Защитата на авторските права в уеб пространството и опасностите от неадекватните правни и технологични механизмиИнтернет като средство за отдалечен достъп до голямо разнообразие от информационни ресурси и услуги се превърна и в най-мащабната арена за изява на многобройни известни, стартиращи, както и независими творци. Възможностите, които той предоставя за реклама и разпространение на авторски творби, носят със себе си както предимства, така и недостатъци, които могат да застрашат носителите на права върху тях. Нуждата от правна регулация, целяща гарантиране и защита на авторските права в уеб пространството, е без съмнение необходима. Но през последните години мерките за справяне с тези заплахи водят след себе си нови проблеми.
Ярък пример за това е спорната реформа на Европейския съюз, свързана с авторското право. ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно авторското право в цифровия единен пазар донесе със себе си много спорни моменти. Най-проблемни се явяват членове 11 и 13. Член 11 засяга поставянето на линкове на онлайн журналистическо съдържание. За тяхното поставяне ще се изисква плащането на такси(Link tax). Това значително ще засегне цитирането на чужди трудове, тъй като за използването на външни източници ще трябва да се изисква лиценз, предоставен от автора му. Много сайтове като Wikipedia ще изгубят своя смисъл. Това от своя страна води до нарушаване на принципа на справедливото използване (fair use) в Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения.
Подобна регулационна мярка, засягаща използването на линкове в други платформи и уебсайтове, бе използвана в Испания през 2014. Този закон, свързан с интелектуалната собственост, принуди Google да плаща за линковете на всяка испанска публикация, независимо дали нейният автор желае това. Последствията от тази законова мярка доведоха до спирането на услугата Google news в Испания. Приетата норма има за цел да подобри печалбите от трафика към испанските медийни сайтове, но със спирането на Google news се постигна точно обратното. Това също така подкопава и принципът на Интернет неутралността както и на самата „уеб-архитектура”, в основите на която стоят хипервръзките(links/hyperlink). Най-засегнати остават малките медийни компании, които със изгубването на своя излаз към гиганта Google, все по-трудно могат да стигнат до своите читатели. Мерките на член 11 от Директивата на Европейския парламент на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар, които ще действат на наднационално равнище, застрашават бъдещето не само на много независими творци и журналисти, но и на самия Интернет.
Член 13 се стреми към създаването на по-безопасна среда за различните видове авторски произведения. Влизането му в сила ще задължи доставчиците на услуги на информационното общество да имплементират в своята работа технологии, които да филтрират автоматично повторно качени авторски творби в мрежата, дори тяхното присъствие в това повторно качване да е няколко секунди. Това значително ще намали броят на качвани видеоклипове и аудиофайлове в мрежата, което от своя страна засяга голяма част от независими и малки творци(блогъри, влогъри и др.) стеснявайки обхвата на съдържанието, което те предоставят като например ревюта, пародии, критики относно чужди авторски произведения. Също така технологиите, които ще филтрират потенциалното прекачено съдържание, са изключително скъпи, което ще постави редица европейски компании в неблагоприятно положение на световния пазар. Цензурирането и идващите с него разходи, могат да бъдат преодолени само от големи и мощни компании. Доколко тези технологии биха били ефикасни може да се предположи от вече съществуващият механизъм в YouTube, наречен Content ID, чрез който лесно се идентифицира съдържанието в сайта. Собственици на авторски могат автоматично да открият съдържание от тяхна творба в чужд видеоклип и да предприемат няколко различни опции. Те могат да настроят Content ID да блокира материали в YouTube при подаване на заявление. Тези заявления се предявяват от компании, които притежават музика, филми, телевизионни предавания, видеоигри или други защитени с авторски права материали. Възможно е и разрешаването на видеоклипът да остане активен, но приходите, които по принцип трябва да са за собственика на видеоклипа, отиват за държателя на авторските права. На теория това звучи разумно и логично, но на практика доведе до свалянето на редица видеоклипове от множество заяваления от Content ID системата, които в повечето случаи са без основания. Самото подаване на подобно заявление автоматично спира приходите, които печели собственик на даден видеоклип, като те отиват директно за ищеца. Самият механизъм третира „ютубърите”(youtubers) като виновни до доказване на противното и ги ощетява дори при неоснователни искове на претенденти за авторски права.
Подобни технологии се предвиждат в член 13. Системите не разпознават кога защитеното съдържание се ползва правомерно. Тези филтри сканират съдържанието, поствано онлайн, без да се вземат предвид случаите, в които потребителите имат право на публикуват(споделят) дадена творба (стих, аудиофайл или изображение).
Директивата все още подлежи на обсъждане и финално гласуване, което дава надежда, че предвидените “драконови” мерки ще бъдат отхвърлени и заменени с по-разумни такива. Необходимо е да се съчетаят добрата защита на авторските права с предотвратяване на ощететяване спрямо малките и независими творци и запазването на свободата и неутралността в Интернет пространството.
Христо Йовчев
1Legal.Net Blog © 2018
Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Няма публикувани коментари.