Колко умни са “умните договори” (smart contracts)?“Умните договори” (Smart contracts) не са от вчера. Те представляват компютърни протоколи, които имат за цел дигитално да улеснят изпълнението на едно споразумение. Съдържанието им е изразено в компютърен код, а не чрез човешки език. Изпълняват се автоматично съобразно предварително зададени функции при настъпването на определено събитие и са необратими.
Класическо приложение на умните договори намираме във вендинг машините, които срещаме на улицата всеки ден. Потребителят вкарва определена сума, натиска копче и машината автоматично прави кафе или друг избран продукт – всеки път по идентичен предварително зададен начин.
Сериозен напредък по отношение на smart contracts обаче настъпва с изобретяването на блокчейн технологията, която позволява прехвърлянето на активи в рамките на една разпределена сред участниците система, без да има нужда от посредник. Именно в този контекст ще разгледаме проблемите пред и потенциала на умните договори.
Терминът може да бъде подвеждащ.

Същност и характеристики
Умният договор по същество представлява израз на условната конструкция if-then. Затова не всеки умен договор ще се счита за договор в правен смисъл, тъй като всяка правна система поставя определени изисквания, за да бъде един договор действителен. По българското право това са:
1. офертата;
2. приемането на офертата;
3. предметът на договора, който трябва да бъде определен или определяем и да се изразява в задължението нещо да се даде, нещо да се направи или нещо да не се направи;
4. каузата на договора; и, за някои
5. формата на договора *.
По българското право договорите са поначало неформални, което е предпоставка за широко приложение на умните договори. Ако липсата на форма означава, че страните са свободни да се договорят както устно, така и писмено, по телефон, факс, e-mail, като във всички тези хипотези ще има валидно сключено споразумение, защо тази възможност да не включва договаряне чрез компютърен код? На практика точно такъв е случаят с кафе машината, за който споменахме.
За някои договори обаче законът изисква да бъдат сключени в определена форма. Може ли тогава чрез един умен договор да прехвърлим токенизиран актив, представляващ недвижим имот, когато за сделки с недвижими имоти законът предвижда нотариална форма? Умният договор със сигурност ще се изпълни, ако се изпълни условието за прехвърляне на токена, но предвид моментното състояние на правна уредба, тази трансакция по всяка вероятност няма да има правно действие, тъй като цели прехвърлянето на недвижим имот във форма, различна от предвидената в закона.
Законът също така изисква страните да са наясно с кого се договарят, за да не може някоя от тях да твърди, че договорът е унищожаем поради грешка. В тази насока псевдономизираните блокчейн идентичности създават известни затруднения. Възможно решение е въвеждането на механизми, които да потвърждават самоличчността на съдоговарящите страни.
Докога е валидна една оферта, направена чрез блокчейн протокол? Кога можем да твърдим, че имаме съгласие, изразено чрез конклудентни действия? На тези и други проблеми законодателят ще трябва да даде отговор в близкото бъдеще. Лихтенщайн например наскоро прие подробна регулация със специален Закон за блокчейна, като дори бяха извършени промени в гражданския кодекс на страната, които да отразят нуждите на крипто икономиката. Тези промени гарантират, че правото или актива, представляван чрез токена, ефективно се прехвърля от едната страна по договора на другата. Възможните разрешения по всяка вероятност са многобройни и различни държави са на различен етап от осмислянето на новата действителност, затова тук ще се спрем на някои от характеристиките и приложното поле на умните договори, които не зависят от юрисдикцията.

Ограничения
Умните договори притежават всички предимства и недостатъци на компютърния код. Както споменахме по-горе, тъй като са базирани на условната конструкция if-then, чрез тях могат да бъдат изразени единствено задължения с ниска степен на абстрактност. Например ако предметът на договора е покупко-продажбата на един актив, то няма пречка протоколът автоматично да прехвърли актива с извършване на плащането. Но дори тук съществува ограничение – протоколът е неспособен да знае за настъпването на събитие извън блокчейна. Ако например използваме умен договор, за да застраховаме реколтата си, то протоколът не би могъл да знае, че в съответния регион е имало градушка, която я е опустошила. По същия начин, ако използваме умен договор, за да се застраховаме срещу закъснял или отменен полет, протоколът няма как да знае, че полетът ни е закъснял или е бил отменен. За тази цел се използва oracle, който, просто казано, предоставя на протокола информация за събития извън блокчейна.
По-абстрактните задължения като грижата на добрия стопанин, на добрия търговец, обичайно дължимата грижа и трудно могат да бъдат изразени чрез конструкцията if-then и, следователно, не могат да бъдат дефинирани прецизно чрез smart contracts. За преодоляване на тази пречка може да се използва например класически договор, който да служи като рамка, в която да бъдат инкорпорирани различни умни договори. Тук умните договори на практика служат за автоматизация на отделни клаузи на класическия договор.

Потенциал
Съществуващите ограничения спрямо възможностите на умните договори не трябва да ни кара да пренебрегнем техния революционен потенциал. От Древен Рим насам теорията е различавала две фази на договорите – сключване и изпълнение (разбира се, съществува и преддоговорна фаза, във връзка с която може да настъпи преддоговорна отговорност, но тъй като на този етап договор не същетсвува, тя не представлява особен интерес). В един класически договор страните трябва да постигнат съгласие за условията му, за правата и задълженията на всяка от тях (в първата фаза), и след това добросъвестно да изпълнят (във втората). Съгласието ги обвързва да изпълнят на падежа, но дори тогава една от страните може да реши да не изпълни, при което другата е принудена да търси съдействието на държавата.
Умните договори напълно преобръщат тази концепция. Тъй като изпълнението им става автоматично при настъпването на определено събитие, страните само трябва да постигнат съгласие на фазата на сключването. Оттам нататък, ако предвиденото обстоятелство настъпи, договорът ще се изпълни автоматично. На практика умните договори взимат двете класически фази на договора – сключване и изпълнение – и ги сливат в една.
Сключването на умен договор е неговото изпълнение. Няма нужда от последващо доверие или добросъвестност между страните. В примера с реколтата по-горе земеделецът няма да търси застрахователя, за да получи дължимата сума, тъй като ще получи обезщетението си с настъпването на факта на градушката. Застахователят ще търси земеделеца, ако смята, че е било платено нещо недължимо. По този начин всички спорове за неизпълнение на задължение потенциално се превръщат в спорове за неоснователно обогатяване, но това вече е проблем за другата страна.

Обществото тепърва ще открива потенциала на умните договори на блокчейн технологията да преобразят света на споразуменията. Дотогава, вероятно ще останем ограничени от класическите договорни форми, към които ще трябва да адаптираме умните договори, тъй като тези традиционните форми не са съобразени с ерата на крипто икономиката. Можем само да се надяваме, че все повече страни и нормотворците от ЕС ще вземат по-скоро пример от държави като Лихтенщайн.

Ако и Вие извършвате дейност, свързана с блокчейн и/или умни договори, и желаете да я приведете в съответствие с регулаторните изисквания, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият правен консултант в Интернет!

Владимир Славов

© 2019 | 1Legal.Net Blog Copyright

Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Тагове: Блокчейн