Innovative Legal & Business Services

Как се прилага? Има ли вече съдебнa практика?

Виртуалните валути, най-популярната сред които е биткойн (bitcoin), продължават да набират инерция поради множеството предимства, които предлагат. Анонимността, бързината на транзакциите, отпадането на нуждата от намеса на трети страни – посредници (“middle men”) в извършването им, липсата на банкови такси и други, всичко това стана причина погледите на мнозина ентусиасти и инвеститори да се приковат в това дигитално чудо на 21 век.

Въпреки всички предимства обаче, криптовалутите имат и своята тъмна страна. Скептиците все повече и повече надигат вълната на недоверието към тях поради опасността от най-различни злоупотреби – изпиране на пари, укриване на данъци, финансиране на терористични организации, сделки с оръжия и наркотици и пр. Поради тези и редица други причини компетентните органи в различни юрисдикции подемат инициативата към налагане на публичноправен контрол върху криптовалутите и сделките с тях, стремейки се да ги поставят в подходяща правна рамка. Фрагментарността в уредбата все пак остава налице.
Различните държави избират различни подходи – някои по-либерални, други по-строги.

Какво е положението в България?

Към настоящия момент законовият статут на биткойн и алткойни (алтернативни на биткойн криптовалути) у нас остава неясен. Според Европейския банков орган, виртуалните валути представляват дигитално изображение на стойност, което не е емитирано от централна банка или публичен орган на власт и което не е задължително свързано с т.нар. фиатни пари (евро, лев, долар и т.н.). У нас липсва легална дефиниция на понятието „виртуална валута“/„криптовалута“. Легалната дефиниция обаче сама по себе си не изчерпва проблема и още много въпроси тепърва предстои да намерят своите отговори.

Това, което вълнува мнозина, е въпросът относно данъчното облагане на доходите от продажба на биткойн. В становище на Национална агенция за приходите (НАП) от 02.04.2014 г., държавният орган заявява, че "доходите на физически лица от продажба или замяна на виртуалната валута биткойн се декларират с годишната данъчна декларация и върху тях се дължи данък върху общата годишна данъчна основа (10%)“.
Според приходната агенция за целите на данъчното облагане, доходите от продажба на биткойни следва да се третират като доходите от продажба на финансов актив. Според разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица облагаемият доход и данъчната основа е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби. Реализираните печалби и загуби се определят, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив.
Казано другояче, доходите от осъществените сделки с биткойн се определят на годишна база. Доходът се изразява в разликата между сумата, за която е продадено определено количество биткойн в рамките на една календарна година, и сумата, за която е придобито. Ако е налице загуба, а не печалба – тогава данък не се дължи.
Когато сделките с биткойн се осъществяват не от физическо лице, а чрез фирма – за нея ще се прилагат правилата за корпоративния данък печалба.

Тук логично идва въпросът - облагат ли се сделките с биткойн с ДДС?
В мотивите на Решението на Съда на Европейския съюз от 22.10.2015 г. по делото Skatteverket срещу David Hedqvist, съдът посочва, че обмяната на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута "биткойн" и обратно, извършени срещу заплащането на сума, представляват сделки, освободени от ДДС по смисъла на Директива 2006/112/EО (ДДС-Директива). Съгласно разпоредбите на приложимата директива държавите членки освобождават от облагане с ДДС сделките, засягащи валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на предметите с колекционерска стойност, тоест монетите от злато, сребро и други метали или банкнотите, които обикновено не се използват като законно платежно средство или монети с нумизматична стойност. Същият принцип е залегнал в българския ЗДДС, който имплементира разпоредбите на Директивата.

