RSS Feed | 1Legal.nethttps://1legal.net/Абонирайте се безплатно за нашия бюлетин, за да имате достъп до новини за интелектуалната собственост, е-бизнеса, промените в законодателството и последните тенденции в правото.bg1Legal.nethttps://1legal.net/images/logo.pnghttps://1legal.net/24058Проект на Société Générale & MakerDAO http://1legal.net/bg/blog-read192-socit-gnrale-and-makerdao-collaborationSat, 09 Oct 2021 13:09:40 +0300Société Générale и MakerDAO – една историческа колаборация, при която се срещат традиционното банкиране и DeFi <br /> <br /> На 30-ти септември 2021 г. Société Générale (SG) е отправила историческо предложение, наречено “Рефинансиране на секюрити токени (Security Tokens Refinancing)” до водещата DeFi платформа MakerDAO за заем в стабилната криптовалута DAI, обезпечен с токенизирани облигации (bond tokens) на SG. <br /> Главна страна в потенциалната сделка е SG-Forge, дъщерно дружество на SG с фокус върху дигиталните активи и е лицензирано като инвестиционен посредник съгласно европейския регламент MiFID II. Обезпечителните токени (OFH tokens) се характеризират като покрити облигации (секюрити токени) и ще послужат като обезпечение за заем, осигурен в стабилната криптовалута DAI. Някои от основните цели, изложени в предложението, са интегриране с един от най-големите DeFi протоколи в света и “спомагане за насърчаването на експеримент във френската правна рамка”.<br /> “Това експериментиране комбинира в себе си както дейности, свързани с традиционните капиталови пазари, така и такива, характерни за децентрализираните финанси (DeFi) и тяхната новопоявила и разрастваща се екосистема,” се казва още в предложението. <br /> <br /> Правната структура и бизнес развитието на предстоящата сделка са сложни и безспорно представляват интерес в глобален план. Потенциалното въздействие на една такава сделка отива отвъд пределите на непосредствените участници в нея. Едно е сигурно – това е повратна точка в световната финансова история и ще бъде следена отблизо. <br /> <br /> За правна помощ във връзка със стартирането на проекти с криптовалути, не се колебайте да се свържете с нас тук.<br /> <br /> Павла Цветкова<br /> <br /> © 2021 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.В светлината на прожекторите – незаменими токени (NFTs) http://1legal.net/bg/blog-read191-in-the-public-eye--nftsWed, 25 Aug 2021 11:51:20 +0300Основни характеристики и правни предизвикателства с крипто активи NFT<br /> <br /> Живеем в интересни времена, където дигитализацията се превърна в норма. Възходът на т.нар. крипто икономика e социален и финансов феномен, който умело е уловил в захвата си най-различни участници – разработчици, инвеститори, финансови институтции и правителства. На пръв поглед може и да изглежда като незаменимите токени (на англ. Non-fungible tokens или NFTs) да са от развлекателната страна на този феномен, но със сигурност са негово най-скорошно доказателство. Дигитален арт колаж на артиста Beeple, CryptoPunk героите и първият в света tweet са сред най-популярните (и скъпи!) незаменими токени, които очароваха пазарите на криптовалути. <br /> <br /> Какво са незаменими токени (NFTs)?<br /> <br /> Накратко, незаменимите токени са уникални дигитални единици под формата на кодове, записани в технологията на споделения регистър (на англ. Distributed ledger technology или DLT), които са привързани към и отразяват дигитални обекти или физически обособени обекти, част от обективната действителност. <br /> <br /> Предвид че именно в последно време незаменимите токени се превърнаха в процъфтяваща тенденция, към момента няма универсална дефиниция, а още по-малко правна. Въпреки това, неизчерпателното изброяване по-долу е опит да се представят някои от съществените характеристики на незаменимите токени:<br /> - Всеки NFT е уникален и незаменим, несменяем с друг NFT за разлика от Биткойн например, който притежава икономическото свойство заменяемост;<br /> - Незаменимите токени са записани и съществуват в блокчейн технологията или друг тип DLT; <br /> - Незаменимите токени се използват за създаването на токенизирано доказателство за собственост върху дадена дигитална версия на оригиналния обект, предмет на представяне с NFT. Следва да се има предвид, че незаменимите токени са на практика почти нерегулирани и въпреки това е възможно да са налице отлики от юрисдикционен и регулаторен характер на различните пазари и държави, включително относно изисквания за лицензиране на дейността с NFT;<br /> - Незаменимите токени могат да удостоверят оригиналния произход и история на собствеността върху обекта, основа на NFT.<br /> <br /> <br /> Права, свързани с незаменимите токени <br /> По отношение на правата, свързани с NFT, моментално се питаме “Какво всъщност получавам, когато си купя NFT?”. Купувачът на NFT на практика притежава самия NFT като токен, като запис в регистър – специфично цифрово представяне на обекта или вещта в основата на това NFT. Купувачът на NFT обичайно получава и правото на ползване върху цифровия обект или вещта, представени с NFT. Това право на ползване се изразява в действия като държане, заемане, прехвърляне, продажба на токена. Обемът на правото на ползване обаче може да варира в зависимост от условията и ограниченията на съответните пазари на незаменими токени, условията, заложени в умните договори, и други. Как стои въпросът по отношение на авторските права върху NFT? Смята се, че носител на авторските права е оригиналният създател на токена.<br /> <br /> Обхват и видове NFT<br /> <br /> Крипто обществеността уверява, че всичко, в цифрова форма или не, може да бъде представено като NFT – от аудио клипове, картини и видео игри до недвижими имоти. Някои нагледни примери са колекционерски предмети и обекти като CryptoKitties и спортни карти, музикални албуми, билети, произведения на изкуството, недвижими имоти, обекти във видео игри, Интернет миймове (на англ. memes), GIF файлове и много други. <br /> <br /> Така незаменимите токени условно могат да бъдат разделени в две категории: <br /> - Цифрови по произход;<br /> - Токенизирани физически обекти.<br /> <br /> Технологията зад NFTs <br /> <br /> Незаменимите токени обикновено се създават с т.нар. умни договори (на англ. smart contracts) и същесвтуват на блокчейн или друг тип DLT като обичайно се държат в дигитални портфейли. Сделките с незаменими токени се управляват от умни договори. Тази иновативна технология определя начина на създаване на NFT, на придобиване, прехвърляне, използване и други. Едно от всепризнатите предимства на блокчейн, което важи и за незаменимите токени, е, че благодарение на блокчейн се поддържа всеобхватен и прозрачен регистър на всички сделки и прехвърляния с NFT, който не подлежи на промяна (така се изключва или поне намалява възможността за извършване на неправомерни действия с NFT).<br /> <br /> По отношение на smart contracts, те представляват компютърни протоколи, които имат за цел дигитално улесняване изпълнението на споразумения. Договорните клаузи се задават посредством блокчейн и винаги когато предварително определени условия настъпят – например плащане, следва автоматично изпълнение на умните договори. При незаменимите токени потенциално могат да се задават уговорки с всякакви характеристики, реквизити и/или ограничения в умните договори – например в случаите на обекти на интелектуална собственост може да се зададе, че всеки път, когато се извърши продажба на NFT, създателят му ще получава възнаграждение (т.нар. royalties на английски). <br /> <br /> За повече яснота относно използваните крипто термини вижте нашия Крипто речник: <br /> -популярните крипто термини и съкращения“Най-популярните крипто термини и съкращения”. <br /> <br /> Правни предизвикателства<br /> <br /> Всеки потенциален инвеститор следва да знае, че има редица правни несигурности и рискове, свързани с незаменимите токени и дейностите с тях. <br /> <br /> Интелектуална собственост<br /> <br /> Въпреки че все още няма нарочна правна уредба на незаменимите токени, автори и практикуващи юристи се обединяват около тезата, че притежаването на даден NFT по своята същност не предоставя авторските права върху цифровия обект или вещ, предмет на представяне с NFT освен ако изрично не е уговорено друго. Така закупуването на незаменим токен прилича на закупуването на една картина – авторът е легитимният носител на авторските права и си запазва изключителното право да копира, разпространява, изменя и публично да представя своето произведение (освен ако не е предоставил тези права изрично на друго лице). Предвид свободата на договаряне, в т.нар. умни договори могат да се включат уговорки относно правото на собственост и авторските права и как и на кого, и в какъв обем се прехвърлят при продажба на токен. Възможна е комбинация от умни договори и правни споразумения в традиционна форма. <br /> <br /> Защита на личните данни<br /> <br /> Основните притеснения, свързани с незаменимите токени и защитата на личните данни, се коренят именно в технологията, на която са базирани NFTs. Спецификите й като неизменност и непроменимост може да се окажат пречка за упражняване на правата на субектите на данни, сред които правото на изтриване (право “да бъдеш забравен”) и правото на коригиране. <br /> <br /> Други<br /> <br /> Други правни сфери, в които вече има или могат да се породят правни предизвикателства в бъдеще, са, без изброяването да е изчерпателно, мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма (на англ. AML/CFT), данъчно право, финансово право, корпоративно право, традиционните институти на договорното и вещното право, процесуално право и други. <br /> <br /> Незаменимите токени – защо са толкова популярни?<br /> <br /> Общоизвестна истина е, че почти всеки от нас е запленен от криптовалутите и въможностите за експериментиране и монетизиране, които те предлагат. Незаменимите токени са вълнуващ знак на времето днес, пренасяйки взаимодействието между дигиталния и аналоговия свят на съвсем друго ниво. Те предлагат нови и креативни бизнес възможности като създаване на “дигитална собственост” и токенизиране на физически произведения на изкуството, както и на други вещи от обективната действителност, за които едни такива процеси доскоро бяха немислими. <br /> <br /> В същото време обаче се появяват редица правни въпроси и спорове около незаменимите токени – например относно правото на собственост, изпълнението на правата, свързани с NFTs, появата на фалшификати, нарушения на правата, свързани с обекта, предмет на представяне с NFT, нерегламентираното създаване на множество версии на оригиналния обект и защитата на потребителите и други. Всеки заинтересован следва внимателно да проучи какви са възможностите за създаване на и инвестиране в незаменими токени. Някои ключови въпроси, които е добре да си зададе, са каква е правната природа на оригиналния обект, какви са спецификите на конкретния незаменим токен, каквси са условията на съотвените пазари на незаменими токени и поставят ли някакви ограничения, какви са рисковете, въпроси от юрисдикционен и регулаторен характер и други. <br /> <br /> Tози анализ не е изчерпателен и не представлява правен или финансов съвет. За правнo консултиране и съдействие във връзка с NFT проекти не се колебайте да се свържете с нас тук.<br /> <br /> Павла Цветкова<br /> <br /> © 2021 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Крипто речникhttp://1legal.net/bg/blog-read190-crypto-glossaryThu, 22 Jul 2021 12:00:18 +0300Най-популярните крипто термини и съкращения<br /> <br /> Съкращения<br /> AML (Anti-Money Laundering) – политики и процедури, с които се цели предотвратяването на укриване прозхода на средства, придобити по незаконен начин и представяни за легитимни. <br /> BTC (Bitcoin) – дигитална, децентрализирана валута, издадена от нерегулиран субект, търгувана и разменяна без посредничеството на банки. Биктойн е първата и най-популярна криптовалута в света. <br /> CBDC (Central Bank Digital Currency) – нова форма на дигитални валути, издавани от една или повече централни банки посредством блокчейн технология. <br /> DAOs (Decentralized Autonomous Organisations) – юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества, които се финансират от частни инвеститори чрез сделки с или задържане на криптовалути и които се упраляват от правила, записани в т.нар. умни договори (smart contracts). (!) Щатът Уайоминг в САЩ наскоро стана първото място в света, където DAOs са законно признати и регулирани. <br /> DeFi (Decentralized Finance) – форма на финансови взаимоотношения, базирана на блокчейн, при която се използват т.нар. умни договори (smart contracts) за осъществяване на традиционни финансови операции и инструменти. <br /> DEX (Decentralized exchange) – вид обмен на средства, при който потребителите общуват директно един с друг и търгуват криптовалути без намесата на посредник. <br /> DLT (Distributed Ledger Technology) – начин за съхраняване на данни, при който данните се съхраняват в компютърни записи, наречени “блокове” (blocks), в мрежа от многобройни устройства, без участието на трето лице-посредник. Блокчейн е пример за DLT. <br /> ETH (Ether) – дигитална, децентрализирана валута, издадена от нерегулиран субект, търгувана и разменяна без посредничеството на банки. Етер е криптовалутата, а Етериум (Ethereum) e блокчейн платформата.<br /> ICO (Initial Coin Offering) – вид публично предлагане на монети, което се използва за набиране на капитал и финансиране на крипто проекти. ICO обичайно се счита за “царицата на т.нар. crowdfunding” (набиране на средства от много хора).<br /> IDO (Initial DEX Offering) – наследник на ICOs и IEOs, нов изцяло децентрализиран начин за набиране на капитал за крипто проекти, предимно в областта на DeFi, при който токените се пускат за търговия на децентрализиран обмен почти веднага след първичната им продажба. <br /> IEO (Initial Exchange Offering) – първично предлагане на токени в платформа за обмен на криптовалути, предназначено за набиране на средства и финансиране на крипто проекти. <br /> KOLs (Key Opinion Leaders) – публични фигури, които са широко уважавани заради експертизата им в определени опбласти и които могат да влияят на цели индустрии, включително финансовите пазари, с изказванията си, със своята дейност и др. <br /> KYC (Know Your Client/Customer) се отнася както за стандарти, създадени и разработени за защита на лицата срещу пране на пари, измами и финансиране на тероризма, така и за самия процес по идентифициране на клиенти, който включва още верификация, рискови профили и други. <br /> NFT (Non-fungible Token) – уникално и незаменяемо цифрово представяне на активи посредством блокчейн технология като например на произведения на изкуството и недвижими имоти. NFTs могат да бъдат продавани, купувани и търгувани.<br /> P2P (Peer-to-Peer) – метод за обмен на данни и активи между отделни лица и групи по децентрализиран начин (без участието на посредник като банка). При P2P кредитирането и инвестирането кредитополучателите и кредитодателите могат директно да постигат споразумения без финансови посредници. <br /> SAFT (Simple Agreement for Future Tokens) – споразумение, въз основа на което инвеститори придобиват правото да получат бъдещи токени на по-ниска преференциална цена от емитентите на токени за целите на финансиране и разработване на крипто проект. <br /> STO (Security Token Offering) – вид публично предлагане на секюрити токени (Security tokens) на инвеститори посредством блокчейн. За разлика от ICO, предмет на STO са токени, oобезпечени с активи, и STO подлежи на по-строго регулиране. <br /> <br /> Термини<br /> Алткойн – колективен термин, с който се обозначават всички други криптовалути, различни от Биткойн. <br /> Бяла книга (White Paper) – документ с информационно значение относно крипто проект, чието съдържание включва описание на проекта и услугите, описание на емитента и представяне на основните участници, ангажирани в изготвянето и разработването на проекта, токеномикс и др. <br /> Горене, изгаряне на токени (burning) – действия по изваждане на криптовалута от обръщение посредством прехвърлянето й в недостъпен дигитален портфейл. <br /> Стейкинг (staking) – действия по задържане на криптовалути в дигитален портфейл с цел поддържане на сигурността и функциониране на блокчейн мрежата и получаване на поощрения. Задържането на криптовалути е пример за пасивно набиране на доход.<br /> Криптовалута – цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път. <br /> Опростена Бяла книга (Lite Paper) – съкратена версия на Бяла книга, която се използва и при техническите, и при бизнес белите книги. <br /> Публична продажба на токени – предлагане на вече готови и функционални токени за продажба на широк и неопределен кръг от субекти. <br /> Секюрити токен (Security token) – токен, който представлява цифрово представяне на традиционни финансови инструменти като акции и други ценни книги. <br /> Стабилни криптовалути (Stablecoins) – вид криптовалута, обезпечена с друга валута, която е призната за законно платежно средство – например фиатни пари като щатския долар, или със стоки и ценности като златото. <br /> Токен – дигитална единица стойност, която е изградена от и поддържана във вече съществуваща блокчейн платформа (например Етериум).