ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ОТНОШЕНИЯ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ – ПРИЛОЖИМИ МЕЖДУНАРОДНИ АКТОВЕ И КОМПЕТЕНТЕН СЪД.На 10 януари 2015 година влезе в сила европейски Регламент (ЕС) 1215/2012, който замени досега прилаганият Регламент (ЕО)44/2001 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.
Когато говорим за граждански и търговски спорове с международен елемент на първо място е необходимо да разгледаме настоящата нормативна рамка:
- Регламент (ЕС)1215/2012 (отменящ Регламент (ЕО) 44/2001), когато страни по правоотношението са субекти с местожителство или седалище в държава-членка на ЕС, както и във Великобритания и Ирландия; Дания, която не беше обхваната от отменения Регламент, прие прилагането на новия Регламент 1215/2012;
- Брюкселска конвенция от 1968, чиито норми се възприемат в Регламент (ЕО) 44/2001 и понастоящем в Регламент 1215/2012 на ЕС. Конвенцията остава в сила и се прилага паралелно с горепосочения регламент в случаите, когато субект по правоотношението е със седалище или местожителство вдържава-членка, която изрично е изключила приложението наРегламента на ЕС;
- Луганска конвенция от 2007 г., приложима, когато в международното правоотношение участват субекти с местожителство или седалище в Швейцария, Исландия и Норвегия;
- Хагска конвенция от 2005 г., която се отнася изключтелно доспоразумениятамежду страните по международно правоотношение за избор на компетентен съд. До 2014 година Конвенцията беше подписана от страните-членки на ЕС с изключение на Дания, също и от САЩ и към нея се присъедини и Мексико, но тя остана нератифицирана.
Как се определя кой съд е компетентен да разгледа спора?
Компететният съд при дела с международен елемент се определя по общите правила, свързани с местожителството или седалището на ответната страна по правоотношението или според специфичната материя, освен в случаите на изрично споразумение между страните в тази насока.
Регламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001 и включително тезиотносно определянето на компетентния съд като оставя правилото: че това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.
В случаите на дела във връзка с договор: остава в сила специалната подсъдност и компетентен съд е съдът по мястото на изпълнение на договорното задължение (нов чл. 7, б. „а”). Под място на изпълнение в случаите на договори за покупко-продажба новият регламент, така както и старият, разбира мястото където са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени, а когато се касае до услуги – мястото, където услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.
Компететният съд при дела с международен елемент се определя също и по избор на страните. Нещо повече, когато е налице такъв избор, той се ползва с предимство и отменя общите правила. Това правило е въведено по сходен начин от всички международни актове и конкретно в нарочната Хагска ковенция от 2005 г., която след искане за одобрение от страна на Съвета на Европейския съюз на 10 октомври 2014 г. и последвалата резолюция на Европейския парламент на 25 ноември беше утвърдена и приета.
С въвеждането на Хагската конвенция материята в областта на споразуменията между страните относно компетентния съд добива пълен и хармонизиран вид в международен план.
В кои случаи е приложима Хагската конвенция от 2005 г.?
Приложното поле на конвенцията се простира по отношение на международни спорове по граждански и търговски въпроси, с изключение на случаите, в които страните по спора имат местожителство или седалище в една и съща държава, приела Конвенцията, както и когато всички елементи на правоотношението или спора са относими единствено към една и съща държава.
В сравнение с Регламент (ЕС) 1215/1212 материалният обхват на Конвенцията е по-ограничен. Той изключва дела, свързани с потребителски, трудови, семейни спорове и други. Конвенцията дава правото също така на отделните държави да определят сами и други материи, които да бъдат изключени от приложното й поле с изискването това да бъде направено по ясен и изчерпателен начин.
Както беше споменато, компетентността, произтичаща от избор на страните е изключителна компетентност, валидна до евентуална последваща воля, която да определя друго.
Конвенцията стига и по-далеч, давайки възможност на присъединилите се държави да ограничат приложението й поле и да оправомощят националните си съдилища да отхвърлят спор, когато избраната държавата няма никаква връзка със страните или със спора.
В каква форма трябва да бъде сключено споразумението?
Хагската конвенция от 2005 г. допуска сключване на споразумението между страните по всякакъв начин, който позволява последващия достъп на страните до него и по-точно в писмена форма, чрез всяко друго средство за комуникация, което позволява трайното запазване на информацията, в това число и чрез факс и електронна поща.
В сравнение с Хагската конвенция, новият Регламент 1215/2012, който оставя в действие нормите на отменения 44/2001 по отношение и на формата на избор, е по-обстоен. Той определя за валидна не само писмената форма, но и всяко устно споразумение, което впоследствие е било писмено потвърдено, а също и направено в допустима от търговската практика форма и която е договорно потвърдена от страните или във форма, допустима от утвърдените и разпространените международни търговски обичаи, които страните са познавали или е трябвало да познават. Под писмено споразумение Регламентът също разбира факс и електрнна поща.
В досегашната практика на Европейският съд обаче все още се среща противоречиви решения по отношение валидността на споразуменията, сключени по електронен път. Различията в тази насока в бъдеще неминуемо трябва да бъдат преодолени от съдебната практика, за да може да се гарантира еднакво тълкуване не само в рамките на ЕС, но и по отношение на Хагската конвенция, която също предвижда електронните споразумения. Логиката и все по-улесненото придвижване на стоки и услуги, както и вече утвърденото място на елетронните средства за комуникация в международния икономически оборот налагат мнението, че практиката трябва да се произнесе в полза на електронните споразуменията.
Промени, въведени от Регламент 1215/2012 в полза на изпълнението на съдебните решения в рамките на ЕС.
Една от съществените промени, които въвежда Регламент (ЕС) 1215/2012 се отнася до изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС като значително улеснява процедурата и прави признаването и изпълението на решенията на съдилищата на държавите-членки още по-безпрепятствено.
Новата норма предвижда, че
„съдебно решение, простановено в държава-членка и подлежащо на изпълнение в тази държава-членка, подлежи на изпълнение и в другите държави-членки без да е необходимо обявяването му за изпълняемо” от страна на компетентния национален съд или друг орган по инициатива на заинтересуваната страна, както беше до този момент в Регламент (ЕО) 44/2001.
С една дума, от този момент нататък е достатъчно връчване по надлежния ред на съдебното решение, съпроводено с атестат, изразяващ се в кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред.
Нововъведената улеснена процедура се доближава до тази, предвидена за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (Регламент (ЕО) 805/2004).
Разгледаните промени в международен план представляват нова стъпка към гарантиране на безпрепятствено и облекчено решаване на граждански и търговски спорове и улеснено привеждане в изпълнение на решенията на съдебни органи на други държави.
Сабина Попова
1Legal.Net Blog © 2015
Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Няма публикувани коментари.