RSS Feed | 1Legal.nethttps://1legal.net/Абонирайте се безплатно за нашия бюлетин, за да имате достъп до новини за интелектуалната собственост, е-бизнеса, промените в законодателството и последните тенденции в правото.bg1Legal.nethttps://1legal.net/images/logo.pnghttps://1legal.net/24058Светът се токенизира!http://1legal.net/bg/blog-read184-the-world-is-getting-tokenizedMon, 01 Feb 2021 17:16:39 +0200WIPO PROOF е иновативен начин да защитите своите интелектуални продукти и търговски тайни<br /> <br /> През последните години токенизацията на всякакви активи се превърна в най-важният инструмент за устойчиво развитие и надеждна технология, която значително намалява административните разходи и ни позволява да инвестираме и да управляваме всеки възможен актив. <br /> Токенизацията може да допринесе съществено и за управлението на интелектуални активи (марки, патенти, авторски права, ноу-хау и др.) чрез осигуряване на надеждни доказателства за правата, съхранение на дигитални записи, регистриране на права върху интелектуална собственост, контрол и проследяване на разпространението и прехвърлянето на права върхи ИС, лицензи и договори за права върху интелектуална собственост. <br /> Технологията значително улеснява и създаването на регистър на нерегистрирани права на ИС, като права върху нерегистрирани дизайни, доказателства за използване на търговски марки и авторски права, тъй като може лесно да предостави доказателства за времето на създаване, информация за управление на правата и съответните изисквания на различни юрисдикции. <br /> Старата система за управление на ИС изглежда тромава и неадекватна с високи административни такси и разходи за поддръжка, бавни процеси и много други проблеми, които са твърде много, за да бъдат изчерпателно изброени.<br /> <br /> Миналата година Световната Организация за Интелектуална Собственост (WIPO) стартира WIPO PROOF, с което направи гигантска стъпка към трансформиране на традиционните регистри за ИС в „интелигентни регистри“. WIPO PROOF е глобална онлайн услуга, която създава неизменяеми защитени от фалшифициране доказателства, дигитален пръстов отпечатък на вашия интелектуален актив с дата и час, който може да се използва като доказателство в правни спорове. WIPO PROOF все още не използва Blockchain, но използваната PKI технология инфраструктура на публичния ключ (Public Key Infrastructure) има доста прилики с Blockchain.<br /> <br /> Kaк работи WIPO PROOF?<br /> <br /> Първата стъпка за използване на цифровата услуга е създаването на потребителски акаунт в сайта на WIPO. Всеки може да се регистрира успешно в сайта като следва стъпките. Потребителският профил осигурява достъп до персонализирана функционалност на всяка услуга в портала на СОИС www.wipo.int, включително до WIPO PROOF. <br /> След като имате създаден потребителски профил, може да генерирате <br /> WIPO PROOF token. Технологията използва най-високите стандарти на PKI инфраструктура с RFC 3161 протокол за генериране на токени. <br /> Избирайки цифров файл във всеки електронен формат, потребителят или създателят може да генерира регистрация, доказателство за създаването на съответния интелектуален актив (художествено произведение; индустриалните тайни; изходните кодове и програмиране, формули, методи, рецепти, сключване на договори и лицензи и др.). <br /> WIPO PROOF token е дигитален пръстов отпечатък, който доказва съществуването на цифров файл на определена дата и час, като осигурява сигурност, че датата и часът на маркера са точни и не са били фалшифицирани. Може да се разглежда като цифрова нотариална услуга. <br /> <br /> С неизменяем запис на собственост, токенизираните активи позволяват по-добра проследимост и прозрачност. Всеки запис се документира в неизменяем регистър (ledger), който съдържа цялата история на активностите, извършени с токенизирания актив. Когато собственикът или трета страна поискат проверка на дигитания пръстов отпечатък на даден актив, WIPO го визуализира под формата на съобщение на екрана. Процесът включва сравнение на дигитален пръстов отпечатък с временен, създаден по време на на проверката, както и извършване на други технически проверки. Ако собственикът/ потребителят промени цифровото произведение по някакъв начин, включително и с най-малки промени във форматирането (напр. добавяйки точка или запетая), промяната ще се различава от оригиналния файл, за който е създаден токенът WIPO PROOF. Следователно токенът няма да съответства на модифицирания файл и вашият токен вече няма да е валиден, ако оригиналният цифров файл е модифициран. За повече информация за това как работи WIPO PROOF, прочетете тук.<br /> <br /> WIPO PROOF e съвременен, полезен инструмент във вашата стратегия за управление и защита на активи на ИС, допълващ съществуващите системи за закрила на като помага да се защитят вашите интелектуални активи, включително неформални права на IP.<br /> <br /> „WIPO PROOF бързо се превръща в незаменим продукт за иноватори и създатели в процеса на пренос на идеите им, от вдъхновението до пазара. Предоставяйки тези сертификати, WIPO демонстрира, че дейностите на организацията са в съответствие с най-добрите отраслови практики, като същевременно оказва подкрепа за фактически многостранна дейност, която е в основата на междуправителствената дейност на СОИС от десетилетия", отбелязва г-н Такаги, помощник генерален директор в СОИС.<br /> <br /> Блокчейн и закрилата на интелектуалната собственост <br /> <br /> Въпрос на време е законът да преодолее потенциалните пречки пред широкомащабното правно приложение на блокчейн технологията, напр. въпроси за приложимите закони и юрисдикции, приложими правила и правни дефиниции за интелигентни договори, приложимост на интелигентните договори, проблеми със сигурността на данните и поверителността и т.н. <br /> Имайки предвид, че тези методи са мащабируеми, надеждни и лесни за използване, притежателите на нерегистрирани права могат да обмислят защитата на своите интелектуални активи с помощта на новата бизнес услуга на СОИС.<br /> <br /> Ако планирате да защитите надеждно свои интелектуални активи, включително търговски тайни или имате правни проблеми и въпроси, свързани с права на интелектуална собственост, не се колебайте да се свържете с нас, тук <br /> <br /> Евгения Ганчева<br /> <br /> © 2021 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> Новият режим за хранителни добавкиhttp://1legal.net/bg/blog-read183-the-new-legal-regime-for-food-supplementsTue, 22 Dec 2020 09:29:48 +0200Хранителните добавки представляват концентрирани източници на хранителна вещества, допълващи нормалната човешка диета. Те се превърнаха в доходоносен бизнес, чийто пазар нарасна многократно, поради достъпността си и добрия маркетинг. Хранителните добавки са регламентирани като „храни“, а не като „лекарствени продукти“, поради което изисквания към тях са значително по-благоприятни. <br /> <br /> Ако обърнем поглед назад във времето ще научим, че първите опити за единна европейска правна уредба на хранителните добавки може да бъде намерена в Директива 2009/39/EО от 2009 г. Директивата е предвиждала т.нар. „храни за спортисти“ и ги е квалифицирала като „храни, предназначени за специфична хранителна употреба“ . Храните за спортисти трябвало да отговарят на специфични условия като например - да са подходящи за претендираната хранителна цел, да са със специфичен хранителен състав и т.н. По-късно, Директивата бива заменена с Регламент (ЕС) № 1169/2011, който обаче не предвиждал специални правила за „храните за спортисти“. По този начин, идеята за специална уредба на „храните за спортисти“ била изоставена и към настоящия момент, „храната за спортисти“ може да бъде класифицирана по различни начини, включително и като „хранителни добавки“. <br /> <br /> Нека, обаче, се върнем към настоящето и по-конкретно към сравнително новия Закон за храните („ЗХ“), обнародван през юни 2020г., който отмени действащия от 1999г. закон и който съдържа част от нормативната уредба за хранителните добавки. В следващите редове ще представим кратък анализ на правния режим на хранителните добавки и промените, които новият ЗХ въведе.<br /> <br /> Нов режим за регистрация на хранителните добавки<br /> Съгласно чл. 79, ал.2 от ЗХ и за разлика от предишния „уведомителен“ режим, когато хранителна добавка е пусната на българския пазар, тя трябва да бъде регистрирана в съответствие с предвидения в закона ред. <br /> <br /> 1. Какво значи „пускане на пазара“?<br /> <br /> Ще е налице „пускане на пазара“, когато е предоставен достъп на българския потребител до конкретната хранителна добавка за пръв път. На практика, това означава, че в случай че хранителна добавка е била пусната на пазара преди юни 2020г., регистрацията й по новия ред няма да е необходима.<br /> <br /> 2. Кой и/или какво трябва да се регистрира?<br /> <br /> 2.1. Обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на хранителните добавки<br /> <br /> В случай че хранителните добавки се продават през физически обекти, същите трябва да бъдат регистрирани по реда на новия ЗХ. Подобно на предишния режим, според който данните за обекта се вписваха в областната дирекция по безопасност на храните, новият ЗХ в чл. 24, ал. 1 посочва, че Българската агенция по безопасност на храните („БАБХ“) поддържа на Интернет страницата си публичен национален регистър на обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на хранителните добавки.<br /> <br /> 2.2. Лицата, извършващи търговия от разстояние с хранителни добавки<br /> <br /> Онлайн продажбата на хранителни добавки, съгласно досегашната правна уредба, а именно чл.5, ал.1 от Наредба №47 от 2004г. гласеше, че когато съдържанието, производството, спецификациите, представянето или етикетирането на хранителните добавки отговарят на изискванията на закона, търговията с тях не се забранява или ограничава. С други думи, хранителните добавки можеха да се продават както чрез физически обекти, така и онлайн.<br /> <br /> След промените в закона, търговията с храни „от разстояние“ (в този смисъл и с хранителни добавки) е изрично уредена в Глава II, Раздел IV от новия ЗХ и може да се извършва от два вида субекти:<br /> <br /> А) бизнес оператор, осъществяващ дейност в регистриран по реда на закона обект; <br /> <br /> Б) доставчик на услуги, който извършва каквато и да е услуга на информационното общество. <br /> <br /> С други думи, търговците, които притежават онлайн магазини и продават хранителни добавки чрез тях, ще бъдат задължени да се регистрират по предвидения в чл. 61 от ЗХ ред, подобно на търговците, които осъществяват дейността си чрез физически обекти.<br /> От задължението за регистрация в ОДБХ ще са освободени единствено онлайн платформите, които посредничат между търговците на хранителни добавки и крайния потребител. Това е така, защото техният правен режим и отговорност е уреден в друг, специален европейски акт, а именно Директива 2000/31/ЕО („Директива за електронната търговия“).<br /> <br /> 2.3. регистрация на хранителната добавка<br /> <br /> За разлика от предишния режим, съгласно който производителите или търговците трябваше да уведомяват регионалните здравни инспекции („РЗИ“) по седалището си преди да пуснат на пазара хранителна добавка (чл.4, ал. 1 от Наредба №47 от 2004г.), съгласно чл. 79 от новия ЗХ, същите трябва да я регистрират като подадат „заявление“ до изпълнителния директор на съответната областна дирекция по безопасност на храните („ОДБХ“). <br /> <br /> Това е една от съществените разлики с предишния уведомителен режим, при който след подадено уведомление, специалистите от РЗИ можеха да преустановят търговията и разпространението на съответната хранителна добавка, след като последната вече е пусната на пазара и чак след като се установи, че има несъответствие на продукта с етикета, опаковката или листовката му. <br /> <br /> Съгласно чл. 79, ал. 7 от настоящия ЗХ, още по време на процеса по регистрация на хранителната добавка, компетентният орган може да изиска от подалия заявлението да представи:<br /> <br /> а) научно изследване или данни, които установяват съответствието на хранителната добавка с изискванията за нейния състав;<br /> б) нейните характеристики и предназначение;<br /> в) друга необходима информация. <br /> <br /> Освен това, компетентният орган може да поиска от:<br /> <br /> а) Министерството на здравеопазването;<br /> б) Центъра за оценка на риска по хранителната верига;<br /> в) Националния център по обществено здраве и анализи<br /> г) Антидопинговия център;<br /> д) Изпълнителната агенция по лекарствата;<br /> е) други институции и организации<br /> <br /> становище за съответствието на хранителната добавка с нормативните изисквания. В случай че се установи несъответствие на посоченото в заявлението и действителния състав на хранителната добавка, компетентният орган ще издаде отказ за регистрацията на продукта.<br /> <br /> 2.4 Какви документи са необходими за регистрацията на хранителната добавка?<br /> <br /> Когато хранителна добавка се пуска за пръв път на българския пазар, освен заявлението до изпълнителния директор на ОДБХ, съгласно чл. 79, ал.4 от ЗХ, трябва да представят и: <br /> <br /> a) етикетът, с който хранителната добавка ще бъде пусната на пазара;<br /> б) оригиналният етикет, ако продуктът не е българско производство;<br /> в) декларация, че съставът на добавката съответства на информацията върху етикета<br /> <br /> При изрядно подадени документи, хранителната добавка се вписва в публичния национален регистър на Интернет страницата на БАБХ, за разлика от предишния режим, съгласно който РЗИ поддържаше база данни за служебно ползване, въз основа на която пък Министерството на здравеопазването поддържаше централна база данни за всяко уведомление.<br /> <br /> 3. Заключителни мисли<br /> Съгласно чл.81 от ЗХ, предстои да бъде приета нова наредба за хранителните добавки. До изясняването на техния режим по регистрация и изискванията към тях, списък с всички новоутвърдени образци на заявленията за регистрация може да бъде намерен тук.<br /> <br /> Елица Чобанова<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.Забранени стоки за онлайн продажбаhttp://1legal.net/bg/blog-read182-prohibited-or-restricted-ecommerce-productsTue, 15 Dec 2020 13:47:09 +0200Обемът на онлайн търговията B:C (бизнес към краен потребител) се е увеличил с 30% за 2019г. спрямо 2018г. Според прогнозните данни за 2020г. увеличението спрямо 2019г. ще е още по-значително. С оглед лавинообразното увеличение на броя на е-магазини, разнообразието от стоки, които се продават онлайн и навлизането на нови търговци в електронната търговия заради пандемията COVID-19, публикуваме този материал с полезна информация относно законовите рестрикции по отношение онлайн продажбата на някои видове стоки.<br /> <br /> I. Забранени за онлайн продажба стоки <br /> <br /> 1. Лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. - Чл. 234, ал. 4 Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина. Глобата е от 5000 до 10 000 лв.<br /> <br /> 2. Тютюневи и свързани с тях изделия, включително електронните цигари, контейнерите за многократно пълнене, течностите, съдържащи никотин, изделията за пушене, различни от тютюневи изделия и изделията за водна лула, несъдържащи тютюн - чл. 31а Закон за тютюна тютюневите и свързаните с тях изделия - чл. 31а Закон за тютюна тютюневите и свързаните с тях изделия. Санкциите за юридически лица варират от 2000 до 5000 лв. за първо нарушение. По отношение на тези изделия има забрана дори за публикуване на електронни съобщения с обяви за тяхната продажба в платформи за онлайн обяви и други чрез услугите на информационното общество – чл.99, ал.6 от Закона за акцизите и данъчните складове.<br /> <br /> 3. Забранена е продажбата на лично бельо и бански костюми втора употреба, на дрехи втора употреба за деца до едногодишна възраст и на обувки втора употреба за деца до 34 номер включително (Наредба № 27 от 16 август 2005 г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба). Забраната се отнася към всички форми на продажба - офлайн и онлайн.