<br /> Токен за разплащания – токен, предназначен да служи като разплащателно средство за купуване на стоки или за извършване на парични трансфери. <br /> Токен за стоки или услуги – токен, предназначен да осигури ексклузивен достъп до стока и/или услуга, която е налична в блокчейн платформа.<br /> Токеномикс – дял от компютърните науки, който комбинира теория на игрите, математика и икономика. Целта му е да намери решения за проблемите, свързани с координацията и насърчаването на участниците в една децентрализирана мрежа. <br /> Умни договори (smart contracts) – компютърни протоколи, които имат за цел дигитално да улеснят изпълнението на едно споразумение.<br /> Фиатни пари – валута, използвана и призната като законно платежно средство от централното управление на една държава. Фиат са т.нар. материални пари. <br /> Частна продажба на токени (private sale) – първият етап на ICO, IEO и STO, където токените се продават на по-ниска префернциална цена на определени частни инвеститори, привлечени с цел финансиране на крипто проект. Този етап не е задължителен етап на всяка продажба на токени. <br /> <br /> 1Legal.Net Team<br /> <br /> © 2021 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.Къде в ЕС да стартирам проект с криптовалути?http://1legal.net/bg/blog-read189-which-eu-country-is-best-for-cryptocurrencyThu, 01 Jul 2021 19:26:43 +0300Най-добрите юрисдикции в ЕС за проекти с криптовалути<br /> <br /> Понастоящем в ЕС липсва единна регулация на криптовалутите и свързаните с тях услуги. В различните страни се прилагат различни уредби, правила и тълкувания на криптоактивите. Това налага доставчиците на услуги с криптовалути да се запознаят със законодателствата на страните членки, за да изберат най-подходящата правна рамка за техните проекти. В настоящия анализ представяме страните с най-благоприятни режими по отношение на прозрачност на изискванията и процедурите, предвидимост и правна сигурност за проектите или по отношение на данъчни облекчения и други преимущества и привилегии.<br /> <br /> Швейцария<br /> <br /> Швейцария е една от най-прогресивните нации по отношение на бизнес начинанията с криптовалути. Например швейцарският кантон Цуг започна да приема плащане на данъчни задължения в криптовалути в Биткойн или Етер до 111 300 USD. Швейцария има благоприятни за крипто проектите регулации и предлага по-добра прозрачност в политиките за приложението им. През септември 2020 г. Парламентът прие Федералния закон за адаптиране на федералния закон към разработките в технологията на разпределения регистър (Закон за DLT). Очаква се останалите разпоредби на законопроекта за DLT да влязат в сила на 1 август 2021 г. <br /> Законът за DLT внесе няколко изменения в други закони поради специфичните сфери на регулиране. Изменен е Законът за банките, за да се разшири обхвата на съществуващия лиценз на Fintech и да се приложат новите разпоредби за несъстоятелност на DLT. Законът за финансовите услуги (FinSA) също е изменен, за да включи ценни книжа, базирани на регистър, в определението за „ценни книжа“. Законът за националната банка предвижда, че Швейцарската национална банка ще контролира системно всички важни системи за търговия с DLT. Изменен е и Законът за борба с изпирането на пари като системите за търговия с DLT са включени в определението за „финансови посредници“, които следва да спазват правилата за борба с изпирането на пари. <br /> <br /> В Швейцария няма изрична регулация на първичното предлагане на монети (ICOs). <br /> ICO понастоящем се третират в съответствие с общата категоризация на токените като платежни (payment tokens), токени за стоки и услуги (utility tokens) и токени, обезпечени с актив (asset tokens). Токените, обезпечени с актив са еквивалентни на ценните книжа и се третират съгласно изискванията на финансовия пазар и по-специално са предмет на изискването за проспект ако са икономически еквивалентни на акция или облигация. <br /> За платежните токени (payment tokens), издадени чрез първично предлагане (ICO) и трансферирани към блокчейн по време на първичното предлагане или на по-късен етап се прилагат разпоредбите на законите за мерките против изпиране на пари и финансиране на тероризма. Това изисква въвеждането и спазването на определени процедури за установяване самоличността на действителните собственици и присъединяване към определни практики на саморегулиращи се организация или под надзор на FINMA.<br /> Ако токените, издадени чрез ICO, представляват ценни книжа (asset tokens), тогава се прилагат изискванията за ценните книжа. Съгласно Закона за фондовата борса (SESTA) обаче несертифицираните ценни книжа са нерегламентирани, поради което за тях не се изисква лиценз. Ако токените, издадени чрез ICO, са деривати под формата на ценни книжа, тогава се прилагат разпоредбите и се изисква банков лиценз или лиценз за емитент на ценни книжа. Ако токените, издадени чрез ICO, се класифицират като акции или облигации, възможно е да са приложи и изискването за издаването на проспект. <br /> <br /> Предназначението (употребата) на токена е определящият фактор от швейцарска правна гледна точка. <br /> <br /> Новите насоки на FINMA за ICO стартъпи в Швейцария <br /> <br /> Стартиране на първично предлагане на дигитални монети (ICO) в Швейцария <br /> <br /> Естония<br /> <br /> Естония бе сред първите европейски държави, в които различни дейности, свързани с криптовалути, получиха правна уредба. Естонската LHV банка бе една от първите институции, които приеха блокчейн технологията. Правната уредба насърчава блокчейн инвестициите и улеснява проучването на възможности за такива. Естония е една от първите страни въобще в света, която въведе електронно гласуване, електронно данъчно облагане, електронно здравеопазване и електронно пребиваване в своята публична система и вече използва блокчейн технологията в различни сектори като сигурност, съдебна система и други в напълно функционален режим от 2012 г. насам. Като цяло Естония е отворена за използването на блокчейн технологията и криптовалутите, но е предприела по-строг подход за регулиране на доставчиците на услуги, свързани с криптовалути, от края на 2019 г. <br /> На 10 март 2020 г. промени в Закона за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма влязоха в сила и засягат предимно доставчиците на услуги, свързани с криптовалути. Измененията създават по-строги изисквания за регистрация на доставчиците и наложиха привеждане на дейността им в съответствие с тези изисквания до 1 юли 2020 г.<br /> <br /> Основните изисквания, на които една компания трябва да отговаря, за да получи лиценз за криптовалути, са: <br /> минимален уставен капитал - 12 000 евро; <br /> естонски персонал; <br /> физически офис и регистриран юридически адрес в Естония; <br /> чисто свидетелство за съдимост за собствениците и управителите на фирми; <br /> техните автобиографии; <br /> сметка в банка или система за електронно плащане, намираща се в ЕИП. <br /> <br /> Цената на лиценза за криптовалута в Естония е 3300 евро. Тъй като страната е член на ЕС, регистрираната там компания може да прави бизнес с криптовалути във всяка европейска държава, без да се налага да кандидатства за нови лицензи.<br /> <br /> Във връзка с приемането на промените в Естония бяха отнети повече от 1000 лиценза на компании през 2020 в резултат на осъществяване на надзора за спазване на закона. Службата за финансово разузнаване, провела масовото отнемане на лицензи е запазила към момента лиценза на около 400 доставчици на услуги, свързани с криптовалути, лицензирани в Естония.<br /> Масовото отнемане на лицензи през 2020 г. може да изглежда на пръв поглед като промяна в позицията на естонското правителство по линия на криптовалутите, но това не следва да се разбира така. Пазарът на криптовалути все още е много нов и не е изцяло регулиран, дори в Естония, което предизвика огромен приток на нови регистрации през периода на 2017-2019 г. Отнемането на лицензи се дължи на развиващото се законодателство и е естествен процес на всеки новоформиран пазар, който предстои да бъде регулиран. В този смисъл изглежда малко вероятно страната да приеме много строги регулации относно криптовалутите. В крайна сметка Естония е лидер в цифровите иновации и масово е считана за „най-напредналото цифрово общество в света“. <br /> <br /> Португалия<br /> <br /> Португалското правителство се фокусира върху блокчейн технологията с идеята да създаде благоприятни условия за развитието на сектора. Няма специални закони и регулации, приложими за криптовалутите в Португалия, включително по отношение на тяхното издаване и прехвърляне. Следователно криптовалутите не са забранени и инвеститорите могат да ги купуват, държат и продават. <br /> През септември 2020 г. Централната банка на Португалия обяви, че ще регулира цифровите активи. Регламентът се фокусира главно върху въпроси, свързани с мерките против изпиране на пари и идентифициране на клиентите (AML/KYC) или субекти, които извършват някоя от следните дейности с виртуални активи: (а) услуги за обмен между виртуални активи и фиатни валути или между един или повече виртуални активи; (б) Услуги за прехвърляне на виртуални активи; (в) Услуги за защита или съхранение и администриране на виртуални активи или инструменти, които позволяват да се контролират, съхраняват, съхраняват или прехвърлят тези активи, включително с частни криптографски ключове.<br /> Централната банка на Португалия вече е издала първите два лиценза за работа на Criptojola и Mind The Coin като „виртуални доставчици на активи“ (VASP).<br /> <br /> По отношение на данъчното облагане Португалия е една от най-благоприятните за данъчни цели държави в света за криптовалути – през 2016 г. тя декларира, че купуването или продажбата на криптовалути няма да подлежи на данъци върху капиталовата печалба или данък върху добавената стойност (ДДС). <br /> <br /> Данъчният режим за непостоянните резиденти (Non-habitual residents - NHR) в Португалия има за цел да привлече инвеститори и професионалисти с висока културна и икономическа стойност, за да повиши международната конкурентоспособност на страната. За да се класират за режима на NHR, кандидатите трябва да отговарят на следните изисквания:<br /> (i) имат право да пребивават в Португалия или като гражданин на ЕС / ЕИП / Швейцария, или чрез схеми като програмата "Златна виза"; (ii) не са били португалски данъчно пребиваващи през последните пет години; (iii) са имали местожителство в Португалия на 31 декември същата година. Местообитаването трябва да бъде достъпно по начин, който може да доведе до предположение за намерение да се задържи и обитава като обичайно жилище.<br /> Личните или индивидуалните сделки с криптовалути са освободени от ДДС и няма данъци върху капиталовите печалби и данъци върху доходите. От друга страна, това освобождаване от данъци не се отнася за криптовалутни борси, крипто или блокчейн стартъпи, крипто хедж фондове и други бизнеси, които включват дейности, свързани с криптовалути. Такива бизнес начинания се облагат с обичайната ставка от 21% върху доходите.<br /> <br /> Малта<br /> <br /> Поради благоприятното си и детайлно разписано законодателство, Малта е една от първите страни, които въвеждат изчерпателна и структурирана правна рамка за криптовалути, съобразена с борбата срещу изпирането на пари и финансовата престъпност. С даването на зелена светлина на три законопроекта в областта на блокчейн, парламентът на Малта очаква да промени възгледа на хората за криптовалутите.<br /> <br /> На 1 ноември 2018 г. Малта стартира 3 блокчейн законопроекта: Законопроекта на Малта за цифрови иновации (MDIA), Законопроекта за иновационни споразумения и услуги (ITAS) и Законопроекта за виртуалните финансови активи (VFA).<br /> Според законопроекта за MDIA, работата на MDIA е да сертифицира разработения софтуер за DLT платформи и да пдопомогне усилията на правителството да определи съотвтетствието на крипто бизнеса с изискванията. Сертифицирането би осигурило сигурност на потребителите на платформите DLT, базирани в Малта в областта на техническата, правната и токеномикс сферата.<br /> Законопроектът за ITAS съдържа разпоредби за начините за сертифициране и одит на архитектурата и софтуера, използван при проектирането и доставката на DLT, обмен на токени, смарт контракти, както и децентрализираните автономни общности.<br /> Законопроектът за VFAA има за цел да създаде рамка, в която регулаторните органи могат да контролират директно или индиректно различни финансови активи на ICO, доставчици на портфейли-попечители, борси с токени, посреднически услуги, номинирани доставчици на услуги, мениджъри на портфейли и различни инвестиционни консултанти. Законът за VFAA предоставя допълнителни насоки и изисквания за STO (Предлагане на токени обвързани с актив) и ICO (Първоначално предлагане на токени). Законът за VFAA изисква бизнесът да бъде лицензиран от MFSA, ако те стартират първоначално предлагане на токени, търгуват с цифрови активи или предоставят електронни портфейли. Законът също така изисква издателят на токени да назначи агент на VFA, който след одобрение от MFSA ще действа като компетентен орган за наблюдение и докладване на всякакви предложения за токени.<br /> <br /> Изискванията за лицензиране в Малта срещат засилен критицизъм и се възприемат като „твърде взискателни и скъпи“. Това е причината, поради която по-голямата част от компаниите, отговарящи на условията не са инициирали процедура за лицензиране в Малта. Допълнителна причина за ниския интерес е бавният процес на обработката на съответните заявления и приложения. <br /> <br /> Гибралтар<br /> <br /> Гибралтар е световен лидер в регулирането на криптовалутите: борсите за криптовалути са законни и функционират в рамките на добре дефинирана регулаторна рамка силно ориентирана към защита на инвеститорите. Криптовалутите не се считат за законно платежно средство. Въпреки това, в някои случаи, в зависимост от конструкцията на виртуалната валута, те могат да бъдат описани като електронни пари. <br /> Правителството на Гибралтар се стреми да затвърди позицията си на глобален лидер чрез проучване на по-нататъшното регулиране на криптовалутите. През 2017 г. Комисията за финансови услуги на Гибралтар (GFSC) излезе с изявление, в което съобщава, че ще наблюдава текущото използване на ICO в рамките на технологията на разпределения регистър (DLT). <br /> <br /> От 1 януари 2018 г. всяка фирма с дейност в или от името на фирма в Гибралтар, свързана с използването на DLT трябва да бъде лицензирана от GFSC като DLT Доставчик. <br /> GFSC изисква от лицензираните фирми да докажат, че разполагат с адекватни финансови ресурси, IT системи и осъществява контрол за спазване на мерките против изпиране на пари и финансиране на тероризма. Процесът на кандидатстване на този етап отразява и до голяма степен следва процеса на лицензиране, приложим към всички други дейности, разрешени и контролирани от GFSC. Кандидатстването за крипто лиценз започва с предварително запитване преди кандидатстване, следвайки пълното заявление и презентация, в която се представя как дейностите ще отговарят на изискванията, създадени в насоките на Комисията. <br /> Таксите за лиценз варират между 13 500 щатски долара (10 000 британски лири), а по-сложните случаи могат да бъдат таксувани с 40 700 щатски долара (30 000 британски лири).<br /> <br /> През 2021 г. Гибралтар създаде работна група за интегритет на пазара, която да определи допълнително подходящите пазарни стандарти за обмен на криптовалути в координация със стандартите, определени от други юрисдикции като Великобритания и ЕС. В края на март 2021 г. правителството на Гибралтар, съвместно с GFSC, обяви плановете си да разработи ключови разпоредби, които имат за цел да регулират популяризирането, продажбата и разпространението на токени в страната.<br /> <br /> Гибралтар като надеждна и модернизирана юрисдикция за tokenomics <br /> <br /> България<br /> <br /> В настоящата българска правна рамка криптовалутите (биткойн, алткойни) все още нямат изрична правна регламентация, но се възприемат, одитират и декларират пред НАП (Национална агенция за приходите) като финансов актив. <br /> Правният режим на криптовалутите в България получи известно развитие с изменението на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) от ноември 2019 г. Легалната дефиниция на криптовалути в ЗМИП е: “цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път“. Също така, криптовалутите в България не се разглеждат като законно платежно средство.