RSS Feed | 1Legal.nethttps://1legal.net/Абонирайте се безплатно за нашия бюлетин, за да имате достъп до новини за интелектуалната собственост, е-бизнеса, промените в законодателството и последните тенденции в правото.bg1Legal.nethttps://1legal.net/images/logo.pnghttps://1legal.net/24058Най-популярните методи за електронно разплащанеhttp://1legal.net/bg/blog-read177-the-most-popular-electronic-payment-methodsTue, 26 May 2020 15:50:04 +0300В последните години системите за електронно разплащане придобиха популярност най-вече поради растящата покупателна способност на интернет поколението, което прекарва множество часове онлайн и изразява по-малко желание да пазарува във физическите магазини. Тези системи се различават значително от традиционните разплащателни системи, тъй като позволяват електронното прехвърляне на средства без човешка намеса. Това обстоятелство дава конкурентно предимство на търговците, използващи електронните системи, защото позволява управлението на продажбите на бизнеса да се извършва с по-малък персонал.<br /> <br /> Какво представлява електронната система за разплащане?<br /> <br /> Накратко, това е средство за разплащане, което не включва кеш или чекове.<br /> <br /> Какви са изискванията спрямо платежните институции?<br /> Дейността на платежните институции е регулирана на европейско ниво. Държавата-членка по произход на дружеството издава лиценз, с който компанията оперира на Единния европейски пазар. Както националните органи, така и Европейският банков орган поддържат регистри на допуснатите до пазара компании. По тази причина при проверка на дейността на такова дружество е желателно да проверите и регистъра на европейския орган, тъй като дружеството може да не фигурира в някой от регистрите на БНБ, но това не означава, че то не може да оперира на българския пазар.<br /> <br /> Кои са предпочитаните методи?<br /> <br /> Макар да е неизбежно тенденциите от 2018 г. да са се променили, PayPal и световно известните банкови карти със сигурност доминират на пазара. Освен тях обаче в последните години се появиха множество алтернативи. Сред тях са:<br /> • Google Pay – онлайн разплащателна система, разработена от Google през 2015 г., която функционира и като дигитален портфейл;<br /> • SEQR – електронна разплащателна система, която включва сканирането на QR с телефон с цел верификация;<br /> • Klarna – разплащателна система, която позволява както плащане след доставка, така и разсрочено плащане без лихва;<br /> • Alipay – мобилна и онлайн разплащателна платформа, създадена през 2004 г. от Alibaba Group.<br /> <br /> Бумът на Bitcoin, чрез който и в момента се извършват немалка част от плащанията, вдъхнови разработването на различни fintech разплащателни решения. Сред тях откриваме:<br /> • PaySera – литовска fintech компания, оперираща и в България;<br /> • Entercash – fintech компания, лицензирана в Малта.<br /> <br /> В България от години се използва ePay, а напоследък набира скорост и базираната във Великобритания Revolut, която предоставя банкови услуги, peer-to-peer разплащания, обмяна на криптовалути и други услуги.<br /> <br /> Ако и Вие търсите най-доброто разплащателно решение за Вашия бизнес, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият онлайн правен консултант!<br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> <br /> <br /> Важно за заявители на марки в EUIPO!http://1legal.net/bg/blog-read176-misleading-invoice-alert-in-the-form-of-a-fake-euipo-decisionWed, 08 Apr 2020 19:47:10 +0300През последните две седмици, голям брой дружества са подали сигнали за разпространена подвеждаща фактурa за плащане под формата на фалшиво решение на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Във фалшификата са използвани логото, името, съкращението и бланката на EUIPO и се съдържа искане за „регистрационна такса“, която да бъде преведена в полска банкова сметка с префикс PL IBAN.<br /> EUIPO се е свързала със съответната полска банка и е подадена жалба до прокуратурата във Варшава, Полша. Предстои разследване.<br /> Тъй като много от тези фактури все още могат да бъдат в обращение, потребителите се насърчават да проверяват внимателно съдържанието и източника на кореспондецията и да се свързват със своя упълномощен представител по ИС.<br /> <br /> За повече информация прочетете тук<br /> <br /> 1Legal.Net Blog © 2020<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Какво се промени за потребителите и търговците в Интернет?http://1legal.net/bg/blog-read175-what-changed-for-consumers-and-sellers-on-the-internetMon, 30 Mar 2020 11:49:11 +0300Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от декември 2017г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 („Регламент), чиито разпоредби бяха приложени в Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите през февруари 2020 година, е източник на интересни и провокиращи размисли промени. <br /> <br /> Регламентът е вид „надграждане“ над предишния Регламент от 2006 г. (създал мрежа от компетентни публични органи, защитаващи и прилагащи правата на потребителя), защото цели да подобри координацията между компетентните органите във вече съществуващата мрежа. Според разпоредбите на Регламента, всяка една страна членка трябва да създаде орган, който да влезе в ролата на „единна служда за връзка“. За да може този орган да упражнява своята дейност максимално ефективно, европейските законодатели са решили, че той трябва да притежава необходимите правомощия спрямо нарушителите на потребителското право. Това е и причината, поради която в българския Закон за защита на потребителите (ЗЗП) бяха въведени промени, даващи на Комисията за Защита на Конкуренцията (КЗП) изцяло нови правомощия. <br /> <br /> Ако разгледаме тази промяна, поставяйки я в един по-широк контекст (така наречената „Нова Сделка за Потребители“/“New Deal for Consumers“), става ясно, че контролът върху търговците (особено тези, занимаващи се с онлайн търговия) значително се затяга. Поредицата Регламенти и Директиви, приети от европейските институции сравнително скоро и таргетиращи отношенията търговец-потребител в онлайн пространството, представляват един почти завършен цикъл от сериозни законодателни промени. Регламентът е само малка част от тези промени, но е добър повод за коментар относно амбициозната законодателна инициатива на европейските институции и последствията, до които тя ще доведе.<br /> В настоящата статия, първо ще се спрем върху основните промени, които Регламентът предизвика в българския закон, след това ще разгледаме по-широкия контекст зад самия Регламент и ще приключим с важен въпрос: какво означава всичко това за средния и малкия бизнес?<br /> <br /> Какви са промените?<br /> <br /> Според Регламента, десет компетентни органи * , начело с КЗП, ще получат нови правомощия спрямо нарушителите на потребителското право. Най-общо може да разделим новите правомощия на две категории – правомощия при разследване и правомощия при правоприлагане.<br /> <br /> <br /> ПРАВОМОЩИЯ НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ РАЗСЛЕДВАНЕ: <br /> • право на достъп до и изземване на всички относими към нарушението документи, данни и информация, независимо от това как и къде се съхраняват;<br /> • право да се изисква от всеки публичен орган, орган или агенция или от всяко физическо или юридическо лице всяка относима към нарушението информация, данни или документи, независимо от това как и къде се съхраняват;<br /> • право да се извършват проверки на място или това да се изисква от друг публичен орган с цел:<br /> -> проучване<br /> -> конфискация<br /> -> изземване на относима информация, данни или документи<br /> • право да се извършват пробни покупки на стоки и услуги, когато е необходимо – под прикрита самоличност.<br /> <br /> ПРАВОМОЩИЯ НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ ПРАВОПРИЛАГАНЕ:<br /> • право да се приемат временни мерки за предотвратяване на риска от сериозни вреди за колективните интереси на потребителите;<br /> • право да се приемат ангажименти от страна на търговеца, отговорен за нарушението;<br /> • право да се изискват от търговци да поемат анагажимент: (1) за преустановяване на нарушение или (2) за допълнително обезщетение на потребител;<br /> • право да се информират потребителите относно начините за търсене на обезщетение по националното право;<br /> • право да се издава писмена заповед, както и да се постига преустановяването или налагането на забрана на нарушенията;<br /> • да се налагат санкции;<br /> • да се започват по собствена инициатива разследвания или процедури; <br /> • право да се публикува всяко окончателно решение, всички поети от търговеца ангажименти или всяка заповед;<br /> • право да се консултират с организации на потребителите, асоциации на търговците, определените органи или други заинтересовани лица.<br /> <br /> Когато липсват други ефективни средства за преустановяване или за налагане на забрана на нарушението: <br /> <br /> • право да се премахва съдържание или да се ограничава достъпа до онлайн интерфейс, или да се разпореди посочването на предупреждение до потребителите при достъпа до онлайн интерфейс;<br /> • право да се разпореди на доставчик на хостинг услуги да премахне, блокира или ограничи достъпа до онлайн интерфейс; <br /> • право да се разпореди на регистратурите или регистраторите на домейни да заличат напълно квалифицирано име на домейни и да се позволи на съответния компетентен орган да го регистрира.<br /> <br /> Новите правомощия ще могат да се изпълняват (1) пряко от съответния компетен орган, (2) със седействието на друг компетенетен орган, (3) чрез друг публичен орган или (4) чрез сезиране на съда. Това на практика означава, че ако конкретно нарушение попадне под радара на компетентните органи, те ще могат изключително лесно и с помощта на широк набор от правомощия да го преустановят или предотвратят. <br /> <br /> Най-крайните правомощия, а именно:<br /> i) премахването на съдържание, ограничаването на достъпа до онлайн интерфейс или изричното предупреждаване на потребителите при достъпа им до онлайн интерфейса; <br /> ii) разпореждането на доставчик на хостинг услуги да премахне/блокира/ограничи достъпа до онлайн интерфейс; <br /> iii) разпореждането на регистратурите или регистраторите на домейни да заличат напълно квалифицирано име на домейни и да позволят на съответния компетентен орган да го регистрира;<br /> ще могат да бъдат упражнявани само от КЗП, в случай че нарушението не е могло да бъде преустановено или предотвратено чрез някое от другите налични правомощия. Останалите компетентни органи ще могат да прибягват до тези методи само чрез подаване на писмено искане към КЗП.<br /> <br /> Какъв е контекстът зад промените в Регламента?<br /> <br /> Факт е, че цифровата икономика и развитието на трансграничната онлайн търговия поставят начало на нови и различни злоупотреби с правата на потребителите. В проучване на Ipsos от 2019г. се установява, че повече от 56% от анкетираните потребители в Европа са станали жертви на измама през последните две години. В проучването се посочва, че най-често срещаната измама е паричната (39%), следвана от измами, свързани с кражба на самоличността (33%) и измами при правенето на покупки (23%). <br /> <br /> https://66.media.tumblr.com/cd0b518bea6321aa06995e6890834f84/114017b99913cd42-31/s640x960/b6fb4d4072aaddffe1af0f94f3470a14d2b902df.png<br /> <br /> Според проучването, в България едва 17% от анкетираните потребители са били жертва на измама – това поставя страната ни на последно място по брой измами в ЕС.<br /> <br /> https://66.media.tumblr.com/8cdedb9ede20c761f33800ca59894811/114017b99913cd42-41/s1280x1920/aef30464ac150ad818272d8f8d0a1ef86ba2cd3b.png<br /> <br /> Въпреки това не бива да прибързваме с изводите. <br /> Привидно ниският процент на броя измами може да се дължи на други фактори – според проучването едва 14% от българите са склонни да докладват злоупотреба.<br /> Новият Регламент, както и редица други наскоро приети Директиви, част от „Новата Сделка за Потребителя“, таргетират високия процент потребителски измами на ниво Европа, но имат отзвук и в България като страна членка. Ефектът от европейските закони прилича на „затягане на вратовръзката около врата на търговеца“ – отговорността и задълженията му спрямо потребителите значително нарастват. <br /> Купуването на стоки или услуги онлайн, несъмнено поражда нови предизвикателства за потребителите, защото възможностите за злоупотреба са много и не винаги напълно очевидни. Факт е, че действията на европейските институции вече са постигнали някакъв ефект:<br /> <br /> Примери за преустановени практики от страна на Booking.com <br /> • Компанията е предлагала на потребителите си алтернативни дати за резервация на избрано от тях място за престой, а цената за датите е била обявявана като такава „с отстъпка“. Установено било в последствие, че предлаганите цени за алтернативните дати били по-евтини, не поради реална отстъпка от страна на Booking.com, а поради други причини (предлаганите дати били извън сезона/заетостта на потребителите била по-голяма на тези дати). Днес, поради поети от компанията ангажименти в резултат на контрол от страна на европейските компетентни органи, тази практика е преустановена.<br /> • Компанията позволявала на търговците в платформата да предлагат „ограничени времево оферти“. Превърнало се в практика, обаче, дори след изтичането на определения от офертата срок, цените да остават със същата стойност. След взети мерки от страна на европейските компетентни органи, компанията преустановява заблуждаващата практика.<br /> <br /> Примери за преустановени практики от страна на Airbnb:<br /> • В обявите, публикувани на платформата, много често не са били включвани всички приложими допълнителни такси (като такси за обслужване/почистване и местни данъци) в първоначалната ценова оферта към потребителите. Airbnb вече предлага цени, които от самото начало включват всички задължителни такси и данъци.<br /> • Никъде в обявите на платфромата не ставало ясно, че някои от тях са публикувани от частни домакини, а други – от професионални доставчици. Днес в платформата на Airbnb всеки потребител може ясно да разграничи двата вида оферти.<br /> <br /> Примери за преустановени практики от страна на Apple и Google:<br /> • В App Store и Google Play е била обявена като заблуждаваща практиката определени приложения за игри да бъдат рекламирани като „безплатни“ за сваляне, въпреки че много често потребителят е трябвало да заплати за допълнителни функции и съдържание в последствие. Днес, в резултат на сътрудничеството между компетентните национални органи, двете компании са преустановили тази практика и близо до бутоните за сваляне на приложението, всеки потребител може да види предупредителния текст: "In-App Purchases".<br /> <br /> Примери за преустановени практики от страна на компании, предлагащи автомобили под наем:<br /> • Комисията и европейските компетентни органи за защита на потребителя призоваха петте лидера в индустрията за наемане на автомобили (Avis, Europcar, Enterprise, Hertz и Sixt) да:<br /> i) променят начина, по който представят цените за наем, включвайки всички допълнителни разходи, като например: такса пълен резервоар, летищни такси, допълнителни такси за млад водач, такса са допълнителен шофьор, такса за еднопосочно пътуване (ако мястото за връщане се различава от мястото за взимане); такса извънработно време (ако взимането или връщането на автомобила е извън обичайното работно време на локацията);<br /> ii) опишат ключовите услуги, които ще предлагат на езика на съответната държава членка;<br /> iii) поясняват в ценовите оферти каква ще е таксата, в случай на щета или кражба и как тя се променя, ако потребителят закупи някой от допълнителните застрахователни продути, предлагани от конкретната компания.