<br /> <br /> 4. Забранeна е продажбата на екземпляри от разред примати и на диви котки, с изключение на зоологически градини и спасителни центрове (Закон за защита на животните, чл.21), както и продажбата на животни, заловени в дивата природа (чл.38 от Закона за биологичното разнообразие). Тези забрани се отнасят към онлайн и офлайн продажби.<br /> <br /> II. Специални изисквания за онлайн продажба на определени стоки<br /> <br /> 1. Храни и хранителни добавки<br /> Търговията от разстояние с храни, включително с хранителни добавки е уредена в новия Закон за храните, в сила от 01.07.2020г. Търговия с храни от разстояние може да се извършва от: a) бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по реда на закона обект, или б) доставчик на услуги, управляващ средство за комуникация от разстояние след регистрация. Компетентен орган за регистрация е директорът на съответната областна дирекция по безопасност на храните по местонахождението на обекта или на централата на средството за комуникация от разстояние.<br /> Заявлението се подава най-малко 14 дни преди датата на започване на дейността. Храните и хранителните добавки (ХД) могат да се търгуват от разстояние, с изключение на храните за специални медицински цели. <br /> <br /> Храните и ХД, които се търгуват от разстояние, трябва да: <br /> 1). са произведени и/или дистрибутирани в съответствие с изискванията на Закона за храните в регистрирани или одобрени по реда на чл. 26 или 31 от ЗХ обекти, в обекти, регистрирани или одобрени от компетентен орган на друга държава членка, или да са въведени на територията на Европейския съюз при спазване на изискванията на глава Шеста от ЗХ; <br /> 2). са етикетирани съгласно изискванията на чл. 17 от ЗХ и специфичните изисквания към съответните групи храни; <br /> 3). се транспортират при спазване на разпоредбите на ЗХ. Превозните средства за транспортиране на храни и ХД са описани по брой и регистрационни номера в заявлението за регистрация .<br /> Имуществената санкция за нарушение на изискванията за търговия с храни и ХД от разстояние е от 4000 до 6000 лв.<br /> <br /> 2. Алкохолни напитки<br /> Продажбата на алкохолни напитки е разрешена чрез е-магазин. Изискването е стоките да са с бандерол, когато такъв е задължителен или дължимият акциз е платен.<br /> Съгласно чл. 99, ал.6 и сл. от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), e забранено и публикуването на обяви и съобщения, включително в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизни стоки и отпадъци от тютюн е забранено.<br /> За кои акцизни стоки се отнася забраната за публикуване на обяви и съобщения?<br /> Акцизни стоки по смисъла на чл. 2 от ЗАДС са:<br /> Алкохол и алкохолни напитки:<br /> - Бира;<br /> - Тихи вина;<br /> - Шумящи вина;<br /> - Други ферментирали напитки;<br /> - Междинни продукти по смисъла на ЗАДС;<br /> - Етилов алкохол (алкохол);<br /> <br /> III. Регистрационен режим за продажба на определени стоки<br /> <br /> Изискването за регистрация на търговеца и/или на определени стоки са задължителни както за продажба в търговски обекти, така и за дистанционна продажба чрез е-магазини, маркетплейс платформи, платформи за обяви и др.п.<br /> Продажбата на тези стоки не е принципно забранена, но се извършва при спазването на определени в закона изисквания и ред.<br /> На регистрация подлежат търговията с:<br /> <br /> • Експлозиви и пиротехнически материали (в това число фойерверки, ракети и др.)<br /> Необходимо е разрешение за търговия по чл. 35 Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Документите се издават от Директор на ГДНП или оправомощено от него длъжностно лице, като се подават в Главна дирекция „Национална полиция“. Част от документите, които трябва да се подадат са: Паспорт на склада за съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия; списък на видовете изделия, с които ще търгуват; Таксата за издаване е 2000лв., срокът на действие е 5-годишен. При неизпълнение на изискванията за сладови обекти се налага глоба от 200 до 1000 лв. и/или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.<br /> <br /> • Психотропни субстанции и упойващи средства, включително наркотици и всякакви други забранени вещества и субстанции.<br /> За медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества се издава разрешение за производство, придобиване, внос, износ, съхраняване, прилагане и използване на ограничени количества наркотични вещества и техните препарати. Процедурата е регламентирана в чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).<br /> <br /> • Суровини и храни, добити от животни<br /> Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, забранена е търговията със суровини и храни от животни, отглеждани в обекти, които не са регистрирани по чл. 51. Животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в БАБХ.<br /> <br /> • Медицински изделия<br /> Търговия с медицински изделия могат да осъществяват само търговци, които са получили разрешение за търговия на едро с медицински изделия, производители на медицински изделия, установени на територията на България, дрогерии, аптеки и ветеринарномедицински аптеки. Медицинските изделия трябва да имат нанесена СЕ маркировка за съответствие със съществените изискванията на ЕС.<br /> <br /> Настоящата публикация има само информативна цел и няма претенция за изчерпателност. Всеки търговец трябва да проучи внимателно изискванията, по отношение на стоките, които ще се продават онлайн.<br /> <br /> Ако се нуждаете от проучване на правната рамка или имате въпроси при стартирането на онлайн бизнес, не се колебайте да се свържете с нас, тук<br /> <br /> Петър Димитров<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите. <br /> <br /> <br /> Условия и ред за регистриране на стаи и апартаменти за гостиhttp://1legal.net/bg/blog-read181-legal-regime-for-registration-of-guest-rooms-and-apartmentsWed, 14 Oct 2020 13:13:38 +0300В статията ще се разгледат условията и редът за регистриране на стаи и апартаменти за гости по Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения (приета на 26.06.20г. и обнародвана в ДВ 03.07.20г.) (Наредбата), за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости.<br /> <br /> Новата Наредба цели да въведе нови условия и ред за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости и ги категоризира като тип места за настаняване - клас „В”. <br /> <br /> Важно е да се отбележе, че няма ограничения за обитаване на жилището или сградата, докато стаята или апартаментът за гости се предоставя на туристи. Законодателят е преценил да улесни извършването на тази дейност чрез премахването на това ограничение.<br /> <br /> Какви документи са ми необходими за регистрация?<br /> <br /> Важно уточнение: С промените в Закона за туризма от 25.02.2020г. се отменя задължението за представяне на документ с подписи на повече от 50 на сто от собствениците в сградата, удостоверяващ съгласието им за извършване на туристическата дейност. <br /> <br /> Всички долупосочени документи се подават пред кмета на общината по местонахождението на обекта.<br /> Необходими са следните документи:<br /> <br /> 1. Документ удостоверяващ правото на собственост върху апартамента<br /> 2. Заявление-декларация по образец съ¬гласно чл. 129а от Закона за туризма към кмета на общината<br /> <br /> В заявление-декларацията се декларират:<br /> <br /> - Капацитет на обекта – брой стаи, брой легла;<br /> - Идентификатор на недвижимия имот, по смисъла на чл. 26, ал. 2 Закона за кадастъра и имотния регистър;<br /> - Наименованието на лицето, което ще извършва хотелиерството, както и името на мястото за настаняване;<br /> - ЕИК/БУЛСАТ или ЕГН;<br /> - Адрес на мястото за настаняване;<br /> - Телефон/факс и адрес на електронна поща на лицето ако има такива, а в случай, че лицето няма - изписват се имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща;<br /> <br /> Лица, различни от собственика на обекта, трябва да подадат:<br /> <br /> 3. Документ, който удостоверява тяхното право да се извършва дейност в обекта. Трябва да се посочат и индивидуализиращите данни на документа за ползване;<br /> <br /> Към декларацията се прилагат следните документи:<br /> <br /> - а) копие от документа за ползване на обекта, ако не е собствен и не подлежи на вписване; <br /> - б) изрично пълномощно, когато заявление-декларацията се подава от пълномощник<br /> <br /> Когато лицето, което фактически извършва дейност в обекта, е различно от вписаното в удостоверението за регистрация, то е длъжно да подаде заявление-декларация за регистрация съгласно чл. 31 и чл. 129а от Закона за туризма.<br /> <br /> При промяна на капацитета се подава ново заявление-декларация.<br /> <br /> Срок за регистрация, за прекратяване и за отстраняване на грешки<br /> <br /> В 7-дневен срок от подаването на заявлението-декларация кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за регистрация и удостоверение на лицата, заявили извършването на хотелиерство в стая за гости/апартамент за гости.<br /> <br /> В случай че искате да прекратите своята хотелиерската дейност трябва да подадете заявление за прекратяване на дейността до кмета на общината. Срокът за прекратяване на разрешението е 3-дневен срок от подаване на заявлението.<br /> <br /> Ако са допуснати непълноти или грешки в данните по заявление-декларацията, ще разполагате с 3-дневен срок, от получаване на съобщението, за отсраняването им. В противен случай производството се прекратява.<br /> Според чл. 32, ал. 2 от Наредбата удостоверението за регистрация е безсрочно.<br /> <br /> Какви разходи да очаквам?<br /> <br /> Разходите за категоризиране на стаите и апартаментите за гости може да откриете тук: <br /> https://www.tourism.government.bg/sites/tourism.government.bg/files/documents/2016-12/tarifa_za_taksite_br.102_dv_ot_23.12.16.pdf<br /> <br /> За потвърждаване на категорията на места за настаняване клас „В“ - стаи за гости, апартаменти за гости, къщи за гости, бунгала и къмпинги:<br /> <br /> - а) За категоризиране на туристически обекти - 10 лв. на легло<br /> - б) За потвърждаване категоризация и проверка на място – 10лв. на легло<br /> <br /> Основни задължения за хотелиерска дейност<br /> <br /> Важно е да знаете, че след като отдавате стаи или апартаменти за гости, Вие извършвате туристическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗТ и сте длъжни да водите регистър на настанените туристи по същия начин както категоризираните места за настаняване от клас „А“ и клас „Б“ – хотели, мотели, хостели, пансиони и т.н. - съгласно чл. 116 от ЗТ, а иммено:<br /> <br /> • чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп;<br /> • чрез избрана от лицето, извършващо хотелиерство, информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за електронното управление.<br /> <br /> В горепосочения регистър сте длъжни да попълвате следната туристическа информация:<br /> - пълния брой имена на чужденеца;<br /> - датата и годината на раждане;<br /> - гражданството;<br /> - номера на паспорта;<br /> - периода на пребиваването му в туристическия обект.<br /> <br /> Лични данни<br /> <br /> Във всички случаи на дейност по отдаване на апартаменти и къщи за гости, като търговец и като нетърговец, вие обработвате лични на лицата, които настанявате. Следователно, с извършването на хотелиерската дейност вие действате и като администратор на лични данни (ЛД), и имате задължения да приведете дейността по обработване на ЛД в съответствие със Закона за защита на личните данни и GDPR. Като администратор на ЛД вие трябва да изготвите, спазвате и направите достъпна политиката си за лични данни. Минималните изисквания към Политиката са определяне на целите, за които се обработват ЛД, гарантиране на основните принципи за прозрачност, отчетност и зачитане правата на потребителите.<br /> <br /> Ако имате нужда от съдействие или имате въпроси относно реда и условията за регистрация на стаи и апартаменти за гости, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият онлайн правен консултант!<br /> <br /> Петър Димитров<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Нарушава ли законите моят е-магазин?http://1legal.net/bg/blog-read180-does-my-e-shop-break-the-lawSun, 13 Sep 2020 18:05:09 +0300Днес е най-доброто време за стартиране на е-бизнес.<br /> Защото... Пандемията разкри неизчерпаемият потенциал на онлайн търговията.<br /> <br /> Стартирането на е-магазин е вълнуващо приключение, защото е свързано и с определени рискове. <br /> Мрежата може да бъде диво място за търговия, а редица фирми откриха, че простите грешки могат да прераснат в значителни бизнес заплахи за кратък период от време.<br /> От избора на домейн до стартирането на първите продажби, създаването на твоя е-магазин има редица подводни камъни. Да ги наречем “рискове от непознаването на законите”.<br /> Рисковете трябва да бъдат идентифицирани навреме, за да не се превърнат в глоби, санкции и дори загуба на бизнеса.<br /> <br /> 1. Какво ще продавам?<br /> Първо трябва да науча - разрешена ли е онлайн продажбата на моите стоки?<br /> Ако, отговорът е положителен, следващият въпрос е - има ли специфични изисквания, лицензи, ограничения за тяхната продажба или реклама?<br /> Какви са изискванията и мога ли да се справя с тях?<br /> Пример от практиката: <br /> Искам да продавам хранителни добавки онлайн. Изглежда просто. Всъщност е много по-сложно. Защото, тези продукти могат да се продават онлайн само чрез <br /> регистрирани е-дрогерия, е-аптека или като търговец с лицензиран склад за съхранение на такива продукти. Ако вече сме платили няколко хиляди лева за изграждане на е-магазин и научим за тези изисквания впоследствие, може да се окаже, че бизнес моделът ни изисква много по-голям бюджет и допълнителни ресурси за управление.<br /> <br /> 2. Изборът на домейн е свързан с правни рискове <br /> Ето най-важните:<br /> Домейнът не трябва да пресъздава или имитира съществуващи търговски марки, географски означения или други обекти на Интелектуална собственост;<br /> Регистрацията на домейн не предоставя на собственика му същото ниво на защита, каквото предоставя една търговска марка (права за осъществяване на търговска дейност на стоки и услуги с тази марка; забрана на трети лица да я използват; право на лицензиране на търговската марка и др.). Домейнът на твоят е-магазин не трябва да е сходен с по-ранна марка за същите стоки.<br /> <br /> 3. Изработването на сайт за твоят е-магазин<br /> В Интернет се предлагат вече готови и разработени платформи, които всеки начинаещ търговец може да закупи и използва под лиценз за своя онлайн магазин. Ако желаеш да възложиш изработката на твоят е-магазин изцяло на уеб разработчик е необходимо:<br /> - да се стъпи на солиден договор с изпълнителя, който да урежда всички основни въпроси, като неустойки, отговорности, гаранции и поддръжка, права и задължения;<br /> - да се избере и интегрира подходящ разплащателен метод за е-магазина;<br /> - да се възложи мобилна версия на е-магазина;<br /> - да са интегрирани необходимите механизми за сигурност.<br /> <br /> 4. Регистрирай своя е-магазин в НАП<br /> Промените в Наредба Н-18 създадоха нови задължения за всеки онлайн търговец:<br /> - регистрационен режим;<br /> - задължение да се декларира определена информация пред НАП преди започване на дейността на е-магазина;<br /> - да се съхранява информацията, създадена чрез софтуера на е-магазина и да се предоставя на приходната администрация при поискване в определени от закона срокове.