<br /> <br /> Доставчиците на услуги, свързани с криптовалути, са задължени да се регистрират в публичния регистър към НАП (Националната агенция за приходите). <br /> Регистрацията е опростена, бърза и нескъпа. <br /> Посочената по-горе регулация, ниският корпоративен данък (10%) и членството на България в ЕС правят страната благоприятна за инвестиции и начинания с криптовалути. <br /> <br /> Актуална правна уредба на криптовалути в България <br /> <br /> Tази статия не е изчерпателна и не представлява правен или финансов съвет.<br /> За правна помощ във връзка със стартирането на проекти с криптовалути, не се колебайте да се свържете с нас тук<br /> <br /> 1Legal.Net Team<br /> <br /> © 2021 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Актуална правна уредба на криптовалути в Българияhttp://1legal.net/bg/blog-read188-actual-legal-regulation-of-cryptocurrencies-in-bulgariaWed, 02 Jun 2021 18:19:53 +0300В настоящата българска правна рамка криптовалутите (биткойни, алткойни) продължават да се разглеждат, oсчетоводяват и декларират пред НАП като финансов актив. Техният законов статут получи известно развитие с изменението на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) от ноември 2019 (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.). Важността на това изменение, което разглеждаме тук, е най-общо в три насоки: <br /> • лицата, доставчици на услуги, свързани с криптовалути, са сред задължените субекти по ЗМИП (чл. 4, т. 38 и 39), а това означава, че в дейността си те следва да се съобразяват с нормативните изисквания за превенция срещу изпирането на пари под страх от налагане на санкции;<br /> • за пръв път бе дадена легална дефиниция на виртуални валути, а именно „цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път“;<br /> • предвиди се регистрационен режим към Националната агенция по приходите (НАП) за някои лица, доставчици на услуги, свързани с криптовалути (лицата по ЗМИП).<br /> <br /> През август миналата година Министерство на финансите (МФ) определи с Наредба № Н-9 от 07.08.2020 г. („Наредбата“) условията и реда за вписване на тези лица в публичен регистър, който се води и поддържа от НАП. Вписването се извършва служебно от НАП преди започване на дейността от страна на конкретното лице – физическо лице (ФЛ), включително едноличен търговец (ЕТ), юридическо лице (ЮЛ) като търговски дружества, както и други правни образувания. <br /> <br /> 1. Регистрация<br /> 1.1. Подаване на заявление<br /> Редът за вписване в регистъра включва подаване на заявление с определена форма и съдържание. Заявлението е по образец, виден на официалната уеб страница на НАП, и се подава по електронен път. То следва да е подписано с КЕП (квалифициран електронен подпис) и да съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата, а именно:<br /> a) За ЕТ, ЮЛ и др. правни образувания:<br /> 1. *наименование; 2. *седалище и адрес на управление; 3. адрес за кореспонденция; 4. Email; 5. представляващи ги лица, вписани в Агенцията по вписванията (АВ); 6. лице за контакт (длъжност, телефон, email); 7. *ЕИК по ТР/ЕИК по БУЛСТАТ/служебен номер от регистъра на НАП; 8. Открити платежни сметки в страната и чужбина; 9. *Данни за интернет страницата или софтуер, вкл. мобилно приложение, за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие и/или услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути; 10. Описание на дейността, която възнамерява да извършва; 11. Държави, където ще се предлагат услугите; 12. Информация и данни дали заявителят е дружество с трансгранична дейност или част от трансгранично предприятие (по смисъла на европейски актове).<br /> б) За ФЛ: <br /> 1. *имена; 2. *постоянен адрес; 3. настоящ адрес; 4. Email; 5. лице за контакт (длъжност, телефон, email); 6. *ЕГН/ЛНЧ/ЛН/служебен номер от регистъра на НАП, и данните по т. 8-11 по-горе. <br /> В регистъра се вписват отбелязаните в таблицата по-горе с (*) обстоятелства, както и номер и дата на удостоверението за вписване (Вж. по-долу). Вписването в публичния регистър се извършва в 14-дневен срок от постъпване на заявлението или от отстраняване на недостатък, ако такъв е допуснат и за който лицето заявител се уведомява (разполага със 7 дни да отстрани недостатъка).<br /> 1.2. Промени в обстоятелствата<br /> НАП следи служебно за промени относно имената/наименованието, адресите и данните на представителите на ЮЛ. За промени в останалите обстоятелства лицата имат задължение за уведомяване. Не се дължи заплащане на нова такса за вписване при промяна на данните за интернет страницата или софтуер, вкл. мобилно приложение.<br /> 1.3. Издаване на удостоверение за вписване <br /> При наличието на основание за вписване в регистъра, а именно лицето да е доставчик на услуги, свързани с криптовалути, по чл. 4, т. 38 и 39 от ЗМИП, успешно подаване на заявлението с пълна, непротиворечива и вярна информация и плащане на такса за вписване в размер на 50 лв. съгласно Тарифа № 12 за таксите, които се събират в системата на МФ по Закона за държавните такси, от НАП се издава удостоверение за вписване. То е електронен документ, подписан с КЕП. Лицето се уведомява за издаването.<br /> <br /> 2. Заличаване на вписването и обезсилване на удостоверението<br /> Хипотези:<br /> • по искане на лицето – при вземане на решение за прекратяване на дейността относно услугите, свързани с криптовалути; при прекратяване на ЮЛ; при поставяне под запрещение на ФЛ.<br /> • служебно от НАП – при установяване на предоставена непълна, противоречила или невярна информация; при заличаване на ЮЛ от регистър (ТР или БУЛСТАТ); при смърт на ФЛ. <br /> Вписването се заличава и при налагане на санкции за извършване на повторно нарушение или при тежки и системни нарушения на задължения по ЗМИП (Вж. чл. 125).<br /> <br /> Новото в уредбата на криптовалутите в България са условията и редът за изпълнение на задължението за вписване в публичен регистър към НАП и съответното получаване на електронно удостоверение за вписване.<br /> По отношение на данъчните изисквания за криптовалути режимът на данъчно облагане на доходи от продажба на криптовалути, който сме разгледали тук, остава непроменен. Принципното положение е, че само положителната разлика между покупната и продажната цена на дадена криптовалута се явява основа за облагане с данък върху доходите на ФЛ. Следва да се провежда разграничение дали едно ФЛ търгува с криптовалути по занятие или за лични нужди. Що се отнася до ЮЛ-търговци, прилагат се правилата за корпоративния данък печалба. <br /> <br /> Какво предстои на европейско равнище?<br /> Криптовалутите днес са все още далеч от зенита на унифицираната си законодателна уредба, но Европейската комисия вече е предприела стъпки за сериозни промени в регулацията им. Централно място заема Предложението на Комисията от септември миналата година за създаване на пилотен режим за пазарни инфраструктури, които търгуват и уреждат транзакции с финансови инструменти под формата на криптовалути (DLT Pilot). Предложен е също така и проект на нов регламент относно пазарите на криптовалути (Markets in Crypto-Assets Regulation - MiCA). В заключение изглежда, че виртуалните валути се превръщат в нормативен приоритет на ЕС.<br /> <br /> Павла Цветкова<br /> <br /> © 2021 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Саморъчният подпис в Интернет?http://1legal.net/bg/blog-read187-handwritten-signature-on-the-internet-is-it-safeTue, 30 Mar 2021 11:51:59 +0300Силно дигитализираният днес свят налага човек да бъде осъзнато бдителен за потенциални възможности за злоупотреби с негови основни права. Съществува ежедневен риск за неглижиране на такива възможности, което дава зелена светлина за нерегламентирани действия особено във връзка с личните ни данни като например нашия саморъчно изписан подпис, който безспорно ни идентифицира. <br /> <br /> Публикуването в социална медия на саморъчно изписан подпис без изричното съгласие на лицето представлява неправомерно използване на лични данни и подлежи на санкциониране. <br /> <br /> Това е основният извод, който се налага в решение на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) от 05.08.2020 г., потвърдено на първа инстанция от Административен съд София-град (АССГ) след обжалване от страна на администратора на лични данни – социална медия. Фактите по конкретния случай се свеждат до публикуване на писмо със следните данни, идентифициращи автора му – лице-публична фигура, а именно имена, заемана длъжност, снимка и подпис. Саморъчният подпис не е заличен от администратора при публикуване. <br /> <br /> В мотивите и на двете решения се прилага тестът за пропорционалност на намеса в основни права, широко използван в практиката на ЕСПЧ и СЕС, и се налага балансиране на конкуриращи се интереси, а именно между правото на личен живот и правото на свобода на изразяване. В резултат и КЗЛД, и АССГ приемат, че:<br /> • саморъчният подпис безспорно представлява лични данни по смисъла на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR);<br /> • публикуването му представлява обработване на лични данни в хипотезата на разпространение по смисъла на GDPR;<br /> • нарушен е принципът на свеждане на данните до минимум, залегнал в GDPR;<br /> • публикуването на подписа в онлайн пространството е непропорционално на целта, която преследва, а именно журналистически цели по чл. 25з от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), и за която се обработват личните данни. <br /> <br /> Така съдът заключва следното, а именно че „Подписът на едно лице представлява лични данни, по които същото може да бъде идентифицирано, когато е положен под името и длъжността на подписалия се. Свободата на изразяване и правото на информация могат да бъдат удовлетворени напълно с огласяване на името и длъжността на лицето, подписало писмото. Публикуването на подписа му представлява непропорционална намеса в личния му живот, която надхвърля целта, за която се обработват личните данни.” (Решение № 6875/02.12.2020 г. на АССГ)<br /> Не бива да се забравя, че постигането на баланс между конкуриращи се интереси зависи от конкретна преценка по всеки отделен случай. <br /> <br /> Едно важно положение, което обикновеният човек и потребител, чийто саморъчно изписан подпис може да се окаже достъпен в социалните медии, следва да знае е, че се ползва с по-високо ниво на защита в сравнение с лицата-публични фигури, в т.ч. заемащите публични длъжности, както по отношение на свободата си на изразяване, така и на неприкосновеността на личния си живот. Това обаче, което е в кръга на непосредствените възможности на всеки, е да се въздържа от публикуване в онлайн пространството на документ, съдържащ незаличен саморъчен подпис, без изрично съгласие, получено от лицето, положило подписа си.<br /> <br /> При пропуск да се заличи подписът и в случай че лицето сигнализира на администратора на съответната платформа, медия, уеб страница и пр., навременната реакция по заличаване на подписа е по-доброто решение. <br /> <br /> Павла Цветкова<br /> <br /> © 2021 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> Бъдещето на правната индустрияhttp://1legal.net/bg/blog-read186-the-future-of-the-legal-industryThu, 25 Mar 2021 15:52:16 +0200Бъдещето на правната индустрия между дисруптивните тенденции и "Don't worry, be happy!"<br /> <br /> Интервю на адв. Жени Ганчева, 1Legal.Net във Vagabond, английско-българско списание Vagabond .<br /> <br /> Когато се ориентирате в модерния високотехнологичен свят и бизнес, Жени Ганчева, основател на 1Legal.Net, е до вас.<br /> Все още сме изумени от бързата промяна, която цифровата революция внесе в живота ни за броени години: от общуване до пазаруване и сигурност. Често пренебрегваме един ключов аспект на тази промяна: правната рамка, в която тя се осъществява. Личните данни и защитата на интелектуалната собственост са само два от многото правни проблеми, които възникват, докато човечеството пътува към своето дигитално битие. В тази нова реалност, както компаниите, така и личностите могат да са спокойни, ако имат до себе си адвокат с богата практика, отворена към предизвикателствата на утрешния ден, като Жени Ганчева. Основателят на 1Legal. net, които неуморно изследват между другото границите на закона в цифровия свят, споделя повече. <br /> <br /> (1) Как дигиталната действителност промени аналоговия правен свят и как можете да ни помогнете да открием пътя си в тази нова география?<br /> <br /> Правото видимо се задъхва да обхване новите отношения в нашето ежедневие доминирано от технологии. По всичко изглежда, че правото и законодателят имат много работа. Ако в началото на новото столетие, интернет правото прилагаше по аналогия правото на аналоговия свят, днес този метод не върши работа. С глобализирането на икономиката и проблемите на правото станаха глобални. Вече не става дума само за регулиране на трансгранични сделки или превенция на организираната престъпност. Става дума за AI, IoT, Big Data … <br /> Но може би най-важните въпроси пред правото днес са свързани с оцеляването ни като вид, #homosapien (Latin - "wise man" ).<br /> <br /> Ще се справи ли правото с предизвикателствата на дигиталната епоха, в която всичко необратимо се превръща в битове, в код?<br /> Ще допълни ли правото законите на роботиката?<br /> Ще има ли закони, които да регулират отношенията между хората и роботите?<br /> Ще има ли право на роботите и право на хората?<br /> Кой ще носи отговорност за щети, причинени от роботи на хора и от роботи на роботи?<br /> Ще има ли строги наказателноправни норми за климатични престъпници?<br /> Kak ще се справим с многообразието или липсата на полове в двуполово изградената структура на семейното право?<br /> Може ли един европейски регламент да възпре инвазията на глобалните корпорации върху нашите данни, препочитания, вкусове?<br /> <br /> Да намериш своето място днес в “прекрасния нов свят”, изграден от пиксели, е мъчна работа. Особено за младите хора, разкъсвани в ежедневието си между своите детски спомени, напоени с аромати и вкусове на офлайн реалността и социалната абстиненция, депресията, чувството на тревожност и ниската самооценка, причинени от продължителния престой в социалните мрежи. <br /> <br /> Създаването на 1Legal.Net е моят начин да помогна на млади таланти в правото да се ориентират в новата реалност в професията и да намерят в нея “път със сърце”. Щастлива съм да помогна на всеки бизнес, предприемач, стартъп да види своя бизнес модел или правен проблем в контекста на новата глобална реалност.<br /> <br /> (2) Какви възможности за инвестиции и бизнес развитие се разкриват пред нас в променената действителност - и защо трябва да имаме за спътник опитен пътешественик в тази област като Вас?<br /> <br /> 2020 беше необикновена година. Необикновеността е най-вече в новите ценности, които трябва да обединят хората след като пандемията отшуми. Тези ценности ще се възпроизведат в новите успешни бизнес модели. <br /> Клишето “новото нормално”, което се повтаря натрапчиво в медиите се фокусира върху външните признаци на промените. Рано е да се говори кое ще бъде нормално за обществото и ще се проектира в бизнеса. Засега трябва да се задоволим само с предположения за това, кои ще бъдат водещите тенденции. Едно е сигурно, тенденциите ще продължат да се задават от Милениалите като ключови за бизнеса потребители и стремително завладяваща пазара на труда работна сила. Те оформят обществото по свой собствен образ и съобразно своите очаквания, а именно - компаниите да имат автентичен глас и действията да се привеждат в съответствие с думите. Тази тенденция се засилва от прозрачността, която интернет и социалните медии осигуряват. На този фон все по-ярко се отличава кризата на идентичност на големите технологични компании. Очевидно, усилията им ще бъдат насочени към намирането на нови пътища към сърцето на потребителите и възстановяване на загубеното доверие. <br /> <br /> Технологичната революция предостави на бизнеса изключителни конкурентни предимства в няколко ключови направления. По-специално, факторите: <br /> - Време <br /> - Пространство <br /> - Материя <br /> - Персонализиране на продукти и услуги според индивидуалните нужди на клиента <br /> - Елиминиране на посредниците чрез директен контакт с клиента <br /> - Замяна на скъпоструващи човешки ресурси с технологични решения. <br /> <br /> Технологиите и иновациите ще бъдат определящ фактор за успех в бизнес начинанията. За всеки стартиращ и дори развиващ се бизнес е важно да има опитен пътешественик в дебрите на модерното право, който познава добре бизнес средата. <br /> Единствената константна величина днес е променливостта. <br /> <br /> (3) Коя според Вас е най-положителната промяна в правото, наложена от съвременните технологии?