Както наскоро стана общоизвестно, Търговският регистър в България претърпя значителен катарзис. Публичната база данни, администрирана от Агенцията по вписвания, бе разтърсена от технически проблеми, което отне на ведомството над две седмици за отстраняването на проблема.
Може ли подобен срив в системата да бъде избегнат за в бъдеще, за да не се стига до потенциална загуба на данни или осъществяванет на неправомерен достъп до тях?
И възможно ли е новите технологии да намерят приложение във воденето и поддръжката на публичните регистри, като по този начин се заобиколят ненужната хартиена документация и бюрократичните абсурди?
Отговорът е някъде в пресечната точка между иновациите и нуждите на бизнеса.
Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Съгласно това определение, дадено ни от законодателя, може да се направи извод, че Търговският регистър представлява база данни. Тази база данни е публична, т.е. до нея всяко лице би трябвало да има достъп с цел осъществяване на справки, изваждане на удостоверения и т.н. Този модел звучи ли донякъде познат?
Познатата вече на всички технология “блокчейн”, която представлява непрекъснато растящ списък от компютърни записи, наречени „блокове“, би могла да намери ценно и незаменимо приложение във воденето на подобни регистри.
Всеки блок във “веригата” съдържа информация за предходния блок и е удостоверен за време. Това осигурява хронологична цялост на веригата назад до първия блок. Тази технология е замислена като гарантираща сигурност чрез самия си дизайн, защото не позволява модифициране на данните. Сигурността, трайността, прозрачността и необратимостта на вписванията би гарантирало защита на данните за търговците, тяхната публичност и ще предотврати възможността от външни манипулации, хакерски атаки, загуба на информация и сривове в системата. Децентрализираният характер на блокчейн технологията допълнително подсилва сигурността и неприкосновеността на базата данни и намалява шансовете от сривове в системата.
Вече има примери за юрисдикции, които са се ориентирали към разработването на бизнес екосистема в блокчейна. Департаментът по икономическо развитие в Дубай постави началото на съвместен проект с участието на компаниите Smart Dubai и IBM, който цели разработването на търговски регистър, основаващ се на блокчейн технологията, който да бъде официално признат от държавните власти, и където да се вписват и обявяват обстоятелства и актове относно търговците и юридическите лица. Подобен пример може да се открие и в Швейцария, където отново с партньорството на IBM се разработва подобен проект, който да улесни търговците и да намали излишната бюрокрация.
Дигитализацията на регистърните процеси би била една ведра крачка към развитието и подобряването на административното обслужване у нас. Подобни приложения блокчейнът би могъл да намери и в редица други сфери – като база данни за собственост и сделки с недвижимо имущество, като база данни на авторските и сродните им права, като регистър, удостоверяващ воденето на преговори и приемането на решения в процесите на алтернативно решаване на спорове, както и редица други. Но какъв подход ще приеме законодателят и дали ще “припознае” тези технологии – предстои да следим с интерес.
Васил Костов
1Legal.Net Blog © 2018
Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Няма публикувани коментари.