I. ВъведениеВ настоящата статия ще разгледаме условията за предоставяне на разрешение за краткосрочно, продължително и дългосрочно пребиваване в Република България (РБ). Още в началото трябва да имаме предвид, че по нашето право има различен режим по отношение на чужденците. В отделна група са обособени и се третират граждани, които не са от държава-членка на ЕС или на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) или на Конфедерация Швейцария. Техният режим е по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). В друга група попадат гражданите от страни-членки на ЕС и членовете на техните семейства, както и граждани на държави-страни по Споразумението за ЕИП, на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства. Режимът за тази категория е по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧТС). Ако трябва да бъдем съвсем точни, лицата от тази втора категория дори не се считат за чужденци.
Тук няма да се спираме на членовете на семейството на чужденеца, тъй като там съществуват много особености за различните режими, които заслужават да бъдат предмет на самостоятелно разглеждане.
II. Чужденци
За лицата по ЗЧРБ са предвидени 4 режима на пребиваване – краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно. Когато е издадено валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване, не е необходима виза за влизане в страната (чл. 8, ал. 3 от ЗЧРБ). Лицата, на които такова разрешение не е издадено, първо трябва да се снабдят със съответната виза.
1. Краткосрочно пребиваване
Визата за краткосрочно пребиваване предоставя правото на чужденец да пребивава на територията на България за срок до 90 дни в рамките на 180 дни. Визата за краткосрочно пребиваване може да бъде със срок на валидност до 5 г. и да бъде издадена за еднократно, двукратно или многократно влизане. Предвид краткия период на пребиваване, който позволява, тук не е нужно получаването на изрично разрешение за пребиваване. Визата изпълнява тази роля. Режимът на краткосрочното пребиваване не е предвиден, за да създаде път за издаването впоследствие на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване. Основанията да се откаже издаването на такава виза са посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ.
2. Продължително пребиваване – до 1 г.
Разрешението за продължително пребиваване се издава за срок до 1 г.. Лицата, които искат да кандидатстват за този статут, трябва да притежават виза по чл. 15, ал. 1 и да отговарят на едно от условията по чл. 24 от ЗЧРБ. За получаване на разрешение за продължитлено пребиваване чужденците следва да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчно средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане. При подаване на заявление за издаване на първоначално разрешение за пребиваване се представят и документите, чрез които е обосновано заявлението за издаване на виза по чл. 15, ал. 1. Навършилите 18 г. трябва да представят също документи за съдимост, издадени от държавата на гражданството, държавата на произход или на обичайното пребиваване. В по-сложни случаи българските органи могат да поискат от чужденеца да представи допълнителни документи.
Допълнителни основания за издаване на разрешение за продължително пребиваване има в чл. 24а, чл. 24б, чл. 24в, чл. 24и, чл. 24к и чл. 24н от ЗЧРБ.
3. Дългосрочно пребиваване
Статут на дългосрочно пребиваващ се предоставя на чужденец, който е пребивавал законно и без прекъсване на територията на РБ в рамктие на 5 г. преди подаване на заявление за разрешаване на дългосрочно пребиваване. След придобиването му статутът на дългосрочно пребиваване е постоянен. Основанията за предоставяне на такъв сатут са изброени в чл. 24г от ЗЧРБ. Веднъж получен статутът, лицето може да подаде лично заявление за разрешение за дългосрочно пребиваващ в ЕС.
Статут на постоянно пребиваващ могат да получат лицата, посочени в чл. 25, ал. 1 от ЗЧРБ. Сред тях са и тези, които са пребивавали законно и без прекъсване на територията на РБ в рамките на последните 5 години преди подаване на заявлението за постоянно пребиваване и за този период не са отсъствали повече от 30 месеца (т. 5). Заявлението за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване се подава лично в дирекция „Миграция” или в сектор/група „Миграция” при съответната областна дирекция на МВР.
5. Отказ на разрешение и отказ на продължаване на срока за пребиваване
Случаите, в които може да бъде отказано разрешение за пребиваване или продължаване на срока на пребиваване, са изброени в чл. 26 от ЗЧРБ. Такива са например случаите, в които чужденецът не отговаря на предвидените условия или е сключил брак, или извършил осиновяване единствено с цел да заобиколи нормите, регламентиращи режима на чужденците в България.
Във втората част на анализа ще разгледаме хипотезите за чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно пребиваване в друга страна от ЕС и режима за пребиваване на гражданите на страни от ЕС.
Ако имате въпроси за режима на пребиваване на чужденци в Република България, не се колебайте да се свържете с нас – Вашият правен консултант в интернет!
Владимир Славов
© 2019 | 1Legal.Net Blog Copyright
Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Няма публикувани коментари.