<br /> <br /> Може би най-положителната е в това, че извади правото от неговата застиналост и консервативност и ни принуди да мислим out of box в решаването на казуси. С всяка правна подкрепа на иновативни проекти, които решават важни за обществото и бизнеса проблеми, завъртаме гайката още веднъж в правилната посока. <br /> Всеки прецедент, който създаваме в интернет правото го развива и надгражда.<br /> <br /> (4) А кои новости биха могли да застрашат индивидуалните клиенти и бизнесите, ако не са запознати с материята?<br /> <br /> Интернет средата става свръхрегулирана. Отвореността на съвременната икономика, на иновациите, на пазарите, е двигателят на прогреса днес. Отворените иновации правят достъпни за все повече хора удобствата, които носят технологиите – светкавични комуникации, модерни способи за пазаруване, разплащания, пътуване, развлечения и пр. <br /> От друга страна, отвореността създава все по-големи предизвикателства пред стартиращите и малките компании, които трябва да се справят с редица правни проблеми при реализирането на своите иновационни проекти. Например, закрилата на интелектуалната собственост. Преди идеята за обещаващия проект да напусне уединението на лаптопа и разговорите в гаража на своите създатели, за да бъда разкрита малко по малко на ключови за нейното осъществяване фигури, необходимо е да се предприемат определени мерки в защита правата на интелектуална собственост.<br /> Корпорациите също имат сериозни проблеми за решаване, свързани с намирането на баланс между все по-строгите регулации по отношение на поверителността, правата на потребителите и мониторинга на съдържанието и възстановяване доверието на потребителите.<br /> <br /> (5) Като визионер в областта - как според Вас изглежда добрият адвокат през 2021? Откъде черпи познания и какво дава на клиентите си?<br /> <br /> Съвременният адвокат е изправен пред огромни предизвикателства в условията на динамично променяща се среда и свръхтехнологична икономика. Освен традиционните изисквания за значителна и успешна практика, за да намери решение на необичайните казуси от виртуалното битие на своите клиенти, успешният адвокат днес трябва да познава най-новите технологии и приложения. Нещо повече. Необходими са базови познания и владеене на терминологията, дори професионалния жаргон от света на технологиите.<br /> С внедряването на изкуствения интелект, с преминаването на границите на нашата планета и изследването на нови космически пространства, трябва да сме подготвени за истинска революция в правото.<br /> <br /> Правото трябва да навакса изоставането.<br /> И в близкото бъдеще правната професия и правоприлагащите органи ще продължат да бъдат все по-тясно свързани с технологичните предимства.<br /> <br /> Технологичните иновации са безспорно бъдещето на всичко.<br /> И Правото няма да остане извън тази реалност.<br /> Категорично.<br /> <br /> Източник: Vagabond <br /> <br /> <br /> Revolut Bank с банков лиценз в Българияhttp://1legal.net/bg/blog-read185-revolut-bank-got-a-banking-license-in-bulgaria-Thu, 04 Mar 2021 21:49:11 +0200Банковият лиценз на известната финансова платформа Revolut е вече вписан в <br /> регистъра на БНБ с номер 271.<br /> <br /> B ĸpaя нa 2018г. Revolut пoлyчи бaнĸoв лицeнз от централната банка на Литва, валиден в целия Европейски съюз. По правилата на ЕС за кредитни институции, след регистрация като кредитна институция в регистъра на БНБ, Revolut може да предоставя банкови услуги на територията на Република България.<br /> <br /> След вписването в регистъра на БНБ на британската компания е разрешено да предлага депозити с лихви, кредити, и други услуги. Тези банкови услуги ще бъдат защитени до размер на 100 000€ от Европейската схема за защита на депозитите по Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.<br /> <br /> Българските потребители, които изберат допълнителните услуги на “Revolut Bank” през приложението, ще имат защитени депозити чрез схемата за гарантиране на депозитите. По неофициални данни в България услугата има над 220 000 клиенти. <br /> България, заедно с още 8 държави в Централна и Източна Европа, е поредната страна в ЕС, в която финтех компанията получава банков лиценз. <br /> Така британската компания има право да извършва банкови дейности в Словакия и Словения, Естония, Латвия, Малта, Кипър, Гърция и Румъния. Специализираният банков лиценз позволява на “Revolut Bank” да предоставя ограничени банкови услуги чрез мобилното приложение. Процес по регистрация е много опростен и отнема няколко минути.<br /> <br /> Получаването на банков лиценз носи няколко ползи за клиентите на Revolut у нас. Той ще позволи да бъдат предложени нови услуги, които компанията планира. Част от тези нови услуги, които “Revolut Bank” ще предлага са спестявания, търговия с акции, заеми, както и специални сметки за деца и младежи. Компанията ще може да предлага също кредитни продукти като заеми, кредитни карти и овърдрафт.<br /> <br /> Важно е дa се отбележи, чe “Rеvоlut Bank” и “Rеvоlut Payments” ca двe oтдeлни дpyжecтвa.<br /> <br /> Петър Димитров<br /> <br /> © 2021 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> Светът се токенизира!http://1legal.net/bg/blog-read184-the-world-is-getting-tokenizedMon, 01 Feb 2021 17:16:39 +0200WIPO PROOF е иновативен начин да защитите своите интелектуални продукти и търговски тайни<br /> <br /> През последните години токенизацията на всякакви активи се превърна в най-важният инструмент за устойчиво развитие и надеждна технология, която значително намалява административните разходи и ни позволява да инвестираме и да управляваме всеки възможен актив. <br /> Токенизацията може да допринесе съществено и за управлението на интелектуални активи (марки, патенти, авторски права, ноу-хау и др.) чрез осигуряване на надеждни доказателства за правата, съхранение на дигитални записи, регистриране на права върху интелектуална собственост, контрол и проследяване на разпространението и прехвърлянето на права върхи ИС, лицензи и договори за права върху интелектуална собственост. <br /> Технологията значително улеснява и създаването на регистър на нерегистрирани права на ИС, като права върху нерегистрирани дизайни, доказателства за използване на търговски марки и авторски права, тъй като може лесно да предостави доказателства за времето на създаване, информация за управление на правата и съответните изисквания на различни юрисдикции. <br /> Старата система за управление на ИС изглежда тромава и неадекватна с високи административни такси и разходи за поддръжка, бавни процеси и много други проблеми, които са твърде много, за да бъдат изчерпателно изброени.<br /> <br /> Миналата година Световната Организация за Интелектуална Собственост (WIPO) стартира WIPO PROOF, с което направи гигантска стъпка към трансформиране на традиционните регистри за ИС в „интелигентни регистри“. WIPO PROOF е глобална онлайн услуга, която създава неизменяеми защитени от фалшифициране доказателства, дигитален пръстов отпечатък на вашия интелектуален актив с дата и час, който може да се използва като доказателство в правни спорове. WIPO PROOF все още не използва Blockchain, но използваната PKI технология инфраструктура на публичния ключ (Public Key Infrastructure) има доста прилики с Blockchain.<br /> <br /> Kaк работи WIPO PROOF?<br /> <br /> Първата стъпка за използване на цифровата услуга е създаването на потребителски акаунт в сайта на WIPO. Всеки може да се регистрира успешно в сайта като следва стъпките. Потребителският профил осигурява достъп до персонализирана функционалност на всяка услуга в портала на СОИС www.wipo.int, включително до WIPO PROOF. <br /> След като имате създаден потребителски профил, може да генерирате <br /> WIPO PROOF token. Технологията използва най-високите стандарти на PKI инфраструктура с RFC 3161 протокол за генериране на токени. <br /> Избирайки цифров файл във всеки електронен формат, потребителят или създателят може да генерира регистрация, доказателство за създаването на съответния интелектуален актив (художествено произведение; индустриалните тайни; изходните кодове и програмиране, формули, методи, рецепти, сключване на договори и лицензи и др.). <br /> WIPO PROOF token е дигитален пръстов отпечатък, който доказва съществуването на цифров файл на определена дата и час, като осигурява сигурност, че датата и часът на маркера са точни и не са били фалшифицирани. Може да се разглежда като цифрова нотариална услуга. <br /> <br /> С неизменяем запис на собственост, токенизираните активи позволяват по-добра проследимост и прозрачност. Всеки запис се документира в неизменяем регистър (ledger), който съдържа цялата история на активностите, извършени с токенизирания актив. Когато собственикът или трета страна поискат проверка на дигитания пръстов отпечатък на даден актив, WIPO го визуализира под формата на съобщение на екрана. Процесът включва сравнение на дигитален пръстов отпечатък с временен, създаден по време на на проверката, както и извършване на други технически проверки. Ако собственикът/ потребителят промени цифровото произведение по някакъв начин, включително и с най-малки промени във форматирането (напр. добавяйки точка или запетая), промяната ще се различава от оригиналния файл, за който е създаден токенът WIPO PROOF. Следователно токенът няма да съответства на модифицирания файл и вашият токен вече няма да е валиден, ако оригиналният цифров файл е модифициран. За повече информация за това как работи WIPO PROOF, прочетете тук.<br /> <br /> WIPO PROOF e съвременен, полезен инструмент във вашата стратегия за управление и защита на активи на ИС, допълващ съществуващите системи за закрила на като помага да се защитят вашите интелектуални активи, включително неформални права на IP.<br /> <br /> „WIPO PROOF бързо се превръща в незаменим продукт за иноватори и създатели в процеса на пренос на идеите им, от вдъхновението до пазара. Предоставяйки тези сертификати, WIPO демонстрира, че дейностите на организацията са в съответствие с най-добрите отраслови практики, като същевременно оказва подкрепа за фактически многостранна дейност, която е в основата на междуправителствената дейност на СОИС от десетилетия", отбелязва г-н Такаги, помощник генерален директор в СОИС.<br /> <br /> Блокчейн и закрилата на интелектуалната собственост <br /> <br /> Въпрос на време е законът да преодолее потенциалните пречки пред широкомащабното правно приложение на блокчейн технологията, напр. въпроси за приложимите закони и юрисдикции, приложими правила и правни дефиниции за интелигентни договори, приложимост на интелигентните договори, проблеми със сигурността на данните и поверителността и т.н. <br /> Имайки предвид, че тези методи са мащабируеми, надеждни и лесни за използване, притежателите на нерегистрирани права могат да обмислят защитата на своите интелектуални активи с помощта на новата бизнес услуга на СОИС.<br /> <br /> Ако планирате да защитите надеждно свои интелектуални активи, включително търговски тайни или имате правни проблеми и въпроси, свързани с права на интелектуална собственост, не се колебайте да се свържете с нас, тук <br /> <br /> Евгения Ганчева<br /> <br /> © 2021 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> Новият режим за хранителни добавкиhttp://1legal.net/bg/blog-read183-the-new-legal-regime-for-food-supplementsTue, 22 Dec 2020 09:29:48 +0200Хранителните добавки представляват концентрирани източници на хранителна вещества, допълващи нормалната човешка диета. Те се превърнаха в доходоносен бизнес, чийто пазар нарасна многократно, поради достъпността си и добрия маркетинг. Хранителните добавки са регламентирани като „храни“, а не като „лекарствени продукти“, поради което изисквания към тях са значително по-благоприятни. <br /> <br /> Ако обърнем поглед назад във времето ще научим, че първите опити за единна европейска правна уредба на хранителните добавки може да бъде намерена в Директива 2009/39/EО от 2009 г. Директивата е предвиждала т.нар. „храни за спортисти“ и ги е квалифицирала като „храни, предназначени за специфична хранителна употреба“ . Храните за спортисти трябвало да отговарят на специфични условия като например - да са подходящи за претендираната хранителна цел, да са със специфичен хранителен състав и т.н. По-късно, Директивата бива заменена с Регламент (ЕС) № 1169/2011, който обаче не предвиждал специални правила за „храните за спортисти“. По този начин, идеята за специална уредба на „храните за спортисти“ била изоставена и към настоящия момент, „храната за спортисти“ може да бъде класифицирана по различни начини, включително и като „хранителни добавки“. <br /> <br /> Нека, обаче, се върнем към настоящето и по-конкретно към сравнително новия Закон за храните („ЗХ“), обнародван през юни 2020г., който отмени действащия от 1999г. закон и който съдържа част от нормативната уредба за хранителните добавки. В следващите редове ще представим кратък анализ на правния режим на хранителните добавки и промените, които новият ЗХ въведе.<br /> <br /> Нов режим за регистрация на хранителните добавки<br /> Съгласно чл. 79, ал.2 от ЗХ и за разлика от предишния „уведомителен“ режим, когато хранителна добавка е пусната на българския пазар, тя трябва да бъде регистрирана в съответствие с предвидения в закона ред. <br /> <br /> 1. Какво значи „пускане на пазара“?<br /> <br /> Ще е налице „пускане на пазара“, когато е предоставен достъп на българския потребител до конкретната хранителна добавка за пръв път. На практика, това означава, че в случай че хранителна добавка е била пусната на пазара преди юни 2020г., регистрацията й по новия ред няма да е необходима.<br /> <br /> 2. Кой и/или какво трябва да се регистрира?<br /> <br /> 2.1. Обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на хранителните добавки<br /> <br /> В случай че хранителните добавки се продават през физически обекти, същите трябва да бъдат регистрирани по реда на новия ЗХ. Подобно на предишния режим, според който данните за обекта се вписваха в областната дирекция по безопасност на храните, новият ЗХ в чл. 24, ал. 1 посочва, че Българската агенция по безопасност на храните („БАБХ“) поддържа на Интернет страницата си публичен национален регистър на обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на хранителните добавки.<br /> <br /> 2.2. Лицата, извършващи търговия от разстояние с хранителни добавки<br /> <br /> Онлайн продажбата на хранителни добавки, съгласно досегашната правна уредба, а именно чл.5, ал.1 от Наредба №47 от 2004г. гласеше, че когато съдържанието, производството, спецификациите, представянето или етикетирането на хранителните добавки отговарят на изискванията на закона, търговията с тях не се забранява или ограничава. С други думи, хранителните добавки можеха да се продават както чрез физически обекти, така и онлайн.<br /> <br /> След промените в закона, търговията с храни „от разстояние“ (в този смисъл и с хранителни добавки) е изрично уредена в Глава II, Раздел IV от новия ЗХ и може да се извършва от два вида субекти:<br /> <br /> А) бизнес оператор, осъществяващ дейност в регистриран по реда на закона обект; <br /> <br /> Б) доставчик на услуги, който извършва каквато и да е услуга на информационното общество. <br /> <br /> С други думи, търговците, които притежават онлайн магазини и продават хранителни добавки чрез тях, ще бъдат задължени да се регистрират по предвидения в чл. 61 от ЗХ ред, подобно на търговците, които осъществяват дейността си чрез физически обекти.<br /> От задължението за регистрация в ОДБХ ще са освободени единствено онлайн платформите, които посредничат между търговците на хранителни добавки и крайния потребител. Това е така, защото техният правен режим и отговорност е уреден в друг, специален европейски акт, а именно Директива 2000/31/ЕО („Директива за електронната търговия“).<br /> <br /> 2.3. регистрация на хранителната добавка<br /> <br /> За разлика от предишния режим, съгласно който производителите или търговците трябваше да уведомяват регионалните здравни инспекции („РЗИ“) по седалището си преди да пуснат на пазара хранителна добавка (чл.4, ал. 1 от Наредба №47 от 2004г.), съгласно чл. 79 от новия ЗХ, същите трябва да я регистрират като подадат „заявление“ до изпълнителния директор на съответната областна дирекция по безопасност на храните („ОДБХ“). <br /> <br /> Това е една от съществените разлики с предишния уведомителен режим, при който след подадено уведомление, специалистите от РЗИ можеха да преустановят търговията и разпространението на съответната хранителна добавка, след като последната вече е пусната на пазара и чак след като се установи, че има несъответствие на продукта с етикета, опаковката или листовката му. <br /> <br /> Съгласно чл. 79, ал. 7 от настоящия ЗХ, още по време на процеса по регистрация на хранителната добавка, компетентният орган може да изиска от подалия заявлението да представи:<br /> <br /> а) научно изследване или данни, които установяват съответствието на хранителната добавка с изискванията за нейния състав;<br /> б) нейните характеристики и предназначение;<br /> в) друга необходима информация. <br /> <br /> Освен това, компетентният орган може да поиска от:<br /> <br /> а) Министерството на здравеопазването;<br /> б) Центъра за оценка на риска по хранителната верига;<br /> в) Националния център по обществено здраве и анализи<br /> г) Антидопинговия център;<br /> д) Изпълнителната агенция по лекарствата;<br /> е) други институции и организации<br /> <br /> становище за съответствието на хранителната добавка с нормативните изисквания. В случай че се установи несъответствие на посоченото в заявлението и действителния състав на хранителната добавка, компетентният орган ще издаде отказ за регистрацията на продукта.