<br /> <br /> Примерите доказват практическия ефект от законодателната дейност на европейските институции и готовността на едни от най-големите търговци на стоки и услуги да приведат своя бизнес в съответствие със законовите изисквания. Новосъздадените от Регламента правомощия в полза на мрежата от комптетентни обществени органи покриват алтернативен сценарий: в случай че търговец на стоки или услуги откаже доброволно да приведе своя бизнес в съответствие със закона и да сътрудничи с държавните органи, последните ще разполагат с достатъчно голям аресанал от методи и средства, за да задължат нарушителя да преустанови действията си.<br /> <br /> До тук, всичко звучи логично и разумно, но няма как да не споменем един важен въпрос: <br /> могат ли малките и средни предприятия да реагират по същия начин както световноизвестните компании и да издържат на темпото на изискванията на законодателите? <br /> <br /> Бързината, с която европейските институции създават нови правила и с която Европейският съд тълкува решения по потребителски спорове, непрекъснато нараства. Компаниите са длъжни да се информират своевременно, да създават и актуализират вътрешни процеси и да обучават служителите си за всички законови изисквания и срокове. Законосъобразният бизнес изисква значителни ресурси – не само финансови, но и човешки. И въпреки че автоматизацията решава голяма част от главоболията на малкия и среден бизнес, големият набор от нови правомощия, предоставени на компетентни органи с новия Регламент, могат да звучат плашещо и демотивиращо за предприемачи-ентусиасти с големи идеи. <br /> Промените в потребителското право много напомнят на промените, настъпили с приеманeто на Регламента за защита на лични данни (GDPR). Количеството изисквания към компаниите и нивото на отговорността им стремглаво нарастнаха. Но за разлика от GDPR, където има изрично разграничаване между по-големите и по-малки компании и където са предвидени пропорционални задължения, в потребителското право това липсва. <br /> <br /> Значението на правата на потребители и законосъобразната търговия по никакъв начин не се подценяват от авторa на настоящата публикация. Хармонизацията на европейско ниво е необходима, за да се обединят разпокъсаните към момента правни режими на страните членки и да се осигури истински ефективен и свободен вътрешен пазар. Въпреки това, правилният баланс между интересите на потребителите и търговците изисква фина настройка и е от изключително значение за средните и малки предприятия.<br /> <br /> * ______________________________<br /> Изпълнителната агенция по лекарствата; Комисията за регулиране на съобщенията; Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“; Комисията за защита на конкуренцията; Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“; Съвета за електронни медии; Изпълнителна агенция „Морска администрация“;Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“; Българската народна банка; Министерството на туризма<br /> <br /> Елица Чобанова<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> <br /> <br /> Защита на потребителите - какво ново и защо сега?http://1legal.net/bg/blog-read174-consumer-protection--whats-new-and-why-nowSun, 29 Mar 2020 10:40:47 +0300Чрез Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и Съвета („Регламента“) бяха приети редица изменения на потребителското законодателство на европейско ниво, които несъмнено ще имат сериозни последици и в България. Наскоро бе изменен ЗЗП, за да се приведе националното законодателство в съответствие с новата европейска правна действителност. <br /> За тези промени, включително принудителните мерки и санкциите, които националните органи могат да налагат, може да прочетете тук. <br /> <br /> В настоящата статия ще обърнем внимание основно на промените, въведени чрез нормите на самия регламент – тези, които не се нуждаят от транспониране. По-конкретно ще очертаем приложното поле на Регламента. <br /> <br /> Какви са целите, с оглед на които се прие Регламентът? <br /> Следва да се има предвид, че този акт не е първият по рода си. Още Регламент (ЕО) 2006/2004 (отменен) регулираше тази материя, но промените в цифровата икономика, както и неефикасното до момента сътрудничество между националните органи на различните държави-членки, съгласно мотивите на Комисията, са наложили приемането на нов акт.<br /> Важно е да се подчертае, че разпоредбите на Регламента не създават нови задължения търговците, нито предвиждат по същество нови права за потребителите. Вместо това те уреждат компетентността на националните органи по отношение на правните механизми за защита на потребителите, както и взаимодействието на тези органи с властите на други държави-членки.<br /> <br /> За какви нарушения се прилагат новите правила?<br /> Три са нарушенията, попадащи в обхвата на настоящия регламент.<br /> <br /> 1) Нарушение в рамките на съюза. <br /> Това е всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на потребителите и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите, пребиваващи в държава-членка, различна от държавата-членка, в която:<br /> a. е започнало или е извършено действието или бездействието;<br /> b. е установен отговорен за действието или бездействието; или в която<br /> c. се намират доказателства или активи на търговеца, които са свързани с действието или бездействието.<br /> <br /> 2) Широко разпространено нарушение. <br /> Това означава:<br /> a. всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите, пребиваващи в поне две държави членки, различни от държавата членка, в която:<br /> i. е започнало или е извършено действието или бездействието;<br /> ii. е установен търговецът, отговорен за действието или бездействието; или в която<br /> iii. се намират доказателства или активи на търговеца, които са свързани с действието или бездействието; или <br /> b. всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите и което e увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите и притежава общи характеристики, включително еднакви незаконни практики, нарушаване на еднакви интереси и което едновременно е извършено от същия търговец в поне три държави членки;<br /> <br /> 3) Широко разпространено нарушение със съюзно измерение. <br /> Това е широко разпространено нарушение, което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите в най-малко две трети от държавите членки, които заедно представляват най-малко две трети от населението на Съюза;<br /> Широките дефиниции на предвидените нарушения, съгласно които националните органи могат да действат дори когато има само вероятност да бъде увредени интересите на потребителите, както и възможността тези органи да действат включително служебно, на пръв поглед създават предпоставки за злоупотреби от страна на нелоялни конкуренти, които биха се изкушили да се възползват от новите разгърнати правомощия на властите. <br /> Но има една подробност, на която заслужава да се обърне внимание. И при трите възможни нарушения се говори за действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на потребителите. Общият принцип е, че всеки национален орган на държава-членка отговаря за установяване на нарушенията на територията на съответната държава. Т.е. дори един национален орган да бъде сезиран с искане да се приложат санкциите и принудителните мерки, установени в регламента, националният орган на друга държава-членка е този, който трябва да установи самото наличие на нарушението.<br /> <br /> Ако такова нарушение все пак бъде установено, възможно ли е органът да откаже да приложи предвидените санкции и принудителни мерки?<br /> Органите на държавите-членки поначало следва да си сътрудничат. Освен това чл. 12 от Регламента предвижда следното:<br /> „При поискване от орган заявител, органът, към който е отправено искането, предприема всички необходими и пропорционални мерки по прилагане на законодателството, за да постигне преустановяването или налагането на забрана на нарушението в рамките на Съюза, като упражнява посочените в член 9 правомощия и всички допълнителни правомощия, предоставени му съгласно националното право. Органът, към който е отправено искането, определя подходящите мерки по прилагане на законодателството, необходими за постигане на преустановяването или за налагането на забрана на нарушението в рамките на Съюза, и ги предприема незабавно, и не по-късно от 6 месеца след получаването на искането, освен ако не представи конкретни причини за удължаването на този срок.“<br /> <br /> Въпреки това обаче съгласно чл. 14, пар. 2, б. „в“ органът, до който е изпратено искането по чл. 12, може по своя преценка да откаже да изпълни искане за правоприлагащи мерки, когато, след като се консултира с органа-заявител и извърши съответното разследване, стигне до заключение, че не е налице нарушение в рамките на Съюз. Възможно е също така търговецът да е отправил предложение до органът, до който е отправено искането, с което се задължава да преустанови нарушението в рамките на Съюза в определен срок и което органът е приел. Срокът не трябва да е изтекъл. В този случай органът също може да откаже да изпълни искането за правоприлагащи мерки. <br /> <br /> В заключение, новият регламент и въведените с него промени в националното законодателство разширяват значително правомощията на националните органи във връзка със законодателството за защита на потребителите. И макар несъмнено да се създават предпоставки за злоупотреби, те са в известна степен балансирани от сложността на действията, които следва да се изпълнят, и които, най-важно, не са в правомощията на органите на една единствена държава-членка. <br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> КЗП – новият властелин в Интернет?http://1legal.net/bg/blog-read173-consumer-protection-commission--the-new-lord-of-the-webFri, 27 Mar 2020 11:49:49 +0200Разширяват се правомощията на Комисията за защита на потребителите по отношение на публикуването на незаконосъобразно съдържание в Интернет. Това става възможно след промените в ЗЗП, в сила от 14.02.2020 г., които допълват и развиват разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2394 относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите. <br /> <br /> След промените, КЗП има правомощията да издава разпореждане на:<br /> 1. търговец да премахне съдържание или да ограничи достъпа до онлайн интерфейс, или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс;<br /> 2. доставчик на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейс, или<br /> 3. регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейн, когато е необходимо, и след като бъде преустановено нарушението, да разрешат отново да бъде регистриран домейнът.<br /> <br /> Компетентните органи, които желаят да се предприемат горепосочените мерки спрямо търговец, отправят писмено искане за това до КЗП. Това става възможно едва след като предприетите от съответния орган действия не са довели до преустановяване или забрана на нарушението. <br /> <br /> Тези предварителни действия могат да включват: <br /> 1) приемане на временни мерки за предотвратяване на риска от сериозни вреди за колективните интереси на потребителите;<br /> 2) поемането на ангажименти от страна на търговеца за преустановяване на нарушението;<br /> 3) получаване от търговеца, по негова инициатива, допълнителни ангажименти за обезщетяване в полза на потребителите, засегнати от предполагаемото нарушение;<br /> 4) информиране на потребителите, които претендират, че са претърпели вреда в резултат от нарушение, относно начините за търсене на обезщетенио;<br /> 5) издаване на писмена заповед до търговеца за преустановяване на нарушенията;<br /> 6) правомощието да постигнат преустановяването или налагането на забрана на нарушенията;<br /> 7) налагане на санкции като глоби или периодични наказателни плащания за нарушения.<br /> <br /> Едва след като горните действия не дадат ефект, органите могат да искат от КЗП ограничаване на достъп или заличаване на домейн. Искането трябва да бъде мотивирано.<br /> <br /> Следните органи могат да отправят искания то КЗП:<br /> 1. Изпълнителната агенция по лекарствата - по отношение прилагане разпоредбите на глава единадесета от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;<br /> 2. Комисията за регулиране на съобщенията - по отношение прилагане на чл. 261 от Закона за електронните съобщения;<br /> 3. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на:<br /> а) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91;<br /> б) Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт;<br /> в) членове 22 - 24 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.);<br /> 4. Комисията за защита на конкуренцията - по отношение прилагане разпоредбите на чл. 32 - 34 от Закона за защита на конкуренцията;<br /> 5. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.);<br /> 6. Съвета за електронни медии - по отношение прилагане разпоредбите на глава четвърта от Закона за радиото и телевизията;<br /> 7. Изпълнителна агенция "Морска администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1177/2010;<br /> 8. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.);<br /> 9. Българската народна банка - по отношение прилагане на чл. 13 - 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и чл. 102 - 120 от Закона за платежните услуги и платежните системи;<br /> 10. Министерството на туризма - по отношение прилагане разпоредбите на глава седма, раздел III от Закона за туризма<br /> <br /> Мерките спрямо търговците се прилагат в определена последователност. <br /> <br /> 1) Първо, председателят на КЗП въз основа на отправено писмено искане от съответния орган издава заповед, с която разпорежда на търговеца, отговорен за нарушението, да премахне съдържание от платформата си или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до платформата. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а търговецът незабавно се уведомява по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Търговецът е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.<br /> <br /> 2) При неизпълнение на заповедта председателят на КЗП издава заповед, с която разпорежда на доставчиците на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейса на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на КЗП в деня на нейното издаване. Доставчиците на хостинг услуги се уведомяват незабавно от комисията по реда, предвиден в АПК, а предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, се смятат за уведомени за заповедта от деня на нейното публикуване. Доставчиците на хостинг услуги и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, са длъжни да изпълнят заповедта в срок до три дни от уведомяването им.<br /> <br /> 3) Когато и тези мерки не са постигнали преустановяване на нарушението, председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда на регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейна на търговеца, отговорен за нарушението. Регистраторът на домейн е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.<br /> <br /> Като допълнителна мярка, регистраторите на домейни са длъжни да поискат съгласие от КЗП при постъпване на искане за регистриране на домейн на търговец, за който вече има издадена заповед за заличаване на домейн.<br /> <br /> Заповедите на председателя на КЗП подлежат на обжалване по реда на АПК. Обжалването не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго.<br /> <br /> От горното става ясно, че регулацията в Интернет става все по-строга за търговците. Държавните органи и в частност КЗП вече разполагат с правомощия за директна намеса в онлайн бизнеса. Мерките са строги и безкомпромисни и могат да доведат до значителни щети за доставчиците на онлайн услуги. Ето защо съблюдаването на нормативните изисквания и законосъобразността на бизнеса се очертават като водещ фактор и са от особено значение за икономическия растеж. <br /> <br /> Васил Костов<br /> <br /> 1Legal.Net Blog © 2020<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Права и задължения на работодателя при извънредно положениеhttp://1legal.net/bg/blog-read172-rights-and-obligations-of-employers-during-a-national-emergencyTue, 17 Mar 2020 10:35:58 +0200С оглед наложените мерки за борба с разпространението на коронавируса (COVID-19) неизбежно възниква въпросът: Какво се случва с трудовите отношения и какво следва да направят работодателите? <br /> В настоящия анализ ще разгледаме този въпрос.<br /> <br /> По българското право извънредното положение има строго определени в Конституцията измерения и, просто казано, релевантните текстове не вземат конкретно отношение спрямо трудовата дейност на гражданите. <br /> По тази причина отговор следва да се търси в Заповедта на министъра на здравеопазването, издадена във връзка с обявеното извънредно положение. Т. 6 от нея гласи:<br /> <br /> „Всички работодатели в зависимост от спецификата и възможностите на съответната трудова дейност да въведат дистанционна форма на работа на служителите си. Когато това е невъзможно, работодателите организират провеждането на засилени противоепидемични мерки в работните помещения, в т.ч. филтър, дезинфекция и проветряване, инструктаж за спазване на лична хигиена на персонала и не допускат служители или външни лица с прояви на остри заразни заболявания.“<br /> <br /> Очевидно, работодателите трябва да спазят тази заповед, но това може да се окаже не толкова просто. <br /> Нашият Кодекс на труда (КТ) предвижда, че работникът е длъжен да полага труд в предприятието на работодателя. <br /> По тази причина работодателят не може във всеки един момент по свое собствено решение да изпрати работника в “home office”, ако такава възможно вече не е предвидена в трудовия договор. Има обаче начин това да стане чрез инструментите, установени в КТ.<br /> Чл. 119 КТ предвижда възможност страните по трудовия договор да го изменят за определено или неопределено време чрез писмен анекс. По този начин може да се предвиди възможността за работа от разстояние, т.е. “home office” на езика на КТ. Работата от разстояние е приложима за работници, които извършват дейността си посредством информационни технологии.<br /> Ако такива технологии не се използват, чрез анекса по чл. 119 КТ може да се предвиди преминаването към надомна работа. Тази фигура се използва за случаите, в които задълженията на работника се изразяват в изработката на продукция и/или предоставянето на услуга в неговия дом или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя (което, припомняме, поначало е в предприятието на работодателя). В този случай работодателят води документация за всеки работник, извършващ надомна работа. При поискване той трябва да я предостави на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.<br /> Чрез този анекс страните могат да уговорят и въвеждането на непълно работно време. Тези работници не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение в сравнение с работниците, които работят на пълно работно време на същата или сходна работа в предприятието.<br /> <br /> Ако естеството на работата не позволява въвеждането на работа от разстояние или надомна работа, работодателят все пак следва да въведе допълнителни мерки, които съществуват редом с неговото задължение да създаде здравословни и безопасни условия на труд. <br /> Според заповедта на министъра на здравеопазването това са засилени противоепидемични мерки, в т.ч. филтър, дезинфекция и проветряване, инструктаж за спазване на лична хигиена на персонала.<br /> <br /> Много бизнеси вероятно ще се озоват в положение на намален обем на работа поради по-малкото търсене на услугите им в периода на епидемията. За тези, чиято дейност попада в забраната, установена със заповедта на министъра на здравеопазването, тази реалност е неизбежна. <br /> <br /> Как могат работодателите да действат в тази ситуация?<br /> Тъй като в това звено на предприятието работниците на практика ще бездействат, би могло да се приеме, че за съответната дейност ще е налице престой. Работодателят следва да обяви престоя чрез писмена заповед. <br /> <br /> Какво може да предприеме той по отношение на тези работници?<br /> <br /> На първо място, би могъл да им възложи да извършват друга работа в същото или друго предприятие, но в същото населено място или местност, докато престоят продължава. Работата обаче трябва да е съобразена с квалификацията или здравословното им състояние.<br /> На второ място, в случай че престоят продължи повече от 5 дни, работодателят може да задължи работника да използва своя платен годишен отпуск, като издаде заповед за това и му я връчи.<br /> На последно място, ако престоят продължи повече от 15 дни, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение, като спази сроковете за предизвестие, предвидени в договора, съответно, ако такива не са предвидения – общият едномесечен срок. Ако желае незабавно да прекрати правоотношението, работодателят трябва да заплати възнаграждението за съответния срок като обезщетение.<br /> Във всеки случай, тъй като престоят не е по вина на работника, той има правото на своето трудово възнаграждение за периода.<br /> <br /> Следва да се обърне внимание и на възможността на работодателя едностранно да въведе непълно работно време за работниците в цялото предприятие или негово звено. Това той може да направи при намаляване на обема на работа, което ще е налице при престой. Намаляването на работното време не може да бъде за повече от 3 месеца за календарната година и не може да бъде за продължителност, която е по-малка от половината от законоустановената. Така ако работникът полага труд през стандартните 8 часа на ден, след намаляване неговите часове не могат да бъдат сведени до по-малко то 4.<br /> <br /> Важно е също така да се отчете обстоятелството, че макар заповедта да задължава работодателите да „не допускат служители или външни лица с прояви на остри заразни заболявания“, действащата рамка на трудовото законодателство и на режима за защита на лични данни не предоставят на работодателите правни механизми, които да им позволят сами да преценят дали работникът има прояви на остри заразни заболявания. По тази причина логиката би следвало да е, че трябва да е налице болничен лист от лекар, без който работодателят не може законосъобразно да препречи достъпа на работника до работното му място.<br /> <br /> В момента се обсъждат мерки за ликвидна подкрепа от Българската банка за развитие, както и възможността всички бизнеси, засегнати от ограниченото потребление или с проблеми с доставките, да кандидатстват за помощ пред Агенцията по заетостта, вместо да съкращават служители. Правителството ще предложи 60% от текущото възнаграждение на работниците като краткосрочна кризисна мярка. <br /> <br /> В заключение – основните моменти, на които да обърнете внимание:<br /> 1. Оптималният вариант е да измените трудовия договор по взаимно съгласие чрез анекса, предвиден в чл. 119 КТ. За да е спокоен работникът, че интересите му ще бъдат гарантирани в дългосрочен план, може изрично да предвидите срок, за който промените ще са в действие.<br /> 2. Общият принцип е, че когато работникът не може да извършва трудовата си дейност по причини, които не зависят от него, това не може да рефлектира върху възнаграждението му.<br /> 3. Към този момент не съществуват правни механизми, които да позволят на работодателя да провери дали работникът страда от заразна болест. <br /> Това той може да установи чрез болничен лист, издаден от лекуващия лекар. <br /> Докато такъв документ не бъде представен, общото положение е, че поначало работодателят не може спре работника да достъпи работното си място, за да изпълни трудовите си функции.<br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Отказ от туристическа услуга. Права и задълженияhttp://1legal.net/bg/blog-read171-withdrawal-from-tourist-services-rights-and-obligationsMon, 16 Mar 2020 12:14:36 +0200С оглед нарастващия риск за общественото здраве в световен план се наложи много хора да се откажат от плановете си за пътувания до държави, в които са регистрирани множество случаи и предприети мерки за ограничаване разпространението на вируса Covid-19 (по-познат като Коронавирус). Най-засегнатите държави остават Китай, Иран, Италия, Франция и Германия – често посещавани туристически дестинации. <br /> <br /> Въпреки че не препоръчваме на своите читатели да се отдават на масовата паника и дезинформация, винаги е препоръчително да се предприемат превантивни мерки с оглед сигурността на Вас и Вашите близки. Предвид риска, съветваме да преосмислите пътуванията си в близкото бъдеще, освен ако не е стриктно наложително. В тази връзка представяме настоящия материал:<br /> <br /> Какви права имам при отказ от договор за туристически услуги?<br /> <br /> Договорът за туристически пакет е регулиран от Закона за туризма (ЗТ). Законът урежда условията и реда за осъществяване на туристически пакети и свързани туристически услуги. Разпоредбите на ЗТ регулират туристически пакети, които се предлагат за продажба или се продават от туроператори на пътуващи, включително чрез туристически агенти. <br /> <br /> Туроператорът пряко или чрез туристическия агент сключва договор за туристически пакет преди започването на изпълнението му.<br /> <br /> Преди пътуващият да бъде обвързан от договор за туристически пакет, туроператорът или и туристическият агент трябва да предоставят на пътуващия поне следната информация:<br /> 1. основните характеристики на туристическите услуги, вкл. дестинацията, маршрута, периодите на престой, брой нощувки, средствата за превоз, местата и времето на отпътуване и връщане, продължителност на междинните спирания, местата за настаняване, предвидените хранения, посещенията, екскурзиите или другите услуги, включени в пакета;<br /> 2. наименование на туроператора и на туристическия агент, седалище и адрес на управление, телефонните им номера и когато е приложимо - адресите на електронните им пощи;<br /> 3. общата цена на туристическия пакет, посочена и в български левове, включваща всички такси, плащания и други допълнителни разходи, или, когато тези разходи не могат да се изчислят - вида на допълнителните разходи, които може да бъдат заплатени от пътуващия;<br /> 4. условията за плащане;<br /> 5. минималния брой участници;<br /> 6. обща информация за паспортните и визовите изисквания;<br /> 7. информация за възможността пътуващият да прекрати договора по всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет, след като заплати съответните разходи за прекратяване на договора, или когато е приложимо - изискваните от туроператора стандартни разходи за прекратяване на договора, съгласно чл. 89, ал. 1 - 4;<br /> 8. условията за сключване на договор за доброволна застраховка за покриване на разходите за прекратяване на договора за туристически пакет от страна на пътуващия;<br /> 9. условията за сключване на доброволен или на задължителен договор за застраховка за покриване на разходите в случай на злополука, болест или смърт.<br /> <br /> Пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет по всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет. В такъв случай, съгласно сключения договор той може да бъде задължен да заплати на туроператора подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора, изчислена въз основа на момента, в който се прекратява договорът, и на очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативно извършване на туристическите услуги.<br /> <br /> Извън тази ситуация, съгласно чл. 89, ал. 5 от ЗТ без да заплаща никаква такса за прекратяване пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. <br /> <br /> „Непреодолими и извънредни обстоятелства“ са обстоятелства, които са извън контрола на страните по договора, и последиците от които не биха могли да се избегнат, дори ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване<br /> <br /> Това означава, че невъзможността за изпълнение на договора трябва да е обективна, т.е. не е достатъчно само да си мислите, че съществува опасност. Ако не е налице обективна невъзможност, а само субективен страх, то отказът Ви би се счел за продиктуван от Ваши субективни представи и би се тълкувал сторен по Ваша вина. Следователно, ще дължите неустойка на туроператора. <br /> <br /> Кое се счита за обективна невъзможност да се изпълни пакета, съответно – право на връщане на платеното? <br /> <br /> Дори да е налице извънредно обстоятелство на мястото или в близост до района на определена дестинация, ако то не прави изпълнението на програмата и превоза обективно невъзможни, не е налице основание за отказ без заплащане на неустойка. Предвид настоящата обстановка, ако епидемията не е причина за затваряне на летище или поставяне на основна дестинация от туристическия пакет под карантина, то не е налице невъзможност за неизпълнение. Дори вирусът да затрудни изпълнението на договора, ако туроператорът предприеме разумни мерки за преодоляване на невъзможността, то отказът също не би попаднал в обхвата на чл. 89, ал. 5 от ЗТ. Подобни мерки включват: промяна на маршрута и пропускане на рискови дестинации; засилени мерки за здравна помощ; ограничаване на контакта с определени групи от населението и т.н.<br /> <br /> Носи ли туроператорът отговорност, ако бъдете поставени под карантина зад граница?<br /> <br /> Възможно е към договора за туристически пакет да се сключи застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“. Условията по застраховката се регламентират от общите условия на съответния застраховател. Стандартно, в покритите рискове се включват медицински разноски и разноски за репатриране вследствие на злополука, както и дневни пари за болничен престой. В случай че на пътуващия му бъде наложена карантина от здравните власти на съответната държава, той или трето лице следва да се свърже със застрахователя. <br /> <br /> Чл. 90, ал. 1 от ЗТ гласи, че туроператорът носи отговорност за изпълнението на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет. В това число влиза и грижата за здравето и сигурността на пътуващите. Независимо от общото правило, туроператорът не носи отговорност за неизпълнение на договора, ако причините за това се дължат на потребителя, трето лице, несвързано с изпълнението на договора, чиито действия не могат да се предвидят или избегнат, или непреодолима сила.<br /> <br /> От изключителна важност е потребителите да се запознаят внимателно с договора за туристическа услуга преди осъществяване на пътуването му. Информирайте се подробно за обстановката в избраната от Вас дестинация и следете информацията от Министерство на външните работи относно рискови дестинации. <br /> И най-важното - бъдете не само разумни, но и добре информирани!<br /> <br /> <br /> Изображение: Image by Pexels from Pixabay <br /> <br /> Васил Костов<br /> <br /> 1Legal.Net Blog © 2020<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.