В последните години сме свидетели на истинска златна треска за добив на биткоини. Причините са комплексни и могат да се обобщят с основните преимущества на новата валута – виртуално платежно средство, децентрализирани, свободни от посредници разплащания, възможност монетите BitCoin да бъдат изработени или закупени на специализирана борса. Освен това, системата за разплащания с биткоини е свързана с ниски транзакционни разходи, поверителност на транзакциите, по-добра защитеност на покупателната стойност при инфлация. Сред недостатъците са волатилността (колебания в курса) на валутата, несигурност от кражба и посегателства, заплаха от дефлация, сделки с висок риск, които все още са извън сферата на правното регулиране.Най-важният въпрос за утвърждаването и развитието на новите виртуални пари е въпросът за признаването им като законно платежно средство за легитимни разплащания.
Идеята
Със създаването на биткойн (BitCoin) за пръв път е материализирана идеята за „крипто валути”, които се разменят в напълно децентрализирана мрежа за разплащания посредством технологията P2P (peer to peer). Валутата е базирана на математически алгоритми и приложения с отворен код.
Първата информация със спецификация на биткойн е публикувана през 2009г. в криптографски пощенски списък от анонимен автор с псевдонима Satoshi Nakamoto. Постепенно идеята добива популярност и общността се разраства с последователи разработчици, които допринасят за развитието на биткойн. Биткойн технологията не е частно притежание на никого, както и мрежата не се контролира от конкретно лице или организация.
Сделки с биткойн
За участие в мрежата на биткойн, потребителят трябва да инсталира специален софтуер с отворен код. След присъединяването в мрежата, получаването на биткойн е възможно по няколко начина.
Единият начин е чрез покупка с традиционните валути в обръщение по обменния курс.
Другият начин е получаване при разплащане с биткойн. Все повече търговци приемат разплащания с биткойн (е-магазини, хотели, ресторанти и др.)
Третият начин е да се изработи биткойн чрез добиване, буквално копане (mining). Този процес изисква все повече ресурси и средства поради големия брой участници в него (копачи). Копането е изключително важен процес за поддържането на мрежата, защото изисква изразходване на все по-голяма изчислителна мощ за обработка на транзакции, защита на мрежата и синхронизиране на всички участници в системата. Копачите могат да печелят от таксите, плащани от потребителите в мрежата и от новите биткойни, които се създават по съответната формула.
При сделки с биткойн, продавачът и купувачът комуникират директно, без посредничество на трета страна като самоличността им е криптирана и не се извършва никакъв обмен на персонална информация между тях. Всяка транзакция с биткойн и всеки потребител се записват в децентрализиран публичен регистър (blockchain).
В момента в обръщение има около 12 милиона биткойна. Междувременно, общият брой биткойни, които могат да бъдат генерирани произволно се ограничава до 21 милиона монети. Очаква се този брой да бъде достигнат през 2040г.
Правен статус
Засиленият интерес към биткойн като средство за разплащания и свързаните с него сделки, предизвика вниманието на правоприлагащите органи, на регулаторните органи и данъчните власти от почти всички страни. Реакцията в различните страни е нееднозначна – от налагане на забрана в Тайланд до признаване за законно платежно средство в Германия.
Позицията на САЩ до момента е по-скоро проучвателна доколко продължават да се анализират потенциалните рискове, свързани със сделките с биткойн и ясно изразените опасения за използването им като основно средство за изпиране на пари от незаконна дейност. Крачка в посока правното регулиране на новите виртуални пари са публикуваните на 18.03.2013г. Насоки за прилагане на регламент на FinCEN / Financial Crimes Enforcement Network/ до лицата, които администрират, обменят или използват виртуални валути.
Документът определя при какви обстоятелства определени потребители могат да се категоризират като бизнес, свързан с трансфер на пари. Потребителите, които се идентфицират с тази категория трябва да прилагат марките предвидени в законите против изпирането на пари и да идентифицират своите контрагенти, съгласно същите закони.
Германия е първата страна в света, която официално призна биткойн като частни пари, които могат да се използват в търговията и при определени условия подлежат на данъчно облагане.
Положителна е и реакцията във Финландия, където през септември 2013г. е публикуван правилник за биткойн, който предвижда облагане с данък върху капиталовата печалба и данък върху доходите за лицата, ангажирани с добиване на биткойн.
Канада признава сделките с биткойн за законни и подлежащи на данъчно облагане според условията в оповестените Инструкции за биткойн. Австралия има неутрална позиция към биткойн и все още няма ясно изразена позиция, освен предпреждение от Националната банка за опасностите, които крият тези сделките с виртуалните пари.
Основният извод, който се налага от публикуваните документи и официални позиции на повечето страни е, че биткойн е законен, когато се използва за законни цели.
България до момента няма изразена позиция относно биткойн и сделките с виртуални пари. Българското право съдържа легална дефиниция на термина в чл.76, ал.2 от Закона за платежните услуги и платежните средства:
"Електронните пари са парична стойност, съхранявана в електронна, включително магнитна форма, която представлява вземане към издателя, издава се при получаване на средства с цел извършване на платежни операции и се приема от физическо или юридическо лице, различно от издателя на електронни пари."
Българските потребители могат да извършват разплащания с биткойн тъй като броят на обектите, които приемат разплащания с електронните пари у нас, постоянно нараства. Общността на заинтересованите лица от търговията с биткойн у нас планира създаването на асоциация, която да подпомогне националното законодателство в приемането на законодателна регламентация на виртуалната валута.
Правни проблеми и рискове
Търговията с биткойн крие определени рискове, които трябва да бъдат отчетени от предприемачите и заинтересованите от сделки с частни пари.
На първо място, най-сериозна заплаха е липсата на законова закрила на потребителите. При настъпване на ликвидна криза, потребителят не може да получи закрила, тъй като няма орган, към който да се обърне и който да е задължен по закон да помогне в решаването на проблема.
На второ място в списъка с проблеми е волатилността на биткойн. Сериозните колебания в курса на биткойн подхранват съмнения за широки възможности за борсови спекулации. През 2013г. курсът на биткойн отбеляза драстични колебания от 50$ до 350$ през април, достигайки рекордни нива от 1200$ през декември, последван от спад до 800$.
Друг сериозен проблем е несигурността на мрежата на биткойн. През последните две години са отчетени няколко сериозни хакерски атаки и операции, довели до сериозни загуби (2013г BitCoin Bank, оперираща в в Австралия, но със сървъри в САЩ е отчела загуби от хакерска атака за 1 милион AUD, по данни на Bitcoin Foundation през август 2013г. поради бъг в софтуера за Android са регистрирани кражби от портфейли с биткойн на потребители, през август 2012г. е блокирана операция Bitcoin Savings and Trust, оставяйки 5,6 милиона USD биткойн-базирани дългове).
Тенденциите в разпространението и развитието на виртуалната валута очертават необходимостта от координиране на действията на националните регулаторни органи на международно ниво. Сделките с биткойн се осъществяват глобално, не познавайки граници и законови бариери. По тази причина необходимостта от намирането на международно решение за тях става все по-належаща.
Поставянето на сделките с биткойн на нормативен фундамент е още едно, гигантско предизвикателство за правото в дигиталното хилядолетие.
Евгения Ганчева
© 2014 1Legal.Net Blog Copyright
Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Няма публикувани коментари.