Правни аспекти на криптовалутитеПравният статус на криптовалутата Bitcoin в държавите по света все още не е намерил своята окончателна стабилност. Вместо това правните системи се лутат сред различни възможни решения на проблема „Bitcoin”. По този начин обаче се създава разнообразнa, но и хаотична правна организация на едно явление, което е тук, за да остане.
Арена на най-интересните и най-задълбочени правни спорове относно криптовалути са съдилищата, както и приходната администрация на САЩ (Internal Revenue Service – IRS). Любопитното в случая е, че специфичната американската съдебна система става кръстовище на различни мнения и тълкувания, облечени в официализирани решения и актове с правно значение.
Така например през 2013 г. излиза едно революционно по своята същност и съдържание съдебно решние по делото Securities and Exchange Commission (Sec) vs. Trendon Shavers. Това е първото съдебно решение, засягащо криптовалутата, което признава съществуването на Bitcoin не като какво да е, а именно като обикновена валута и като форма на платежно средство (пари). Трендън Шейвърс, управлявал Bitcoin Savings and Trust (BTCST), е обвиняем в дело за измама на огромен брой инвеститори. Те никога не върнали инвестициитe си, да не говорим за обещаните от Шейвърс приходи. Сумата, с която са измамени инвеститорите на BTCST, възлиза на 764 000 биткойни. Според данни на списание „Форбс” това представляват около 4,5 милиона щатски долара към момента на осъществяване на измамата.
Именно в хода на това дело съдия Амос Мазант (Amos L Mazzant) счита за установено, че Bitcoin могат да се използват вместо пари, защото с тях реално се заплащат стоки и услуги и се поемат ежедневни разходи. Заедно с това, съдия Мазант ясно посочва, че Bitcoin могат да се обменят за реална физическа валута като щатски долар, евро, йени и други. Най-важният извод, до който достига тексаският магистрат Амос Мазант, е:

„Bitcoin е валута или форма на пари и инвеститорите, които са искали да инвестират в BTCST, са осъществили вложение в пари.”

Това съдебно решение рязко противоречи на указания на Министерството на финансите на САЩ(U.S. Department of the Treasury) по отношение на виртуалните валути и невъзможността те да бъдат приравнени на физическата валута на отделна държава. Съгласно това указание някои от основните характеристики на валутата липсват при Bitcoin и това прави невъзможно приравняването им на платежно средство – пари.
Когато говорим за склонността на американските магистрати да признават валутния статут на Bitcoin, не може да не споменем и делото срещу Рос Уилиам Улбрихт. Той е обвинаем за поддържане на незаконния сайт Silk Road, който се твърди, че е използван за продажба на наркотици. По повод на този казус съдия Катрин Форест постановява, че Bitcoin притежават стойност и това е именно тяхната цел и функция. Те могат да бъдат обменяни за редовна валута като щатски долари и именно поради това съдия Форест отвърхля твърдението, че Bitcoin не е валута.
Тук следва да споменем и каква е позицията на приходната администрация на САЩ - IRS по отношение на Bitcoin. IRS осъзнава статуса на Bitcoin като „виртуална валута”, признава възможността да е платежно средство в определена среда, както и да се разменя за реална валута. В същото време IRS заявява позицията, че виртуалните валути се считат и третират като вещ за данъчни цели, а придобиването им е получаване право на собственост върху тях. По мнения на специалисти това решение на IRS създава проблеми и би отказало някои от ползващите Bitcoin в САЩ.
На територията на Европейския съюз (ЕС) все още не съществува единна регламентация на виртуалните валути. Европейският банков орган (ЕБО) е приел Указания по отношение на „виртуалните валути” още през 2014г. В тях се споменава, че виртуалните валути се използват активно за разменно средство и притежават стойност. В същото време обаче тези указания се фокусират върху проблемите, които възникват при използването на криптовалути като Bitcoin. Поради множеството рискове, които носи обмяната, търгуването и притежанието на виртуални валути, ЕБО препоръчва на ЕС създаването на единна регулация. Докато тя все още не е факт, ЕБО насочва вниманието си към страните членки на ЕС, които трябва да засилят контрола върху виртуалните пари и тяхното участие в оборота.
На базата на проучване и анализ на потреблението и оборота на криповалути ЕБО съставя потенциален план за дългосрочно и краткосрочно развитие на правната рамка на електронните валути в ЕС. Част от решенията обхващат създаването на специализирано и цетрализирано ЮЛ, което да осъществява контрол върху трансакциите с виртуални валути, въвеждането на т.нар. „цялостна проверка на клиентите” * , която да включва установяване на самоличността, наблюдаването на трансакциите на клиента, установяване финансирането на терористични групировки и др, въвеждането на регистрация на лицата, които се занимават с обмен на виртуална валута според законите на държавата, в която са се установили и тн.

Тъй като все още липсва централизирана европейска уредба на криптовалутите, всяка държава членка решава самостоятелно техния статут. Така някои държави като Финландия, Белгия и Германия приеха Bitcoin, макар и в някои случаи да налагат органичения. България също е сред държавите, които казаха „Да!” на Bitcoin.
Директорът на Централно управление на НАП вече изрази становище по отношение на криптовалутите и по-специално - Bitcoin. В България доходите на ФЛ, реализирани от продажба/замяна на виртуална ваута, са облагаеми. НАП признава съществуането им и третира реализираното от сделки с криптовалута като доходи от продажба на финансов актив. Съгласно чл. 33, ал. 3 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход от продажба или замяна на финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута, е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Тоест реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената за придобиване на финансовия актив. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация.
Сделките с Bitcoin влизат и в приложното поле на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Съгласно указания на НАП дейността по продажба на виртуална валута Bitcoin се счита за доставка на услуга по смисъла на ЗДДС.

В тълкуването си НАП стига още по-далеч. Съгласно чл. 135, т. 1, буква „г” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност държавите членки освобождават сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове. НАП приема, че виртуалната валута Bitcoin представлява именно “други прехвърляеми инструменти” по смисъла на Директивата.
В светлината на взаимоотношенията между Гърция и ЕС следва да споменем едно интересно мнение. На 8 май тази година в коментар пред CNBC финансовият коментатор Браян Кели изрази мнение, че Гърция може да се спаси от кризата именно чрез въвеждането виртуална валута, подобна на Bitcoin . Според Кели използването на подобна независима виртуална валута ще спаси спестяванията на гръцките граждани и ще минимизира загубите.
_____________________________
*Customer Due Diligence (CDD)

Нели Мортева

1Legal.Net Blog © 2015

Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Тагове: Биткойн