Полетът на дроновете в нормативната мъглаhttp://1legal.net/bg/blog-read170-the-flight-of-drones-in-the-regulatory-mistWed, 11 Mar 2020 15:30:05 +0200Редом с динамичната еволюция на технологиите, цяла една индустрия претърпя метаморфоза и демократизация, а именно - индустрията на гражданското въздухоплаване. Пътническите и товарни летателни машини отдавна не са единствените познати летателни апарати в гражданския сектор. Поради тяхната достъпност, безпилотните въздухоплавателни средства (по-широко известни като дронове) предизвикаха цял фурор сред професионалисти фотографи и оператори, сред любители на авиацията, а и сред най-обикновените потребители, които имат влечение към височини, красиви гледки и силни усещания. Този бум обаче създаде задълбочени обществени дискусии относно слабата законова регулация по отношение на дроновете. Тяхното използване крие известни рискове и употребата им може дори да преследва някои незаконни цели като шпионаж, подслушване, проникване в чуждо имущество, кражби и пр. При задълбочен прочит могат да бъдат открити и проблеми, свързани с основни права на гражданите като неприкосновеност на личността и на жилището, защита на личните данни, авиационна безопасност, защитата на околната среда и др. <br /> <br /> С оглед нарасналата нужда от регулация, бе извършена реформа в европейското законодателство, която намери отражение и у нас. На 4 юли 2018 г. бе приет Регламент (ЕС) 2018/1139 относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз. Тъй като безпилотните въздухоплавателни средства оперират във въздушното пространство заедно с пилотираните въздухоплавателни средства, дроновете попадат в обхвата на регламента. Според регламента, технологиите, използвани при дроновете вече дават възможност за широк набор от операции, които следва да се подчиняват на правила, пропорционални на риска. Още повече, правилата по отношение на дроновете следва да допринасят за зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни и др.<br /> <br /> Регламентът предвижда специални изисквания относно регистрацията на безпилотните въздухоплавателни средства и на техните оператори. Проектирането, производството, техническото обслужване и експлоатацията на дронове, техните двигатели, витла, части и оборудване трябва да отговарят на съществените изисквания, уредени в специални приложения към регламента. <br /> <br /> Задълбочаване на уредбата бе постигнато и с приетия на 12 март 2019 година Делегиран регламент (ЕС) 2019/945 относно безпилотните летателни системи и операторите от трети държави на безпилотни летателни системи. С него се въвеждат специални изисквания спрямо производителите, вносителите и дистрибуторите на дронове на територията на Съюза. След влизането му в сила, се променят изискванията и правилата за експлоатацията на дронове. Oператорите са задължени да:<br /> <br /> • попълнят декларация по образец за определяне на категория на операциите и клас на дрона;<br /> • така попълнената декларация изпратят до Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГД ГВА) с цел получаване на разрешение за експлоатация;<br /> • полученото разрешение от ГД ГВА следва да послужи пред Центъра за планиране използването на въздушното пространство, местни и държавни власти, ДАНС, НСО.<br /> <br /> Европейските нормативни изисквания са допълнени и разширени в националния Закон за гражданското въздухоплаване. Законът ни дава дефиниция на „безпилотно въздухоплавателно средство (дрон)" – това е всяко въздухоплавателно средство, което се управлява или е предназначено да се управлява самостоятелно или да бъде управлявано дистанционно, без на борда да има пилот. Според закона подлежи на глоба лице, което допусне да се извърши или извърши полет с дрон в контролираното въздушно пространство на страната, без съответното разрешение. Санкцията между 3 000 и 10 000 лева ще се налага и за лице, което откаже да предаде или укрие, повреди, подмени или унищожи писмени обяснения, документи, записи и каквато и да е информация или материали, които са изискани от инспекторите на ГД ГВА.<br /> <br /> Към настоящия момент, съгласно Наредба №2 за правилата на полетите операторите на дронове са задължени преди полет да поискат разрешение от ГД ГВА. Тази процедура е за съжаление тромава и изисква поне 5 дни преди датата на заявката за планирания полет. Тридесет минути преди полета операторът следва да се свръже с Центъра за планиране и разпределение на въздушното пространство, като активира заявената зона за опериране.<br /> <br /> Регулаторната рамка по отношение на дроновете тепърва предстои да претърпява промени. Разбира се, при оперирането с дрон гражданите следва да съблюдават съществуващите законови изисквания на Закона за гражданското въздухоплаване, Наказателния кодекс, Закона за защита на лични данни и като цяло да се въздържат от използване на безпилотното летателно средство за забранени от правото цели. Независимо от това, предстои да видим какво е бъдещето на дроновете у нас. <br /> <br /> Васил Костов<br /> <br /> 1Legal.Net Blog © 2020<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Бъдещето на правото?http://1legal.net/bg/blog-read169-the-future-of-the-law-Mon, 02 Mar 2020 13:00:53 +0200Неясно? Не чак толкова.<br /> Мисията на правото днес, утре...След 10 години ... кой знае? <br /> <br /> В старите учебници по право пишеше, че правото щяло да изчезне, когато се построи комунизма. Тогава хората щели да имат високо съзнание и нямало да има нужда от правото, за да се поддържа обществения ред.<br /> Звучи красиво и утопично. Блян за един по-добър свят. <br /> <br /> В днешно време се носи нова мантра за изчезване на правото. <br /> Този път - причината са високите технологии и най-вече изкуственият интелект, който би могъл да намира най-оптималните решения за всички казуси.<br /> В новата версия за смъртта на правото, изчезва не професията, а само хората, човеците, които я упражняват.<br /> <br /> Наблюдавайки какво се случва в света в нашия свръхтехнологичен свят, логично е да се замислим за ролята на правото в новите отношения, които се създават.<br /> <br /> По всичко изглежда, че правото и законодателят имат много работа, която предстои да свършат.<br /> <br /> Вече не става дума за сделки и битова престъпност, става дума за оцеляването ни като вид, #homosapien (Latin - "wise man" ).<br /> <br /> Ще се справим ли с предизвикателствата на дигиталната епоха, в която всичко се превръща в битове, в код?<br /> Ще има ли закони, които да регулират отношенията между хората и роботите?<br /> Ще допълни ли правото законите на роботиката?<br /> Кой ще носи отговорност за щети, причинени от роботи на хора и от роботи на роботи?<br /> Ще има ли право на роботите и право на хората?<br /> Как ще се гарантират основните права на хората във време, в което с електронно изявление можеш да смениш собствеността на имот? <br /> С какви закони можем да спрем климатичните промени?<br /> Ще има ли строги наказателноправни норми за климатични престъпници?<br /> Как ще запазим селата и може ли да се избегне превръщането на света в мегаградове, населени с потребители, чиито вкусове и препочитания са контролирани от корпорациите? <br /> Kak ще се справим с многообразието от полове в двуполово изградената структура на семейното право?<br /> Може ли един европейски регламент да възпре инвазията на глобалните корпорации върху нашите данни, препочитания, вкусове?<br /> <br /> И така нататък ...<br /> <br /> Време е медиите да усилят шума по тези и други жизненоважни за обществения ред въпроси вместо да преекспонират новини за еднодневки, яхнали вълната на #metoo, #youtoo и т.н. с проблеми на измислени "герои".<br /> <br /> Какво мисля за #thefutureoflaw?<br /> <br /> Правото трябва да навакса изоставането.<br /> И в близкото бъдеще правната професия и правоприлагащите органи ще продължат да бъдат все по-тясно свързани с технологичните предимства.<br /> Технологичните иновации са безспорно бъдещето на всичко.<br /> И Правото няма да остане извън тази реалност.<br /> Категорично.<br /> <br /> Евгения Ганчева<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> Новият Закон за марките и географските означенияhttp://1legal.net/bg/blog-read168-new-bulgarian-law-on-the-trademark-and-geographical-indications-Tue, 14 Jan 2020 16:36:37 +0200Какво се промени за маркопритежателите?<br /> <br /> I. Въведение<br /> В бр. 98 на Държавен вестник от 13.12.2019 г. бе обнародван нов Закон за марките и географските означения (ЗМГО), който отменя изцяло действащия досега закон. Промените са продуктувани от транспонирането на на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерски съвет ще приеме необходимите подзаконови нормативни актове по неговото прилагане. До приемането им следва да се прилагат тези по отменения ЗМГО, доколкото не влизат в притоворечие с новия закон. <br /> <br /> II. Кой е засегнат?<br /> Приложното поле на закона се разпростира по отношение на всички български физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна.<br /> <br /> Новият ЗМГО се прилага за заявки за регистрация на марки и географски означения, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявките за регистрация и исканията за отмяна и заличаване на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила – т.е. “заварени” положения.<br /> <br /> III. Важни промени<br /> <br /> 3.1. Ново легално определение за понятието “марка”<br /> Съгласно новият закон, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.<br /> <br /> Видно от горното определение, отпада изискването за графично представяне на марката, което важеше по старата уредба. Вече марката може да бъде представена по всеки един начин, който позволява чрез използването на общодостъпна технология да бъде възпроизведена по ясен, точен, автономен, лесно достъпен, разбираем, устойчив и осезаем начин. По този начин регистрацията на нови видове марки, като мултимедийни, звукови, вкусови, ароматни и холограмни марки, марки, съдържащи движение и други видове марки, става възможна. <br /> <br /> Видовете марки също се стесняват – марките за услуги отпадат, а остават само следнтие видове: търговска марка, колективна марка и сертификатна марка. <br /> <br /> 3.2. Държавни такси<br /> Променя се методиката, по която се заплащат държавните такси при експертиза, публикация и регистрация на марка. Прилаганият досега двуфазен модел, съгласно който плащането се извършваше поотделно на всеки един от етапите на процеса по регистрация, се заменя с едно единствено заплащане на една такса за обединена услуга, дължима в началото на процедурата. Тази промяна е продиктувана от необходимостта гражданите да бъдат улеснени от излишната административна и финансова тежест, което досега създаваше значителен дискомфорт на заявителите в процеса по регистрация. <br /> <br /> 3.3. Държавен регистър на марките. Досиета и право на достъп<br /> Разширяват се категориите информация, които се вписват в държавния регистър на марките, който се води и поддържа от Патентно ведомство. В регистъра вече може да бъде открита и следната информация: данни за прехвърляния, вписани лицензионни договори, особени залози, несъстоятелност, опозиции, образувани производства за отменяне или заличаване, данни за отказ на абсолютни основания, информация за оттегляне на заявката, за прекратяване на производството по заявката; информация за разделяне на заявката; информация, че марката е регистрирана в резултат на доказана придобита отличителност и др.<br /> <br /> В чл. 8 ЗМГО се дефинира и кръгът на лицата, които имат достъп до досието на всяка марка, което се поддържа от ПВ на хартиен и електронен носител, и съдържа цялата документация по регистрацията и последващите вписвания. Право на достъп до досието на марката имат заявителят, притежателят, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и всяко лице, което е изрично упълномощено за това с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя.<br /> <br /> 3.4. Абсолютни и относителни основания за отказ<br /> 3.4.1. Абсолютните основания са пречките за регистрация на една марка, които се проверяват служебно от Патентно ведомство още на етап експертиза. Съгласно новият ЗМГО не се регистрира знак, който се състои изключително от:<br /> • формата на стоката или друга характеристика, която произтича от естеството на самата стока, <br /> • формата на стоката или друга характеристика, която е необходима за постигане на технически резултат и <br /> • формата на стоката или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоката. <br /> <br /> Въвежда се и ново основание за отказ – отказва се регистрацията на марка, която се състои от или възпроизвежда в своите съществени елементи наименованието на по-ранен растителен сорт, регистриран съгласно националното законодателство, законодателството на ЕС или международни спогодби, предвиждащи правна закрила на сортовете растения, когато марката и растителният сорт се отнасят до идентични или близко свързани видове.<br /> <br /> 3.4.2. Относителните основания са свързани с правата върху по-ранна марка и изискват подаването на опозиция. <br /> Разширява се полето на закрила при марките, ползващи се с известност - освен за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които e регистрирана по-ранната известна марка, забраната важи и за идентични и сходни стоки и услуги. Преди промените марката следваше да се ползва с известност на само у нас, но съгласно промените марката трябва да се ползва с известност на територията на Република България, или в случаите на общностна марка – на територията на Европейския съюз. Определянето на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се извършва от Софийския градски съд по общия исков ред или от Патентното ведомство в рамките на съответното административно производство.<br /> <br /> Детайлизирана е уредбата на случая, в който действителен притежател на нерегистрирана марка подава опозиция срещу регистрация на марка, която е идентична или сходна на нерегистрираната марка. Условията са: <br /> • неригистрираната марка да се използва в търговската дейност на територията на Република България;<br /> • заявената марка да е предназначена за стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които нерегистрираната марка се използва, и във връзка с които за нея е подадена заявка за регистрация, при условие че нерегистрираната марка е действително използвана преди датата на подаване на заявката за регистрация или датата на приоритета на по-късната марка и това използване продължава до подаването на опозицията.<br /> <br /> Новост е и възможността опозиция да бъде подадена от действителния притежател на марка, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаването на заявката, което трябва да бъде установено с влязло в сила решение. Също така, опозиция може да бъде подадена и от оправомощено съгласно съответното законодателство лице, когато използването на марката може да бъде забранено на основание по-ранно регистрирано географско означение. <br /> <br /> Опозиция може да бъде подавана и от търговец срещу регистрацията на марка, която се състои от или съдържа фирменото му наименование.<br /> <br /> Предвидена е и възможност действителният притежател на марка да се противопостави на използването и, когато тя е била регистрирана на името на агента или представителя му без негово съгласие. В случай че агентът или представителят обоснове своите действия, противопоставянето се счита за неоснователно.<br /> <br /> В случай че се нуждаете от професионална консултация или съдействие при регистрация на марка или в производство по опозиция, заличаване и др. – обърнете се към нас: Вашият онлайн бизнес консултант ! <br /> <br /> Васил Костов<br /> <br /> 1Legal.Net Blog © 2020<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> КАК ДА: Получа разрешение за постоянно пребиваване и българско гражданство срещу инвестиции?http://1legal.net/bg/blog-read167-how-to-obtain-permanent-residency-in-bulgaria-as-an-investorFri, 03 Jan 2020 12:50:29 +02001. Въведение<br /> В настоящата статия ще разгледаме първо условията, при които чужденците могат да получат разрешение за продължително и постоянно пребиваване в страната. След това ще обърнем внимание на стъпките за придобиване на българско гражданство, които може да предприеме чужденецът, който е получил разрешение за постоянно пребиваване.<br /> Веднъж получил такова разрешение, чужденецът може да предприеме стъпки за придобиване на българско гражданство при облекчен режим.<br /> <br /> За общия режим за пребиваване в България може да прочетете в нашата статия тук и тук.