<br /> <br /> 5. Задължителните правни текстове в твоя е-магазин<br /> Това са: Общи условия за използване и продажби в е-магазина (ОУ): Политика за личните данни и бисквитки (ПЛД) и задължителната информация в сайта, съгласно ЗЗП<br /> Много търговци разчитат на готови ОУ и ПЛД, изтеглени от съмнителни източници в Интернет, но това не гарантира необходимата сигурност на техния е-магазин, тъй като:<br /> - ОУ и ПЛД трябва да отразяват спецификите и характеристиките на съответния бизнес модел;<br /> - има риск от нарушаване на права на Интелектуалната собственост;<br /> - изтеглените ОУ и ПЛД може да не съдържат всички изисквани от закона елементи.<br /> <br /> Препоръчително е общите условия да бъдат изготвени от професионалист, който да се запознае внимателно с всички търговски процеси – регистрация, поръчка, доставка, монтаж, гаранции, рекламации и пр., с цел да прецени тяхната законосъобразност. <br /> <br /> 6. Изискванията на GDPR <br /> Всеки търговец, който продава чрез е-магазин има качеството на Администратор на лични данни, тъй като събира информация за своите клиенти с цел изпълнение на поръчки и като такъв има следните задължения:<br /> - да публикува в своя уебсайт документ, наречен “Политика за поверителност” или “Политика за защита на лични данни”;<br /> - да осигури подходящ „cookie toolbar“, който да даде избор на онлайн потребителя да се съгласи само на определен вид бисквитки;<br /> - да създаде вътрешни процеси, гарантиращи защитата на данните;<br /> - да обезпечи механизми за упражняване на правата на потребителите във връзка с техните лични данни.<br /> Преди стартирането на твоя е-магазин е необходимо изготвянето на документи, както и всички задължителни външни и вътрешни процеси, във връзка с обработването на лични данни (регистър на дейностите по обработване на лични данни, процедура за разглеждане на искания на субекти на данни, процедура в случай на нарушение на сигурността на лични данни и др.).<br /> <br /> 7. Съдържанието в сайта <br /> Бъди внимателен за наличието на авторски права върху съдържанието в сайта. Изборът на съдържание (визуално, текстове, снимки на продукти и др.) е ключово за успеха на твоят е-магазин. Много търговци правят фундаменталната грешка при подбора на снимки, видео, текстове и описания на продукти за своя е-магазин да използват чужди фотографии, клипове и други обекти на интелектуална собственост, изтеглени от Интернет.<br /> <br /> 8. Рекламата и маркетинговите кампании трябва да са съобразени със законите<br /> Добрата маркетинг стратегия е основополагаща за успешния бизнес, но определени действия на онлайн търговеца могат да завършват със санкции, поради незаконосъобразност:<br /> - Услугата по каталогизиране „AdWords“ на Google освен като източник на приходи, може да се превърне в предмет на съдебни спорове. Използването на чужди марки като ключови думи, с цел привличането на клиенти, крие опасност от нарушаване на права на Интелектуална собственост, защото създава грешното впечатление за произхода или обвързаността на рекламираните стоки/услуги с притежателя на марката. По този начин се засяга най-основната фунцкия на марката - функцията за указване на произход на съответните стоки и услуги.<br /> - Маркетинг автоматизацията ако не е подчинена на правилата и ограниченията, заложени в закона, рискува да бъдат класифицирана и санкционирана като нарушение. <br /> <br /> 9. Бъди информиран за изискванията на потребителското право<br /> Лоялността на клиента е правопропоционална на качеството и отношението, което предлага онлайн търговеца. Като онлайн търговец, трябва да си наясно, че:<br /> - всеки потребител има гарантирани права като правото на отказ и законовата гаранция (която е различна от търговската гаранция);<br /> - ако потребителят реши да се възползва от правата си по ЗЗП, той също трябва да се съобрази с определената от закона поредност. В противен случай, вие ще имате право на възражение;<br /> - пратиките на всеки онлайн търговец са предмет на стриктна законова регулация.<br /> <br /> Всеки неизряден онлайн търговец рискува строги глоби или санкции от страна на контролните органи.<br /> <br /> Ako търсите сигурност и спокойствие, че уебсайтът Ви отговаря на законовите изисквания, не се колебайте да се свържете с нас чрез формата за контакт, тук:<br /> <br /> Поръчай правен одит на сайт <br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Кои са най-често срещаните нелоялни търговски практики?http://1legal.net/bg/blog-read179-which-are-some-of-the-most-common-unfair-commercial-practicesMon, 06 Jul 2020 13:10:38 +0300В сферата на защитата на потребителите се наблюдава активизация от страна на европейските институции и редица нови мерки, чийто ефект е по-стриктния контрол над търговците. Eдин от последните примери е новият Регламент (Регламент (ЕС) 2017/2394), който предостави на Комисията за защита на потребители („КЗП“) нови правомощия, някои от които са възможността да разпореди на доставчик на хостинг услуги да премахне, блокира или ограничи достъпа до онлайн интерфейс, както и да заличи напълно домейна на уебсайт, ако е налице съществена злоупотреба с правата на потребителите. С оглед на тези промени, законосъобразността е ключова за успешня бизнес. Именно поради това, в настоящата статия ще бъдат разгледани често срещани незаконни практики:<br /> <br /> <br /> - които трябва да се избягват от всеки търговец;<br /> <br /> <br /> - спрямо които може да се предпази всеки потребител.<br /> <br /> <br /> В Закона за защита на потребителите („ЗЗП“), общата забрана за нелоялни търговски практики може да се намери в чл. 68в. Като нелоялна търговска практика се определя:<br /> а) предлагане;<br /> б) което да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност;<br /> в) и което да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител.<br /> <br /> Нелоялните търговски практики са условно разделени в две катергории (чл.68г, ал.4 от ЗЗП): заблуждаващи търговски практики и агресивни търговски практики. Общите изисквания и за двете (за да бъдат класифицирани като „нелоялни“) са изброени в чл. 68д - 68к от ЗЗП.<br /> <br /> Теорията настрана - кои са най-често срещаните нелоялни търговски практики?<br /> <br /> “Bait advertising”/Реклами „за стръв“<br /> Когато търговец реши да продава стоки на много ниски цени, той е задължен да предупреди потребителите за периода на предлаганата от него оферта, както и за количеството/броя намалени продукти, които възнамерява да пусне в продажба (пример: само три останали броя). Предлагането на стоки/услуги на определена цена без да се посочват вероятните причини, поради които търговецът няма да може да ги достави е „невярно предложение за покупка“ и се класифицира като нелоялна търговска практика.<br /> <br /> Пример: Търговец обявява за продажба маркови очила за 50 лева, вместо за редовната цена от 100 лева. След проява на интерес за покупка от потребител, търговецът отказва, твърдейки, че намалените очила са били прекалено малко на брой и вече са разпродадени. В конкретния случай, потребителят има право да се оплаче в КЗП, защото търговецът е бил длъжен да обяви броят на намалените очила за продажба, както и продължителнстта на офертата.<br /> <br /> „Bait and switch” (вариация на предходния пример)<br /> Търговец, който отправя покана за продажба на стока на конкретна цена към своите потребители и след това:<br /> А) откаже да предостави рекламираната стока на потребителя или;<br /> Б) откаже да приеме заявки/да достави стоката в разумен срок или;<br /> В) представи дефектен образец на стоката на потребителя<br /> с намерението да предложи друга стока на заинтересования потребител, също се счита за нелоялна търговска практика.<br /> „Безплатни оферти“<br /> Търговецът са задължен да представи истинската цена на предлаганите от него стоки/услуги и не може да ги обявява за „безплатни“, когато всъщност цената на <br /> „безплатната“ стока/услуга е включена в редовната цена.<br /> <br /> Примери: <br /> Търговец обявява боя за продажба и предлага „безплатна четка подарък“ към нея при покупка. Ако боята е по-скъпа от обикновено, това означава, че четката към закупената боя не е точно „безплатна“.<br /> Търговец обявява, че предлага „безплатни книги“, но на практика е поставил условието, че само ако потребителят купи две книги, третата ще е безплатна.<br /> <br /> Претенции за лечебни свойства върху опаковките на стоки<br /> Когато етикета на даден продукт се позовава на някаква здравословна или хранителна полза, потребителят има право да знае дали зад подобни твърдения има научно потвърждение. <br /> <br /> Пример: Търговец, който твърди, че продаваният от него шампоан намалява значително косопада рискува да е в нарушение на закона. Позовавания на общи, неспецифични ползи за цялостното добро здраве или здравно благополучие трябва да бъдат обосновани с научни доказателства.<br /> <br /> Скрити спонсорирани реклами<br /> Като нелоялна практика се определя използването на редакционен материал, образи или звуци в рамките на кампания, финансирана от търговеца за насърчаване продажбите на дадена стока или услуга, без това да е посочено в съдържанието на кампанията.<br /> <br /> Пример: Потребител, гледайки любимия си YouTube канал за готвене, вижда че много често се използват продукти на няколко конкртени търговски марки. Потребителят има правото да знае, дали тези марки спонсорират неговия любим канал или са използвани заради качеството им и личните предпочитания на готвача. <br /> <br /> “Специални предимства“<br /> Търговецът не бива да твърди, че предоставя „специални предимства“ при покупката на негови стоки или услуги, ако потребителят разполага със законно право за тези „предимства“.<br /> <br /> Пример: Потребител купува кафе машина от търговец, който твърди, че потребителят ще може да се възползва от „специалното предимство“ в рамките на 2 години от покупката безплатно да получи поправка или замяна на машината с нова, ако има има проблеми. Това не е „специално предимство“ а законово уредена гаранция за всякакви стоки според ЗЗП.<br /> <br /> „Ограничени във времето оферти“<br /> Заявявайки, че продукт ще бъде наличен за покупка за ограничен период от време или че ще бъде наличен за продажба при различни условия за ограничен период от време, предизвайки по този начин потребителя да вземе прибързано и неинформирано решение, търговецът рискува да бъде обвинен в упражняване на нелоялна търговска практика.<br /> <br /> Пример: Потребител вижда в онлайн маркетплейс обява за кецове със следния текст: „Купи тези кецове в следващите 24 часа и ще ги получиш с 50% отстъпка!“. Ако обявата продължава да важи след първоначално обявения срок, потребителят има правото да се оплаче на КЗП за нелоялна търговска практика.<br /> <br /> Вариация на описаната нелоялна практика ще е и следната обява: „Купи сега! Последен чифт маратонки!“. Ако в действителност търговецът притежава няколко броя от предлаганата за продажба стока, той отново ще е в нарушение на закона. <br /> <br /> Потребителят има право да развали договор, сключен в резултат на използвана нелоялна търговска практика и да претендира за обезщетение, но само след съдебно решение, потвърждаващо незаконния характер на практиката. В случай на съмнение за нелоялна търговска практика, всеки потребител може да подаде сигнал или жалба до КЗП:<br /> <br /> Комисия за защита на потребителите<br /> пл. „Славейков” №4А, ет.3<br /> 1000 София<br /> Факс: 02/988.42.18<br /> E-mail: jalba@kzp.bg<br /> info@kzp.bg<br /> <br /> <br /> Източници:<br /> <br /> - Официалният уебсайт на Европейския Съюз<br /> <br /> <br /> - Министерство на икономиката и енергетиката, Дирекция "Защита на потребителите": Нелоялни търговски практики<br /> <br /> <br /> Повече информация относно защитата на потреботелите можете да намерите в следните статии:<br /> 1. КЗП – новият властелин в Интернет?<br /> <br /> 2. Защита на потребителите - какво ново и защо сега?<br /> <br /> 3. Какво се промени за потребителите и търговците в Интернет?<br /> <br /> <br /> Елица Чобанова<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> Промени в ЗДДС – намалени данъчни ставкиhttp://1legal.net/bg/blog-read178-changes-in-vat---reduced-tax-ratesFri, 03 Jul 2020 16:43:47 +0300От 1 юли 2020 г. влизат в сила промените в чл. 66, ал. 2 от Закона за ДДС във връзка с намалените данъчни ставки. Промените ще важат до 31 декември 2021 г., като целта е да се облекчи данъчната тежест за търговци в сектори, които са най-силно засегнати от разрастващата се икономическа криза, но и в други области като продажбата на книги, бебешки храни и пелени. Въпреки намаляването на ставката за ДДС, не се очаква да настъпи намаляване на цените на стоките и услугите в засегнатите сектори за крайните потребители.<br /> <br /> Вместо данъчна ставка от 20%, 9 на сто ДДС ще плащат търговците в следните категории: <br /> 1. настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани;<br /> 2. доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание;<br /> 3. ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки;<br /> 4. храни, подходящи за бебета или за малки деца;<br /> 5. бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули;<br /> <br /> "Ресторантьорски услуги" са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране. <br /> <br /> „Кетъринг услуги“ са съвкупност от характеристики и действия, в които преобладават главно услугите и в които доставката на храна и/или напитки е само един компонент. Преобладаващите главно услуги са същите като ресторантьорските услуги, но доставката е осъществена извън помещенията на доставчика.<br /> <br /> Не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:<br /> а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни, за които ще се прилага стандартната ставка от 20%);<br /> б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти;<br /> в) доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга.<br /> <br /> Ресторантьорска услуга е налице и в случаите, когато се предлага закуска, обяд или вечеря на блок-маса в ресторанти или в хотели и други подобни места за настаняване, когато не е включена в цената на услуга по настаняване.<br /> <br /> При предоставяне на клиенти на храна за консумация, следва да бъде преценено дали с оглед приложението на намалената ставка по чл. 66 от ЗДДС е налице доставка на стока – храна, или е налице доставка на услуга (ресторантьорска или кетъринг). Това разграничаване е особено съществено, тъй като е определящо относно това дали за съответната доставка е приложима ставка от 9 на сто или същата следва да се обложи със стандартната ставка от 20 на сто.<br /> <br /> Понятието “храни” следва да се разбира по смисъла на чл. 2 от Регламент № 178/2002, а именно: всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора. Понятието „храни“ включва напитки, дъвки и всякакви вещества, включително вода, които са умишлено вложени в храните по време на тяхното производство, приготовление или обработка. <br /> Понятието „храни“ не включва:<br /> а) фуражи;<br /> б) живи животни, освен ако не са подготвени за пускане на пазара за консумация от човека;<br /> в) растения преди прибиране на реколтата;<br /> г) медицински продукти;<br /> д) козметични средства;<br /> е) тютюн и тютюневи изделия;<br /> ж) наркотични или психотропни вещества;<br /> з) остатъчни вещества и замърсители.<br /> <br /> Намалената ставка от девет процента за гореизброените стоки се прилага за техните доставки, вноса им и вътреобщностните им придобивания на територията на страната (по аргумент за противното на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС).<br /> <br /> Необходимо е да се направи анализ на бизнес модела преди стартиране на дейност, за да се определи приложимата данъчна ставка за даден бизнес. <br /> <br /> Ако изпитвате затруднения да определите дали Вашия бизнес попада в обхванатите от промените сектори, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият онлайн правен консултант!<br /> <br /> Цялото становище на НАП за приложението на новите разпоредби за намалени данъчни ставки можете да намерите на сайта на НАП.