През месец юли т.г. Народното събрание прие правила за колективното финансиране (т.нар. crowdfunding), които са от значение за пазарните участници в екосистемата на стартъпите – създателя на проект, инвеститори и посредника между тях, а именно доставчик на услуги за колективно финансиране. Въвеждат се изисквания за организацията, лицензирането и надзора на доставчиците на услуги за колективно финансиране, за дейността на платформите за колективно финансиране, както и за прозрачността и маркетинговите съобщения във връзка с предоставянето на услуги за колективно финансиране. Предвиждат се и значителни имуществени санкции за нарушения на законови задължения в размер от 10 000 до 500 000 лв. или до 2,5 на сто от общия годишен оборот.
1. Националният режим възприема общата европейска уредба.
При обзор на летните броеве на Държавен вестник (ДВ) прави впечатление трендът на българския законодател да внася промени и/или да приема нови правила във финансовите и инвестиционните закони – Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за кредитните институции, Закона за пазарите на финансови инструмент.
На фокус в днешния материал са измененията и допълненията в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) в ДВ, бр. 51 от 01.07.2022г. Промените предвиждат въвеждане в националното законодателство на мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 година относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и на Директива (ЕС) 2019/1937 (Регламент (ЕС) 2020/1503), за краткост „Регламентът.“ Промените в по-голямата си част са вече в сила.
2. Колективното финансиране в екосистемата на стартъпите (startups)
Колективното финансиране (КФ) е форма на алтернативно финансиране за стартъпи и за малките и средните предприятия (МСП), които обикновено разчитат на малки инвестиции. КФ е вид посредничество от все по-голямо значение, при което доставчик на услуги за колективно финансиране, без да поема собствен риск, обслужва публично достъпна цифрова платформа с цел свързване или улесняване на свързването на потенциалните инвеститори или заемодатели с търсещи финансиране предприятия. Алтернативи за КФ са отпускане на заеми и набиране на инвестиции най-често чрез онлайн платформи.
Европейският законодател е разпознал като ползи от КФ за стартъпите и МСП:
- осигуряването на алтернативен източник на финансиране, вкл. рисков капитал;
- утвърждаването на дадена бизнес идея;
- достъпът на предприемачите до голям брой хора, които предоставят наблюдения и информация;
- маркетинг средство.
3. Изисквания към доставчиците на услуги за колективно финансиране
3.1. Лиценз
Съгласно ЗППЦК доставчик на услуги за колективно финансиране може да бъде АД или ООД, получило съответния лиценз от Комисията за финансов надзор (КФН). КФН издава лиценз на дружество със седалище и адрес на управление на територията на България, което отговаря на нормативните изисквания по Регламента (чл. 12) – както към дружеството и дейността, така и на индивидуалните изисквания към членовете на управителните и контролните му органи. Не е въведен праг за начален капитал.
Важно е да се отбележи, че лицензът за предоставяне на услуги за колективно финансиране не се равнява на лиценз за предоставяне и на платежни услуги. Ако доставчик на услуги за КФ предоставя такива платежни услуги във връзка с услугите си за колективно финансиране, той трябва да бъде и доставчик на платежни услуги съгласно Директива (ЕС) 2015/2366 за платежните услуги.
3.2. Защита на инвеститорите
Законът възпроизвежда и препраща към редица разпоредби в Регламента относно защита на инвеститорите. Това на практика са и част от законовите задължения на доставчиците на услуги за КФ. Те следва да предоставят на потенциалните инвеститори т.нар. основен информационен документ за инвестицията. Той на свой ред следва да отговаря на завишени изисквания и критерии (Виж чл. 23 от Регламента и чл. 170 от ЗППЦК).
Всяка информация, включително маркетинговите съобщения, която доставчиците на услуги за КФ предоставят на клиентите за себе си, за разходите, за финансовите рискове и таксите при услугите за КФ или при инвестициите в рамките на КФ, за критериите за подбор на проекти, и за естеството и рисковете, свързани с предоставяните от тях услуги, трябва да е коректна, ясна и неподвеждаща.
Определя се и праг на общо набраните средства за предложенията за колективно финансиране, направени от конкретен създател на проект, а именно 5 000 000 EUR – праг, който повечето държави членки използват, за да освободят публично предлагане на ценни книжа от задължението за публикуване на проспект.
Законът и Регламентът допълнително задълбочават защитата като правят разграничение между опитни и неопитни инвеститори и се въвеждат различни равнища на защитни мерки за инвеститорите, подходящи за всяка от тези категории.
4. Какво е значението на Crowdfunding Регламента за крипто бизнеса?
Регламентът визира КФ чрез отпускане на заеми или набиране на инвестиции като средствата са финансови инструменти, в т.ч. и ценни книги.
Виртуалните валути у нас се разглеждат, осчетоводяват и облагат като финансов актив. Те са обект на предстоящата правна уредба на ЕС в Регламента MiCA (Markets in Crypto-Assets Regulation), но не и на Crowdfunding Регламента.
Крипто активите: между реда и хаоса
В тази връзка е направено и следното уточнение в Регламента:
§ 15. „Въпреки че първоначалното предлагане на монети (Initial Coin Offering aka ICO) има потенциал да финансира МСП, иновативни стартиращи и разрастващи се предприятия и може да ускори трансфера на технологии, техните характеристики значително се различават от услугите за колективно финансиране, уредени съгласно настоящия регламент.“
За правнo консултиране и съдействие във връзка с услуги за колективно финансиране, лицензиране и проекти, свързани с криптоактиви, не се колебайте да се свържете с нас, тук.