<br /> <br /> 2. Придобиване на разрешение за пребиваване<br /> <br /> 2.1. Разрешение за продължително пребиваване.<br /> Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденците, които:<br /> 1. са вложили сума не по-малка от 600 000 лв. - за всеки чужденец, за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти на територията на Република България или чужденецът е собственик на повече от 50 на сто от капитала на българско търговско дружество, вложил е същата сума в капитала на дружеството и в резултат на това дружеството е придобило правото на собственост върху недвижими имоти в страната на тази стойност; към датата на подаване на заявлението за разрешение за продължително пребиваване чужденецът или юридическото лице трябва да е изплатило напълно сумата, която да е постъпила по сметка в българска лицензирана кредитна институция, а ако имотите са придобити със заемни средства, непогасената част от заема не трябва да надвишава 25 на сто.<br /> 2. са извършили инвестиция в икономически необлагодетелствани региони по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 250 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 250 000 лв. и са разкрити най-малко 5 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката.<br /> <br /> 2.2. Разрешение за постоянно пребиваване.<br /> Разрешение за постоянно пребиваване срещу инвестиции могат да получат чужденците:<br /> 1. вложили над 1 000 000 лв. или увеличили вложението си с този размер чрез придобиване на: <br /> а) акции на български търговски дружества, търгувани на български регулиран пазар; <br /> б) облигации и съкровищни бонове, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата или от общините, с остатъчен срок до падежа, не по-кратък от 6 месеца; <br /> в) право на собственост върху обособена част от имуществото на българско търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по Закона за приватизация и следприватизационен контрол; <br /> г) дялове или акции, собственост на държавата или общините в българско търговско дружество по Закона за приватизация и следприватизационен контрол; <br /> д) българска интелектуална собственост-обекти на авторското право и сродните му права, защитени с патент изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлен дизайн; <br /> е) права по концесионни договори на територията на Република България; <br /> 2. вложили сумата по т. 1 в лицензирана кредитна институция в България по договор за доверително управление със срок не по-кратък от 5 години, като за същия срок влогът не се използва за обезпечаване на други парични кредити от кредитна институция в България;<br /> 3. вложили в капитала на българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар, сума не по-малка от 6 000 000 лв.;<br /> 4. които извършват дейност и са сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите удостоверено от Министерството на икономиката в съответствие с чл. 25в от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ)<br /> 5. извършили инвестиция в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 500 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 500 000 лв. и са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката.<br /> 6. получили разрешение за продължително пребиваване на някоя от споменатите горе две хипотези, когато са поддържали вложението в продължение на 5 г.<br /> <br /> 3. Придобиване на гражданство<br /> Лице, което е получило разрешение за постоянно пребиваване по т. 1, 2, 3 или 5 от гореспоменатите, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на следните условия:<br /> 1. пълнолетно е;<br /> 2. получило е разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България преди не по-малко от 5 г.;<br /> 3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано;<br /> 4. има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България;<br /> Изискванията за владеене на български език и освобождаване от досегашното гражданство на лицето не се прилагат.<br /> <br /> Българско гражданство може да получи също лице, което отговаря на изискванията по т. 1 и 3 от предходния параграф, ако:<br /> 1. преди не по-малко от 1 г. е получило разрешение за постоянно пребиваване в страната на основанието по т. 1 или 2 от секцията по-горе за разрешението за постоянно пребиваване и<br /> а) е увеличило инвестицията си при същите условия на закона до стойност най-малко 2 млн. лв., или <br /> б) е вложило в капитала на българско търговско дружество не по-малко от 1 млн. лв. за осъществен от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите; <br /> <br /> 2. преди не по-малко от 1 г. е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България по т. 4 от секцията по-горе за разрешението за постоянно пребиваване във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 1 от ЗЧРБ, през която извършените и въведени в експлоатация инвестиции са поддържани над минималния праг за издаване на сертификат за инвестиция клас А по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, което се удостоверява от Министерството на икономиката.<br /> <br /> Тук необходимата инвестиция е значително по-голяма, но освен че няма изисквания лицето да владее български и да бъде освободено от досегашното си гражданство, няма също изискване да са минали 5 г., откакто е получило разрешение за пребиваване в страната. Трябва да е минала само 1 г..<br /> <br /> Ако имате въпроси относно придобиването на разрешение за пребиваване и гражданство срещу инвестиции, не се колебайте да се свържете с нас, Вашият правен консултант в интернет!<br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Как разработчиците помагат на традиционните банки да се модернизират?http://1legal.net/bg/blog-read166-how-developers-are-helping-traditional-banks-modernizeMon, 09 Dec 2019 23:09:20 +0200Автори на тази стаия са нашите партньори от indexcode.io<br /> <br /> Bitcoin и блокчейн тенденциозно присъстват в заглавията на статии за света на банкирането.<br /> Виртуалните валути са витрина за трансформиращите технологии в традиционно бавно променящатата се индустрия на финансите. Но има и други сфери, в които разработчниците и софтуерните инженери трябва да обновят настоящите бизнес процеси в банкирането, за да могат тези бизнеси да оцелеят.<br /> <br /> Според едно проучване 80% от банкерите са съгласни с твърдението, че техните институции „трябва да извършат проучване в рамките на следващите три години”, но само 15% очакват това да доведе до опит за модернизиране. Рисковете за сигурността, потребителското търсене на мобилно банкиране и неактуалните системи в ядрото на банковата система карат банките да помислят за огромни промени в техните IT системи. Това са най-големите предизвикателства, касаещи модернизацията, пред които са изправени финансовите институции – сфери, в които разработчици и софтуерни екипи, работещи от разстояние, могат да играят значителна роля в поддържането на конкурентоспособността на банките.<br /> <br /> Обновяване на традиционните структури<br /> В същото проучване 60% от банкери споделят, че поне едно от големите им технологични предизвикателства е пряко свързано със застаряването на основните им системи. Според Ripple „за поддържането на традиционните системи се отделят 78% от IT бюджета на банката и 70% от банкерите считат, че техните основни процеси не могат бързо да се адаптират към промяна”.<br /> С течение на времето банките са се въздържали от сериозни промени в тяхната основна банкова система – backend системата, отговорна за обработването на транскации, обновяването на сметки и поддържането на финансови архиви. Основните банкови системи отговарят за обработването на депозити и заеми, за запаметяването на финансови трансакции, както и за обновлението на други инструменти за докладване и счетводство.<br /> Докато продиктувани от търсенето на потребителите възможности като мобилно депозиране и peer-to-peer преводи се разрастват, тези основни банкови системи търпят ad hoc обновления, но не и пълна трансформация.<br /> <br /> Модернизиране на защитите срещу измами<br /> Защитите срещу измами остават едно от най-трудните технологични предизвикателства пред банките, докато киберпрестъпниците стават по-умели в таргетирането на потребителите. За да илюстрира предизвикателствата, пред които банките са изправени в опита си да поддържат информацията на клиентите си защитена, Kaspersky Lab хакна „голяма публично финансово дружество за под 15 минути.”<br /> <br /> Традиционните подходи, които много банки са предприели, не работят. Изисквания за автентикация и верификационни процеси не съумяват да предоствратят измами и създават отрицателно потребителско преживяване. Вместо това, смята един експерт по сигурността, „банките трябва да се фокусират върху създаването на по-добри системи и технологии за събирането и анализирането на вътрешни и външни данни, да разработят по-добри алгоритми, да тестват извършването на пробиви според сегашните стратегии, да засичат промени в моделите на трансакции и да разработят ефективни решения.”<br /> <br /> За да защитят потребителите от malware и измами, банките трябва да се преонтират от реактивен към превантивен подход. Разработчиците могат да помогнат на банките да се подготвят, като модернизират системите, които съхраняват данни и преместват информация върху криптиран облак.<br /> <br /> Дигитално откриване на сметки<br /> Разработчиците играят ключова роля в подпомагането на традиционните банки да смогнат на потребителското търсене. Дигиталното откриване на сметки е процес, в който разработчиците и софтуерните инженери могат да имат незабавно въздействие. <br /> Дигиталното откриване на сметки (ДОС) е процесът по откриване на банкова сметка, без да е нужно да стъпиш в банка. ДОС включва предприемането на следните стъпки:<br /> • Събиране на лични данни на потребителите;<br /> • Оценяване и одобряване (или отхвърляне) на клиент поради перспективата за риск/измама;<br /> • Потвърждаване на самоличността на клиента;<br /> • Приемането на средства дигитално и незабавно чрез дебитна/кредтина карта или мобилен депозит;<br /> • Синхронизиране с основната банкова система.<br /> Много банки са способни да позволят на клиентите си да отворят сметка отнлайн през уеб браузър. Въпреки това мобилното откриване на сметки е сфера, в която индустрията изостава. Има някои много добри причини защо този процес е толкова труден. Измамни апликации и стриктни мерки срещу изпирането на пари създават трудности за банките да изпълнят регулаторните изисквания. Има и значителни рискове за сигурността. През 2018 г. банките на глобално ниво са изгубили повече 31 милиарда долара заради измами.<br /> <br /> Според едно проучване, 69% от анкетираните искат да извършват цялото си банкиране чрез оналйн или мобилни канали. BAI са открили, че около 75% от милениълите и повече от 65% от предишното поколение предпочитат да използват дигитални канали, за да открият депозитна сметка. Типичният потребител на бъдещето ще очаква да може да отвори сметка, да взима заеми и прехвърля средства от всяко устройство и във всеки момент. Разработчиците трябва да открият начин да построят инфраструктурата, която ще позволи на банките да предлагат ДОС.<br /> <br /> Aвтор: Emily Heaslip<br /> <br /> Източник: Indexcode.io<br /> © 2019<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.Важни промени в ЗМИП за доставчиците на услуги с криптовалутиhttp://1legal.net/bg/blog-read165-important-amendment-to-aml-act-Thu, 05 Dec 2019 15:36:11 +0200В бр. 94 от 2019 г. на Държавен вестник бяха обнародвани промените в Закона за мерките срещу изпиране на пари. <br /> С промените се разширява кръгът от задължени лица по закона, които следва да отговарят на нормативните изисквания за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Сред засегнатите лица са доставчиците на услуги, свързани с криптовалути, а именно:<br /> <br /> 1. лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати фиатни валути (т.нар. “крипто ексчейндж платформи”);<br /> 2. доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги (т.е. доставчиците на дигитални портфейли за съхранение на виртуални валути).<br /> <br /> Това е първият нормативен акт в българското законодателство, който предвижда регулация по отношение на виртуалните валути и някои сделки с тях. <br /> Промените транспонират правилата на т.нар. Пета директива относно борбата с изпирането на пари (Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г.). Сред съображенията за приемане на Директивата е обстоятелството, че доставчиците на услуги с криптовалути не са задължени от Съюза да идентифицират съмнителни дейности, а анонимността на виртуалните валути позволява евентуални злоупотреби с тях за престъпни цели. Следователно за терористичните групи може да съществува възможност да прехвърлят парични средства във финансовата система на Съюза или в рамките на мрежи за виртуални валути, като прикриват преводите или като се възползват от наличието на известна степен на анонимност на тези платформи. Поради това европейският законодател е разширил кръга от задължени лица чрез въвеждане на балансиран и пропорционален подход, като се гарантират техническият напредък и придобитата висока степен на прозрачност в областта на алтернативните финанси и социалното предприемачество.<br /> <br /> С промените в националното законодателство за първи път е дадена легална дефиниция на понятието "виртуални валути", които законодателят възприема като:<br /> цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път. <br /> <br /> Категорията "доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги" включва:<br /> всяко физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което предоставя услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути.<br /> <br /> По силата на закона, доставчиците на услуги с криптовалути следва да съобразят дейността си с общите изисквания на закона, като: <br /> • извършване на комплексна проврка и идентифициране на клиенти;<br /> • идентифицириране на действителни собственици на клиент – юридическо лице;<br /> • изясняване на произхода на средствата;<br /> • съхраняване и разкриване на информация на контролните органи при съмнение за изпиране на пари;<br /> • изготвяне на оценка на риска, приемане на вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари. <br /> <br /> За целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма лицата, предоставящи подобни услуги, имат и задължението да се вписват в публичен регистър, който се води и поддържа от Националната агенция за приходите. Вписването в регистъра ще се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на финансите, която предстои да бъде приета. <br /> Не е пределно ясно с каква цел е въведено задължението за регистрация в приходната администрация, но вероятно това се дължи на стремежа на държавата да облага данъчно сделките с криптовалути. Тук следва да се има предвид и методиката на НАП за облагане на този тип сделки, която вече сме обсъждали тук. <br /> <br /> Общият надзор за спазване на предписанията на ЗМИП се осъществява от Държавна агенция “Национална сигурност”. Контролни органи са определените от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" длъжностни лица от състава на дирекция "Финансово разузнаване" на агенцията, които имат правомощия да извършват проверки на задължените лица и да изискват от тях документи и други доказателства, свидетелстващи за изпълнение на законовите им задължения.