Друг правен проблем по отношение на виртуалните валути е приложим ли е лицензионен режим за осъществяване на сделки с тях.
Следва ли виртуалните валути да се третират като финансови инструменти по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти или като електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи?
Съгласно ЗПФИ в обхвата на инвестиционните услуги и дейности спадат сделките за собствена сметка с финансови инструменти, а за осъществяване на дейност като инвестиционен посредник е налице изискване за притежаване на лиценз от Комисията по финансов надзор. По отношение на сделките с електронни пари, от друга страна, се изисква разрешение от БНБ. Приложими ли са тези изисквания по отношение на криптовалутите?
Отговор на тези въпроси дава Софийски апелативен съд в решението си по гр. д. № 984/2015 г., ръководейки се от становищата на БНБ и Комисията по финансов надзор. Делото е образувано по повод постановен отказ за регистрация в Търговски регистър на търговско дружество с предмет на дейност сделки с биткойн. С решението си съдът дава зелена светлина за регистрация на дружеството без да е налице лиценз от КФН или БНБ.
В становището си БНБ постановява, че биткойн не е признат за законно платежно средство, и „дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойн“ не са регулирани от действащото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация.“ Покупко-продажбата на виртуални валути и разплащанията с тях, включително и "биткойн", не попадат в обхвата на Директива 2009/110/ЕО относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и на Директива 2007/64/ЕО относно платежните услуги на вътрешния пазар, респективно в обхвата на Закона за платежните услуги и платежните ситеми. Следователно това не са сделки с електронни пари, които да попадат в обхвата на регулационните функции на БНБ.
КФН, от своя страна, заявява, че към настоящия момент биткойн или другите виртуални валути не са признати и не се третират като финансови инструменти по смисъла на ЗПФИ и спрямо тях не следва да се прилагат изискванията на закона. Вземайки предвид изричното изброяване в разпоредбата на чл. 3 от ЗПФИ на финансовите инструменти, които подлежат на регулация от КФН, следва да се заключи, че за сключване на сделки с биткойн не е необходимо издаване на лиценз от КФН.
Лиценз за осъществяване на дейност като инвестиционен посредник би се изисквал обаче, ако дружеството желае да извършва дейности, свързани с предлагането на финансови инструменти, чийто базов актив е биткойн. В такъв случай, ако дружеството предлага подобни финансови инструменти без да притежава необходимия лиценз от КФН, това би било основание за ангажиране на административнонаказателна или наказателна отговорност. Но ako дружеството не търгува с финансови инструменти с базов актив виртуална валута, необходимостта от лиценз отпада.

Относно третирането на криптовалутите като електронни пари обаче е налице противоречие между държавните органи.
В отговор на КФН от 25.10.2016 г. на отправено самостоятелно запитване относно регулирането и надзора на криптовалутите в България, надзорният орган е лаконичен в дадените разяснения. Според КФН лице, което възнамерява да издава електронни пари като дружество за електронни пари, трябва да получи лиценз за това от Българската народна банка (БНБ). В допълнение, Комисията изтъква аргумент, че доколкото прехвърлянето на виртуална валута става в съответната мрежа и доколкото самото прехвърляне носи характеристиките на платежна операция, то и операторът на мрежата играе ролята на платежен оператор и следва да бъде лицензиран от БНБ като доставчик на платежни услуги. В този ред на мисли КФН насочва към БНБ предвид надзорните функции, които има централната банка за спазване на Закона за платежните услуги и платежните системи.

Отново във връзка с потенциалния лицензионен режим, в свое разяснение от 29.06.2017г. НАП отговаря на въпроса трябва ли дружество, занимаващо се с придобиване, търгуване и разплащане с биткойни срещу фиатни валути да се регистрира в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро по смисъла на Наредба № 4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра. Отговора е кратък, но ясен - поради нерегулирания характер на криптовалутите, дейността по обмен на биткойн и други подобни на него виртуални валути не подлежи на регулиране по реда на Наредба №4.

Видно е, че към днешна дата законовата уредба у нас на материята, свързана с криптовалути e непълна.
Повече от ясно е, че държавата няма да остане безучастна към биктойн и неговите родственици, но тепърва предстои да видим в каква посока ще поеме законодателят. И всъщност редно ли е да се осъществява държавен контрол върху нещо, което изначално е създадено с цел да бъде избегнат същия?

Ако планирате да стартирате ICO или имате правни проблеми и въпроси, свързани с крипто проекти, не се колебайте да се свържете с нас чрез формата за контакт или да ни потърсите на посочените телефони в страницата с контакти.

Васил Костов

1Legal.Net Blog © 2018

Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.