<br /> <br /> 2.4 Какви документи са необходими за регистрацията на хранителната добавка?<br /> <br /> Когато хранителна добавка се пуска за пръв път на българския пазар, освен заявлението до изпълнителния директор на ОДБХ, съгласно чл. 79, ал.4 от ЗХ, трябва да представят и: <br /> <br /> a) етикетът, с който хранителната добавка ще бъде пусната на пазара;<br /> б) оригиналният етикет, ако продуктът не е българско производство;<br /> в) декларация, че съставът на добавката съответства на информацията върху етикета<br /> <br /> При изрядно подадени документи, хранителната добавка се вписва в публичния национален регистър на Интернет страницата на БАБХ, за разлика от предишния режим, съгласно който РЗИ поддържаше база данни за служебно ползване, въз основа на която пък Министерството на здравеопазването поддържаше централна база данни за всяко уведомление.<br /> <br /> 3. Заключителни мисли<br /> Съгласно чл.81 от ЗХ, предстои да бъде приета нова наредба за хранителните добавки. До изясняването на техния режим по регистрация и изискванията към тях, списък с всички новоутвърдени образци на заявленията за регистрация може да бъде намерен тук.<br /> <br /> Елица Чобанова<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.Забранени стоки за онлайн продажбаhttp://1legal.net/bg/blog-read182-prohibited-or-restricted-ecommerce-productsTue, 15 Dec 2020 13:47:09 +0200Обемът на онлайн търговията B:C (бизнес към краен потребител) се е увеличил с 30% за 2019г. спрямо 2018г. Според прогнозните данни за 2020г. увеличението спрямо 2019г. ще е още по-значително. С оглед лавинообразното увеличение на броя на е-магазини, разнообразието от стоки, които се продават онлайн и навлизането на нови търговци в електронната търговия заради пандемията COVID-19, публикуваме този материал с полезна информация относно законовите рестрикции по отношение онлайн продажбата на някои видове стоки.<br /> <br /> I. Забранени за онлайн продажба стоки <br /> <br /> 1. Лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. - Чл. 234, ал. 4 Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина. Глобата е от 5000 до 10 000 лв.<br /> <br /> 2. Тютюневи и свързани с тях изделия, включително електронните цигари, контейнерите за многократно пълнене, течностите, съдържащи никотин, изделията за пушене, различни от тютюневи изделия и изделията за водна лула, несъдържащи тютюн - чл. 31а Закон за тютюна тютюневите и свързаните с тях изделия - чл. 31а Закон за тютюна тютюневите и свързаните с тях изделия. Санкциите за юридически лица варират от 2000 до 5000 лв. за първо нарушение. По отношение на тези изделия има забрана дори за публикуване на електронни съобщения с обяви за тяхната продажба в платформи за онлайн обяви и други чрез услугите на информационното общество – чл.99, ал.6 от Закона за акцизите и данъчните складове.<br /> <br /> 3. Забранена е продажбата на лично бельо и бански костюми втора употреба, на дрехи втора употреба за деца до едногодишна възраст и на обувки втора употреба за деца до 34 номер включително (Наредба № 27 от 16 август 2005 г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба). Забраната се отнася към всички форми на продажба - офлайн и онлайн.<br /> <br /> 4. Забранeна е продажбата на екземпляри от разред примати и на диви котки, с изключение на зоологически градини и спасителни центрове (Закон за защита на животните, чл.21), както и продажбата на животни, заловени в дивата природа (чл.38 от Закона за биологичното разнообразие). Тези забрани се отнасят към онлайн и офлайн продажби.<br /> <br /> II. Специални изисквания за онлайн продажба на определени стоки<br /> <br /> 1. Храни и хранителни добавки<br /> Търговията от разстояние с храни, включително с хранителни добавки е уредена в новия Закон за храните, в сила от 01.07.2020г. Търговия с храни от разстояние може да се извършва от: a) бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по реда на закона обект, или б) доставчик на услуги, управляващ средство за комуникация от разстояние след регистрация. Компетентен орган за регистрация е директорът на съответната областна дирекция по безопасност на храните по местонахождението на обекта или на централата на средството за комуникация от разстояние.<br /> Заявлението се подава най-малко 14 дни преди датата на започване на дейността. Храните и хранителните добавки (ХД) могат да се търгуват от разстояние, с изключение на храните за специални медицински цели. <br /> <br /> Храните и ХД, които се търгуват от разстояние, трябва да: <br /> 1). са произведени и/или дистрибутирани в съответствие с изискванията на Закона за храните в регистрирани или одобрени по реда на чл. 26 или 31 от ЗХ обекти, в обекти, регистрирани или одобрени от компетентен орган на друга държава членка, или да са въведени на територията на Европейския съюз при спазване на изискванията на глава Шеста от ЗХ; <br /> 2). са етикетирани съгласно изискванията на чл. 17 от ЗХ и специфичните изисквания към съответните групи храни; <br /> 3). се транспортират при спазване на разпоредбите на ЗХ. Превозните средства за транспортиране на храни и ХД са описани по брой и регистрационни номера в заявлението за регистрация .<br /> Имуществената санкция за нарушение на изискванията за търговия с храни и ХД от разстояние е от 4000 до 6000 лв.<br /> <br /> 2. Алкохолни напитки<br /> Продажбата на алкохолни напитки е разрешена чрез е-магазин. Изискването е стоките да са с бандерол, когато такъв е задължителен или дължимият акциз е платен.<br /> Съгласно чл. 99, ал.6 и сл. от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), e забранено и публикуването на обяви и съобщения, включително в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизни стоки и отпадъци от тютюн е забранено.<br /> За кои акцизни стоки се отнася забраната за публикуване на обяви и съобщения?<br /> Акцизни стоки по смисъла на чл. 2 от ЗАДС са:<br /> Алкохол и алкохолни напитки:<br /> - Бира;<br /> - Тихи вина;<br /> - Шумящи вина;<br /> - Други ферментирали напитки;<br /> - Междинни продукти по смисъла на ЗАДС;<br /> - Етилов алкохол (алкохол);<br /> <br /> III. Регистрационен режим за продажба на определени стоки<br /> <br /> Изискването за регистрация на търговеца и/или на определени стоки са задължителни както за продажба в търговски обекти, така и за дистанционна продажба чрез е-магазини, маркетплейс платформи, платформи за обяви и др.п.<br /> Продажбата на тези стоки не е принципно забранена, но се извършва при спазването на определени в закона изисквания и ред.<br /> На регистрация подлежат търговията с:<br /> <br /> • Експлозиви и пиротехнически материали (в това число фойерверки, ракети и др.)<br /> Необходимо е разрешение за търговия по чл. 35 Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Документите се издават от Директор на ГДНП или оправомощено от него длъжностно лице, като се подават в Главна дирекция „Национална полиция“. Част от документите, които трябва да се подадат са: Паспорт на склада за съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия; списък на видовете изделия, с които ще търгуват; Таксата за издаване е 2000лв., срокът на действие е 5-годишен. При неизпълнение на изискванията за сладови обекти се налага глоба от 200 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.<br /> <br /> • Психотропни субстанции и упойващи средства, включително наркотици и всякакви други забранени вещества и субстанции.<br /> За медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества се издава разрешение за производство, придобиване, внос, износ, съхраняване, прилагане и използване на ограничени количества наркотични вещества и техните препарати. Процедурата е регламентирана в чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).<br /> <br /> • Суровини и храни, добити от животни<br /> Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, забранена е търговията със суровини и храни от животни, отглеждани в обекти, които не са регистрирани по чл. 51. Животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в БАБХ.<br /> <br /> • Медицински изделия<br /> Търговия с медицински изделия могат да осъществяват само търговци, които са получили разрешение за търговия на едро с медицински изделия, производители на медицински изделия, установени на територията на България, дрогерии, аптеки и ветеринарномедицински аптеки. Медицинските изделия трябва да имат нанесена СЕ маркировка за съответствие със съществените изискванията на ЕС.<br /> <br /> Настоящата публикация има само информативна цел и няма претенция за изчерпателност. Всеки търговец трябва да проучи внимателно изискванията, по отношение на стоките, които ще се продават онлайн.<br /> <br /> Ако се нуждаете от проучване на правната рамка или имате въпроси при стартирането на онлайн бизнес, не се колебайте да се свържете с нас, тук<br /> <br /> Петър Димитров<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите. <br /> <br /> <br /> Условия и ред за регистриране на стаи и апартаменти за гостиhttp://1legal.net/bg/blog-read181-legal-regime-for-registration-of-guest-rooms-and-apartmentsWed, 14 Oct 2020 13:13:38 +0300В статията ще се разгледат условията и редът за регистриране на стаи и апартаменти за гости по Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения (приета на 26.06.20г. и обнародвана в ДВ 03.07.20г.) (Наредбата), за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости.<br /> <br /> Новата Наредба цели да въведе нови условия и ред за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости и ги категоризира като тип места за настаняване - клас „В”. <br /> <br /> Важно е да се отбележе, че няма ограничения за обитаване на жилището или сградата, докато стаята или апартаментът за гости се предоставя на туристи. Законодателят е преценил да улесни извършването на тази дейност чрез премахването на това ограничение.<br /> <br /> Какви документи са ми необходими за регистрация?<br /> <br /> Важно уточнение: С промените в Закона за туризма от 25.02.2020г. се отменя задължението за представяне на документ с подписи на повече от 50 на сто от собствениците в сградата, удостоверяващ съгласието им за извършване на туристическата дейност. <br /> <br /> Всички долупосочени документи се подават пред кмета на общината по местонахождението на обекта.<br /> Необходими са следните документи:<br /> <br /> 1. Документ удостоверяващ правото на собственост върху апартамента<br /> 2. Заявление-декларация по образец съ¬гласно чл. 129а от Закона за туризма към кмета на общината<br /> <br /> В заявление-декларацията се декларират:<br /> <br /> - Капацитет на обекта – брой стаи, брой легла;<br /> - Идентификатор на недвижимия имот, по смисъла на чл. 26, ал. 2 Закона за кадастъра и имотния регистър;<br /> - Наименованието на лицето, което ще извършва хотелиерството, както и името на мястото за настаняване;<br /> - ЕИК/БУЛСАТ или ЕГН;<br /> - Адрес на мястото за настаняване;<br /> - Телефон/факс и адрес на електронна поща на лицето ако има такива, а в случай, че лицето няма - изписват се имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща;<br /> <br /> Лица, различни от собственика на обекта, трябва да подадат:<br /> <br /> 3. Документ, който удостоверява тяхното право да се извършва дейност в обекта. Трябва да се посочат и индивидуализиращите данни на документа за ползване;<br /> <br /> Към декларацията се прилагат следните документи:<br /> <br /> - а) копие от документа за ползване на обекта, ако не е собствен и не подлежи на вписване; <br /> - б) изрично пълномощно, когато заявление-декларацията се подава от пълномощник<br /> <br /> Когато лицето, което фактически извършва дейност в обекта, е различно от вписаното в удостоверението за регистрация, то е длъжно да подаде заявление-декларация за регистрация съгласно чл. 31 и чл. 129а от Закона за туризма.<br /> <br /> При промяна на капацитета се подава ново заявление-декларация.<br /> <br /> Срок за регистрация, за прекратяване и за отстраняване на грешки<br /> <br /> В 7-дневен срок от подаването на заявлението-декларация кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за регистрация и удостоверение на лицата, заявили извършването на хотелиерство в стая за гости/апартамент за гости.<br /> <br /> В случай че искате да прекратите своята хотелиерската дейност трябва да подадете заявление за прекратяване на дейността до кмета на общината. Срокът за прекратяване на разрешението е 3-дневен срок от подаване на заявлението.<br /> <br /> Ако са допуснати непълноти или грешки в данните по заявление-декларацията, ще разполагате с 3-дневен срок, от получаване на съобщението, за отсраняването им. В противен случай производството се прекратява.<br /> Според чл. 32, ал. 2 от Наредбата удостоверението за регистрация е безсрочно.<br /> <br /> Какви разходи да очаквам?<br /> <br /> Разходите за категоризиране на стаите и апартаментите за гости може да откриете тук: <br /> https://www.tourism.government.bg/sites/tourism.government.bg/files/documents/2016-12/tarifa_za_taksite_br.102_dv_ot_23.12.16.pdf<br /> <br /> За потвърждаване на категорията на места за настаняване клас „В“ - стаи за гости, апартаменти за гости, къщи за гости, бунгала и къмпинги:<br /> <br /> - а) За категоризиране на туристически обекти - 10 лв. на легло<br /> - б) За потвърждаване категоризация и проверка на място – 10лв. на легло<br /> <br /> Основни задължения за хотелиерска дейност<br /> <br /> Важно е да знаете, че след като отдавате стаи или апартаменти за гости, Вие извършвате туристическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗТ и сте длъжни да водите регистър на настанените туристи по същия начин както категоризираните места за настаняване от клас „А“ и клас „Б“ – хотели, мотели, хостели, пансиони и т.н. - съгласно чл. 116 от ЗТ, а иммено:<br /> <br /> • чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп;<br /> • чрез избрана от лицето, извършващо хотелиерство, информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за електронното управление.<br /> <br /> В горепосочения регистър сте длъжни да попълвате следната туристическа информация:<br /> - пълния брой имена на чужденеца;<br /> - датата и годината на раждане;<br /> - гражданството;<br /> - номера на паспорта;<br /> - периода на пребиваването му в туристическия обект.<br /> <br /> Лични данни<br /> <br /> Във всички случаи на дейност по отдаване на апартаменти и къщи за гости, като търговец и като нетърговец, вие обработвате лични на лицата, които настанявате. Следователно, с извършването на хотелиерската дейност вие действате и като администратор на лични данни (ЛД), и имате задължения да приведете дейността по обработване на ЛД в съответствие със Закона за защита на личните данни и GDPR. Като администратор на ЛД вие трябва да изготвите, спазвате и направите достъпна политиката си за лични данни. Минималните изисквания към Политиката са определяне на целите, за които се обработват ЛД, гарантиране на основните принципи за прозрачност, отчетност и зачитане правата на потребителите.<br /> <br /> Ако имате нужда от съдействие или имате въпроси относно реда и условията за регистрация на стаи и апартаменти за гости, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият онлайн правен консултант!<br /> <br /> Петър Димитров<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Нарушава ли законите моят е-магазин?http://1legal.net/bg/blog-read180-does-my-e-shop-break-the-lawSun, 13 Sep 2020 18:05:09 +0300Днес е най-доброто време за стартиране на е-бизнес.<br /> Защото... Пандемията разкри неизчерпаемият потенциал на онлайн търговията.<br /> <br /> Стартирането на е-магазин е вълнуващо приключение, защото е свързано и с определени рискове. <br /> Мрежата може да бъде диво място за търговия, а редица фирми откриха, че простите грешки могат да прераснат в значителни бизнес заплахи за кратък период от време.<br /> От избора на домейн до стартирането на първите продажби, създаването на твоя е-магазин има редица подводни камъни. Да ги наречем “рискове от непознаването на законите”.<br /> Рисковете трябва да бъдат идентифицирани навреме, за да не се превърнат в глоби, санкции и дори загуба на бизнеса.<br /> <br /> 1. Какво ще продавам?<br /> Първо трябва да науча - разрешена ли е онлайн продажбата на моите стоки?