Силно дигитализираният днес свят налага човек да бъде осъзнато бдителен за потенциални възможности за злоупотреби с негови основни права. Съществува ежедневен риск за неглижиране на такива възможности, което дава зелена светлина за нерегламентирани действия особено във връзка с личните ни данни като например нашия саморъчно изписан подпис, който безспорно ни идентифицира. Публикуването в социална медия на саморъчно изписан подпис без изричното съгласие на лицето представлява неправомерно използване на лични данни и подлежи на санкциониране.
Това е основният извод, който се налага в решение на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) от 05.08.2020 г., потвърдено на първа инстанция от Административен съд София-град (АССГ) след обжалване от страна на администратора на лични данни – социална медия. Фактите по конкретния случай се свеждат до публикуване на писмо със следните данни, идентифициращи автора му – лице-публична фигура, а именно имена, заемана длъжност, снимка и подпис. Саморъчният подпис не е заличен от администратора при публикуване.
В мотивите и на двете решения се прилага тестът за пропорционалност на намеса в основни права, широко използван в практиката на ЕСПЧ и СЕС, и се налага балансиране на конкуриращи се интереси, а именно между правото на личен живот и правото на свобода на изразяване. В резултат и КЗЛД, и АССГ приемат, че:
• саморъчният подпис безспорно представлява лични данни по смисъла на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR);
• публикуването му представлява обработване на лични данни в хипотезата на разпространение по смисъла на GDPR;
• нарушен е принципът на свеждане на данните до минимум, залегнал в GDPR;
• публикуването на подписа в онлайн пространството е непропорционално на целта, която преследва, а именно журналистически цели по чл. 25з от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), и за която се обработват личните данни.
Така съдът заключва следното, а именно че „Подписът на едно лице представлява лични данни, по които същото може да бъде идентифицирано, когато е положен под името и длъжността на подписалия се. Свободата на изразяване и правото на информация могат да бъдат удовлетворени напълно с огласяване на името и длъжността на лицето, подписало писмото. Публикуването на подписа му представлява непропорционална намеса в личния му живот, която надхвърля целта, за която се обработват личните данни.” (Решение № 6875/02.12.2020 г. на АССГ)
Не бива да се забравя, че постигането на баланс между конкуриращи се интереси зависи от конкретна преценка по всеки отделен случай.
Едно важно положение, което обикновеният човек и потребител, чийто саморъчно изписан подпис може да се окаже достъпен в социалните медии, следва да знае е, че се ползва с по-високо ниво на защита в сравнение с лицата-публични фигури, в т.ч. заемащите публични длъжности, както по отношение на свободата си на изразяване, така и на неприкосновеността на личния си живот. Това обаче, което е в кръга на непосредствените възможности на всеки, е да се въздържа от публикуване в онлайн пространството на документ, съдържащ незаличен саморъчен подпис, без изрично съгласие, получено от лицето, положило подписа си.
При пропуск да се заличи подписът и в случай че лицето сигнализира на администратора на съответната платформа, медия, уеб страница и пр., навременната реакция по заличаване на подписа е по-доброто решение.
Павла Цветкова
© 2021 | 1Legal.Net Blog Copyright
Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Няма публикувани коментари.