Новият Европейски Парламент предстои да вземе това решениеВсички знаем от какво значение е защитата на търговските тайни за всеки бизнес и колко уязвими са те вследствие действията, както на „злонамерени” служители, така и поради лесната обмяна на информация благодарение на Интернет и най-вече поради наличието на „страховитите” USB.
Накратко - нашите търговски тайни трябва да бъдат добре защитени.
Предстои приемането на нова европейска директива.
В този момент тя съществува само като проект и през следващите месеци новоизбраният Европейски Парламент трябва да реши съдбата на търговските тайни.
Има две възможни линии на защита според вижданията на Европейската комисия, която е автор на Директивата и според Съвета на ЕС, от друга страна, който е предложил важни промени в акта и който вече е започнал преговори с ЕС Парламента за приемането й.
Докато понятието „търговска тайна” е еднакво, то в двата проекта има някои основни точки, по отношение на защитата на търговските тайни, за които Комисията и Съветът имат различни гледни точки и които ще разгледаме по-долу.
1. Хармонизация - пълна или минимална?
Подходът на Съвета изглежда клони към "минимална хармонизация", което предполага, че при транспонирането на директивата в законодателствота на държавите-членки ще бъде оставена по-голяма свобода. Съветът е на позицията, че на държавите-членки следва да бъде позволено да предвидят по-високо ниво на защита от тази, предвидена в Директивата при условие , че са гарантирани основните принципи, съдържащи се в нея.
2. Кога е налице нарушение – при всяко обективно нарушение или ще се изисква и субективен елемент?
И Комисията и Съветът са единни, че притежателят на ноу-хау трябва да бъде в състояние да предотврати нарушени или да получи обезщетение за "незаконно придобиване , използване или разкриване на негова търговска тайна".
Разликата в двете чернови идва от определянето на това какво е "незаконно" .
Според предложението на Комисията придобиването, използването или разгласяването на търговска тайна е "незаконно", когато е налице "намерение" или поне "груба небрежност”. Така, сме изправени пред нарушение, когато е налице субективният елемент "вина ".
Съветът, от друга страна, определя като "незаконно" всяко "нечестно поведение", всяко придобиване, използване или разкриване на информация, „което, при дадените обстоятелствата, се счита за противно на честните търговски практики".
Очевидно е, че предложението на Съвета, елиминирайки субективни елементи от състава на нарушението, гарантира по-широка защита на търговските тайни и прави по-лесен живота на притежателите на ноу-хау, които няма да са принудени да доказват намерението на нарушителя, за да получат защита срещу него и в същото време това предложение е съобразено в по-голяма степен с характеристиките на търговското и бизнес право.
Съветът, в съгласие с виждането си за минимална хармонизация добавя, че " Придобиването, използването и разкриванета на търговски тайни се счита за законно до момента, в който такова придобиване, използване и разкриване е изискано или позволено от правото на Съюза или от националното законодателство.”
3 . Условия за съдебни разпореждания и принудително изпълнение.
Проектът на Комисията налага задължителното едновременно преценяване на определени елементи при "взимане решение за предоставяне или отхвърляне на исканата защита и при преценката за нейната пропорционалност" или "при преценката за предприемане на принудително изпълнение и корективни мерки" като стойността на търговската тайна, последиците от неправомерното използване или разкриване на търговска тайна, законните интереси на страните, законните интереси на трети лица, обществения интерес и защитата на основните права и свободи и др.
Поправката на Съвета предлага по-голяма гъвкавост, изисквайки просто от компетентните национални съдебни органи „да се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая "като националните съдилища са свободни да разгледат посочените по-горе задължителни елементи само "когато е подходящо". Според Съвета, с цел да се стимулира лоялната конкурентоспособност и иновативна бизнес среда, ограничения за използването на търговски тайни са оправдани само в случаите, когато дадено ноу - хау е придобито против волята на притежателя на търговската тайна или чрез нечестни средства. Преценката на това дали и до каква степен тези ограничения са необходими, подлежи на съдебен контрол за всеки отделен случай.
4 . Директивата предвижда ли наказателноправна защита?
Съветът еднозначно уточнява в проекта на Директивата, че тя по никакъв начин не оказва влияние върху националните прерогативи по отношение на наказателното право.
Това положение не е толкова ясно в проекта на Комисията, който не само не уточнява дали тя осигурява наказателноправна защита, но всъщност използва терминология, обичайна за наказателното право като "кражба" и "подкуп", при определянето на това, какво е неправомерно придобиване на информация.
5 . Режим на отговорност на служителите за щети.
Проекторешението на Съвета гарантира по-благоприятен режим за служителите що се отнася до тяхната отговорност за вреди в случай на нарушаване на търговска тайна тогава, когато те действат без умисъл.
6. Поверителност на търговски тайни - абсолютно или относително задължение?
Докато в проекта на Комисията се предвижда общо задължение да не се използват или разкриват търговски тайни или предполагаеми търговски тайни от страна на всеки, който е получил достъп до тях и ги е узнал в резултат на участието си в съдебно производство, проектът на Съвета търси баланс между легитимните очаквания за опазването на търговката тайна от страна на притежателя й и правото на съдебна защита на други страни в процеса, предвиждайки че е налице задължение за опазване на тайната само за информация, която компетентните органи "определят като поверителена" и само след "надлежно мотивирано искане от страна на заинтересованото лице” .
В предложението на Съвета мотивираното искане за конфиденциален режим на конкретна информация и посочването на основания в подкрепа на такова искане са в тежест на притежателя на търговската тайна.
7. Погасителна давност – кратък или удължен период за предявяваня на иск?
Според Комисията, искове срещу действия, нарушаващи търговска тайна могат да бъдат повдигнати "до една година, но не повече от две години от датата, на която жалбоподателят е узнал или е имал причина да бъде запознат с последното деяние от нарушението". Съветът, от друга страна, предоставя на държавите-членки да приложат давностен срок до шест години, давайки им свободата да определят моментът , от който започва да тече този срок и възможните причини за неговото прекъсване.
Остава само да изчакаме решението на Европейския парламент в следващите месеци, за да видим как защитим нашите търговски тайни и как ще бъдат транспортирани разпоредбите на новата Директива в рамките на националното законодателство.
Сабина Попова
© 2014 1Legal.Net Blog Copyright
Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Няма публикувани коментари.