Предимствата на модела за медиация „Харвард“Моделът за медиация „Харвард“ е разработен от Роджър Фишер и Уилям Юри в Програмата за преговори на университета „Харвард“. Този модел е изключително полезен в извънсъдебното решаване на спорове при бизнес отношенията, тъй като е фокусиран върху интересите на страните, запазването на баланса на отношенията и намирането на решение, основано на обективен критерий. С негова помощ търсим решение, което бихме получили, ако отнесем спора към компетентен орган в съответствие със закона.
Кога е подходящо да използваме медиатор при търговски спорове?
1. Когато спорещите страни са имали дълготрайни търговски отношения и икономическата полза да ги продължат е по-голяма от тази да ги прекратят. Медиацията запазва отношенията, не създава противопоставяне на печеливш и губещ и не сблъсква врагове.
2. Страните гледат оперативно на проблема и нямат желание да инвестират много време и пари, а искат бързо решение, което да минимизира текущите им загуби и да ги доведе до нови печалби.
Разликата между съдебното производство и медиацията – да вземем нещата в свои ръце!
В съдебното производство съдът налага съдебно решение на страните, с което те трябва да се съобразяват, докато в производството по медиация страните сами оформят своето споразумение, използвайки съдействието на посредник (т.нар. „медиатор“). Контролът на страните върху ситуацията заема водещо място. Единствено от тях зависи какви отстъпки ще направят и как ще защитят интересите си. За да имат гаранции и защита срещу евентуално противоправно поведение на другата страна, в производството по медиация е разумно бизнес лидерите да ползват юридически, финансови или други съветници, според естеството на спора.
Медиацията пести време и пари!
Съдебното производство протича на няколко инстанции, което може да отнеме години, преди страните да се снабдят с влязло в сила съдебно решение, а производството по медиация е много по-кратко и цели страните да постигнат споразумение. В търговските отношения, където времето е особено ценно, преговорите обикновено се характеризират с бързина и оперативност. Страните не се поставят в зависимост от натоварения съдебен график. Не е случайна максимата: „Времето е пари!“. В този смисъл производството по медиация може да спести на търговците много месеци и години ходене по институции за защитата на накърненото им право.
Съдебното производство освен това е по-скъпо от производството по медиация основно заради заплащането на държавна такса. По съдебни дела, в които се претендира сума пари, държавната такса е 4 % от стойността на вземането. Държавна такса се дължи и при обжалване на решението – в размер на половината от таксата за първоинстанционното дело. Размерите на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство също зависят от размера на претенцията и времетраенето на делото. Допълнителни разходи станите могат да направят за съдебни експертизи, разноски за събиране на други доказателства и за водене на изпълнително дело.
Разходите в производството по медиация са, на първо място, хонорарът за посредническите услуги на медиатора, който може да бъде уговорен за всяка проведена среща между страните и като процент при постигане на споразумение от договорените суми. Страните могат да направят допълнителни разходи за ползването на юридически, финансови и други съветници според естеството на спора и за да получат гаранции за законност на процедурата. Тъй като целта на медиацията е постигане на доброволно споразумение по волята на страните, не се налага да се прибягва до способи за принудително събиране на дължимото.
Моделът за медиация „Харвард” при разглеждането на търговски правни спорове има четири основни характеристики:
1. Хора – Трябва да се разграничават хората от проблема. Медиаторът е мек с хората. Наясно е, че те реагират според житейския си опит и според мнението си за другата страна, но се отнася с твърдост към проблема, който трябва да бъде решен.
2. Интереси – Фокусът е върху интересите, а не върху заетите от страните позиции. Позициите могат да блокират преговорите и да нагнетят напрежение и враждебност. Разкриването на действителните интереси на страните е първата стъпка към постигане на споразумение.
3. Възможности – Преди страните да решат какво ще правят, набелязват поотделно с помощта на медиатора взаимоизгодните възможности. В хода на преговорите отхвърлят неприемливите варианти за споразумение или ги преформулират при по-различни условия.
4. Критерии – Резултатите от преговорите трябва да се основават на обективни критерии. Разумът изисква да се постигне споразумение, което може да бъде изпълнено и отговаря на обичайните практики и законови норми.
В случай че страните не постигнат споразумение или споразумението не бъде изпълнено доброволно, те разполагат с възможност да се обърнат към компетентния съд или арбитраж (ако е било договорено). Процедурата по медиация може да бъде прекъсната по всяко време, ако една от страните усеща заплаха и не получава гаранции за защитата на своите права и законни интереси. За да се избегне разочарованието и несигурността от едни провалени преговори, страните винаги трябва да разполагат с резервен план за действие.
Форма на споразумението между страните:
Ако преговорите се развиват добре и страните постигнат споразумение, то може да бъде устно, писмено, писмено с нотариална заверка на подписите или да бъде внесено в съда, който да го одобри като съдебна спогодба. Съгласно чл. 18 от Закона за медиацията, споразумението по правен спор, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Съдът може да одобри споразумението след потвърждаването му от страните, ако то не противоречи на закона и на добрите нрави.
адв. Таня Александрова
https://advokat-aleksandrova.eu
© 2019 | 1Legal.Net Blog Copyright
Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Няма публикувани коментари.