<br /> Ако, отговорът е положителен, следващият въпрос е - има ли специфични изисквания, лицензи, ограничения за тяхната продажба или реклама?<br /> Какви са изискванията и мога ли да се справя с тях?<br /> Пример от практиката: <br /> Искам да продавам хранителни добавки онлайн. Изглежда просто. Всъщност е много по-сложно. Защото, тези продукти могат да се продават онлайн само чрез <br /> регистрирани е-дрогерия, е-аптека или като търговец с лицензиран склад за съхранение на такива продукти. Ако вече сме платили няколко хиляди лева за изграждане на е-магазин и научим за тези изисквания впоследствие, може да се окаже, че бизнес моделът ни изисква много по-голям бюджет и допълнителни ресурси за управление.<br /> <br /> 2. Изборът на домейн е свързан с правни рискове <br /> Ето най-важните:<br /> Домейнът не трябва да пресъздава или имитира съществуващи търговски марки, географски означения или други обекти на Интелектуална собственост;<br /> Регистрацията на домейн не предоставя на собственика му същото ниво на защита, каквото предоставя една търговска марка (права за осъществяване на търговска дейност на стоки и услуги с тази марка; забрана на трети лица да я използват; право на лицензиране на търговската марка и др.). Домейнът на твоят е-магазин не трябва да е сходен с по-ранна марка за същите стоки.<br /> <br /> 3. Изработването на сайт за твоят е-магазин<br /> В Интернет се предлагат вече готови и разработени платформи, които всеки начинаещ търговец може да закупи и използва под лиценз за своя онлайн магазин. Ако желаеш да възложиш изработката на твоят е-магазин изцяло на уеб разработчик е необходимо:<br /> - да се стъпи на солиден договор с изпълнителя, който да урежда всички основни въпроси, като неустойки, отговорности, гаранции и поддръжка, права и задължения;<br /> - да се избере и интегрира подходящ разплащателен метод за е-магазина;<br /> - да се възложи мобилна версия на е-магазина;<br /> - да са интегрирани необходимите механизми за сигурност.<br /> <br /> 4. Регистрирай своя е-магазин в НАП<br /> Промените в Наредба Н-18 създадоха нови задължения за всеки онлайн търговец:<br /> - регистрационен режим;<br /> - задължение да се декларира определена информация пред НАП преди започване на дейността на е-магазина;<br /> - да се съхранява информацията, създадена чрез софтуера на е-магазина и да се предоставя на приходната администрация при поискване в определени от закона срокове.<br /> <br /> 5. Задължителните правни текстове в твоя е-магазин<br /> Това са: Общи условия за използване и продажби в е-магазина (ОУ): Политика за личните данни и бисквитки (ПЛД) и задължителната информация в сайта, съгласно ЗЗП<br /> Много търговци разчитат на готови ОУ и ПЛД, изтеглени от съмнителни източници в Интернет, но това не гарантира необходимата сигурност на техния е-магазин, тъй като:<br /> - ОУ и ПЛД трябва да отразяват спецификите и характеристиките на съответния бизнес модел;<br /> - има риск от нарушаване на права на Интелектуалната собственост;<br /> - изтеглените ОУ и ПЛД може да не съдържат всички изисквани от закона елементи.<br /> <br /> Препоръчително е общите условия да бъдат изготвени от професионалист, който да се запознае внимателно с всички търговски процеси – регистрация, поръчка, доставка, монтаж, гаранции, рекламации и пр., с цел да прецени тяхната законосъобразност. <br /> <br /> 6. Изискванията на GDPR <br /> Всеки търговец, който продава чрез е-магазин има качеството на Администратор на лични данни, тъй като събира информация за своите клиенти с цел изпълнение на поръчки и като такъв има следните задължения:<br /> - да публикува в своя уебсайт документ, наречен “Политика за поверителност” или “Политика за защита на лични данни”;<br /> - да осигури подходящ „cookie toolbar“, който да даде избор на онлайн потребителя да се съгласи само на определен вид бисквитки;<br /> - да създаде вътрешни процеси, гарантиращи защитата на данните;<br /> - да обезпечи механизми за упражняване на правата на потребителите във връзка с техните лични данни.<br /> Преди стартирането на твоя е-магазин е необходимо изготвянето на документи, както и всички задължителни външни и вътрешни процеси, във връзка с обработването на лични данни (регистър на дейностите по обработване на лични данни, процедура за разглеждане на искания на субекти на данни, процедура в случай на нарушение на сигурността на лични данни и др.).<br /> <br /> 7. Съдържанието в сайта <br /> Бъди внимателен за наличието на авторски права върху съдържанието в сайта. Изборът на съдържание (визуално, текстове, снимки на продукти и др.) е ключово за успеха на твоят е-магазин. Много търговци правят фундаменталната грешка при подбора на снимки, видео, текстове и описания на продукти за своя е-магазин да използват чужди фотографии, клипове и други обекти на интелектуална собственост, изтеглени от Интернет.<br /> <br /> 8. Рекламата и маркетинговите кампании трябва да са съобразени със законите<br /> Добрата маркетинг стратегия е основополагаща за успешния бизнес, но определени действия на онлайн търговеца могат да завършват със санкции, поради незаконосъобразност:<br /> - Услугата по каталогизиране „AdWords“ на Google освен като източник на приходи, може да се превърне в предмет на съдебни спорове. Използването на чужди марки като ключови думи, с цел привличането на клиенти, крие опасност от нарушаване на права на Интелектуална собственост, защото създава грешното впечатление за произхода или обвързаността на рекламираните стоки/услуги с притежателя на марката. По този начин се засяга най-основната фунцкия на марката - функцията за указване на произход на съответните стоки и услуги.<br /> - Маркетинг автоматизацията ако не е подчинена на правилата и ограниченията, заложени в закона, рискува да бъдат класифицирана и санкционирана като нарушение. <br /> <br /> 9. Бъди информиран за изискванията на потребителското право<br /> Лоялността на клиента е правопропоционална на качеството и отношението, което предлага онлайн търговеца. Като онлайн търговец, трябва да си наясно, че:<br /> - всеки потребител има гарантирани права като правото на отказ и законовата гаранция (която е различна от търговската гаранция);<br /> - ако потребителят реши да се възползва от правата си по ЗЗП, той също трябва да се съобрази с определената от закона поредност. В противен случай, вие ще имате право на възражение;<br /> - пратиките на всеки онлайн търговец са предмет на стриктна законова регулация.<br /> <br /> Всеки неизряден онлайн търговец рискува строги глоби или санкции от страна на контролните органи.<br /> <br /> Ako търсите сигурност и спокойствие, че уебсайтът Ви отговаря на законовите изисквания, не се колебайте да се свържете с нас чрез формата за контакт, тук:<br /> <br /> Поръчай правен одит на сайт <br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Кои са най-често срещаните нелоялни търговски практики?http://1legal.net/bg/blog-read179-which-are-some-of-the-most-common-unfair-commercial-practicesMon, 06 Jul 2020 13:10:38 +0300В сферата на защитата на потребителите се наблюдава активизация от страна на европейските институции и редица нови мерки, чийто ефект е по-стриктния контрол над търговците. Eдин от последните примери е новият Регламент (Регламент (ЕС) 2017/2394), който предостави на Комисията за защита на потребители („КЗП“) нови правомощия, някои от които са възможността да разпореди на доставчик на хостинг услуги да премахне, блокира или ограничи достъпа до онлайн интерфейс, както и да заличи напълно домейна на уебсайт, ако е налице съществена злоупотреба с правата на потребителите. С оглед на тези промени, законосъобразността е ключова за успешня бизнес. Именно поради това, в настоящата статия ще бъдат разгледани често срещани незаконни практики:<br /> <br /> <br /> - които трябва да се избягват от всеки търговец;<br /> <br /> <br /> - спрямо които може да се предпази всеки потребител.<br /> <br /> <br /> В Закона за защита на потребителите („ЗЗП“), общата забрана за нелоялни търговски практики може да се намери в чл. 68в. Като нелоялна търговска практика се определя:<br /> а) предлагане;<br /> б) което да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност;<br /> в) и което да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител.<br /> <br /> Нелоялните търговски практики са условно разделени в две катергории (чл.68г, ал.4 от ЗЗП): заблуждаващи търговски практики и агресивни търговски практики. Общите изисквания и за двете (за да бъдат класифицирани като „нелоялни“) са изброени в чл. 68д - 68к от ЗЗП.<br /> <br /> Теорията настрана - кои са най-често срещаните нелоялни търговски практики?<br /> <br /> “Bait advertising”/Реклами „за стръв“<br /> Когато търговец реши да продава стоки на много ниски цени, той е задължен да предупреди потребителите за периода на предлаганата от него оферта, както и за количеството/броя намалени продукти, които възнамерява да пусне в продажба (пример: само три останали броя). Предлагането на стоки/услуги на определена цена без да се посочват вероятните причини, поради които търговецът няма да може да ги достави е „невярно предложение за покупка“ и се класифицира като нелоялна търговска практика.<br /> <br /> Пример: Търговец обявява за продажба маркови очила за 50 лева, вместо за редовната цена от 100 лева. След проява на интерес за покупка от потребител, търговецът отказва, твърдейки, че намалените очила са били прекалено малко на брой и вече са разпродадени. В конкретния случай, потребителят има право да се оплаче в КЗП, защото търговецът е бил длъжен да обяви броят на намалените очила за продажба, както и продължителнстта на офертата.<br /> <br /> „Bait and switch” (вариация на предходния пример)<br /> Търговец, който отправя покана за продажба на стока на конкретна цена към своите потребители и след това:<br /> А) откаже да предостави рекламираната стока на потребителя или;<br /> Б) откаже да приеме заявки/да достави стоката в разумен срок или;<br /> В) представи дефектен образец на стоката на потребителя<br /> с намерението да предложи друга стока на заинтересования потребител, също се счита за нелоялна търговска практика.<br /> „Безплатни оферти“<br /> Търговецът са задължен да представи истинската цена на предлаганите от него стоки/услуги и не може да ги обявява за „безплатни“, когато всъщност цената на <br /> „безплатната“ стока/услуга е включена в редовната цена.<br /> <br /> Примери: <br /> Търговец обявява боя за продажба и предлага „безплатна четка подарък“ към нея при покупка. Ако боята е по-скъпа от обикновено, това означава, че четката към закупената боя не е точно „безплатна“.<br /> Търговец обявява, че предлага „безплатни книги“, но на практика е поставил условието, че само ако потребителят купи две книги, третата ще е безплатна.<br /> <br /> Претенции за лечебни свойства върху опаковките на стоки<br /> Когато етикета на даден продукт се позовава на някаква здравословна или хранителна полза, потребителят има право да знае дали зад подобни твърдения има научно потвърждение. <br /> <br /> Пример: Търговец, който твърди, че продаваният от него шампоан намалява значително косопада рискува да е в нарушение на закона. Позовавания на общи, неспецифични ползи за цялостното добро здраве или здравно благополучие трябва да бъдат обосновани с научни доказателства.<br /> <br /> Скрити спонсорирани реклами<br /> Като нелоялна практика се определя използването на редакционен материал, образи или звуци в рамките на кампания, финансирана от търговеца за насърчаване продажбите на дадена стока или услуга, без това да е посочено в съдържанието на кампанията.<br /> <br /> Пример: Потребител, гледайки любимия си YouTube канал за готвене, вижда че много често се използват продукти на няколко конкртени търговски марки. Потребителят има правото да знае, дали тези марки спонсорират неговия любим канал или са използвани заради качеството им и личните предпочитания на готвача. <br /> <br /> “Специални предимства“<br /> Търговецът не бива да твърди, че предоставя „специални предимства“ при покупката на негови стоки или услуги, ако потребителят разполага със законно право за тези „предимства“.<br /> <br /> Пример: Потребител купува кафе машина от търговец, който твърди, че потребителят ще може да се възползва от „специалното предимство“ в рамките на 2 години от покупката безплатно да получи поправка или замяна на машината с нова, ако има има проблеми. Това не е „специално предимство“ а законово уредена гаранция за всякакви стоки според ЗЗП.<br /> <br /> „Ограничени във времето оферти“<br /> Заявявайки, че продукт ще бъде наличен за покупка за ограничен период от време или че ще бъде наличен за продажба при различни условия за ограничен период от време, предизвайки по този начин потребителя да вземе прибързано и неинформирано решение, търговецът рискува да бъде обвинен в упражняване на нелоялна търговска практика.<br /> <br /> Пример: Потребител вижда в онлайн маркетплейс обява за кецове със следния текст: „Купи тези кецове в следващите 24 часа и ще ги получиш с 50% отстъпка!“. Ако обявата продължава да важи след първоначално обявения срок, потребителят има правото да се оплаче на КЗП за нелоялна търговска практика.<br /> <br /> Вариация на описаната нелоялна практика ще е и следната обява: „Купи сега! Последен чифт маратонки!“. Ако в действителност търговецът притежава няколко броя от предлаганата за продажба стока, той отново ще е в нарушение на закона. <br /> <br /> Потребителят има право да развали договор, сключен в резултат на използвана нелоялна търговска практика и да претендира за обезщетение, но само след съдебно решение, потвърждаващо незаконния характер на практиката. В случай на съмнение за нелоялна търговска практика, всеки потребител може да подаде сигнал или жалба до КЗП:<br /> <br /> Комисия за защита на потребителите<br /> пл. „Славейков” №4А, ет.3<br /> 1000 София<br /> Факс: 02/988.42.18<br /> E-mail: jalba@kzp.bg<br /> info@kzp.bg<br /> <br /> <br /> Източници:<br /> <br /> - Официалният уебсайт на Европейския Съюз<br /> <br /> <br /> - Министерство на икономиката и енергетиката, Дирекция "Защита на потребителите": Нелоялни търговски практики<br /> <br /> <br /> Повече информация относно защитата на потреботелите можете да намерите в следните статии:<br /> 1. КЗП – новият властелин в Интернет?<br /> <br /> 2. Защита на потребителите - какво ново и защо сега?<br /> <br /> 3. Какво се промени за потребителите и търговците в Интернет?<br /> <br /> <br /> Елица Чобанова<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> Промени в ЗДДС – намалени данъчни ставкиhttp://1legal.net/bg/blog-read178-changes-in-vat---reduced-tax-ratesFri, 03 Jul 2020 16:43:47 +0300От 1 юли 2020 г. влизат в сила промените в чл. 66, ал. 2 от Закона за ДДС във връзка с намалените данъчни ставки. Промените ще важат до 31 декември 2021 г., като целта е да се облекчи данъчната тежест за търговци в сектори, които са най-силно засегнати от разрастващата се икономическа криза, но и в други области като продажбата на книги, бебешки храни и пелени. Въпреки намаляването на ставката за ДДС, не се очаква да настъпи намаляване на цените на стоките и услугите в засегнатите сектори за крайните потребители.<br /> <br /> Вместо данъчна ставка от 20%, 9 на сто ДДС ще плащат търговците в следните категории: <br /> 1. настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани;<br /> 2. доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание;<br /> 3. ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки;<br /> 4. храни, подходящи за бебета или за малки деца;<br /> 5. бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули;<br /> <br /> "Ресторантьорски услуги" са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране. <br /> <br /> „Кетъринг услуги“ са съвкупност от характеристики и действия, в които преобладават главно услугите и в които доставката на храна и/или напитки е само един компонент. Преобладаващите главно услуги са същите като ресторантьорските услуги, но доставката е осъществена извън помещенията на доставчика.<br /> <br /> Не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:<br /> а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни, за които ще се прилага стандартната ставка от 20%);<br /> б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти;<br /> в) доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга.<br /> <br /> Ресторантьорска услуга е налице и в случаите, когато се предлага закуска, обяд или вечеря на блок-маса в ресторанти или в хотели и други подобни места за настаняване, когато не е включена в цената на услуга по настаняване.<br /> <br /> При предоставяне на клиенти на храна за консумация, следва да бъде преценено дали с оглед приложението на намалената ставка по чл. 66 от ЗДДС е налице доставка на стока – храна, или е налице доставка на услуга (ресторантьорска или кетъринг). Това разграничаване е особено съществено, тъй като е определящо относно това дали за съответната доставка е приложима ставка от 9 на сто или същата следва да се обложи със стандартната ставка от 20 на сто.