<br /> <br /> Повече за законосъобразността като гаранция за по-добро потребителско преживяване можете да научите тук.<br /> <br /> Васил Костов <br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright <br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> Най-популярните методи за електронно разплащанеhttp://1legal.net/bg/blog-read177-the-most-popular-electronic-payment-methodsTue, 26 May 2020 15:50:04 +0300В последните години системите за електронно разплащане придобиха популярност най-вече поради растящата покупателна способност на интернет поколението, което прекарва множество часове онлайн и изразява по-малко желание да пазарува във физическите магазини. Тези системи се различават значително от традиционните разплащателни системи, тъй като позволяват електронното прехвърляне на средства без човешка намеса. Това обстоятелство дава конкурентно предимство на търговците, използващи електронните системи, защото позволява управлението на продажбите на бизнеса да се извършва с по-малък персонал.<br /> <br /> Какво представлява електронната система за разплащане?<br /> <br /> Накратко, това е средство за разплащане, което не включва кеш или чекове.<br /> <br /> Какви са изискванията спрямо платежните институции?<br /> Дейността на платежните институции е регулирана на европейско ниво. Държавата-членка по произход на дружеството издава лиценз, с който компанията оперира на Единния европейски пазар. Както националните органи, така и Европейският банков орган поддържат регистри на допуснатите до пазара компании. По тази причина при проверка на дейността на такова дружество е желателно да проверите и регистъра на европейския орган, тъй като дружеството може да не фигурира в някой от регистрите на БНБ, но това не означава, че то не може да оперира на българския пазар.<br /> <br /> Кои са предпочитаните методи?<br /> <br /> Макар да е неизбежно тенденциите от 2018 г. да са се променили, PayPal и световно известните банкови карти със сигурност доминират на пазара. Освен тях обаче в последните години се появиха множество алтернативи. Сред тях са:<br /> • Google Pay – онлайн разплащателна система, разработена от Google през 2015 г., която функционира и като дигитален портфейл;<br /> • SEQR – електронна разплащателна система, която включва сканирането на QR с телефон с цел верификация;<br /> • Klarna – разплащателна система, която позволява както плащане след доставка, така и разсрочено плащане без лихва;<br /> • Alipay – мобилна и онлайн разплащателна платформа, създадена през 2004 г. от Alibaba Group.<br /> <br /> Бумът на Bitcoin, чрез който и в момента се извършват немалка част от плащанията, вдъхнови разработването на различни fintech разплащателни решения. Сред тях откриваме:<br /> • PaySera – литовска fintech компания, оперираща и в България;<br /> • Entercash – fintech компания, лицензирана в Малта.<br /> <br /> В България от години се използва ePay, а напоследък набира скорост и базираната във Великобритания Revolut, която предоставя банкови услуги, peer-to-peer разплащания, обмяна на криптовалути и други услуги.<br /> <br /> Ако и Вие търсите най-доброто разплащателно решение за Вашия бизнес, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият онлайн правен консултант!<br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> <br /> <br /> Важно за заявители на марки в EUIPO!http://1legal.net/bg/blog-read176-misleading-invoice-alert-in-the-form-of-a-fake-euipo-decisionWed, 08 Apr 2020 19:47:10 +0300През последните две седмици, голям брой дружества са подали сигнали за разпространена подвеждаща фактурa за плащане под формата на фалшиво решение на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Във фалшификата са използвани логото, името, съкращението и бланката на EUIPO и се съдържа искане за „регистрационна такса“, която да бъде преведена в полска банкова сметка с префикс PL IBAN.<br /> EUIPO се е свързала със съответната полска банка и е подадена жалба до прокуратурата във Варшава, Полша. Предстои разследване.<br /> Тъй като много от тези фактури все още могат да бъдат в обращение, потребителите се насърчават да проверяват внимателно съдържанието и източника на кореспондецията и да се свързват със своя упълномощен представител по ИС.<br /> <br /> За повече информация прочетете тук<br /> <br /> 1Legal.Net Blog © 2020<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Какво се промени за потребителите и търговците в Интернет?http://1legal.net/bg/blog-read175-what-changed-for-consumers-and-sellers-on-the-internetMon, 30 Mar 2020 11:49:11 +0300Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от декември 2017г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 („Регламент), чиито разпоредби бяха приложени в Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите през февруари 2020 година, е източник на интересни и провокиращи размисли промени. <br /> <br /> Регламентът е вид „надграждане“ над предишния Регламент от 2006 г. (създал мрежа от компетентни публични органи, защитаващи и прилагащи правата на потребителя), защото цели да подобри координацията между компетентните органите във вече съществуващата мрежа. Според разпоредбите на Регламента, всяка една страна членка трябва да създаде орган, който да влезе в ролата на „единна служда за връзка“. За да може този орган да упражнява своята дейност максимално ефективно, европейските законодатели са решили, че той трябва да притежава необходимите правомощия спрямо нарушителите на потребителското право. Това е и причината, поради която в българския Закон за защита на потребителите (ЗЗП) бяха въведени промени, даващи на Комисията за Защита на Конкуренцията (КЗП) изцяло нови правомощия. <br /> <br /> Ако разгледаме тази промяна, поставяйки я в един по-широк контекст (така наречената „Нова Сделка за Потребители“/“New Deal for Consumers“), става ясно, че контролът върху търговците (особено тези, занимаващи се с онлайн търговия) значително се затяга. Поредицата Регламенти и Директиви, приети от европейските институции сравнително скоро и таргетиращи отношенията търговец-потребител в онлайн пространството, представляват един почти завършен цикъл от сериозни законодателни промени. Регламентът е само малка част от тези промени, но е добър повод за коментар относно амбициозната законодателна инициатива на европейските институции и последствията, до които тя ще доведе.<br /> В настоящата статия, първо ще се спрем върху основните промени, които Регламентът предизвика в българския закон, след това ще разгледаме по-широкия контекст зад самия Регламент и ще приключим с важен въпрос: какво означава всичко това за средния и малкия бизнес?<br /> <br /> Какви са промените?<br /> <br /> Според Регламента, десет компетентни органи * , начело с КЗП, ще получат нови правомощия спрямо нарушителите на потребителското право. Най-общо може да разделим новите правомощия на две категории – правомощия при разследване и правомощия при правоприлагане.<br /> <br /> <br /> ПРАВОМОЩИЯ НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ РАЗСЛЕДВАНЕ: <br /> • право на достъп до и изземване на всички относими към нарушението документи, данни и информация, независимо от това как и къде се съхраняват;<br /> • право да се изисква от всеки публичен орган, орган или агенция или от всяко физическо или юридическо лице всяка относима към нарушението информация, данни или документи, независимо от това как и къде се съхраняват;<br /> • право да се извършват проверки на място или това да се изисква от друг публичен орган с цел:<br /> -> проучване<br /> -> конфискация<br /> -> изземване на относима информация, данни или документи<br /> • право да се извършват пробни покупки на стоки и услуги, когато е необходимо – под прикрита самоличност.<br /> <br /> ПРАВОМОЩИЯ НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ ПРАВОПРИЛАГАНЕ:<br /> • право да се приемат временни мерки за предотвратяване на риска от сериозни вреди за колективните интереси на потребителите;<br /> • право да се приемат ангажименти от страна на търговеца, отговорен за нарушението;<br /> • право да се изискват от търговци да поемат анагажимент: (1) за преустановяване на нарушение или (2) за допълнително обезщетение на потребител;<br /> • право да се информират потребителите относно начините за търсене на обезщетение по националното право;<br /> • право да се издава писмена заповед, както и да се постига преустановяването или налагането на забрана на нарушенията;<br /> • да се налагат санкции;<br /> • да се започват по собствена инициатива разследвания или процедури; <br /> • право да се публикува всяко окончателно решение, всички поети от търговеца ангажименти или всяка заповед;<br /> • право да се консултират с организации на потребителите, асоциации на търговците, определените органи или други заинтересовани лица.<br /> <br /> Когато липсват други ефективни средства за преустановяване или за налагане на забрана на нарушението: <br /> <br /> • право да се премахва съдържание или да се ограничава достъпа до онлайн интерфейс, или да се разпореди посочването на предупреждение до потребителите при достъпа до онлайн интерфейс;<br /> • право да се разпореди на доставчик на хостинг услуги да премахне, блокира или ограничи достъпа до онлайн интерфейс; <br /> • право да се разпореди на регистратурите или регистраторите на домейни да заличат напълно квалифицирано име на домейни и да се позволи на съответния компетентен орган да го регистрира.<br /> <br /> Новите правомощия ще могат да се изпълняват (1) пряко от съответния компетен орган, (2) със седействието на друг компетенетен орган, (3) чрез друг публичен орган или (4) чрез сезиране на съда. Това на практика означава, че ако конкретно нарушение попадне под радара на компетентните органи, те ще могат изключително лесно и с помощта на широк набор от правомощия да го преустановят или предотвратят. <br /> <br /> Най-крайните правомощия, а именно:<br /> i) премахването на съдържание, ограничаването на достъпа до онлайн интерфейс или изричното предупреждаване на потребителите при достъпа им до онлайн интерфейса; <br /> ii) разпореждането на доставчик на хостинг услуги да премахне/блокира/ограничи достъпа до онлайн интерфейс; <br /> iii) разпореждането на регистратурите или регистраторите на домейни да заличат напълно квалифицирано име на домейни и да позволят на съответния компетентен орган да го регистрира;<br /> ще могат да бъдат упражнявани само от КЗП, в случай че нарушението не е могло да бъде преустановено или предотвратено чрез някое от другите налични правомощия. Останалите компетентни органи ще могат да прибягват до тези методи само чрез подаване на писмено искане към КЗП.<br /> <br /> Какъв е контекстът зад промените в Регламента?<br /> <br /> Факт е, че цифровата икономика и развитието на трансграничната онлайн търговия поставят начало на нови и различни злоупотреби с правата на потребителите. В проучване на Ipsos от 2019г. се установява, че повече от 56% от анкетираните потребители в Европа са станали жертви на измама през последните две години. В проучването се посочва, че най-често срещаната измама е паричната (39%), следвана от измами, свързани с кражба на самоличността (33%) и измами при правенето на покупки (23%). <br /> <br /> https://66.media.tumblr.com/cd0b518bea6321aa06995e6890834f84/114017b99913cd42-31/s640x960/b6fb4d4072aaddffe1af0f94f3470a14d2b902df.png<br /> <br /> Според проучването, в България едва 17% от анкетираните потребители са били жертва на измама – това поставя страната ни на последно място по брой измами в ЕС.<br /> <br /> https://66.media.tumblr.com/8cdedb9ede20c761f33800ca59894811/114017b99913cd42-41/s1280x1920/aef30464ac150ad818272d8f8d0a1ef86ba2cd3b.png<br /> <br /> Въпреки това не бива да прибързваме с изводите. <br /> Привидно ниският процент на броя измами може да се дължи на други фактори – според проучването едва 14% от българите са склонни да докладват злоупотреба.<br /> Новият Регламент, както и редица други наскоро приети Директиви, част от „Новата Сделка за Потребителя“, таргетират високия процент потребителски измами на ниво Европа, но имат отзвук и в България като страна членка. Ефектът от европейските закони прилича на „затягане на вратовръзката около врата на търговеца“ – отговорността и задълженията му спрямо потребителите значително нарастват. <br /> Купуването на стоки или услуги онлайн, несъмнено поражда нови предизвикателства за потребителите, защото възможностите за злоупотреба са много и не винаги напълно очевидни. Факт е, че действията на европейските институции вече са постигнали някакъв ефект:<br /> <br /> Примери за преустановени практики от страна на Booking.com <br /> • Компанията е предлагала на потребителите си алтернативни дати за резервация на избрано от тях място за престой, а цената за датите е била обявявана като такава „с отстъпка“. Установено било в последствие, че предлаганите цени за алтернативните дати били по-евтини, не поради реална отстъпка от страна на Booking.com, а поради други причини (предлаганите дати били извън сезона/заетостта на потребителите била по-голяма на тези дати). Днес, поради поети от компанията ангажименти в резултат на контрол от страна на европейските компетентни органи, тази практика е преустановена.<br /> • Компанията позволявала на търговците в платформата да предлагат „ограничени времево оферти“. Превърнало се в практика, обаче, дори след изтичането на определения от офертата срок, цените да остават със същата стойност. След взети мерки от страна на европейските компетентни органи, компанията преустановява заблуждаващата практика.<br /> <br /> Примери за преустановени практики от страна на Airbnb:<br /> • В обявите, публикувани на платформата, много често не са били включвани всички приложими допълнителни такси (като такси за обслужване/почистване и местни данъци) в първоначалната ценова оферта към потребителите. Airbnb вече предлага цени, които от самото начало включват всички задължителни такси и данъци.<br /> • Никъде в обявите на платфромата не ставало ясно, че някои от тях са публикувани от частни домакини, а други – от професионални доставчици. Днес в платформата на Airbnb всеки потребител може ясно да разграничи двата вида оферти.<br /> <br /> Примери за преустановени практики от страна на Apple и Google:<br /> • В App Store и Google Play е била обявена като заблуждаваща практиката определени приложения за игри да бъдат рекламирани като „безплатни“ за сваляне, въпреки че много често потребителят е трябвало да заплати за допълнителни функции и съдържание в последствие. Днес, в резултат на сътрудничеството между компетентните национални органи, двете компании са преустановили тази практика и близо до бутоните за сваляне на приложението, всеки потребител може да види предупредителния текст: "In-App Purchases".<br /> <br /> Примери за преустановени практики от страна на компании, предлагащи автомобили под наем:<br /> • Комисията и европейските компетентни органи за защита на потребителя призоваха петте лидера в индустрията за наемане на автомобили (Avis, Europcar, Enterprise, Hertz и Sixt) да:<br /> i) променят начина, по който представят цените за наем, включвайки всички допълнителни разходи, като например: такса пълен резервоар, летищни такси, допълнителни такси за млад водач, такса са допълнителен шофьор, такса за еднопосочно пътуване (ако мястото за връщане се различава от мястото за взимане); такса извънработно време (ако взимането или връщането на автомобила е извън обичайното работно време на локацията);<br /> ii) опишат ключовите услуги, които ще предлагат на езика на съответната държава членка;<br /> iii) поясняват в ценовите оферти каква ще е таксата, в случай на щета или кражба и как тя се променя, ако потребителят закупи някой от допълнителните застрахователни продути, предлагани от конкретната компания.