащи правни норми и правната логика за тяхното възможно прилагане при уреждане на отношения по повод онлайн разпространение на негативна информация за даден субект.

Отговорът е положителен при наличието на определени условия.

Първото задължително условие е негативният коментар да е изразен от действителен потребител на услугите или стоките на дадена компания. Това означава да се е регистрирал в уебсайта (е-магазина) на компанията като потребител и да е приел Общите условия на компанията. Приемайки общите условия на доставчика на услугата/стоката, потребителят автоматично се превръща в страна по тези условия, които имат силата и законовите последици на двустранен договор.

Второто условие е да има покупко-продажба на стока или услуга, която се подчинява на Общите условия на фирмата.

Трето, Общите условия да съдържат клауза с неустойка за разпространение на негативна информация и коментари. Тази клауза би могла да бъде част от раздела за правата и задълженията на потребителите или да бъде обособена самостоятелно в раздел „Поверителност”.

Мнозина биха възразили, че това е нечестно спрямо потребителя. Така ли е наистина?

Ако засегнатата страна използва тази правна възможност, за да се защити от тенденциозно поднесена негативна информация, която се основава на случайно събитие или е в резултат на злонамерена кампания на конкуренти, тогава употребата на „анти клевета” клауза е разумна и справедлива мярка. Тя трябва да е обвързана с възможност, предоставена на потребителя да отправи жалба и да даде израз на своето недоволство първо пред компанията. При тези условия правната симетрия е налице, защото съществува предпразен механизъм срещу вреди от случайни събития или злонамерени действия като е предвидена достатъчно обхватна възможност ощетеният потребител да бъде удовлетворен чрез повторно внимание и компенсация.
Подходяща за приложение при подобни спорове ми се струва разпоредбата на чл.137, ал.2 от Закона за защита на конкуренцията, съдържаща забрана за разпространение на търговска или производствена тайна „когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.”
Практическото приложение на тази норма спрямо клаузите за неустойка „анти-клевета” би срещнало огромни затруднения, но принципно е възможно сравнително тълкуване и прилагане по аналогия.

Възможна е и друга оценка при въвеждането на неустойката.
Във всички случаи, когато на потребителя не е предоставена процедура за жалби и рекламации, когато потребителското удовлетворение не е главната цел на компанията и когато неустойката се въвежда единствено само като ответна мярка срещу многобройни справедливи коментари и оценки на ощетени потребители, оценката за тази мярка трябва да е категорично негативна.

Отношенията между потребители и доставчици на услуги в онлайн света се развиват извънредно динамично. Консервативно по природа, правото често се задъхва при достигането и регулирането на комплицираните казуси във виртуалния бит на модерната търговия.

Евгения Ганчева

© 2014 1Legal.Net Blog Copyright

Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Тагове: Поверителност