<br /> <br /> Ако желаете да стартирате свой собствен проект, свързан с виртуални валути, но срещате затруднения с изпълнение на задълженията за предотвратяване изпирането на пари, не се колебайте да се обърнете към нас – Вашият онлайн бизнес консултант! <br /> <br /> Васил Костов<br /> <br /> 1Legal.Net Blog © 2019<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> <br /> <br /> КАК ДА: разрешения за работа и пребиваване на чужденци и граждани на ЕС в Българияhttp://1legal.net/bg/blog-read164-how-to-receive-a-residency-permit-in-bulgaria-as-a-high-skilled-worker-or-an-eu-citizenTue, 03 Dec 2019 00:11:43 +0200(II част)<br /> В първата част на анализа разгледахме накратко условията за пребиваване в страната на граждани на трети страни, извън ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария. <br /> <br /> Във втората част ще разгледаме условията за пребиваване на чужденци с разрешение за пребиваване, издадено в друга страна от ЕС, за висококвалифицирани работници и граждани на страни от ЕС.<br /> <br /> I. Чужденци, получили разрешение за дългосрочно пребиваване в друга страна от ЕС.<br /> Особен режим е предвиден за чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно пребиваване в друга страна от ЕС. Такъв чужденец може да получи разрешение за продължително пребиваване в РБ:<br /> 1) ако е работник, служител или самостоятелно заето лице в РБ;<br /> 2) с цел обучение, включително професионално обучение, в учебно заведение;<br /> 3) с друга цел (чл. 33а, ал. 1 от ЗЧРБ).<br /> В ал. 2 са изброени документите, които такъв чужденец трябва да представи. В случай на одоборение разрешението за продължително пребиваване се издава за срок от 1 г. (чл. 33в, ал. 1 от ЗЧРБ).<br /> <br /> II. Висококвалифицирани работници <br /> От този режим са обхванати единствено работници, които не са граждани на ДЧ на ЕС, тъй като последните имат свободен достъп до пазарите на труда на всички държави в ЕС без оглед нивото на квалификацията им.<br /> Притежателите на Синя карта на ЕС са висококвалифицирани работници от трети държави, които се ползват с облекчен режим за влизане и пребиваване в ЕС. На тях се издава т.нар. Разрешение за пребиваване и работа тип „синя карта на ЕС”, като изискванията са да отговарят на условията за този тип работници, предвидени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), и да имат издадена виза за дългосрочно пребиваване в страната (тази по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ). Разрешението се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срок до 4 г.. Ако срокът на трудоия договор е по-малък, разрешението се издава за срока на договора, удължен с 3 месеца, като може да се подновява при наличие на основнаията за преиздаването му.<br /> Какви условия трябва да са налице, за да може на едно лице да бъде издадена Синя карта на ЕС? На първо място е нужно решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ. Тъй като решението се предоставя за срока на трудовия договор, който трябва да е не по-кратък от 12 месеца, следва да приемем, че трудовият договор трябва към този момент да е вече сключен. Лицето трябва да притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност, и условията на труд и заплащане не трябва да са по-неблагоприятни от условията за български граждани за съответната категория труд.<br /> <br /> Работникът трябва да отговаря едновременно на следните условия:<br /> 1) да притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;<br /> 2) брутната работна заплата, посочена в трудовия му договор, да е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор.<br /> <br /> III. Граждани на ЕС <br /> Гражданин на ЕС е всеки гражданин на ДЧ на ЕС. Тези лица могат да влизат и напускат територията на РБ с валидна лична карта или паспорт. С тези документи те могат да пребивават в РБ за срок до 3 месеца.<br /> За тези лица са предвидени 2 режима – продължително и постоянно пребиваване, като продължителното е за 5-годишен срок. Издава се удостоверение от дирекция „Миграция” – МВР, Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), областните дирекции на МВР или оправомощени от директорите длъжностни лица.<br /> <br /> 1. Продължително пребиваване<br /> Удостоверение за продължително пребиваване се издава на гражданин на ЕС, който отговаря на едно от следните условия:<br /> 1) работник е или е самостоятелно заето лице в Република България;<br /> 2) притежава здравна осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по пребиваването си и тези на членовете на семейството му, без да са в тежест на системата за социално подпомагане;<br /> 3) записан е в учебно заведение за обучение, включително и професионално обучение, и отговаря на условията по т. 2<br /> В чл. 8, ал. 3 ЗВПНРБГЕСЧТС са посочени няколко приравнени на горните случаи.<br /> <br /> 2. Постоянно пребиваване<br /> Гражданин на ЕС може да получи удостоверение за постоянно пребиваване в РБ, ако законно е пребивавал непрекъснато в продължение на 5 г. или отговаря на едно от следните условия:<br /> <br /> 1) работил е през последната една година към момента на прекратяване на договора като работник или на дейността му като самостоятелно заето лице, навършил е пенсионна възраст или по отношение на него е налице основание за по-ранно пенсиониране и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от три години;<br /> 2) работник е или е самостоятелно заето лице, което не работи поради трайно намалена работоспособност и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от две години;<br /> 3) работник е или е самостоятелно заето лице и неработоспособността му е резултат от трудова злополука или от професионална болест;<br /> 4) работник е или е самостоятелно заето лице, което в продължение на три години непрекъснато е пребивавало и работило в Република България и работи като такова в друга държава членка, като запазва мястото си на пребиваване в Република България и се връща поне веднъж седмично в нея.<br /> Удостоверението е за разрешен неопределен срок.<br /> <br /> В чл. 16, ал. 2 и 3 ЗВПНРБГЕСЧТС се създават няколко отклонения от този режим.<br /> Заявлението за издаване на удостоверение за постоянно пребиваване се подава до дирекция „Миграция” – МВР, СДВР или областните дирекции на МВР в тридневен срок преди изтичане на срока на разрешението за продължително пребиваване. Удостовернието за постоянно пребиваване се отнема, ако лицето отсъства от РБ за срок по-дълъг от две последователни години.<br /> <br /> Ако имате въпроси за режима на пребиваване на чужденци в Република България, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият правен консултант в интернет<br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2019 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> КАК ДА: Получа разрешение за краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно пребиваване в Република Българияhttp://1legal.net/bg/blog-read163-how-to-receive-a-permit-for-short-term-continuous-long-term-and-permanent-residency-in-bulgariaTue, 26 Nov 2019 14:48:31 +0200I. Въведение<br /> В настоящата статия ще разгледаме условията за предоставяне на разрешение за краткосрочно, продължително и дългосрочно пребиваване в Република България (РБ). Още в началото трябва да имаме предвид, че по нашето право има различен режим по отношение на чужденците. В отделна група са обособени и се третират граждани, които не са от държава-членка на ЕС или на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) или на Конфедерация Швейцария. Техният режим е по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). В друга група попадат гражданите от страни-членки на ЕС и членовете на техните семейства, както и граждани на държави-страни по Споразумението за ЕИП, на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства. Режимът за тази категория е по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧТС). Ако трябва да бъдем съвсем точни, лицата от тази втора категория дори не се считат за чужденци.<br /> Тук няма да се спираме на членовете на семейството на чужденеца, тъй като там съществуват много особености за различните режими, които заслужават да бъдат предмет на самостоятелно разглеждане.<br /> <br /> II. Чужденци<br /> За лицата по ЗЧРБ са предвидени 4 режима на пребиваване – краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно. Когато е издадено валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване, не е необходима виза за влизане в страната (чл. 8, ал. 3 от ЗЧРБ). Лицата, на които такова разрешение не е издадено, първо трябва да се снабдят със съответната виза.<br /> <br /> 1. Краткосрочно пребиваване <br /> Визата за краткосрочно пребиваване предоставя правото на чужденец да пребивава на територията на България за срок до 90 дни в рамките на 180 дни. Визата за краткосрочно пребиваване може да бъде със срок на валидност до 5 г. и да бъде издадена за еднократно, двукратно или многократно влизане. Предвид краткия период на пребиваване, който позволява, тук не е нужно получаването на изрично разрешение за пребиваване. Визата изпълнява тази роля. Режимът на краткосрочното пребиваване не е предвиден, за да създаде път за издаването впоследствие на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване. Основанията да се откаже издаването на такава виза са посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ.<br /> <br /> 2. Продължително пребиваване – до 1 г.<br /> Разрешението за продължително пребиваване се издава за срок до 1 г.. Лицата, които искат да кандидатстват за този статут, трябва да притежават виза по чл. 15, ал. 1 и да отговарят на едно от условията по чл. 24 от ЗЧРБ. За получаване на разрешение за продължитлено пребиваване чужденците следва да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчно средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане. При подаване на заявление за издаване на първоначално разрешение за пребиваване се представят и документите, чрез които е обосновано заявлението за издаване на виза по чл. 15, ал. 1. Навършилите 18 г. трябва да представят също документи за съдимост, издадени от държавата на гражданството, държавата на произход или на обичайното пребиваване. В по-сложни случаи българските органи могат да поискат от чужденеца да представи допълнителни документи.<br /> Допълнителни основания за издаване на разрешение за продължително пребиваване има в чл. 24а, чл. 24б, чл. 24в, чл. 24и, чл. 24к и чл. 24н от ЗЧРБ. <br /> <br /> 3. Дългосрочно пребиваване<br /> Статут на дългосрочно пребиваващ се предоставя на чужденец, който е пребивавал законно и без прекъсване на територията на РБ в рамктие на 5 г. преди подаване на заявление за разрешаване на дългосрочно пребиваване. След придобиването му статутът на дългосрочно пребиваване е постоянен. Основанията за предоставяне на такъв сатут са изброени в чл. 24г от ЗЧРБ. Веднъж получен статутът, лицето може да подаде лично заявление за разрешение за дългосрочно пребиваващ в ЕС.<br /> Статут на постоянно пребиваващ могат да получат лицата, посочени в чл. 25, ал. 1 от ЗЧРБ. Сред тях са и тези, които са пребивавали законно и без прекъсване на територията на РБ в рамките на последните 5 години преди подаване на заявлението за постоянно пребиваване и за този период не са отсъствали повече от 30 месеца (т. 5). Заявлението за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване се подава лично в дирекция „Миграция” или в сектор/група „Миграция” при съответната областна дирекция на МВР.<br /> <br /> 5. Отказ на разрешение и отказ на продължаване на срока за пребиваване<br /> Случаите, в които може да бъде отказано разрешение за пребиваване или продължаване на срока на пребиваване, са изброени в чл. 26 от ЗЧРБ. Такива са например случаите, в които чужденецът не отговаря на предвидените условия или е сключил брак, или извършил осиновяване единствено с цел да заобиколи нормите, регламентиращи режима на чужденците в България.<br /> <br /> Във втората част на анализа ще разгледаме хипотезите за чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно пребиваване в друга страна от ЕС и режима за пребиваване на гражданите на страни от ЕС.<br /> <br /> Ако имате въпроси за режима на пребиваване на чужденци в Република България, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият правен консултант в интернет!<br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2019 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> Колко умни са “умните договори” (smart contracts)?http://1legal.net/bg/blog-read162-are-smart-contracts-indeed-a-smart-ideaMon, 18 Nov 2019 18:52:00 +0200“Умните договори” (Smart contracts) не са от вчера. Те представляват компютърни протоколи, които имат за цел дигитално да улеснят изпълнението на едно споразумение. Съдържанието им е изразено в компютърен код, а не чрез човешки език. Изпълняват се автоматично съобразно предварително зададени функции при настъпването на определено събитие и са необратими. <br /> Класическо приложение на умните договори намираме във вендинг машините, които срещаме на улицата всеки ден. Потребителят вкарва определена сума, натиска копче и машината автоматично прави кафе или друг избран продукт – всеки път по идентичен предварително зададен начин. <br /> Сериозен напредък по отношение на smart contracts обаче настъпва с изобретяването на блокчейн технологията, която позволява прехвърлянето на активи в рамките на една разпределена сред участниците система, без да има нужда от посредник. Именно в този контекст ще разгледаме проблемите пред и потенциала на умните договори.<br /> Терминът може да бъде подвеждащ. <br /> <br /> Същност и характеристики<br /> Умният договор по същество представлява израз на условната конструкция if-then. Затова не всеки умен договор ще се счита за договор в правен смисъл, тъй като всяка правна система поставя определени изисквания, за да бъде един договор действителен. По българското право това са:<br /> 1. офертата;<br /> 2. приемането на офертата; <br /> 3. предметът на договора, който трябва да бъде определен или определяем и да се изразява в задължението нещо да се даде, нещо да се направи или нещо да не се направи;<br /> 4. каузата на договора; и, за някои<br /> 5. формата на договора *.<br /> По българското право договорите са поначало неформални, което е предпоставка за широко приложение на умните договори. Ако липсата на форма означава, че страните са свободни да се договорят както устно, така и писмено, по телефон, факс, e-mail, като във всички тези хипотези ще има валидно сключено споразумение, защо тази възможност да не включва договаряне чрез компютърен код? На практика точно такъв е случаят с кафе машината, за който споменахме. <br /> За някои договори обаче законът изисква да бъдат сключени в определена форма. Може ли тогава чрез един умен договор да прехвърлим токенизиран актив, представляващ недвижим имот, когато за сделки с недвижими имоти законът предвижда нотариална форма? Умният договор със сигурност ще се изпълни, ако се изпълни условието за прехвърляне на токена, но предвид моментното състояние на правна уредба, тази трансакция по всяка вероятност няма да има правно действие, тъй като цели прехвърлянето на недвижим имот във форма, различна от предвидената в закона.<br /> Законът също така изисква страните да са наясно с кого се договарят, за да не може някоя от тях да твърди, че договорът е унищожаем поради грешка. В тази насока псевдономизираните блокчейн идентичности създават известни затруднения. Възможно решение е въвеждането на механизми, които да потвърждават самоличчността на съдоговарящите страни.<br /> Докога е валидна една оферта, направена чрез блокчейн протокол? Кога можем да твърдим, че имаме съгласие, изразено чрез конклудентни действия? На тези и други проблеми законодателят ще трябва да даде отговор в близкото бъдеще. Лихтенщайн например наскоро прие подробна регулация със специален Закон за блокчейна, като дори бяха извършени промени в гражданския кодекс на страната, които да отразят нуждите на крипто икономиката. Тези промени гарантират, че правото или актива, представляван чрез токена, ефективно се прехвърля от едната страна по договора на другата. Възможните разрешения по всяка вероятност са многобройни и различни държави са на различен етап от осмислянето на новата действителност, затова тук ще се спрем на някои от характеристиките и приложното поле на умните договори, които не зависят от юрисдикцията.