<br /> <br /> Понятието “храни” следва да се разбира по смисъла на чл. 2 от Регламент № 178/2002, а именно: всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора. Понятието „храни“ включва напитки, дъвки и всякакви вещества, включително вода, които са умишлено вложени в храните по време на тяхното производство, приготовление или обработка. <br /> Понятието „храни“ не включва:<br /> а) фуражи;<br /> б) живи животни, освен ако не са подготвени за пускане на пазара за консумация от човека;<br /> в) растения преди прибиране на реколтата;<br /> г) медицински продукти;<br /> д) козметични средства;<br /> е) тютюн и тютюневи изделия;<br /> ж) наркотични или психотропни вещества;<br /> з) остатъчни вещества и замърсители.<br /> <br /> Намалената ставка от девет процента за гореизброените стоки се прилага за техните доставки, вноса им и вътреобщностните им придобивания на територията на страната (по аргумент за противното на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС).<br /> <br /> Необходимо е да се направи анализ на бизнес модела преди стартиране на дейност, за да се определи приложимата данъчна ставка за даден бизнес. <br /> <br /> Ако изпитвате затруднения да определите дали Вашия бизнес попада в обхванатите от промените сектори, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият онлайн правен консултант!<br /> <br /> Цялото становище на НАП за приложението на новите разпоредби за намалени данъчни ставки можете да намерите на сайта на НАП.<br /> <br /> Повече за законосъобразността като гаранция за по-добро потребителско преживяване можете да научите тук.<br /> <br /> Васил Костов <br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright <br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> Най-популярните методи за електронно разплащанеhttp://1legal.net/bg/blog-read177-the-most-popular-electronic-payment-methodsTue, 26 May 2020 15:50:04 +0300В последните години системите за електронно разплащане придобиха популярност най-вече поради растящата покупателна способност на интернет поколението, което прекарва множество часове онлайн и изразява по-малко желание да пазарува във физическите магазини. Тези системи се различават значително от традиционните разплащателни системи, тъй като позволяват електронното прехвърляне на средства без човешка намеса. Това обстоятелство дава конкурентно предимство на търговците, използващи електронните системи, защото позволява управлението на продажбите на бизнеса да се извършва с по-малък персонал.<br /> <br /> Какво представлява електронната система за разплащане?<br /> <br /> Накратко, това е средство за разплащане, което не включва кеш или чекове.<br /> <br /> Какви са изискванията спрямо платежните институции?<br /> Дейността на платежните институции е регулирана на европейско ниво. Държавата-членка по произход на дружеството издава лиценз, с който компанията оперира на Единния европейски пазар. Както националните органи, така и Европейският банков орган поддържат регистри на допуснатите до пазара компании. По тази причина при проверка на дейността на такова дружество е желателно да проверите и регистъра на европейския орган, тъй като дружеството може да не фигурира в някой от регистрите на БНБ, но това не означава, че то не може да оперира на българския пазар.<br /> <br /> Кои са предпочитаните методи?<br /> <br /> Макар да е неизбежно тенденциите от 2018 г. да са се променили, PayPal и световно известните банкови карти със сигурност доминират на пазара. Освен тях обаче в последните години се появиха множество алтернативи. Сред тях са:<br /> • Google Pay – онлайн разплащателна система, разработена от Google през 2015 г., която функционира и като дигитален портфейл;<br /> • SEQR – електронна разплащателна система, която включва сканирането на QR с телефон с цел верификация;<br /> • Klarna – разплащателна система, която позволява както плащане след доставка, така и разсрочено плащане без лихва;<br /> • Alipay – мобилна и онлайн разплащателна платформа, създадена през 2004 г. от Alibaba Group.<br /> <br /> Бумът на Bitcoin, чрез който и в момента се извършват немалка част от плащанията, вдъхнови разработването на различни fintech разплащателни решения. Сред тях откриваме:<br /> • PaySera – литовска fintech компания, оперираща и в България;<br /> • Entercash – fintech компания, лицензирана в Малта.<br /> <br /> В България от години се използва ePay, а напоследък набира скорост и базираната във Великобритания Revolut, която предоставя банкови услуги, peer-to-peer разплащания, обмяна на криптовалути и други услуги.<br /> <br /> Ако и Вие търсите най-доброто разплащателно решение за Вашия бизнес, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият онлайн правен консултант!<br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> <br /> <br /> Важно за заявители на марки в EUIPO!http://1legal.net/bg/blog-read176-misleading-invoice-alert-in-the-form-of-a-fake-euipo-decisionWed, 08 Apr 2020 19:47:10 +0300През последните две седмици, голям брой дружества са подали сигнали за разпространена подвеждаща фактурa за плащане под формата на фалшиво решение на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Във фалшификата са използвани логото, името, съкращението и бланката на EUIPO и се съдържа искане за „регистрационна такса“, която да бъде преведена в полска банкова сметка с префикс PL IBAN.<br /> EUIPO се е свързала със съответната полска банка и е подадена жалба до прокуратурата във Варшава, Полша. Предстои разследване.<br /> Тъй като много от тези фактури все още могат да бъдат в обращение, потребителите се насърчават да проверяват внимателно съдържанието и източника на кореспондецията и да се свързват със своя упълномощен представител по ИС.<br /> <br /> За повече информация прочетете тук<br /> <br /> 1Legal.Net Blog © 2020<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Какво се промени за потребителите и търговците в Интернет?http://1legal.net/bg/blog-read175-what-changed-for-consumers-and-sellers-on-the-internetMon, 30 Mar 2020 11:49:11 +0300Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от декември 2017г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 („Регламент), чиито разпоредби бяха приложени в Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите през февруари 2020 година, е източник на интересни и провокиращи размисли промени. <br /> <br /> Регламентът е вид „надграждане“ над предишния Регламент от 2006 г. (създал мрежа от компетентни публични органи, защитаващи и прилагащи правата на потребителя), защото цели да подобри координацията между компетентните органите във вече съществуващата мрежа. Според разпоредбите на Регламента, всяка една страна членка трябва да създаде орган, който да влезе в ролата на „единна служда за връзка“. За да може този орган да упражнява своята дейност максимално ефективно, европейските законодатели са решили, че той трябва да притежава необходимите правомощия спрямо нарушителите на потребителското право. Това е и причината, поради която в българския Закон за защита на потребителите (ЗЗП) бяха въведени промени, даващи на Комисията за Защита на Конкуренцията (КЗП) изцяло нови правомощия. <br /> <br /> Ако разгледаме тази промяна, поставяйки я в един по-широк контекст (така наречената „Нова Сделка за Потребители“/“New Deal for Consumers“), става ясно, че контролът върху търговците (особено тези, занимаващи се с онлайн търговия) значително се затяга. Поредицата Регламенти и Директиви, приети от европейските институции сравнително скоро и таргетиращи отношенията търговец-потребител в онлайн пространството, представляват един почти завършен цикъл от сериозни законодателни промени. Регламентът е само малка част от тези промени, но е добър повод за коментар относно амбициозната законодателна инициатива на европейските институции и последствията, до които тя ще доведе.<br /> В настоящата статия, първо ще се спрем върху основните промени, които Регламентът предизвика в българския закон, след това ще разгледаме по-широкия контекст зад самия Регламент и ще приключим с важен въпрос: какво означава всичко това за средния и малкия бизнес?<br /> <br /> Какви са промените?<br /> <br /> Според Регламента, десет компетентни органи * , начело с КЗП, ще получат нови правомощия спрямо нарушителите на потребителското право. Най-общо може да разделим новите правомощия на две категории – правомощия при разследване и правомощия при правоприлагане.<br /> <br /> <br /> ПРАВОМОЩИЯ НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ РАЗСЛЕДВАНЕ: <br /> • право на достъп до и изземване на всички относими към нарушението документи, данни и информация, независимо от това как и къде се съхраняват;<br /> • право да се изисква от всеки публичен орган, орган или агенция или от всяко физическо или юридическо лице всяка относима към нарушението информация, данни или документи, независимо от това как и къде се съхраняват;<br /> • право да се извършват проверки на място или това да се изисква от друг публичен орган с цел:<br /> -> проучване<br /> -> конфискация<br /> -> изземване на относима информация, данни или документи<br /> • право да се извършват пробни покупки на стоки и услуги, когато е необходимо – под прикрита самоличност.<br /> <br /> ПРАВОМОЩИЯ НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ ПРАВОПРИЛАГАНЕ:<br /> • право да се приемат временни мерки за предотвратяване на риска от сериозни вреди за колективните интереси на потребителите;<br /> • право да се приемат ангажименти от страна на търговеца, отговорен за нарушението;<br /> • право да се изискват от търговци да поемат анагажимент: (1) за преустановяване на нарушение или (2) за допълнително обезщетение на потребител;<br /> • право да се информират потребителите относно начините за търсене на обезщетение по националното право;<br /> • право да се издава писмена заповед, както и да се постига преустановяването или налагането на забрана на нарушенията;<br /> • да се налагат санкции;<br /> • да се започват по собствена инициатива разследвания или процедури; <br /> • право да се публикува всяко окончателно решение, всички поети от търговеца ангажименти или всяка заповед;<br /> • право да се консултират с организации на потребителите, асоциации на търговците, определените органи или други заинтересовани лица.<br /> <br /> Когато липсват други ефективни средства за преустановяване или за налагане на забрана на нарушението: <br /> <br /> • право да се премахва съдържание или да се ограничава достъпа до онлайн интерфейс, или да се разпореди посочването на предупреждение до потребителите при достъпа до онлайн интерфейс;<br /> • право да се разпореди на доставчик на хостинг услуги да премахне, блокира или ограничи достъпа до онлайн интерфейс; <br /> • право да се разпореди на регистратурите или регистраторите на домейни да заличат напълно квалифицирано име на домейни и да се позволи на съответния компетентен орган да го регистрира.<br /> <br /> Новите правомощия ще могат да се изпълняват (1) пряко от съответния компетен орган, (2) със седействието на друг компетенетен орган, (3) чрез друг публичен орган или (4) чрез сезиране на съда. Това на практика означава, че ако конкретно нарушение попадне под радара на компетентните органи, те ще могат изключително лесно и с помощта на широк набор от правомощия да го преустановят или предотвратят. <br /> <br /> Най-крайните правомощия, а именно:<br /> i) премахването на съдържание, ограничаването на достъпа до онлайн интерфейс или изричното предупреждаване на потребителите при достъпа им до онлайн интерфейса; <br /> ii) разпореждането на доставчик на хостинг услуги да премахне/блокира/ограничи достъпа до онлайн интерфейс; <br /> iii) разпореждането на регистратурите или регистраторите на домейни да заличат напълно квалифицирано име на домейни и да позволят на съответния компетентен орган да го регистрира;<br /> ще могат да бъдат упражнявани само от КЗП, в случай че нарушението не е могло да бъде преустановено или предотвратено чрез някое от другите налични правомощия. Останалите компетентни органи ще могат да прибягват до тези методи само чрез подаване на писмено искане към КЗП.<br /> <br /> Какъв е контекстът зад промените в Регламента?<br /> <br /> Факт е, че цифровата икономика и развитието на трансграничната онлайн търговия поставят начало на нови и различни злоупотреби с правата на потребителите. В проучване на Ipsos от 2019г. се установява, че повече от 56% от анкетираните потребители в Европа са станали жертви на измама през последните две години. В проучването се посочва, че най-често срещаната измама е паричната (39%), следвана от измами, свързани с кражба на самоличността (33%) и измами при правенето на покупки (23%). <br /> <br /> https://66.media.tumblr.com/cd0b518bea6321aa06995e6890834f84/114017b99913cd42-31/s640x960/b6fb4d4072aaddffe1af0f94f3470a14d2b902df.png<br /> <br /> Според проучването, в България едва 17% от анкетираните потребители са били жертва на измама – това поставя страната ни на последно място по брой измами в ЕС.<br /> <br /> https://66.media.tumblr.com/8cdedb9ede20c761f33800ca59894811/114017b99913cd42-41/s1280x1920/aef30464ac150ad818272d8f8d0a1ef86ba2cd3b.png<br /> <br /> Въпреки това не бива да прибързваме с изводите. <br /> Привидно ниският процент на броя измами може да се дължи на други фактори – според проучването едва 14% от българите са склонни да докладват злоупотреба.<br /> Новият Регламент, както и редица други наскоро приети Директиви, част от „Новата Сделка за Потребителя“, таргетират високия процент потребителски измами на ниво Европа, но имат отзвук и в България като страна членка. Ефектът от европейските закони прилича на „затягане на вратовръзката около врата на търговеца“ – отговорността и задълженията му спрямо потребителите значително нарастват. <br /> Купуването на стоки или услуги онлайн, несъмнено поражда нови предизвикателства за потребителите, защото възможностите за злоупотреба са много и не винаги напълно очевидни. Факт е, че действията на европейските институции вече са постигнали някакъв ефект:<br /> <br /> Примери за преустановени практики от страна на Booking.com <br /> • Компанията е предлагала на потребителите си алтернативни дати за резервация на избрано от тях място за престой, а цената за датите е била обявявана като такава „с отстъпка“. Установено било в последствие, че предлаганите цени за алтернативните дати били по-евтини, не поради реална отстъпка от страна на Booking.com, а поради други причини (предлаганите дати били извън сезона/заетостта на потребителите била по-голяма на тези дати). Днес, поради поети от компанията ангажименти в резултат на контрол от страна на европейските компетентни органи, тази практика е преустановена.<br /> • Компанията позволявала на търговците в платформата да предлагат „ограничени времево оферти“. Превърнало се в практика, обаче, дори след изтичането на определения от офертата срок, цените да остават със същата стойност. След взети мерки от страна на европейските компетентни органи, компанията преустановява заблуждаващата практика.<br /> <br /> Примери за преустановени практики от страна на Airbnb:<br /> • В обявите, публикувани на платформата, много често не са били включвани всички приложими допълнителни такси (като такси за обслужване/почистване и местни данъци) в първоначалната ценова оферта към потребителите. Airbnb вече предлага цени, които от самото начало включват всички задължителни такси и данъци.<br /> • Никъде в обявите на платфромата не ставало ясно, че някои от тях са публикувани от частни домакини, а други – от професионални доставчици. Днес в платформата на Airbnb всеки потребител може ясно да разграничи двата вида оферти.<br /> <br /> Примери за преустановени практики от страна на Apple и Google:<br /> • В App Store и Google Play е била обявена като заблуждаваща практиката определени приложения за игри да бъдат рекламирани като „безплатни“ за сваляне, въпреки че много често потребителят е трябвало да заплати за допълнителни функции и съдържание в последствие. Днес, в резултат на сътрудничеството между компетентните национални органи, двете компании са преустановили тази практика и близо до бутоните за сваляне на приложението, всеки потребител може да види предупредителния текст: "In-App Purchases".<br /> <br /> Примери за преустановени практики от страна на компании, предлагащи автомобили под наем:<br /> • Комисията и европейските компетентни органи за защита на потребителя призоваха петте лидера в индустрията за наемане на автомобили (Avis, Europcar, Enterprise, Hertz и Sixt) да:<br /> i) променят начина, по който представят цените за наем, включвайки всички допълнителни разходи, като например: такса пълен резервоар, летищни такси, допълнителни такси за млад водач, такса са допълнителен шофьор, такса за еднопосочно пътуване (ако мястото за връщане се различава от мястото за взимане); такса извънработно време (ако взимането или връщането на автомобила е извън обичайното работно време на локацията);<br /> ii) опишат ключовите услуги, които ще предлагат на езика на съответната държава членка;<br /> iii) поясняват в ценовите оферти каква ще е таксата, в случай на щета или кражба и как тя се променя, ако потребителят закупи някой от допълнителните застрахователни продути, предлагани от конкретната компания.