<br /> <br /> Примерите доказват практическия ефект от законодателната дейност на европейските институции и готовността на едни от най-големите търговци на стоки и услуги да приведат своя бизнес в съответствие със законовите изисквания. Новосъздадените от Регламента правомощия в полза на мрежата от комптетентни обществени органи покриват алтернативен сценарий: в случай че търговец на стоки или услуги откаже доброволно да приведе своя бизнес в съответствие със закона и да сътрудничи с държавните органи, последните ще разполагат с достатъчно голям аресанал от методи и средства, за да задължат нарушителя да преустанови действията си.<br /> <br /> До тук, всичко звучи логично и разумно, но няма как да не споменем един важен въпрос: <br /> могат ли малките и средни предприятия да реагират по същия начин както световноизвестните компании и да издържат на темпото на изискванията на законодателите? <br /> <br /> Бързината, с която европейските институции създават нови правила и с която Европейският съд тълкува решения по потребителски спорове, непрекъснато нараства. Компаниите са длъжни да се информират своевременно, да създават и актуализират вътрешни процеси и да обучават служителите си за всички законови изисквания и срокове. Законосъобразният бизнес изисква значителни ресурси – не само финансови, но и човешки. И въпреки че автоматизацията решава голяма част от главоболията на малкия и среден бизнес, големият набор от нови правомощия, предоставени на компетентни органи с новия Регламент, могат да звучат плашещо и демотивиращо за предприемачи-ентусиасти с големи идеи. <br /> Промените в потребителското право много напомнят на промените, настъпили с приеманeто на Регламента за защита на лични данни (GDPR). Количеството изисквания към компаниите и нивото на отговорността им стремглаво нарастнаха. Но за разлика от GDPR, където има изрично разграничаване между по-големите и по-малки компании и където са предвидени пропорционални задължения, в потребителското право това липсва. <br /> <br /> Значението на правата на потребители и законосъобразната търговия по никакъв начин не се подценяват от авторa на настоящата публикация. Хармонизацията на европейско ниво е необходима, за да се обединят разпокъсаните към момента правни режими на страните членки и да се осигури истински ефективен и свободен вътрешен пазар. Въпреки това, правилният баланс между интересите на потребителите и търговците изисква фина настройка и е от изключително значение за средните и малки предприятия.<br /> <br /> * ______________________________<br /> Изпълнителната агенция по лекарствата; Комисията за регулиране на съобщенията; Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“; Комисията за защита на конкуренцията; Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“; Съвета за електронни медии; Изпълнителна агенция „Морска администрация“;Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“; Българската народна банка; Министерството на туризма<br /> <br /> <br /> Източници: <br /> - проучване на Ipsos <br /> - относно преустановените практики на Booking прочетете повече тук.<br /> - относно преустановените практики на Airbnb прочетете повече тук.<br /> - относно преустановените практики на Google/ Apple прочетете повече тук.<br /> - относно преустановените практики на компании, предлагащи услуги за даване на коли под наем, прочетете повече тук.<br /> <br /> Елица Чобанова<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> <br /> <br /> Защита на потребителите - какво ново и защо сега?http://1legal.net/bg/blog-read174-consumer-protection--whats-new-and-why-nowSun, 29 Mar 2020 10:40:47 +0300Чрез Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и Съвета („Регламента“) бяха приети редица изменения на потребителското законодателство на европейско ниво, които несъмнено ще имат сериозни последици и в България. Наскоро бе изменен ЗЗП, за да се приведе националното законодателство в съответствие с новата европейска правна действителност. <br /> За тези промени, включително принудителните мерки и санкциите, които националните органи могат да налагат, може да прочетете тук. <br /> <br /> В настоящата статия ще обърнем внимание основно на промените, въведени чрез нормите на самия регламент – тези, които не се нуждаят от транспониране. По-конкретно ще очертаем приложното поле на Регламента. <br /> <br /> Какви са целите, с оглед на които се прие Регламентът? <br /> Следва да се има предвид, че този акт не е първият по рода си. Още Регламент (ЕО) 2006/2004 (отменен) регулираше тази материя, но промените в цифровата икономика, както и неефикасното до момента сътрудничество между националните органи на различните държави-членки, съгласно мотивите на Комисията, са наложили приемането на нов акт.<br /> Важно е да се подчертае, че разпоредбите на Регламента не създават нови задължения търговците, нито предвиждат по същество нови права за потребителите. Вместо това те уреждат компетентността на националните органи по отношение на правните механизми за защита на потребителите, както и взаимодействието на тези органи с властите на други държави-членки.<br /> <br /> За какви нарушения се прилагат новите правила?<br /> Три са нарушенията, попадащи в обхвата на настоящия регламент.<br /> <br /> 1) Нарушение в рамките на съюза. <br /> Това е всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на потребителите и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите, пребиваващи в държава-членка, различна от държавата-членка, в която:<br /> a. е започнало или е извършено действието или бездействието;<br /> b. е установен отговорен за действието или бездействието; или в която<br /> c. се намират доказателства или активи на търговеца, които са свързани с действието или бездействието.<br /> <br /> 2) Широко разпространено нарушение. <br /> Това означава:<br /> a. всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите, пребиваващи в поне две държави членки, различни от държавата членка, в която:<br /> i. е започнало или е извършено действието или бездействието;<br /> ii. е установен търговецът, отговорен за действието или бездействието; или в която<br /> iii. се намират доказателства или активи на търговеца, които са свързани с действието или бездействието; или <br /> b. всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите и което e увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите и притежава общи характеристики, включително еднакви незаконни практики, нарушаване на еднакви интереси и което едновременно е извършено от същия търговец в поне три държави членки;<br /> <br /> 3) Широко разпространено нарушение със съюзно измерение. <br /> Това е широко разпространено нарушение, което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите в най-малко две трети от държавите членки, които заедно представляват най-малко две трети от населението на Съюза;<br /> Широките дефиниции на предвидените нарушения, съгласно които националните органи могат да действат дори когато има само вероятност да бъде увредени интересите на потребителите, както и възможността тези органи да действат включително служебно, на пръв поглед създават предпоставки за злоупотреби от страна на нелоялни конкуренти, които биха се изкушили да се възползват от новите разгърнати правомощия на властите. <br /> Но има една подробност, на която заслужава да се обърне внимание. И при трите възможни нарушения се говори за действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на потребителите. Общият принцип е, че всеки национален орган на държава-членка отговаря за установяване на нарушенията на територията на съответната държава. Т.е. дори един национален орган да бъде сезиран с искане да се приложат санкциите и принудителните мерки, установени в регламента, националният орган на друга държава-членка е този, който трябва да установи самото наличие на нарушението.<br /> <br /> Ако такова нарушение все пак бъде установено, възможно ли е органът да откаже да приложи предвидените санкции и принудителни мерки?<br /> Органите на държавите-членки поначало следва да си сътрудничат. Освен това чл. 12 от Регламента предвижда следното:<br /> „При поискване от орган заявител, органът, към който е отправено искането, предприема всички необходими и пропорционални мерки по прилагане на законодателството, за да постигне преустановяването или налагането на забрана на нарушението в рамките на Съюза, като упражнява посочените в член 9 правомощия и всички допълнителни правомощия, предоставени му съгласно националното право. Органът, към който е отправено искането, определя подходящите мерки по прилагане на законодателството, необходими за постигане на преустановяването или за налагането на забрана на нарушението в рамките на Съюза, и ги предприема незабавно, и не по-късно от 6 месеца след получаването на искането, освен ако не представи конкретни причини за удължаването на този срок.“<br /> <br /> Въпреки това обаче съгласно чл. 14, пар. 2, б. „в“ органът, до който е изпратено искането по чл. 12, може по своя преценка да откаже да изпълни искане за правоприлагащи мерки, когато, след като се консултира с органа-заявител и извърши съответното разследване, стигне до заключение, че не е налице нарушение в рамките на Съюз. Възможно е също така търговецът да е отправил предложение до органът, до който е отправено искането, с което се задължава да преустанови нарушението в рамките на Съюза в определен срок и което органът е приел. Срокът не трябва да е изтекъл. В този случай органът също може да откаже да изпълни искането за правоприлагащи мерки. <br /> <br /> В заключение, новият регламент и въведените с него промени в националното законодателство разширяват значително правомощията на националните органи във връзка със законодателството за защита на потребителите. И макар несъмнено да се създават предпоставки за злоупотреби, те са в известна степен балансирани от сложността на действията, които следва да се изпълнят, и които, най-важно, не са в правомощията на органите на една единствена държава-членка. <br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> КЗП – новият властелин в Интернет?http://1legal.net/bg/blog-read173-consumer-protection-commission--the-new-lord-of-the-webFri, 27 Mar 2020 11:49:49 +0200Разширяват се правомощията на Комисията за защита на потребителите по отношение на публикуването на незаконосъобразно съдържание в Интернет. Това става възможно след промените в ЗЗП, в сила от 14.02.2020 г., които допълват и развиват разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2394 относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите. <br /> <br /> След промените, КЗП има правомощията да издава разпореждане на:<br /> 1. търговец да премахне съдържание или да ограничи достъпа до онлайн интерфейс, или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс;<br /> 2. доставчик на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейс, или<br /> 3. регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейн, когато е необходимо, и след като бъде преустановено нарушението, да разрешат отново да бъде регистриран домейнът.<br /> <br /> Компетентните органи, които желаят да се предприемат горепосочените мерки спрямо търговец, отправят писмено искане за това до КЗП. Това става възможно едва след като предприетите от съответния орган действия не са довели до преустановяване или забрана на нарушението. <br /> <br /> Тези предварителни действия могат да включват: <br /> 1) приемане на временни мерки за предотвратяване на риска от сериозни вреди за колективните интереси на потребителите;<br /> 2) поемането на ангажименти от страна на търговеца за преустановяване на нарушението;<br /> 3) получаване от търговеца, по негова инициатива, допълнителни ангажименти за обезщетяване в полза на потребителите, засегнати от предполагаемото нарушение;<br /> 4) информиране на потребителите, които претендират, че са претърпели вреда в резултат от нарушение, относно начините за търсене на обезщетенио;<br /> 5) издаване на писмена заповед до търговеца за преустановяване на нарушенията;<br /> 6) правомощието да постигнат преустановяването или налагането на забрана на нарушенията;<br /> 7) налагане на санкции като глоби или периодични наказателни плащания за нарушения.<br /> <br /> Едва след като горните действия не дадат ефект, органите могат да искат от КЗП ограничаване на достъп или заличаване на домейн. Искането трябва да бъде мотивирано.<br /> <br /> Следните органи могат да отправят искания то КЗП:<br /> 1. Изпълнителната агенция по лекарствата - по отношение прилагане разпоредбите на глава единадесета от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;<br /> 2. Комисията за регулиране на съобщенията - по отношение прилагане на чл. 261 от Закона за електронните съобщения;<br /> 3. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на:<br /> а) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91;<br /> б) Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт;<br /> в) членове 22 - 24 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.);<br /> 4. Комисията за защита на конкуренцията - по отношение прилагане разпоредбите на чл. 32 - 34 от Закона за защита на конкуренцията;<br /> 5. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.);<br /> 6. Съвета за електронни медии - по отношение прилагане разпоредбите на глава четвърта от Закона за радиото и телевизията;<br /> 7. Изпълнителна агенция "Морска администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1177/2010;<br /> 8. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.);<br /> 9. Българската народна банка - по отношение прилагане на чл. 13 - 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и чл. 102 - 120 от Закона за платежните услуги и платежните системи;<br /> 10. Министерството на туризма - по отношение прилагане разпоредбите на глава седма, раздел III от Закона за туризма<br /> <br /> Мерките спрямо търговците се прилагат в определена последователност. <br /> <br /> 1) Първо, председателят на КЗП въз основа на отправено писмено искане от съответния орган издава заповед, с която разпорежда на търговеца, отговорен за нарушението, да премахне съдържание от платформата си или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до платформата. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а търговецът незабавно се уведомява по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Търговецът е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.<br /> <br /> 2) При неизпълнение на заповедта председателят на КЗП издава заповед, с която разпорежда на доставчиците на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейса на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на КЗП в деня на нейното издаване. Доставчиците на хостинг услуги се уведомяват незабавно от комисията по реда, предвиден в АПК, а предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, се смятат за уведомени за заповедта от деня на нейното публикуване. Доставчиците на хостинг услуги и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, са длъжни да изпълнят заповедта в срок до три дни от уведомяването им.<br /> <br /> 3) Когато и тези мерки не са постигнали преустановяване на нарушението, председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда на регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейна на търговеца, отговорен за нарушението. Регистраторът на домейн е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.<br /> <br /> Като допълнителна мярка, регистраторите на домейни са длъжни да поискат съгласие от КЗП при постъпване на искане за регистриране на домейн на търговец, за който вече има издадена заповед за заличаване на домейн.<br /> <br /> Заповедите на председателя на КЗП подлежат на обжалване по реда на АПК. Обжалването не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго.<br /> <br /> От горното става ясно, че регулацията в Интернет става все по-строга за търговците. Държавните органи и в частност КЗП вече разполагат с правомощия за директна намеса в онлайн бизнеса. Мерките са строги и безкомпромисни и могат да доведат до значителни щети за доставчиците на онлайн услуги. Ето защо съблюдаването на нормативните изисквания и законосъобразността на бизнеса се очертават като водещ фактор и са от особено значение за икономическия растеж. <br /> <br /> Васил Костов<br /> <br /> 1Legal.Net Blog © 2020<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Права и задължения на работодателя при извънредно положениеhttp://1legal.net/bg/blog-read172-rights-and-obligations-of-employers-during-a-national-emergencyTue, 17 Mar 2020 10:35:58 +0200С оглед наложените мерки за борба с разпространението на коронавируса (COVID-19) неизбежно възниква въпросът: Какво се случва с трудовите отношения и какво следва да направят работодателите? <br /> В настоящия анализ ще разгледаме този въпрос.<br /> <br /> По българското право извънредното положение има строго определени в Конституцията измерения и, просто казано, релевантните текстове не вземат конкретно отношение спрямо трудовата дейност на гражданите. <br /> По тази причина отговор следва да се търси в Заповедта на министъра на здравеопазването, издадена във връзка с обявеното извънредно положение. Т. 6 от нея гласи:<br /> <br /> „Всички работодатели в зависимост от спецификата и възможностите на съответната трудова дейност да въведат дистанционна форма на работа на служителите си. Когато това е невъзможно, работодателите организират провеждането на засилени противоепидемични мерки в работните помещения, в т.ч. филтър, дезинфекция и проветряване, инструктаж за спазване на лична хигиена на персонала и не допускат служители или външни лица с прояви на остри заразни заболявания.“<br /> <br /> Очевидно, работодателите трябва да спазят тази заповед, но това може да се окаже не толкова просто. <br /> Нашият Кодекс на труда (КТ) предвижда, че работникът е длъжен да полага труд в предприятието на работодателя. <br /> По тази причина работодателят не може във всеки един момент по свое собствено решение да изпрати работника в “home office”, ако такава възможно вече не е предвидена в трудовия договор. Има обаче начин това да стане чрез инструментите, установени в КТ.<br /> Чл. 119 КТ предвижда възможност страните по трудовия договор да го изменят за определено или неопределено време чрез писмен анекс. По този начин може да се предвиди възможността за работа от разстояние, т.е. “home office” на езика на КТ. Работата от разстояние е приложима за работници, които извършват дейността си посредством информационни технологии.<br /> Ако такива технологии не се използват, чрез анекса по чл. 119 КТ може да се предвиди преминаването към надомна работа. Тази фигура се използва за случаите, в които задълженията на работника се изразяват в изработката на продукция и/или предоставянето на услуга в неговия дом или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя (което, припомняме, поначало е в предприятието на работодателя). В този случай работодателят води документация за всеки работник, извършващ надомна работа. При поискване той трябва да я предостави на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.<br /> Чрез този анекс страните могат да уговорят и въвеждането на непълно работно време. Тези работници не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение в сравнение с работниците, които работят на пълно работно време на същата или сходна работа в предприятието.<br /> <br /> Ако естеството на работата не позволява въвеждането на работа от разстояние или надомна работа, работодателят все пак следва да въведе допълнителни мерки, които съществуват редом с неговото задължение да създаде здравословни и безопасни условия на труд. <br /> Според заповедта на министъра на здравеопазването това са засилени противоепидемични мерки, в т.ч. филтър, дезинфекция и проветряване, инструктаж за спазване на лична хигиена на персонала.<br /> <br /> Много бизнеси вероятно ще се озоват в положение на намален обем на работа поради по-малкото търсене на услугите им в периода на епидемията. За тези, чиято дейност попада в забраната, установена със заповедта на министъра на здравеопазването, тази реалност е неизбежна. <br /> <br /> Как могат работодателите да действат в тази ситуация?<br /> Тъй като в това звено на предприятието работниците на практика ще бездействат, би могло да се приеме, че за съответната дейност ще е налице престой. Работодателят следва да обяви престоя чрез писмена заповед. <br /> <br /> Какво може да предприеме той по отношение на тези работници?<br /> <br /> На първо място, би могъл да им възложи да извършват друга работа в същото или друго предприятие, но в същото населено място или местност, докато престоят продължава. Работата обаче трябва да е съобразена с квалификацията или здравословното им състояние.<br /> На второ място, в случай че престоят продължи повече от 5 дни, работодателят може да задължи работника да използва своя платен годишен отпуск, като издаде заповед за това и му я връчи.<br /> На последно място, ако престоят продължи повече от 15 дни, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение, като спази сроковете за предизвестие, предвидени в договора, съответно, ако такива не са предвидения – общият едномесечен срок. Ако желае незабавно да прекрати правоотношението, работодателят трябва да заплати възнаграждението за съответния срок като обезщетение.<br /> Във всеки случай, тъй като престоят не е по вина на работника, той има правото на своето трудово възнаграждение за периода.<br /> <br /> Следва да се обърне внимание и на възможността на работодателя едностранно да въведе непълно работно време за работниците в цялото предприятие или негово звено. Това той може да направи при намаляване на обема на работа, което ще е налице при престой. Намаляването на работното време не може да бъде за повече от 3 месеца за календарната година и не може да бъде за продължителност, която е по-малка от половината от законоустановената. Така ако работникът полага труд през стандартните 8 часа на ден, след намаляване неговите часове не могат да бъдат сведени до по-малко то 4.<br /> <br /> Важно е също така да се отчете обстоятелството, че макар заповедта да задължава работодателите да „не допускат служители или външни лица с прояви на остри заразни заболявания“, действащата рамка на трудовото законодателство и на режима за защита на лични данни не предоставят на работодателите правни механизми, които да им позволят сами да преценят дали работникът има прояви на остри заразни заболявания. По тази причина логиката би следвало да е, че трябва да е налице болничен лист от лекар, без който работодателят не може законосъобразно да препречи достъпа на работника до работното му място.<br /> <br /> В момента се обсъждат мерки за ликвидна подкрепа от Българската банка за развитие, както и възможността всички бизнеси, засегнати от ограниченото потребление или с проблеми с доставките, да кандидатстват за помощ пред Агенцията по заетостта, вместо да съкращават служители. Правителството ще предложи 60% от текущото възнаграждение на работниците като краткосрочна кризисна мярка. <br /> <br /> В заключение – основните моменти, на които да обърнете внимание:<br /> 1. Оптималният вариант е да измените трудовия договор по взаимно съгласие чрез анекса, предвиден в чл. 119 КТ. За да е спокоен работникът, че интересите му ще бъдат гарантирани в дългосрочен план, може изрично да предвидите срок, за който промените ще са в действие.<br /> 2. Общият принцип е, че когато работникът не може да извършва трудовата си дейност по причини, които не зависят от него, това не може да рефлектира върху възнаграждението му.<br /> 3. Към този момент не съществуват правни механизми, които да позволят на работодателя да провери дали работникът страда от заразна болест. <br /> Това той може да установи чрез болничен лист, издаден от лекуващия лекар. <br /> Докато такъв документ не бъде представен, общото положение е, че поначало работодателят не може спре работника да достъпи работното си място, за да изпълни трудовите си функции.<br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Отказ от туристическа услуга. Права и задълженияhttp://1legal.net/bg/blog-read171-withdrawal-from-tourist-services-rights-and-obligationsMon, 16 Mar 2020 12:14:36 +0200С оглед нарастващия риск за общественото здраве в световен план се наложи много хора да се откажат от плановете си за пътувания до държави, в които са регистрирани множество случаи и предприети мерки за ограничаване разпространението на вируса Covid-19 (по-познат като Коронавирус). Най-засегнатите държави остават Китай, Иран, Италия, Франция и Германия – често посещавани туристически дестинации. <br /> <br /> Въпреки че не препоръчваме на своите читатели да се отдават на масовата паника и дезинформация, винаги е препоръчително да се предприемат превантивни мерки с оглед сигурността на Вас и Вашите близки. Предвид риска, съветваме да преосмислите пътуванията си в близкото бъдеще, освен ако не е стриктно наложително. В тази връзка представяме настоящия материал:<br /> <br /> Какви права имам при отказ от договор за туристически услуги?<br /> <br /> Договорът за туристически пакет е регулиран от Закона за туризма (ЗТ). Законът урежда условията и реда за осъществяване на туристически пакети и свързани туристически услуги. Разпоредбите на ЗТ регулират туристически пакети, които се предлагат за продажба или се продават от туроператори на пътуващи, включително чрез туристически агенти. <br /> <br /> Туроператорът пряко или чрез туристическия агент сключва договор за туристически пакет преди започването на изпълнението му.<br /> <br /> Преди пътуващият да бъде обвързан от договор за туристически пакет, туроператорът или и туристическият агент трябва да предоставят на пътуващия поне следната информация:<br /> 1. основните характеристики на туристическите услуги, вкл. дестинацията, маршрута, периодите на престой, брой нощувки, средствата за превоз, местата и времето на отпътуване и връщане, продължителност на междинните спирания, местата за настаняване, предвидените хранения, посещенията, екскурзиите или другите услуги, включени в пакета;<br /> 2. наименование на туроператора и на туристическия агент, седалище и адрес на управление, телефонните им номера и когато е приложимо - адресите на електронните им пощи;<br /> 3. общата цена на туристическия пакет, посочена и в български левове, включваща всички такси, плащания и други допълнителни разходи, или, когато тези разходи не могат да се изчислят - вида на допълнителните разходи, които може да бъдат заплатени от пътуващия;<br /> 4. условията за плащане;<br /> 5. минималния брой участници;<br /> 6. обща информация за паспортните и визовите изисквания;<br /> 7. информация за възможността пътуващият да прекрати договора по всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет, след като заплати съответните разходи за прекратяване на договора, или когато е приложимо - изискваните от туроператора стандартни разходи за прекратяване на договора, съгласно чл. 89, ал. 1 - 4;<br /> 8. условията за сключване на договор за доброволна застраховка за покриване на разходите за прекратяване на договора за туристически пакет от страна на пътуващия;<br /> 9. условията за сключване на доброволен или на задължителен договор за застраховка за покриване на разходите в случай на злополука, болест или смърт.<br /> <br /> Пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет по всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет. В такъв случай, съгласно сключения договор той може да бъде задължен да заплати на туроператора подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора, изчислена въз основа на момента, в който се прекратява договорът, и на очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативно извършване на туристическите услуги.<br /> <br /> Извън тази ситуация, съгласно чл. 89, ал. 5 от ЗТ без да заплаща никаква такса за прекратяване пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. <br /> <br /> „Непреодолими и извънредни обстоятелства“ са обстоятелства, които са извън контрола на страните по договора, и последиците от които не биха могли да се избегнат, дори ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване<br /> <br /> Това означава, че невъзможността за изпълнение на договора трябва да е обективна, т.е. не е достатъчно само да си мислите, че съществува опасност. Ако не е налице обективна невъзможност, а само субективен страх, то отказът Ви би се счел за продиктуван от Ваши субективни представи и би се тълкувал сторен по Ваша вина. Следователно, ще дължите неустойка на туроператора. <br /> <br /> Кое се счита за обективна невъзможност да се изпълни пакета, съответно – право на връщане на платеното? <br /> <br /> Дори да е налице извънредно обстоятелство на мястото или в близост до района на определена дестинация, ако то не прави изпълнението на програмата и превоза обективно невъзможни, не е налице основание за отказ без заплащане на неустойка. Предвид настоящата обстановка, ако епидемията не е причина за затваряне на летище или поставяне на основна дестинация от туристическия пакет под карантина, то не е налице невъзможност за неизпълнение. Дори вирусът да затрудни изпълнението на договора, ако туроператорът предприеме разумни мерки за преодоляване на невъзможността, то отказът също не би попаднал в обхвата на чл. 89, ал. 5 от ЗТ. Подобни мерки включват: промяна на маршрута и пропускане на рискови дестинации; засилени мерки за здравна помощ; ограничаване на контакта с определени групи от населението и т.н.<br /> <br /> Носи ли туроператорът отговорност, ако бъдете поставени под карантина зад граница?<br /> <br /> Възможно е към договора за туристически пакет да се сключи застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“. Условията по застраховката се регламентират от общите условия на съответния застраховател. Стандартно, в покритите рискове се включват медицински разноски и разноски за репатриране вследствие на злополука, както и дневни пари за болничен престой. В случай че на пътуващия му бъде наложена карантина от здравните власти на съответната държава, той или трето лице следва да се свърже със застрахователя. <br /> <br /> Чл. 90, ал. 1 от ЗТ гласи, че туроператорът носи отговорност за изпълнението на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет. В това число влиза и грижата за здравето и сигурността на пътуващите. Независимо от общото правило, туроператорът не носи отговорност за неизпълнение на договора, ако причините за това се дължат на потребителя, трето лице, несвързано с изпълнението на договора, чиито действия не могат да се предвидят или избегнат, или непреодолима сила.<br /> <br /> От изключителна важност е потребителите да се запознаят внимателно с договора за туристическа услуга преди осъществяване на пътуването му. Информирайте се подробно за обстановката в избраната от Вас дестинация и следете информацията от Министерство на външните работи относно рискови дестинации. <br /> И най-важното - бъдете не само разумни, но и добре информирани!<br /> <br /> <br /> Изображение: Image by Pexels from Pixabay <br /> <br /> Васил Костов<br /> <br /> 1Legal.Net Blog © 2020<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.