<br /> <br /> Ограничения<br /> Умните договори притежават всички предимства и недостатъци на компютърния код. Както споменахме по-горе, тъй като са базирани на условната конструкция if-then, чрез тях могат да бъдат изразени единствено задължения с ниска степен на абстрактност. Например ако предметът на договора е покупко-продажбата на един актив, то няма пречка протоколът автоматично да прехвърли актива с извършване на плащането. Но дори тук съществува ограничение – протоколът е неспособен да знае за настъпването на събитие извън блокчейна. Ако например използваме умен договор, за да застраховаме реколтата си, то протоколът не би могъл да знае, че в съответния регион е имало градушка, която я е опустошила. По същия начин, ако използваме умен договор, за да се застраховаме срещу закъснял или отменен полет, протоколът няма как да знае, че полетът ни е закъснял или е бил отменен. За тази цел се използва oracle, който, просто казано, предоставя на протокола информация за събития извън блокчейна.<br /> По-абстрактните задължения като грижата на добрия стопанин, на добрия търговец, обичайно дължимата грижа и трудно могат да бъдат изразени чрез конструкцията if-then и, следователно, не могат да бъдат дефинирани прецизно чрез smart contracts. За преодоляване на тази пречка може да се използва например класически договор, който да служи като рамка, в която да бъдат инкорпорирани различни умни договори. Тук умните договори на практика служат за автоматизация на отделни клаузи на класическия договор.<br /> <br /> Потенциал<br /> Съществуващите ограничения спрямо възможностите на умните договори не трябва да ни кара да пренебрегнем техния революционен потенциал. От Древен Рим насам теорията е различавала две фази на договорите – сключване и изпълнение (разбира се, съществува и преддоговорна фаза, във връзка с която може да настъпи преддоговорна отговорност, но тъй като на този етап договор не същетсвува, тя не представлява особен интерес). В един класически договор страните трябва да постигнат съгласие за условията му, за правата и задълженията на всяка от тях (в първата фаза), и след това добросъвестно да изпълнят (във втората). Съгласието ги обвързва да изпълнят на падежа, но дори тогава една от страните може да реши да не изпълни, при което другата е принудена да търси съдействието на държавата. <br /> Умните договори напълно преобръщат тази концепция. Тъй като изпълнението им става автоматично при настъпването на определено събитие, страните само трябва да постигнат съгласие на фазата на сключването. Оттам нататък, ако предвиденото обстоятелство настъпи, договорът ще се изпълни автоматично. На практика умните договори взимат двете класически фази на договора – сключване и изпълнение – и ги сливат в една. <br /> Сключването на умен договор е неговото изпълнение. Няма нужда от последващо доверие или добросъвестност между страните. В примера с реколтата по-горе земеделецът няма да търси застрахователя, за да получи дължимата сума, тъй като ще получи обезщетението си с настъпването на факта на градушката. Застахователят ще търси земеделеца, ако смята, че е било платено нещо недължимо. По този начин всички спорове за неизпълнение на задължение потенциално се превръщат в спорове за неоснователно обогатяване, но това вече е проблем за другата страна.<br /> <br /> Обществото тепърва ще открива потенциала на умните договори на блокчейн технологията да преобразят света на споразуменията. Дотогава, вероятно ще останем ограничени от класическите договорни форми, към които ще трябва да адаптираме умните договори, тъй като тези традиционните форми не са съобразени с ерата на крипто икономиката. Можем само да се надяваме, че все повече страни и нормотворците от ЕС ще вземат по-скоро пример от държави като Лихтенщайн.<br /> <br /> Ако и Вие извършвате дейност, свързана с блокчейн и/или умни договори, и желаете да я приведете в съответствие с регулаторните изисквания, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият правен консултант в Интернет!<br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2019 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> КАК ДА: се уредят отношенията при напускане на съдружник http://1legal.net/bg/blog-read161-how-to-settle-relationships-upon-leaving-a-partnerMon, 11 Nov 2019 20:17:35 +0200Напускане и изключване на съдружник в ООД – какви права имаме и как да ги защитим?<br /> <br /> 1. Въведение.<br /> Правната фигура на дружеството с ограничена отговорност (ООД) е творение на немската правна доктрина, която целенасочено е търсила някаква междинна форма между големите акционерни дружества, имащи понякога хиляди „собственици“, и персоналните дружества, при които съдружниците отговарят нeограничено за задълженията на дружеството, т.е. с цялото си имущество. Така се е зародила идеята за ООД, чиято цел е да обслужва малкия и среден бизнес. И тъй като съдружниците, стоящи зад тези малки и средни бизнеси, невинаги притежават познания за специфичните аспекти на търговското право, а и често нямат юрисконсулти под ръка, тази статия е точно за тях. Ще разгледаме някои основни моменти от правоотношението между дружеството и съдружника, а именно – неговото прекратяване и правните последици.<br /> Как и кога мога да напусна или да бъда изключен от ООД и какво следва от това?<br /> <br /> 2. Напускане.<br /> Първо ще видим въпроса за напускането. Какво включва то? Има ли различни случаи, при които е налице доброволно прекратяване на членственото правоотношение, но на които законът гледа по съвсем различен начин и, следователно, предвижда различен ред?<br /> <br /> 2.1. Напускане чрез едностранно предизвестие (чл. 125, ал. 2 ТЗ)<br /> На първо място ще разгледаме разгледаме хипотезата, при която съдружник доброволно прекратява членственото си правоотношение чрез едностранно предизвестие.<br /> Съдружникът е свободен едностранно, т.е. по свое желание, да напусне дружеството, спазвайки реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Волеизвявлението за напускане се отправя в писмена форма, а предвиденият в закона срок е 3-месечен. Това правило е диспозитивно , което означава, че в дружествения договор може да бъде определен друг срок или по-тежка форма. Възможността да напусне дружеството е потестативно право на всеки съдружник. С други думи, като съдружник можете да упражните това право едностранно, без да Ви е нужно съгласието на останалите съдружници или на дружеството, докато те са длъжни да търпят последиците от Вашето решение. С изтичането на срока членството се прекратява автоматично. Някога съдебната практика е приемала, че трябва да уредите имуществените въпроси относно Вашият дял, за да можете валидно да пракратите членствените си правоотношения. Според по-новата практика това не е нужно. Тя счита, че имуществените последици са само следствие от упражняването на правото на напускане, а не условие за него. Практиката поддържа, че напускането като цяло не може да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т.ч. и уреждането на имуществените отношения. <br /> Имуществените отношения се определят на базата на счетоводен баланс, който се съставя към края на месеца, в който участието в дружеството се прекратява. Това правило е императивно , което означава, че дружествения договор не може да превиди нещо различно, а ако е било предвидено – няма правно действие.<br /> 2.2. Напускане чрез подаване на молба.<br /> Втората хипотеза на доброволно напускане е чрез молба. ВКС изрично приема, че напускането чрез молба е различна хипотеза от напускането чрез едностранно предизвестие, упражнява се по различен ред и води до различни правни последици при уреждането на имуществените отношения. Молбата се отправя до управителя. При напускане чрез молба съдружникът е длъжен преди това да прехвърли своите дялове по реда и при условията на чл. 129, ал. 2 ТЗ. Всъщност тук става дума за напускане чрез прехвърляне на дружествените дялове, които могат да се прехвърлят на друг съдружник или на трето лице. Редът за това е уреден в чл. 129, ал. 1 ТЗ, като поначало дяловете могат да се прехвърлят свободно на други съдружници, а на трети лица – при спазване на определени в закона и дружествения договор условия. След като прехвърлянето се осъществи, дружеството вече няма задължения към напусналия съдружник.<br /> <br /> 3. Изключване.<br /> Изключването е друго основание за прекратяване на участие на съдружник в ООД (чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ). Изключването се различава от доброволното напускане по това, че не зависи от волята на изключеният съдружник. Можете да бъдете изключен от ООД в 2 хипотези: при невнасяне на дял (чл. 126, ал. 1 ТЗ) и при неизпълнение на решение на общото събрание (ОС) (чл. 126, ал. 3, т. 2 ТЗ). И в двата случая съдружникът не може да бъде директно изключен. В първият случай законът говори за „срок“, който ОС трябва да определи и който не може да бъде по-кратък от 1 месец. Във втория случай пък се говори за „писмено предупреждение“. Възниква въпросът: Кога следва да ме уведомят за изключването? Съдебната практика приема, че в първия случай уведомяването се осъществява след решението на ОС, докато във втория, тъй като законът изиксва да има „предупреждение“, то трябва да се извърши преди решението на ОС. <br /> Имуществените последици отново се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, към който се е осъществило прекратяването. А това е месецът, през който ОС е взело решението за изключване на съдружника. <br /> <br /> 4. Защита на членствените права при решение на ОС.<br /> Тъй като изключването се осъществява чрез решение на ОС, то ще се окаже неправомерно, ако решението е взето в противоречие със закона или дружествения договор. Затова и законът дава иск на всеки съдружник за отмяна на такова решение, а не само на изключения (чл. 74 ТЗ). Това е така, защото решенията на ОС засягат всички съдружници. Когато законът говори за нарушаване на закона, това включва не само процесуалните норми, касаещи свикването и провеждането на ОС, спазването на които гарантира участие на съдружника в работата на този върховен орган на управление на търговското дружество, но и разпоредбите, които гарантират реалното осъществяване на правата на съдружника. <br /> Искът се предявява срещу дружеството пред окръжния съд по седалище на дружеството. Той се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Чрез него Вие целите да защитите членствените си права. <br /> Например в случай на изключване за неизпълнение на решение на ОС, предупреждението трябва да съдържа информация за констатираните нарушения, заради които е започната процедура за изключване, както и да е достигнало до съдружника в предхождащ подходящ спрямо събранието срок, за да може съдружникът да подготви защитата си пред събранието. В противен случай предупреждението няма да е било валидно дадено и следователно изключването няма да е законосъобразно.<br /> <br /> Ако имате въпроси относно защитата на членствените Ви права, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият правен консултант в Интернет!<br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2019 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> КАК ДА: стартираме законосъобразен проект с крипто валути?http://1legal.net/bg/blog-read160-how-to-start-legally-compliant-project-with-cryptocurrenciesFri, 01 Nov 2019 11:52:08 +02001. Въведение.<br /> В тази статия ще разгледаме правната рамка около проектите с крипто валути в България към настоящия момент, като също ще обърнем внимание на вероятните насоки на нейното развитие. Три са основните явления, които придружават всеки крипто проект. Те се коренят в присъщите свойства на блокчейн технологията. Това са именно: <br /> 1. извършването на ICO; <br /> 2. последващото прехвърляне на крипто активи; и <br /> 3. изначалната прозрачност на информацията, която се запазва завинаги във веригата и е достъпна за всички участници.<br /> Първите две повдигат въпроси за приложимостта на регулациите за пазарите на финансови инструменти и публичното предлагане на ценни книги (финансови регулации), съответно за мерките за изпиране на пари (МИП). Третото явление създава съображения за защита на личните данни (ЗЛД).<br /> Няма да се спираме на въпроса за данъчно облагане на крипто активи, който вече е разглеждан в наша статия.<br /> <br /> 2. Финансови регулации.<br /> В гореспоменатата статия за правната рамка на крипто валутите в България въпросът за финансовите регулации е обсъждан. В настоящата статия ще припомним някои от основните положения, като ги допълним с информация от Стратегията на КФН за наблюдение на финансовите технологии (FinTech) в небанковия сектор за периода 2018 – 2020 г.<br /> Накратко: към момента ICO не подлежи на регулация от Закона за публичното предлагане на ценни книги (ЗППЦК), нито от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), стига инструментите, предлагани чрез ICO, да не отговарят на критериите за финансови инструменти. Например когато се извършва търгоция с финансови инструменти, които имат за свой базов актив токен, ще е необходим лиценз за инвестиционен посредник.<br /> Това обаче е по-скоро изключението. В своята Стратегия КФН ясно показва моментното състояние на финансовата регулаторна рамка: липсата на съществуващи регулаторни правила, политики и насоки, които да уреждат режима за предоставяне на иновации и приемането на технологични решения в небанковия финансов сектор и проблемът как да бъдат третирани криптоактивите и евентуално класифицирани като финансови инструменти съгласно чл. 4 от ЗПФИ.<br /> С други думи понастоящем изрична регулация на крипто активите няма и те не могат да бъдат подведени под определението на чл. 4 от ЗПФИ.<br /> <br /> 3. Мерки срещу изпиране на пари (МИП).<br /> Изпирането на пари представлява процесът, чрез който приходите от престъпна дейност се “изпират” и се “изваждат” от сивата икономика наяве, по начин по който техният незаконен произход остава скрит или прикрит.<br /> Законът за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) определя в чл. 4 лицата, които са длъжни да прилагат предвидените в закона мерки. Следователно ако Вашата организация не е тях, Вие не сте длъжен да приемате мерки срещу изпирането на пари. <br /> Европейските органи осъзнаха опасността от ползването на крипто валути за изпиране на пари, поради което сегашната регулаторна рамка се очаква да бъде променена с Петата директива срещу мерките за изпиране на пари (AMLD5), така че да бъдат включени някои субекти, които използват виртуални пари. Точно тук е същественото изменение за крипто икономиката, тъй като се включват крипто борсите (доставчици, ангажирани в услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие) и доставчиците на портфейли.<br /> Важно е да се има предвид диференциацията, която директивата прави по отношение на доставчиците на портфейли. Задължени са само тези, които предлагат попечителски услуги. Това значи, че доставчиците на “софтуерни портфейли” остават извън обхвата на регулациите. Причината за това е схващането, че те предоставят само една техническа услуга, чрез която потребителят може да получи достъп до системата. Доставчиците на портфейли, които предоставят попечителски услуги, от друга страна, имат достъп до публичния и частния ключ на потребителя, което ги прави подобни на финансови институции, заради което европейският законодател счита, че трябва да бъдат регулирани.