<br /> <br /> Примерите доказват практическия ефект от законодателната дейност на европейските институции и готовността на едни от най-големите търговци на стоки и услуги да приведат своя бизнес в съответствие със законовите изисквания. Новосъздадените от Регламента правомощия в полза на мрежата от комптетентни обществени органи покриват алтернативен сценарий: в случай че търговец на стоки или услуги откаже доброволно да приведе своя бизнес в съответствие със закона и да сътрудничи с държавните органи, последните ще разполагат с достатъчно голям аресанал от методи и средства, за да задължат нарушителя да преустанови действията си.<br /> <br /> До тук, всичко звучи логично и разумно, но няма как да не споменем един важен въпрос: <br /> могат ли малките и средни предприятия да реагират по същия начин както световноизвестните компании и да издържат на темпото на изискванията на законодателите? <br /> <br /> Бързината, с която европейските институции създават нови правила и с която Европейският съд тълкува решения по потребителски спорове, непрекъснато нараства. Компаниите са длъжни да се информират своевременно, да създават и актуализират вътрешни процеси и да обучават служителите си за всички законови изисквания и срокове. Законосъобразният бизнес изисква значителни ресурси – не само финансови, но и човешки. И въпреки че автоматизацията решава голяма част от главоболията на малкия и среден бизнес, големият набор от нови правомощия, предоставени на компетентни органи с новия Регламент, могат да звучат плашещо и демотивиращо за предприемачи-ентусиасти с големи идеи. <br /> Промените в потребителското право много напомнят на промените, настъпили с приеманeто на Регламента за защита на лични данни (GDPR). Количеството изисквания към компаниите и нивото на отговорността им стремглаво нарастнаха. Но за разлика от GDPR, където има изрично разграничаване между по-големите и по-малки компании и където са предвидени пропорционални задължения, в потребителското право това липсва. <br /> <br /> Значението на правата на потребители и законосъобразната търговия по никакъв начин не се подценяват от авторa на настоящата публикация. Хармонизацията на европейско ниво е необходима, за да се обединят разпокъсаните към момента правни режими на страните членки и да се осигури истински ефективен и свободен вътрешен пазар. Въпреки това, правилният баланс между интересите на потребителите и търговците изисква фина настройка и е от изключително значение за средните и малки предприятия.<br /> <br /> * ______________________________<br /> Изпълнителната агенция по лекарствата; Комисията за регулиране на съобщенията; Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“; Комисията за защита на конкуренцията; Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“; Съвета за електронни медии; Изпълнителна агенция „Морска администрация“;Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“; Българската народна банка; Министерството на туризма<br /> <br /> <br /> Източници: <br /> - проучване на Ipsos <br /> - относно преустановените практики на Booking прочетете повече тук.<br /> - относно преустановените практики на Airbnb прочетете повече тук.<br /> - относно преустановените практики на Google/ Apple прочетете повече тук.<br /> - относно преустановените практики на компании, предлагащи услуги за даване на коли под наем, прочетете повече тук.<br /> <br /> Елица Чобанова<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> <br /> <br /> Защита на потребителите - какво ново и защо сега?http://1legal.net/bg/blog-read174-consumer-protection--whats-new-and-why-nowSun, 29 Mar 2020 10:40:47 +0300Чрез Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и Съвета („Регламента“) бяха приети редица изменения на потребителското законодателство на европейско ниво, които несъмнено ще имат сериозни последици и в България. Наскоро бе изменен ЗЗП, за да се приведе националното законодателство в съответствие с новата европейска правна действителност. <br /> За тези промени, включително принудителните мерки и санкциите, които националните органи могат да налагат, може да прочетете тук. <br /> <br /> В настоящата статия ще обърнем внимание основно на промените, въведени чрез нормите на самия регламент – тези, които не се нуждаят от транспониране. По-конкретно ще очертаем приложното поле на Регламента. <br /> <br /> Какви са целите, с оглед на които се прие Регламентът? <br /> Следва да се има предвид, че този акт не е първият по рода си. Още Регламент (ЕО) 2006/2004 (отменен) регулираше тази материя, но промените в цифровата икономика, както и неефикасното до момента сътрудничество между националните органи на различните държави-членки, съгласно мотивите на Комисията, са наложили приемането на нов акт.<br /> Важно е да се подчертае, че разпоредбите на Регламента не създават нови задължения търговците, нито предвиждат по същество нови права за потребителите. Вместо това те уреждат компетентността на националните органи по отношение на правните механизми за защита на потребителите, както и взаимодействието на тези органи с властите на други държави-членки.<br /> <br /> За какви нарушения се прилагат новите правила?<br /> Три са нарушенията, попадащи в обхвата на настоящия регламент.<br /> <br /> 1) Нарушение в рамките на съюза. <br /> Това е всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на потребителите и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите, пребиваващи в държава-членка, различна от държавата-членка, в която:<br /> a. е започнало или е извършено действието или бездействието;<br /> b. е установен отговорен за действието или бездействието; или в която<br /> c. се намират доказателства или активи на търговеца, които са свързани с действието или бездействието.<br /> <br /> 2) Широко разпространено нарушение. <br /> Това означава:<br /> a. всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите, пребиваващи в поне две държави членки, различни от държавата членка, в която:<br /> i. е започнало или е извършено действието или бездействието;<br /> ii. е установен търговецът, отговорен за действието или бездействието; или в която<br /> iii. се намират доказателства или активи на търговеца, които са свързани с действието или бездействието; или <br /> b. всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите и което e увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите и притежава общи характеристики, включително еднакви незаконни практики, нарушаване на еднакви интереси и което едновременно е извършено от същия търговец в поне три държави членки;<br /> <br /> 3) Широко разпространено нарушение със съюзно измерение. <br /> Това е широко разпространено нарушение, което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите в най-малко две трети от държавите членки, които заедно представляват най-малко две трети от населението на Съюза;<br /> Широките дефиниции на предвидените нарушения, съгласно които националните органи могат да действат дори когато има само вероятност да бъде увредени интересите на потребителите, както и възможността тези органи да действат включително служебно, на пръв поглед създават предпоставки за злоупотреби от страна на нелоялни конкуренти, които биха се изкушили да се възползват от новите разгърнати правомощия на властите. <br /> Но има една подробност, на която заслужава да се обърне внимание. И при трите възможни нарушения се говори за действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на потребителите. Общият принцип е, че всеки национален орган на държава-членка отговаря за установяване на нарушенията на територията на съответната държава. Т.е. дори един национален орган да бъде сезиран с искане да се приложат санкциите и принудителните мерки, установени в регламента, националният орган на друга държава-членка е този, който трябва да установи самото наличие на нарушението.<br /> <br /> Ако такова нарушение все пак бъде установено, възможно ли е органът да откаже да приложи предвидените санкции и принудителни мерки?<br /> Органите на държавите-членки поначало следва да си сътрудничат. Освен това чл. 12 от Регламента предвижда следното:<br /> „При поискване от орган заявител, органът, към който е отправено искането, предприема всички необходими и пропорционални мерки по прилагане на законодателството, за да постигне преустановяването или налагането на забрана на нарушението в рамките на Съюза, като упражнява посочените в член 9 правомощия и всички допълнителни правомощия, предоставени му съгласно националното право. Органът, към който е отправено искането, определя подходящите мерки по прилагане на законодателството, необходими за постигане на преустановяването или за налагането на забрана на нарушението в рамките на Съюза, и ги предприема незабавно, и не по-късно от 6 месеца след получаването на искането, освен ако не представи конкретни причини за удължаването на този срок.“<br /> <br /> Въпреки това обаче съгласно чл. 14, пар. 2, б. „в“ органът, до който е изпратено искането по чл. 12, може по своя преценка да откаже да изпълни искане за правоприлагащи мерки, когато, след като се консултира с органа-заявител и извърши съответното разследване, стигне до заключение, че не е налице нарушение в рамките на Съюз. Възможно е също така търговецът да е отправил предложение до органът, до който е отправено искането, с което се задължава да преустанови нарушението в рамките на Съюза в определен срок и което органът е приел. Срокът не трябва да е изтекъл. В този случай органът също може да откаже да изпълни искането за правоприлагащи мерки. <br /> <br /> В заключение, новият регламент и въведените с него промени в националното законодателство разширяват значително правомощията на националните органи във връзка със законодателството за защита на потребителите. И макар несъмнено да се създават предпоставки за злоупотреби, те са в известна степен балансирани от сложността на действията, които следва да се изпълнят, и които, най-важно, не са в правомощията на органите на една единствена държава-членка. <br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> КЗП – новият властелин в Интернет?http://1legal.net/bg/blog-read173-consumer-protection-commission--the-new-lord-of-the-webFri, 27 Mar 2020 11:49:49 +0200Разширяват се правомощията на Комисията за защита на потребителите по отношение на публикуването на незаконосъобразно съдържание в Интернет. Това става възможно след промените в ЗЗП, в сила от 14.02.2020 г., които допълват и развиват разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2394 относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите. <br /> <br /> След промените, КЗП има правомощията да издава разпореждане на:<br /> 1. търговец да премахне съдържание или да ограничи достъпа до онлайн интерфейс, или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс;<br /> 2. доставчик на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейс, или<br /> 3. регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейн, когато е необходимо, и след като бъде преустановено нарушението, да разрешат отново да бъде регистриран домейнът.<br /> <br /> Компетентните органи, които желаят да се предприемат горепосочените мерки спрямо търговец, отправят писмено искане за това до КЗП. Това става възможно едва след като предприетите от съответния орган действия не са довели до преустановяване или забрана на нарушението. <br /> <br /> Тези предварителни действия могат да включват: <br /> 1) приемане на временни мерки за предотвратяване на риска от сериозни вреди за колективните интереси на потребителите;<br /> 2) поемането на ангажименти от страна на търговеца за преустановяване на нарушението;<br /> 3) получаване от търговеца, по негова инициатива, допълнителни ангажименти за обезщетяване в полза на потребителите, засегнати от предполагаемото нарушение;<br /> 4) информиране на потребителите, които претендират, че са претърпели вреда в резултат от нарушение, относно начините за търсене на обезщетенио;<br /> 5) издаване на писмена заповед до търговеца за преустановяване на нарушенията;<br /> 6) правомощието да постигнат преустановяването или налагането на забрана на нарушенията;<br /> 7) налагане на санкции като глоби или периодични наказателни плащания за нарушения.<br /> <br /> Едва след като горните действия не дадат ефект, органите могат да искат от КЗП ограничаване на достъп или заличаване на домейн. Искането трябва да бъде мотивирано.<br /> <br /> Следните органи могат да отправят искания то КЗП:<br /> 1. Изпълнителната агенция по лекарствата - по отношение прилагане разпоредбите на глава единадесета от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;<br /> 2. Комисията за регулиране на съобщенията - по отношение прилагане на чл. 261 от Закона за електронните съобщения;<br /> 3. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на:<br /> а) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91;<br /> б) Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт;<br /> в) членове 22 - 24 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.);<br /> 4. Комисията за защита на конкуренцията - по отношение прилагане разпоредбите на чл. 32 - 34 от Закона за защита на конкуренцията;<br /> 5. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.);<br /> 6. Съвета за електронни медии - по отношение прилагане разпоредбите на глава четвърта от Закона за радиото и телевизията;<br /> 7. Изпълнителна агенция "Морска администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1177/2010;<br /> 8. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.);<br /> 9. Българската народна банка - по отношение прилагане на чл. 13 - 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и чл. 102 - 120 от Закона за платежните услуги и платежните системи;<br /> 10. Министерството на туризма - по отношение прилагане разпоредбите на глава седма, раздел III от Закона за туризма<br /> <br /> Мерките спрямо търговците се прилагат в определена последователност. <br /> <br /> 1) Първо, председателят на КЗП въз основа на отправено писмено искане от съответния орган издава заповед, с която разпорежда на търговеца, отговорен за нарушението, да премахне съдържание от платформата си или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до платформата. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а търговецът незабавно се уведомява по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Търговецът е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.<br /> <br /> 2) При неизпълнение на заповедта председателят на КЗП издава заповед, с която разпорежда на доставчиците на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейса на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на КЗП в деня на нейното издаване. Доставчиците на хостинг услуги се уведомяват незабавно от комисията по реда, предвиден в АПК, а предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, се смятат за уведомени за заповедта от деня на нейното публикуване. Доставчиците на хостинг услуги и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, са длъжни да изпълнят заповедта в срок до три дни от уведомяването им.<br /> <br /> 3) Когато и тези мерки не са постигнали преустановяване на нарушението, председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда на регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейна на търговеца, отговорен за нарушението. Регистраторът на домейн е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.<br /> <br /> Като допълнителна мярка, регистраторите на домейни са длъжни да поискат съгласие от КЗП при постъпване на искане за регистриране на домейн на търговец, за който вече има издадена заповед за заличаване на домейн.<br /> <br /> Заповедите на председателя на КЗП подлежат на обжалване по реда на АПК. Обжалването не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго.<br /> <br /> От горното става ясно, че регулацията в Интернет става все по-строга за търговците. Държавните органи и в частност КЗП вече разполагат с правомощия за директна намеса в онлайн бизнеса. Мерките са строги и безкомпромисни и могат да доведат до значителни щети за доставчиците на онлайн услуги. Ето защо съблюдаването на нормативните изисквания и законосъобразността на бизнеса се очертават като водещ фактор и са от особено значение за икономическия растеж. <br /> <br /> Васил Костов<br /> <br /> 1Legal.Net Blog © 2020<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br />