Общоизвестен факт е, че за ползването на безплатни Wi-Fi мрежи и интернет услуги в социалните мрежи Facebook, Twitter и Linked-In, в сайтове за пазаруване като Amazon и в развлекателни сайтове като YouTube, ние плащаме определена цена. Цената която потребителите на безплатните услуги плащат е, недоброволното събиране на лични данни:
например - за силата на сигнала на ползваната мрежа, личните данни на потребителя като потребителско име, неговите пароли и дори демографски данни като име, пол, възраст, адрес, настоящо местонахождение и доходност от фирмите, които предлагат споменатите услуги.
Събирането на личните данни на потребителите се оправдава от фирмите, предлагащи безплатни услуги с аргумента, че индустрията се издържа от приходите от фирмите, които рекламират своите продукти, от корпоративните клиенти и правителствените агенции. Тези фирми и агенции събират лични данни, за да могат да функционират по-ефективно. Например, знаейки специфичните вкусове на даден потребител, рекламиращата фирма може да предложи най-подходящите продукти на този потребител.
Въпреки че това оправдание звучи логично и прави събирането на лични данни да изглежда безопасно, съществуването на интелигентни алгоритми, които, използвайки събраните данни могат да изготвят досие, което съдържа интимните и лични данни на човек, прави този вид събиране неприемливо.
Наскоро американският апелативен съд реши че Google е нарушил федералния закон „Wiretap”, като е прихванал имейлите, мрежовите идентификатори, силите на сигналите, потребителските имена и паролите на потребители на незащитени безжични мрежи в повече от 30 държави. Google възрази с аргумента че горните прихващания са позволени от този закон, защото позволявал прихващането на електронни комуникации които са публично достъпни. Американският съд обаче не прие този аргумент, посочвайки че законът позволява извършването на дейности като слушане на радио или гледане на телевизия (които са вид прихващане на сигнали), но прихващането на некриптирани безжични мрежи с цел събирането на данните на потребителите изисква специални технологии и знания и следователно не попада в дефиницията на комуникации които са публично достъпни.
Някои анализатори поддържат мнението, че потребители които не желаят техните лични данни да бъдат събирани, трябва да ползват платени услуги, които предлагат по-голяма защита на данните.
Безплатен обяд няма.
Сметката винаги пристига, рано или късно.
Няма публикувани коментари.