1. Въведение.В тази статия ще разгледаме правната рамка около проектите с крипто валути в България към настоящия момент, като също ще обърнем внимание на вероятните насоки на нейното развитие. Три са основните явления, които придружават всеки крипто проект. Те се коренят в присъщите свойства на блокчейн технологията. Това са именно:
1. извършването на ICO;
2. последващото прехвърляне на крипто активи; и
3. изначалната прозрачност на информацията, която се запазва завинаги във веригата и е достъпна за всички участници.
Първите две повдигат въпроси за приложимостта на регулациите за пазарите на финансови инструменти и публичното предлагане на ценни книги (финансови регулации), съответно за мерките за изпиране на пари (МИП). Третото явление създава съображения за защита на личните данни (ЗЛД).
Няма да се спираме на въпроса за данъчно облагане на крипто активи, който вече е разглеждан в наша статия.
2. Финансови регулации.
В гореспоменатата статия за правната рамка на крипто валутите в България въпросът за финансовите регулации е обсъждан. В настоящата статия ще припомним някои от основните положения, като ги допълним с информация от Стратегията на КФН за наблюдение на финансовите технологии (FinTech) в небанковия сектор за периода 2018 – 2020 г.
Накратко: към момента ICO не подлежи на регулация от Закона за публичното предлагане на ценни книги (ЗППЦК), нито от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), стига инструментите, предлагани чрез ICO, да не отговарят на критериите за финансови инструменти. Например когато се извършва търгоция с финансови инструменти, които имат за свой базов актив токен, ще е необходим лиценз за инвестиционен посредник.
Това обаче е по-скоро изключението. В своята Стратегия КФН ясно показва моментното състояние на финансовата регулаторна рамка: липсата на съществуващи регулаторни правила, политики и насоки, които да уреждат режима за предоставяне на иновации и приемането на технологични решения в небанковия финансов сектор и проблемът как да бъдат третирани криптоактивите и евентуално класифицирани като финансови инструменти съгласно чл. 4 от ЗПФИ.
С други думи понастоящем изрична регулация на крипто активите няма и те не могат да бъдат подведени под определението на чл. 4 от ЗПФИ.
3. Мерки срещу изпиране на пари (МИП).
Изпирането на пари представлява процесът, чрез който приходите от престъпна дейност се “изпират” и се “изваждат” от сивата икономика наяве, по начин по който техният незаконен произход остава скрит или прикрит.
Законът за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) определя в чл. 4 лицата, които са длъжни да прилагат предвидените в закона мерки. Следователно ако Вашата организация не е тях, Вие не сте длъжен да приемате мерки срещу изпирането на пари.
Европейските органи осъзнаха опасността от ползването на крипто валути за изпиране на пари, поради което сегашната регулаторна рамка се очаква да бъде променена с Петата директива срещу мерките за изпиране на пари (AMLD5), така че да бъдат включени някои субекти, които използват виртуални пари. Точно тук е същественото изменение за крипто икономиката, тъй като се включват крипто борсите (доставчици, ангажирани в услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие) и доставчиците на портфейли.
Важно е да се има предвид диференциацията, която директивата прави по отношение на доставчиците на портфейли. Задължени са само тези, които предлагат попечителски услуги. Това значи, че доставчиците на “софтуерни портфейли” остават извън обхвата на регулациите. Причината за това е схващането, че те предоставят само една техническа услуга, чрез която потребителят може да получи достъп до системата. Доставчиците на портфейли, които предоставят попечителски услуги, от друга страна, имат достъп до публичния и частния ключ на потребителя, което ги прави подобни на финансови институции, заради което европейският законодател счита, че трябва да бъдат регулирани.
Вероятно също толкова значително, колкото въвеждането на задължението за крипто борсите и доставчиците на портфейли да следят за изпиране на пари, е обстоятелството, че Директивата дава дефиниция на крипто валутите. Тя ги определя като виртуални валути, чиито основни белези са, че имат цифрова стойност, не се емитират от централна банка или публичен орган, не са непременно свързани със законово установена валута и нямат правния статус на валута или пари, но се приемат като средство за обмяна и могат да се търгуват. Тази дефиниция е предназначена да служи за целите на ЗМИП, но поради липсата на дефиниция в други закони по всяка вероятност тя ще се иползва и за регулацията на други дейности до въвеждането на определение в специалените закони.
И за крипто борсите, и за доставчиците на портфели, които предлагат попечителски услуги, се въвежда регистрационен режим.
Срокът за транспониране на AMLD5 е 10.01.2020 г. Към момента българският законодател не е приел изменения в ЗМИП.
4. Защита на личните данни.
Блокчейн технологията и правилата за защита на лични данни имат особеното взаимоотношение, че често целите, които преследват, са диаметрално противоположни. Трите най-големи предимства на блокчейна – прозрачността на информацията, нейната разпределеност сред всички устройства на системата и невъзможността да бъде променяна или изтрита, са неговите най-големи слабости от гл. т. на защитата на лични данни.
Преди да разгледаме по същество възможните разрешения на този проблем, следва да обърнем внимание на въпроса дали изобщо информацията, която се намира на блокчейна, може да бъде квалифицирана като лични данни и, съответно, да попадне в полето на регулиране на тяхната защита. Разковничето тук е да отговорим на въпроса: Тези данни анонимизирани или псевдонимизирани са? В първия случай прилагането на GDPR е изключено. Във втория обаче GDPR в своето Съображение 26 е категоричен – псевдонимизираните данни са лични данни.
Изненадващо, но по този спор няма категоричен и еднозначен отговор. Все още нямаме съдебна практика, но не е изключено първоначално регулаторите да предприемат различни подходи. Съществуват мнения, че личните данни на блокчейн са анонимизирани и неговото приложение е изключено. Съществуват обаче други мнения, според които например асоциирането на публичния ключ с конкретно физическо лице го прави идентифицируемо, следователно това са лични данни.
За целите на потенциалните решения ще презюмираме, че регулаторите ще предприемат втория подход, тъй като в първия случай няма нужда от предприемането на мерки.
Възможните решения са две.
Първото включва въвеждането на такива технически процеси, които правят невъзможно качването на лични данни или, алтернативно, предвижда тяхното съхранение off-chain.
Второто цели, доколкото е възможно, да анонимизира данните на лицата за останалите участници в системата. В примера с публичния ключ това могат да бъдат допълнителни технически мерки, които го правят невидим за останалите участници в системата. Този подход обаче трябва да се съобрази с желанието на AMLD5 да избегне анонимни сделки с виртуални валути.
За съжаление и двата подхода по всяка вероятност ще доведат до допълнителни разходи за крипто проектите.
Ако и Вие искате да приведете своя крипто проект към законовите изисквания, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият правен консултант в интернет!
Владимир Славов
© 2019 | 1Legal.Net Blog Copyright
Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Няма публикувани коментари.