Павла Цветкова
© 2022 | 1Legal.Net Blog Copyright
Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
1. Националният режим възприема общата европейска уредба.
При обзор на летните броеве на Държавен вестник (ДВ) прави впечатление трендът на българския законодател да внася промени и/или да приема нови правила във финансовите и инвестиционните закони – Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за кредитните институции, Закона за пазарите на финансови инструмент.
На фокус в днешния материал са измененията и допълненията в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) в ДВ, бр. 51 от 01.07.2022г. Промените предвиждат въвеждане в националното законодателство на мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 година относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и на Директива (ЕС) 2019/1937 (Регламент (ЕС) 2020/1503), за краткост „Регламентът.“ Промените в по-голямата си част са вече в сила.
2. Колективното финансиране в екосистемата на стартъпите (startups)
Колективното финансиране (КФ) е форма на алтернативно финансиране за стартъпи и за малките и средните предприятия (МСП), които обикновено разчитат на малки инвестиции. КФ е вид посредничество от все по-голямо значение, при което доставчик на услуги за колективно финансиране, без да поема собствен риск, обслужва публично достъпна цифрова платформа с цел свързване или улесняване на свързването на потенциалните инвеститори или заемодатели с търсещи финансиране предприятия. Алтернативи за КФ са отпускане на заеми и набиране на инвестиции най-често чрез онлайн платформи.
Европейският законодател е разпознал като ползи от КФ за стартъпите и МСП:
- осигуряването на алтернативен източник на финансиране, вкл. рисков капитал;
- утвърждаването на дадена бизнес идея;
- достъпът на предприемачите до голям брой хора, които предоставят наблюдения и информация;
- маркетинг средство.
3. Изисквания към доставчиците на услуги за колективно финансиране
3.1. Лиценз
Съгласно ЗППЦК доставчик на услуги за колективно финансиране може да бъде АД или ООД, получило съответния лиценз от Комисията за финансов надзор (КФН). КФН издава лиценз на дружество със седалище и адрес на управление на територията на България, което отговаря на нормативните изисквания по Регламента (чл. 12) – както към дружеството и дейността, така и на индивидуалните изисквания към членовете на управителните и контролните му органи. Не е въведен праг за начален капитал.
Важно е да се отбележи, че лицензът за предоставяне на услуги за колективно финансиране не се равнява на лиценз за предоставяне и на платежни услуги. Ако доставчик на услуги за КФ предоставя такива платежни услуги във връзка с услугите си за колективно финансиране, той трябва да бъде и доставчик на платежни услуги съгласно Директива (ЕС) 2015/2366 за платежните услуги.
3.2. Защита на инвеститорите
Законът възпроизвежда и препраща към редица разпоредби в Регламента относно защита на инвеститорите. Това на практика са и част от законовите задължения на доставчиците на услуги за КФ. Те следва да предоставят на потенциалните инвеститори т.нар. основен информационен документ за инвестицията. Той на свой ред следва да отговаря на завишени изисквания и критерии (Виж чл. 23 от Регламента и чл. 170 от ЗППЦК).
Всяка информация, включително маркетинговите съобщения, която доставчиците на услуги за КФ предоставят на клиентите за себе си, за разходите, за финансовите рискове и таксите при услугите за КФ или при инвестициите в рамките на КФ, за критериите за подбор на проекти, и за естеството и рисковете, свързани с предоставяните от тях услуги, трябва да е коректна, ясна и неподвеждаща.
Определя се и праг на общо набраните средства за предложенията за колективно финансиране, направени от конкретен създател на проект, а именно 5 000 000 EUR – праг, който повечето държави членки използват, за да освободят публично предлагане на ценни книжа от задължението за публикуване на проспект.
Законът и Регламентът допълнително задълбочават защитата като правят разграничение между опитни и неопитни инвеститори и се въвеждат различни равнища на защитни мерки за инвеститорите, подходящи за всяка от тези категории.
4. Какво е значението на Crowdfunding Регламента за крипто бизнеса?
Регламентът визира КФ чрез отпускане на заеми или набиране на инвестиции като средствата са финансови инструменти, в т.ч. и ценни книги.
Виртуалните валути у нас се разглеждат, осчетоводяват и облагат като финансов актив. Те са обект на предстоящата правна уредба на ЕС в Регламента MiCA (Markets in Crypto-Assets Regulation), но не и на Crowdfunding Регламента.
Крипто активите: между реда и хаоса
В тази връзка е направено и следното уточнение в Регламента:
§ 15. „Въпреки че първоначалното предлагане на монети (Initial Coin Offering aka ICO) има потенциал да финансира МСП, иновативни стартиращи и разрастващи се предприятия и може да ускори трансфера на технологии, техните характеристики значително се различават от услугите за колективно финансиране, уредени съгласно настоящия регламент.“
За правнo консултиране и съдействие във връзка с услуги за колективно финансиране, лицензиране и проекти, свързани с криптоактиви, не се колебайте да се свържете с нас, тук.
Павла Цветкова
© 2022 | 1Legal.Net Blog Copyright
Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Няма публикувани коментари.