<br /> Вероятно също толкова значително, колкото въвеждането на задължението за крипто борсите и доставчиците на портфейли да следят за изпиране на пари, е обстоятелството, че Директивата дава дефиниция на крипто валутите. Тя ги определя като виртуални валути, чиито основни белези са, че имат цифрова стойност, не се емитират от централна банка или публичен орган, не са непременно свързани със законово установена валута и нямат правния статус на валута или пари, но се приемат като средство за обмяна и могат да се търгуват. Тази дефиниция е предназначена да служи за целите на ЗМИП, но поради липсата на дефиниция в други закони по всяка вероятност тя ще се иползва и за регулацията на други дейности до въвеждането на определение в специалените закони.<br /> И за крипто борсите, и за доставчиците на портфели, които предлагат попечителски услуги, се въвежда регистрационен режим.<br /> Срокът за транспониране на AMLD5 е 10.01.2020 г. Към момента българският законодател не е приел изменения в ЗМИП.<br /> <br /> 4. Защита на личните данни.<br /> Блокчейн технологията и правилата за защита на лични данни имат особеното взаимоотношение, че често целите, които преследват, са диаметрално противоположни. Трите най-големи предимства на блокчейна – прозрачността на информацията, нейната разпределеност сред всички устройства на системата и невъзможността да бъде променяна или изтрита, са неговите най-големи слабости от гл. т. на защитата на лични данни.<br /> Преди да разгледаме по същество възможните разрешения на този проблем, следва да обърнем внимание на въпроса дали изобщо информацията, която се намира на блокчейна, може да бъде квалифицирана като лични данни и, съответно, да попадне в полето на регулиране на тяхната защита. Разковничето тук е да отговорим на въпроса: Тези данни анонимизирани или псевдонимизирани са? В първия случай прилагането на GDPR е изключено. Във втория обаче GDPR в своето Съображение 26 е категоричен – псевдонимизираните данни са лични данни.<br /> Изненадващо, но по този спор няма категоричен и еднозначен отговор. Все още нямаме съдебна практика, но не е изключено първоначално регулаторите да предприемат различни подходи. Съществуват мнения, че личните данни на блокчейн са анонимизирани и неговото приложение е изключено. Съществуват обаче други мнения, според които например асоциирането на публичния ключ с конкретно физическо лице го прави идентифицируемо, следователно това са лични данни.<br /> За целите на потенциалните решения ще презюмираме, че регулаторите ще предприемат втория подход, тъй като в първия случай няма нужда от предприемането на мерки. <br /> Възможните решения са две. <br /> Първото включва въвеждането на такива технически процеси, които правят невъзможно качването на лични данни или, алтернативно, предвижда тяхното съхранение off-chain. <br /> Второто цели, доколкото е възможно, да анонимизира данните на лицата за останалите участници в системата. В примера с публичния ключ това могат да бъдат допълнителни технически мерки, които го правят невидим за останалите участници в системата. Този подход обаче трябва да се съобрази с желанието на AMLD5 да избегне анонимни сделки с виртуални валути.<br /> За съжаление и двата подхода по всяка вероятност ще доведат до допълнителни разходи за крипто проектите.<br /> <br /> Ако и Вие искате да приведете своя крипто проект към законовите изисквания, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият правен консултант в интернет!<br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2019 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> <br /> <br /> КАК ДА: Oтдавам апартамент и къща за гости като физическо лицеhttp://1legal.net/bg/blog-read159-how-to-rent-out-your-apartment-or-house-for-guestsSun, 20 Oct 2019 15:29:44 +0300С навлизането на дигиталните технологии става все по-лесно за много хора да предоставят под наем свободни стаи, своите апартаменти и дори къщи за гости. Ако извършвате такава услуга и не сте наясно с изискванията, спрямо които трябва да приведете дейността си, тази статия е за вас.<br /> Тук ще разгледаме накратко основни въпроси от режима на апартаментите и къщите за гости – какви изисквания поставя закона, кога законът Ви счита за търговец и какви особености съществуват около регистрацията и данъците.<br /> <br /> Регистрация и категоризация.<br /> Апартаментите и къщите за гости съгласно Закона за туризма (ЗТ) представляват туристически обекти от клас “Б” и като такива подлежат на категоризиране (чл. 119 ЗТ). За тази цел трябва да подадете заявление, съдържащо информацията, предвидена в чл. 129 ЗТ до кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. <br /> <br /> Законът дава възможност дейността да се извършва и от нетърговец и можете да извършвате хотелиерство в къща или апартамент за гости като физическо лице, без фирма и търговско счетоводство. <br /> По отношение на регистрацията на обекта обаче, законът не създава по-облекчен режим за Вас, въпреки че не извършвате хотелиерство като търговец. <br /> За да можете като нетърговец да извършвате хотерлиерство в стаи или къщи за гости, те трябва да бъдат част от обитаваното от Вас жилище в жилищна сграда (чл. 113, ал. 2 ЗТ). За да се счита едно жилище за обитавано от Вас, то трябва да отговаря едновременно на 3 изисквания:<br /> 1) да извършвате в него въпросната хотелиерска дейност;<br /> 2) фактически да живеете в него; и<br /> 3) да е вашият настоящ адрес по адресна регистрация.<br /> <br /> Тъй като все пак извършвате хотелиерска дейност, длъжни сте да водите регистъра по чл. 116 от ЗТ - централизирана информационна система, поддържана от министъра на туризма, в която се въвеждат данните, съгласно изискванията в ЗТ.<br /> <br /> Процедура по категоризация.<br /> Процедурата е регламентирана в Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (Наредба за категоризацията - НК). Лицето, което ще извъшрва хотелиерството в местата за настаняване, или упълномощено от него лице, подава заявление до кмета на общината по образец съгласно приложение № 4 или 5 на НК, към което се прилагат съответните документи по чл. 129, ал. 1 ЗТ. В заявлението задължително се посочва адрес за кореспонденция, електронна поща или факс.<br /> <br /> Общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти определя категорията на обекта за настаняване. В 14-дневен срок комисията открива процедурата по категоризиране, като издава и временно удостоверение за открита процедура. Комисията извършва проверка на място чрез експертна работна група, която е в състав най-малко трима души, и издава констативен протокол в най-малко 2 екземпляра.<br /> <br /> Искането за категоризация се заявява за конкретна категория. Ако данните в заявлението не съответстват на действителното състояние, това не е пречка експертната работна група да предложи определяне на различен клас, вид и категория на обекта.<br /> С приключване на процедурата се издава удостоверение, което важи за срок от 5 г.<br /> Таксата за категоризирането се определя съгласно Постановление №355 от 15 декември 2016 г. за одобряване на Тарифа за таксите, които се събират по Закона за туризма. В случаите за категоризация на апартаменти и къщи за гости тя е 10 лв. на легло.<br /> <br /> Данъчно облагане<br /> За дейността по настаняване се прилага облекчен режим по Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) – с данъчна ставка от 9%. Важно е да се отбележи, че тази ставка е приложима само по отношение на доставки по настаняването. Например продажбата на напитки и храни в заведенията в къщи за гости се облага с 20% ДДС. <br /> <br /> Наред с ДДС, дължи се и местният туристически данък по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). С него се облагат нощувките. Определя се с наредба на общинския съвет и е в размер между 0.20 лв и 3.00 лв. за всяка нощувка, съобразно населените места в общината и категорията на местата за настаняване. Дължимият данък се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.<br /> <br /> На следващо място, като физическо лице дължите данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДФЛ). При определяне на обалагаемата основа се приспадат 10% нормативно признати разходи, които се считат за разходи по дейността. Данъкът е в размер на 10% и се дължи до 30 април на годината, следваща годината, в която е реализиран доходът.<br /> <br /> Лични данни<br /> Във всички случаи на дейност по отдаване на апартаменти и къщи за гости, като търговец и като нетърговец, вие обработвате лични на лицата, които настанявате. Следователно, с извършването на хотелиерската дейност вие действате и като администратор на лични данни (ЛД) и имате задължения да приведете дейността по обработване на ЛД в съответствие със Закона за защита на личните данни и GDPR. Като администратор на ЛД вие трябва да изготвите, спазвате и направите достъпна политиката си за лични данни. Минималните изисквания към Политиката са определяне на целите, за които се обработват ЛД, гарантиране на основните принципи за прозрачност, отчетност и зачитане правата на потребителите.<br /> <br /> В случай че желаете да се възползвате от наглед лесната възможност да увеличите своите приходи, като отдавате под наем свой имот, но имате неизвестни по отношение на правната рамка за дейността и задълженията като администратор на лични данни, ние сме насреща – Вашият онлайн правен консултант!<br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2019 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br /> КАК ДА: наема персонал на лизинг? http://1legal.net/bg/blog-read158-how-to-use-staff-leasingSun, 06 Oct 2019 19:54:07 +03001. Какво е лизинг на персонал?<br /> За лизинг на персонал говорим тогава, когато една компания - работодател, който плаща заплатите, осигуровките и данъците по едно трудово правоотношение, дава „под наем“ работната сила на работника/служителя на друга организация срещу заплащане. <br /> Българският Кодекс на труда (КТ) използва вместо лизингодател понятието “предприятие, което осигурява временна работа” за лизингодателя, а другата страна според терминологията на КТ е “предприятие ползвател”<br /> Бизнесът обикновено прибягва до услугите на такива агенции в 3 често срещани случаи: <br /> 1) когато трябва да се замести отсъстващ работник; <br /> 2) когато има спешна нужда от работна ръка; или <br /> 3) когато има необходимост от служители със специални умения, но компаниите нямат капацитета да си ги набавят сами.<br /> С други думи, налице е или недостиг на време, или на ресурси, или и двете. Затова компаниите се обръщат към агенции, които се специализират именно в такъв тип дейности. Например сезонни работници за работа по морето или софтуерни инженери с познания за конкретен програмен език.<br /> По българското право лизингът на персонал може се използва за краткосрочни цели – до завършването на определена работа (т.е. сезонна работа или проект) или за заместване на отсъстващ работник. Причината за това е законовото изискване трудовите договори, които тези агенции сключват с работниците си, да бъдат единствено срочни, което по нашето право означава не повече от 3 години.<br /> <br /> 2. Разграничение от сходни фигури<br /> Лизингът на персонал трябва да се различава от случаите, при които компания използва услугите на консултант или посредник единствено с цел „да открие и направи подбор“ на определени работници/служители, но след това избраните работници сключват трудов договор с компанията, която търси, а не с компанията, ангажирана с подбора им. За разлика от това, когато компания използва услугите на агенция за лизинг на персонал, трудовите договори на наетия от нея персонал се сключват именно с агенцията, а не с компанията, която използва труда на наетия персонал. Затова агенцията е отговорна за данъчните, осигурителните и административните въпроси, свързани с трудовите правоотношения.<br /> Някои чужди законодателства, напр. американското, познават фигурата на професионалната работодателска организация (ПРО), която предоставя работна ръка в дългосрочен план и се явява „съработодател“ с компанията, където работниците полагат труда си. Това позволява на двете компании да си поделят задълженията по плащането на данъците, административните разходи, предоставянето на социални придобивки и пр. По българското право обаче работодателят по дадено трудово правоотношение може да бъде само един –предприятието, което осигурява работната ръка.<br /> <br /> Лизингът на труд може да се разглежда като форма на аутсорсинг, тъй като една функция на компанията - по наемането на труд, както и административните разходи свързани с нея, се прехвърля на трета, външна за компанията страна.<br /> <br /> 3. Рискови фактори<br /> Преди да се обърнете към агенция, предоставяща лизинг на труд, обърнете внимание на следните въпроси:<br /> 1) Агенцията регистрирана ли е по надлежния ред?<br /> 2) Предоставя ли квалифицираната работна ръка, от която имате нужда?<br /> 3) Какви отзиви са оставили нейни предишни клиенти?<br /> 4) Осигурява ли някакви социални придобивки на работниците си? Ако да, тези ли са социалните придобивки, които искате да имат работещите за вашата компания?<br /> <br /> 4. Правен режим на лизинга на труда.<br /> Лизингът на труд е уреден в чл. 107р – 107ч КТ.<br /> Като ползвател на такъв труд, Вие нямате преки задължения относно плащането на заплатата на работника, социалните му осигуровки, данъците и другите административни въпроси, но това не означава, че сте лишен от всякакви задължения спрямо този работник. Законът изисква от Вас да определите работното му място, да му връчите длъжностна характеристика, да го инструктирате за безопасното и здравословно изпълнение на работата, да отчитате отработеното му време и др. Вие нямате право да променяте длъжността и характера на работата, за изпълнението на която е изпратен работникът.<br /> Имайте предвид, че не можете да използвате лизинг на труд за работа при условията на първа и втора категория труд, както и за предприятия, в които се провежда стачка.<br /> Наетите по този ред работници имат право на равни условия на труд и равно третиране с останалите работници в предприятието, които изпълняват същата или сходна работа. Това включва неща като провеждане на първоначално и продължаващо обучение в съответствие с длъжностната им характеристика, предприемане на мерки за улесняване на достъпа им до бъдещи обучения с цел израстване в кариерата и др. <br /> Компанията-ползвател следва да плаща възнагражденията и договорените суми към лизингодателя, за да се гарантира навременното и ритмично заплащане на трудовите възнаграждения и свързаните с тях здравно-осигурителни вноски, данъци и други.<br /> <br /> В чл. 107у, ал. 2 КТ се съдържат основните точки, по които двете предприятия трябва задължително да постигнат споразумение в договора.<br /> <br /> За възникнали задължения към работника при, по повод или във връзка с изпълнението на възложената му работа, което включва и трудова злополука, Вие отговаряте солидарно с агенцията. Това означава, че работникът може да насочи иска за обезщетение към което и да е от предприятията.<br /> <br /> Важен момент, на който заслужава да се обърне внимание, е, че българското право забранява на агенцията да уговаря в трудовия договор с работника клаузи, които му забраняват да сключи трудов договор с Вас по време или след изтичането на срока, за който е изпратен във вашето предприятие (чл. 107р, ал. 5 КТ). По този начин законът Ви предоставя възможността свободно да наемете такова лице да работи при Вас, ако желаете.<br /> <br /> В случай че желаете да се възползвате от тази гъвкава и съвременна възможност за използване на работна сила, но имате неизвестни по отношение на правната организация, ние сме насреща – Вашият онлайн правен консултант!<br /> <br /> Владимир Славов<br /> <br /> © 2019 | 1Legal.Net Blog Copyright<br /> <br /> Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.<br />