Полетът на дроновете в нормативната мъглаhttp://1legal.net/bg/blog-read170-the-flight-of-drones-in-the-regulatory-mistWed, 11 Mar 2020 15:30:05 +0200Редом с динамичната еволюция на технологиите, цяла една индустрия претърпя метаморфоза и демократизация, а именно - индустрията на гражданското въздухоплаване. Пътническите и товарни летателни машини отдавна не са единствените познати летателни апарати в гражданския сектор. Поради тяхната достъпност, безпилотните въздухоплавателни средства (по-широко известни като дронове) предизвикаха цял фурор сред професионалисти фотографи и оператори, сред любители на авиацията, а и сред най-обикновените потребители, които имат влечение към височини, красиви гледки и силни усещания. Този бум обаче създаде задълбочени обществени дискусии относно слабата законова регулация по отношение на дроновете. Тяхното използване крие известни рискове и употребата им може дори да преследва някои незаконни цели като шпионаж, подслушване, проникване в чуждо имущество, кражби и пр. При задълбочен прочит могат да бъдат открити и проблеми, свързани с основни права на гражданите като неприкосновеност на личността и на жилището, защита на личните данни, авиационна безопасност, защитата на околната среда и др. <br /> <br /> С оглед нарасналата нужда от регулация, бе извършена реформа в европейското законодателство, която намери отражение и у нас. На 4 юли 2018 г. бе приет Регламент (ЕС) 2018/1139 относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз. Тъй като безпилотните въздухоплавателни средства оперират във въздушното пространство заедно с пилотираните въздухоплавателни средства, дроновете попадат в обхвата на регламента. Според регламента, технологиите, използвани при дроновете вече дават възможност за широк набор от операции, които следва да се подчиняват на правила, пропорционални на риска. Още повече, правилата по отношение на дроновете следва да допринасят за зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни и др.<br /> <br /> Регламентът предвижда специални изисквания относно регистрацията на безпилотните въздухоплавателни средства и на техните оператори. Проектирането, производството, техническото обслужване и експлоатацията на дронове, техните двигатели, витла, части и оборудване трябва да отговарят на съществените изисквания, уредени в специални приложения към регламента. <br /> <br /> Задълбочаване на уредбата бе постигнато и с приетия на 12 март 2019 година Делегиран регламент (ЕС) 2019/945 относно безпилотните летателни системи и операторите от трети държави на безпилотни летателни системи. С него се въвеждат специални изисквания спрямо производителите, вносителите и дистрибуторите на дронове на територията на Съюза. След влизането му в сила, се променят изискванията и правилата за експлоатацията на дронове. Oператорите са задължени да:<br /> <br /> • попълнят декларация по образец за определяне на категория на операциите и клас на дрона;<br /> • така попълнената декларация изпратят до Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГД ГВА) с цел получаване на разрешение за експлоатация;<br /> • полученото разрешение от ГД ГВА следва да послужи пред Центъра за планиране използването на въздушното пространство, местни и държавни власти, ДАНС, НСО.<br /> <br /> Европейските нормативни изисквания са допълнени и разширени в националния Закон за гражданското въздухоплаване. Законът ни дава дефиниция на „безпилотно въздухоплавателно средство (дрон)" – това е всяко въздухоплавателно средство, което се управлява или е предназначено да се управлява самостоятелно или да бъде управлявано дистанционно, без на борда да има пилот. Според закона подлежи на глоба лице, което допусне да се извърши или извърши полет с дрон в контролираното въздушно пространство на страната, без съответното разрешение. Санкцията между 3 000 и 10 000 лева ще се налага и за лице, което откаже да предаде или укрие, повреди, подмени или унищожи писмени обяснения, документи, записи и каквато и да е информация или материали, които са изискани от инспекторите на ГД ГВА.<br /> <br /> Към настоящия момент, съгласно Наредба №2 за правилата на полетите операторите на дронове са задължени преди полет да поискат разрешение от ГД ГВА. Тази процедура е за съжаление тромава и изисква поне 5 дни преди датата на заявката за планирания полет. Тридесет минути преди полета операторът следва да се свръже с Центъра за планиране и разпределение на въздушното пространство, като активира заявената зона за опериране.<br /> <br /> Регулаторната рамка по отношение на дроновете тепърва предстои да претърпява промени. Разбира се, при оперирането с дрон гражданите следва да съблюдават съществуващите законови изисквания на Закона за гражданското въздухоплаване, Наказателния кодекс, Закона за защита на лични данни и като цяло да се въздържат от използване на безпилотното летателно средство за забранени от правото цели. Независимо от това, предстои да видим какво е бъдещето на дроновете у нас. <br /> <br /> Васил Костов<br /> <br /> 1Legal.Net Blog © 2020<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Бъдещето на правото?http://1legal.net/bg/blog-read169-the-future-of-the-law-Mon, 02 Mar 2020 13:00:53 +0200Неясно? Не чак толкова.<br /> Мисията на правото днес, утре...След 10 години ... кой знае? <br /> <br /> В старите учебници по право пишеше, че правото щяло да изчезне, когато се построи комунизма. Тогава хората щели да имат високо съзнание и нямало да има нужда от правото, за да се поддържа обществения ред.<br /> Звучи красиво и утопично. Блян за един по-добър свят. <br /> <br /> В днешно време се носи нова мантра за изчезване на правото. <br /> Този път - причината са високите технологии и най-вече изкуственият интелект, който би могъл да намира най-оптималните решения за всички казуси.<br /> В новата версия за смъртта на правото, изчезва не професията, а само хората, човеците, които я упражняват.<br /> <br /> Наблюдавайки какво се случва в света в нашия свръхтехнологичен свят, логично е да се замислим за ролята на правото в новите отношения, които се създават.<br /> <br /> По всичко изглежда, че правото и законодателят имат много работа, която предстои да свършат.<br /> <br /> Вече не става дума за сделки и битова престъпност, става дума за оцеляването ни като вид, #homosapien (Latin - "wise man" ).<br /> <br /> Ще се справим ли с предизвикателствата на дигиталната епоха, в която всичко се превръща в битове, в код?<br /> Ще има ли закони, които да регулират отношенията между хората и роботите?<br /> Ще допълни ли правото законите на роботиката?<br /> Кой ще носи отговорност за щети, причинени от роботи на хора и от роботи на роботи?<br /> Ще има ли право на роботите и право на хората?<br /> Как ще се гарантират основните права на хората във време, в което с електронно изявление можеш да смениш собствеността на имот? <br /> С какви закони можем да спрем климатичните промени?<br /> Ще има ли строги наказателноправни норми за климатични престъпници?<br /> Как ще запазим селата и може ли да се избегне превръщането на света в мегаградове, населени с потребители, чиито вкусове и препочитания са контролирани от корпорациите? <br /> Kak ще се справим с многообразието от полове в двуполово изградената структура на семейното право?<br /> Може ли един европейски регламент да възпре инвазията на глобалните корпорации върху нашите данни, препочитания, вкусове?<br /> <br /> И така нататък ...<br /> <br /> Време е медиите да усилят шума по тези и други жизненоважни за обществения ред въпроси вместо да преекспонират новини за еднодневки, яхнали вълната на #metoo, #youtoo и т.н. с проблеми на измислени "герои".<br /> <br /> Какво мисля за #thefutureoflaw?<br /> <br /> Правото трябва да навакса изоставането.<br /> И в близкото бъдеще правната професия и правоприлагащите органи ще продължат да бъдат все по-тясно свързани с технологичните предимства.<br /> Технологичните иновации са безспорно бъдещето на всичко.<br /> И Правото няма да остане извън тази реалност.<br /> Категорично.<br /> <br /> Евгения Ганчева<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> Новият Закон за марките и географските означенияhttp://1legal.net/bg/blog-read168-new-bulgarian-law-on-the-trademark-and-geographical-indications-Tue, 14 Jan 2020 16:36:37 +0200Какво се промени за маркопритежателите?<br /> <br /> I. Въведение<br /> В бр. 98 на Държавен вестник от 13.12.2019 г. бе обнародван нов Закон за марките и географските означения (ЗМГО), който отменя изцяло действащия досега закон. Промените са продуктувани от транспонирането на на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерски съвет ще приеме необходимите подзаконови нормативни актове по неговото прилагане. До приемането им следва да се прилагат тези по отменения ЗМГО, доколкото не влизат в притоворечие с новия закон. <br /> <br /> II. Кой е засегнат?<br /> Приложното поле на закона се разпростира по отношение на всички български физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна.<br /> <br /> Новият ЗМГО се прилага за заявки за регистрация на марки и географски означения, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявките за регистрация и исканията за отмяна и заличаване на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила – т.е. “заварени” положения.<br /> <br /> III. Важни промени<br /> <br /> 3.1. Ново легално определение за понятието “марка”<br /> Съгласно новият закон, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.<br /> <br /> Видно от горното определение, отпада изискването за графично представяне на марката, което важеше по старата уредба. Вече марката може да бъде представена по всеки един начин, който позволява чрез използването на общодостъпна технология да бъде възпроизведена по ясен, точен, автономен, лесно достъпен, разбираем, устойчив и осезаем начин. По този начин регистрацията на нови видове марки, като мултимедийни, звукови, вкусови, ароматни и холограмни марки, марки, съдържащи движение и други видове марки, става възможна. <br /> <br /> Видовете марки също се стесняват – марките за услуги отпадат, а остават само следнтие видове: търговска марка, колективна марка и сертификатна марка. <br /> <br /> 3.2. Държавни такси<br /> Променя се методиката, по която се заплащат държавните такси при експертиза, публикация и регистрация на марка. Прилаганият досега двуфазен модел, съгласно който плащането се извършваше поотделно на всеки един от етапите на процеса по регистрация, се заменя с едно единствено заплащане на една такса за обединена услуга, дължима в началото на процедурата. Тази промяна е продиктувана от необходимостта гражданите да бъдат улеснени от излишната административна и финансова тежест, което досега създаваше значителен дискомфорт на заявителите в процеса по регистрация. <br /> <br /> 3.3. Държавен регистър на марките. Досиета и право на достъп<br /> Разширяват се категориите информация, които се вписват в държавния регистър на марките, който се води и поддържа от Патентно ведомство. В регистъра вече може да бъде открита и следната информация: данни за прехвърляния, вписани лицензионни договори, особени залози, несъстоятелност, опозиции, образувани производства за отменяне или заличаване, данни за отказ на абсолютни основания, информация за оттегляне на заявката, за прекратяване на производството по заявката; информация за разделяне на заявката; информация, че марката е регистрирана в резултат на доказана придобита отличителност и др.<br /> <br /> В чл. 8 ЗМГО се дефинира и кръгът на лицата, които имат достъп до досието на всяка марка, което се поддържа от ПВ на хартиен и електронен носител, и съдържа цялата документация по регистрацията и последващите вписвания. Право на достъп до досието на марката имат заявителят, притежателят, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и всяко лице, което е изрично упълномощено за това с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя.<br /> <br /> 3.4. Абсолютни и относителни основания за отказ<br /> 3.4.1. Абсолютните основания са пречките за регистрация на една марка, които се проверяват служебно от Патентно ведомство още на етап експертиза. Съгласно новият ЗМГО не се регистрира знак, който се състои изключително от:<br /> • формата на стоката или друга характеристика, която произтича от естеството на самата стока, <br /> • формата на стоката или друга характеристика, която е необходима за постигане на технически резултат и <br /> • формата на стоката или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоката. <br /> <br /> Въвежда се и ново основание за отказ – отказва се регистрацията на марка, която се състои от или възпроизвежда в своите съществени елементи наименованието на по-ранен растителен сорт, регистриран съгласно националното законодателство, законодателството на ЕС или международни спогодби, предвиждащи правна закрила на сортовете растения, когато марката и растителният сорт се отнасят до идентични или близко свързани видове.<br /> <br /> 3.4.2. Относителните основания са свързани с правата върху по-ранна марка и изискват подаването на опозиция. <br /> Разширява се полето на закрила при марките, ползващи се с известност - освен за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които e регистрирана по-ранната известна марка, забраната важи и за идентични и сходни стоки и услуги. Преди промените марката следваше да се ползва с известност на само у нас, но съгласно промените марката трябва да се ползва с известност на територията на Република България, или в случаите на общностна марка – на територията на Европейския съюз. Определянето на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се извършва от Софийския градски съд по общия исков ред или от Патентното ведомство в рамките на съответното административно производство.<br /> <br /> Детайлизирана е уредбата на случая, в който действителен притежател на нерегистрирана марка подава опозиция срещу регистрация на марка, която е идентична или сходна на нерегистрираната марка. Условията са: <br /> • неригистрираната марка да се използва в търговската дейност на територията на Република България;<br /> • заявената марка да е предназначена за стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които нерегистрираната марка се използва, и във връзка с които за нея е подадена заявка за регистрация, при условие че нерегистрираната марка е действително използвана преди датата на подаване на заявката за регистрация или датата на приоритета на по-късната марка и това използване продължава до подаването на опозицията.<br /> <br /> Новост е и възможността опозиция да бъде подадена от действителния притежател на марка, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаването на заявката, което трябва да бъде установено с влязло в сила решение. Също така, опозиция може да бъде подадена и от оправомощено съгласно съответното законодателство лице, когато използването на марката може да бъде забранено на основание по-ранно регистрирано географско означение. <br /> <br /> Опозиция може да бъде подавана и от търговец срещу регистрацията на марка, която се състои от или съдържа фирменото му наименование.<br /> <br /> Предвидена е и възможност действителният притежател на марка да се противопостави на използването и, когато тя е била регистрирана на името на агента или представителя му без негово съгласие. В случай че агентът или представителят обоснове своите действия, противопоставянето се счита за неоснователно.<br /> <br /> В случай че се нуждаете от професионална консултация или съдействие при регистрация на марка или в производство по опозиция, заличаване и др. – обърнете се към нас: Вашият онлайн бизнес консултант ! <br /> <br /> Васил Костов<br /> <br /> 1Legal.Net Blog © 2020<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> КАК ДА: Получа разрешение за постоянно пребиваване и българско гражданство срещу инвестиции?http://1legal.net/bg/blog-read167-how-to-obtain-permanent-residency-in-bulgaria-as-an-investorFri, 03 Jan 2020 12:50:29 +02001. Въведение<br /> В настоящата статия ще разгледаме първо условията, при които чужденците могат да получат разрешение за продължително и постоянно пребиваване в страната. След това ще обърнем внимание на стъпките за придобиване на българско гражданство, които може да предприеме чужденецът, който е получил разрешение за постоянно пребиваване.<br /> Веднъж получил такова разрешение, чужденецът може да предприеме стъпки за придобиване на българско гражданство при облекчен режим.<br /> <br /> За общия режим за пребиваване в България може да прочетете в нашата статия тук и тук.<br /> <br /> 2. Придобиване на разрешение за пребиваване<br /> <br /> 2.1. Разрешение за продължително пребиваване.<br /> Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденците, които:<br /> 1. са вложили сума не по-малка от 600 000 лв. - за всеки чужденец, за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти на територията на Република България или чужденецът е собственик на повече от 50 на сто от капитала на българско търговско дружество, вложил е същата сума в капитала на дружеството и в резултат на това дружеството е придобило правото на собственост върху недвижими имоти в страната на тази стойност; към датата на подаване на заявлението за разрешение за продължително пребиваване чужденецът или юридическото лице трябва да е изплатило напълно сумата, която да е постъпила по сметка в българска лицензирана кредитна институция, а ако имотите са придобити със заемни средства, непогасената част от заема не трябва да надвишава 25 на сто.<br /> 2. са извършили инвестиция в икономически необлагодетелствани региони по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 250 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 250 000 лв. и са разкрити най-малко 5 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката.<br /> <br /> 2.2. Разрешение за постоянно пребиваване.<br /> Разрешение за постоянно пребиваване срещу инвестиции могат да получат чужденците:<br /> 1. вложили над 1 000 000 лв. или увеличили вложението си с този размер чрез придобиване на: <br /> а) акции на български търговски дружества, търгувани на български регулиран пазар; <br /> б) облигации и съкровищни бонове, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата или от общините, с остатъчен срок до падежа, не по-кратък от 6 месеца; <br /> в) право на собственост върху обособена част от имуществото на българско търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по Закона за приватизация и следприватизационен контрол; <br /> г) дялове или акции, собственост на държавата или общините в българско търговско дружество по Закона за приватизация и следприватизационен контрол; <br /> д) българска интелектуална собственост-обекти на авторското право и сродните му права, защитени с патент изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлен дизайн; <br /> е) права по концесионни договори на територията на Република България; <br /> 2. вложили сумата по т. 1 в лицензирана кредитна институция в България по договор за доверително управление със срок не по-кратък от 5 години, като за същия срок влогът не се използва за обезпечаване на други парични кредити от кредитна институция в България;<br /> 3. вложили в капитала на българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар, сума не по-малка от 6 000 000 лв.;<br /> 4. които извършват дейност и са сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите удостоверено от Министерството на икономиката в съответствие с чл. 25в от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ)<br /> 5. извършили инвестиция в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 500 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 500 000 лв. и са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката.<br /> 6. получили разрешение за продължително пребиваване на някоя от споменатите горе две хипотези, когато са поддържали вложението в продължение на 5 г.<br /> <br /> 3. Придобиване на гражданство<br /> Лице, което е получило разрешение за постоянно пребиваване по т. 1, 2, 3 или 5 от гореспоменатите, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на следните условия:<br /> 1. пълнолетно е;<br /> 2. получило е разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България преди не по-малко от 5 г.;<br /> 3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано;<br /> 4. има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България;<br /> Изискванията за владеене на български език и освобождаване от досегашното гражданство на лицето не се прилагат.<br /> <br /> Българско гражданство може да получи също лице, което отговаря на изискванията по т. 1 и 3 от предходния параграф, ако:<br /> 1. преди не по-малко от 1 г. е получило разрешение за постоянно пребиваване в страната на основанието по т. 1 или 2 от секцията по-горе за разрешението за постоянно пребиваване и<br /> а) е увеличило инвестицията си при същите условия на закона до стойност най-малко 2 млн. лв., или <br /> б) е вложило в капитала на българско търговско дружество не по-малко от 1 млн. лв. за осъществен от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите; <br /> <br /> 2. преди не по-малко от 1 г. е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България по т. 4 от секцията по-горе за разрешението за постоянно пребиваване във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 1 от ЗЧРБ, през която извършените и въведени в експлоатация инвестиции са поддържани над минималния праг за издаване на сертификат за инвестиция клас А по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, което се удостоверява от Министерството на икономиката.<br /> <br /> Тук необходимата инвестиция е значително по-голяма, но освен че няма изисквания лицето да владее български и да бъде освободено от досегашното си гражданство, няма също изискване да са минали 5 г., откакто е получило разрешение за пребиваване в страната. Трябва да е минала само 1 г..<br /> <br /> Ако имате въпроси относно придобиването на разрешение за пребиваване и гражданство срещу инвестиции, не се колебайте да се свържете с нас, Вашият правен консултант в интернет!<br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Как разработчиците помагат на традиционните банки да се модернизират?http://1legal.net/bg/blog-read166-how-developers-are-helping-traditional-banks-modernizeMon, 09 Dec 2019 23:09:20 +0200Автори на тази стаия са нашите партньори от indexcode.io<br /> <br /> Bitcoin и блокчейн тенденциозно присъстват в заглавията на статии за света на банкирането.<br /> Виртуалните валути са витрина за трансформиращите технологии в традиционно бавно променящатата се индустрия на финансите. Но има и други сфери, в които разработчниците и софтуерните инженери трябва да обновят настоящите бизнес процеси в банкирането, за да могат тези бизнеси да оцелеят.<br /> <br /> Според едно проучване 80% от банкерите са съгласни с твърдението, че техните институции „трябва да извършат проучване в рамките на следващите три години”, но само 15% очакват това да доведе до опит за модернизиране. Рисковете за сигурността, потребителското търсене на мобилно банкиране и неактуалните системи в ядрото на банковата система карат банките да помислят за огромни промени в техните IT системи. Това са най-големите предизвикателства, касаещи модернизацията, пред които са изправени финансовите институции – сфери, в които разработчици и софтуерни екипи, работещи от разстояние, могат да играят значителна роля в поддържането на конкурентоспособността на банките.<br /> <br /> Обновяване на традиционните структури<br /> В същото проучване 60% от банкери споделят, че поне едно от големите им технологични предизвикателства е пряко свързано със застаряването на основните им системи. Според Ripple „за поддържането на традиционните системи се отделят 78% от IT бюджета на банката и 70% от банкерите считат, че техните основни процеси не могат бързо да се адаптират към промяна”.<br /> С течение на времето банките са се въздържали от сериозни промени в тяхната основна банкова система – backend системата, отговорна за обработването на транскации, обновяването на сметки и поддържането на финансови архиви. Основните банкови системи отговарят за обработването на депозити и заеми, за запаметяването на финансови трансакции, както и за обновлението на други инструменти за докладване и счетводство.<br /> Докато продиктувани от търсенето на потребителите възможности като мобилно депозиране и peer-to-peer преводи се разрастват, тези основни банкови системи търпят ad hoc обновления, но не и пълна трансформация.<br /> <br /> Модернизиране на защитите срещу измами<br /> Защитите срещу измами остават едно от най-трудните технологични предизвикателства пред банките, докато киберпрестъпниците стават по-умели в таргетирането на потребителите. За да илюстрира предизвикателствата, пред които банките са изправени в опита си да поддържат информацията на клиентите си защитена, Kaspersky Lab хакна „голяма публично финансово дружество за под 15 минути.”<br /> <br /> Традиционните подходи, които много банки са предприели, не работят. Изисквания за автентикация и верификационни процеси не съумяват да предоствратят измами и създават отрицателно потребителско преживяване. Вместо това, смята един експерт по сигурността, „банките трябва да се фокусират върху създаването на по-добри системи и технологии за събирането и анализирането на вътрешни и външни данни, да разработят по-добри алгоритми, да тестват извършването на пробиви според сегашните стратегии, да засичат промени в моделите на трансакции и да разработят ефективни решения.”<br /> <br /> За да защитят потребителите от malware и измами, банките трябва да се преонтират от реактивен към превантивен подход. Разработчиците могат да помогнат на банките да се подготвят, като модернизират системите, които съхраняват данни и преместват информация върху криптиран облак.<br /> <br /> Дигитално откриване на сметки<br /> Разработчиците играят ключова роля в подпомагането на традиционните банки да смогнат на потребителското търсене. Дигиталното откриване на сметки е процес, в който разработчиците и софтуерните инженери могат да имат незабавно въздействие. <br /> Дигиталното откриване на сметки (ДОС) е процесът по откриване на банкова сметка, без да е нужно да стъпиш в банка. ДОС включва предприемането на следните стъпки:<br /> • Събиране на лични данни на потребителите;<br /> • Оценяване и одобряване (или отхвърляне) на клиент поради перспективата за риск/измама;<br /> • Потвърждаване на самоличността на клиента;<br /> • Приемането на средства дигитално и незабавно чрез дебитна/кредтина карта или мобилен депозит;<br /> • Синхронизиране с основната банкова система.<br /> Много банки са способни да позволят на клиентите си да отворят сметка отнлайн през уеб браузър. Въпреки това мобилното откриване на сметки е сфера, в която индустрията изостава. Има някои много добри причини защо този процес е толкова труден. Измамни апликации и стриктни мерки срещу изпирането на пари създават трудности за банките да изпълнят регулаторните изисквания. Има и значителни рискове за сигурността. През 2018 г. банките на глобално ниво са изгубили повече 31 милиарда долара заради измами.<br /> <br /> Според едно проучване, 69% от анкетираните искат да извършват цялото си банкиране чрез оналйн или мобилни канали. BAI са открили, че около 75% от милениълите и повече от 65% от предишното поколение предпочитат да използват дигитални канали, за да открият депозитна сметка. Типичният потребител на бъдещето ще очаква да може да отвори сметка, да взима заеми и прехвърля средства от всяко устройство и във всеки момент. Разработчиците трябва да открият начин да построят инфраструктурата, която ще позволи на банките да предлагат ДОС.<br /> <br /> Aвтор: Emily Heaslip<br /> <br /> Източник: Indexcode.io<br /> © 2019<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.Важни промени в ЗМИП за доставчиците на услуги с криптовалутиhttp://1legal.net/bg/blog-read165-important-amendment-to-aml-act-Thu, 05 Dec 2019 15:36:11 +0200В бр. 94 от 2019 г. на Държавен вестник бяха обнародвани промените в Закона за мерките срещу изпиране на пари. <br /> С промените се разширява кръгът от задължени лица по закона, които следва да отговарят на нормативните изисквания за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Сред засегнатите лица са доставчиците на услуги, свързани с криптовалути, а именно:<br /> <br /> 1. лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати фиатни валути (т.нар. “крипто ексчейндж платформи”);<br /> 2. доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги (т.е. доставчиците на дигитални портфейли за съхранение на виртуални валути).<br /> <br /> Това е първият нормативен акт в българското законодателство, който предвижда регулация по отношение на виртуалните валути и някои сделки с тях. <br /> Промените транспонират правилата на т.нар. Пета директива относно борбата с изпирането на пари (Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г.). Сред съображенията за приемане на Директивата е обстоятелството, че доставчиците на услуги с криптовалути не са задължени от Съюза да идентифицират съмнителни дейности, а анонимността на виртуалните валути позволява евентуални злоупотреби с тях за престъпни цели. Следователно за терористичните групи може да съществува възможност да прехвърлят парични средства във финансовата система на Съюза или в рамките на мрежи за виртуални валути, като прикриват преводите или като се възползват от наличието на известна степен на анонимност на тези платформи. Поради това европейският законодател е разширил кръга от задължени лица чрез въвеждане на балансиран и пропорционален подход, като се гарантират техническият напредък и придобитата висока степен на прозрачност в областта на алтернативните финанси и социалното предприемачество.<br /> <br /> С промените в националното законодателство за първи път е дадена легална дефиниция на понятието "виртуални валути", които законодателят възприема като:<br /> цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път. <br /> <br /> Категорията "доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги" включва:<br /> всяко физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което предоставя услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути.<br /> <br /> По силата на закона, доставчиците на услуги с криптовалути следва да съобразят дейността си с общите изисквания на закона, като: <br /> • извършване на комплексна проврка и идентифициране на клиенти;<br /> • идентифицириране на действителни собственици на клиент – юридическо лице;<br /> • изясняване на произхода на средствата;<br /> • съхраняване и разкриване на информация на контролните органи при съмнение за изпиране на пари;<br /> • изготвяне на оценка на риска, приемане на вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари. <br /> <br /> За целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма лицата, предоставящи подобни услуги, имат и задължението да се вписват в публичен регистър, който се води и поддържа от Националната агенция за приходите. Вписването в регистъра ще се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на финансите, която предстои да бъде приета. <br /> Не е пределно ясно с каква цел е въведено задължението за регистрация в приходната администрация, но вероятно това се дължи на стремежа на държавата да облага данъчно сделките с криптовалути. Тук следва да се има предвид и методиката на НАП за облагане на този тип сделки, която вече сме обсъждали тук. <br /> <br /> Общият надзор за спазване на предписанията на ЗМИП се осъществява от Държавна агенция “Национална сигурност”. Контролни органи са определените от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" длъжностни лица от състава на дирекция "Финансово разузнаване" на агенцията, които имат правомощия да извършват проверки на задължените лица и да изискват от тях документи и други доказателства, свидетелстващи за изпълнение на законовите им задължения.<br /> <br /> Ако желаете да стартирате свой собствен проект, свързан с виртуални валути, но срещате затруднения с изпълнение на задълженията за предотвратяване изпирането на пари, не се колебайте да се обърнете към нас – Вашият онлайн бизнес консултант! <br /> <br /> Васил Костов<br /> <br /> 1Legal.Net Blog © 2019<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> <br /> <br />