Чрез Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и Съвета („Регламента“) бяха приети редица изменения на потребителското законодателство на европейско ниво, които несъмнено ще имат сериозни последици и в България. Наскоро бе изменен ЗЗП, за да се приведе националното законодателство в съответствие с новата европейска правна действителност. За тези промени, включително принудителните мерки и санкциите, които националните органи могат да налагат, може да прочетете тук.
В настоящата статия ще обърнем внимание основно на промените, въведени чрез нормите на самия регламент – тези, които не се нуждаят от транспониране. По-конкретно ще очертаем приложното поле на Регламента.
Какви са целите, с оглед на които се прие Регламентът?
Следва да се има предвид, че този акт не е първият по рода си. Още Регламент (ЕО) 2006/2004 (отменен) регулираше тази материя, но промените в цифровата икономика, както и неефикасното до момента сътрудничество между националните органи на различните държави-членки, съгласно мотивите на Комисията, са наложили приемането на нов акт.
Важно е да се подчертае, че разпоредбите на Регламента не създават нови задължения търговците, нито предвиждат по същество нови права за потребителите. Вместо това те уреждат компетентността на националните органи по отношение на правните механизми за защита на потребителите, както и взаимодействието на тези органи с властите на други държави-членки.
За какви нарушения се прилагат новите правила?
Три са нарушенията, попадащи в обхвата на настоящия регламент.
1) Нарушение в рамките на съюза.
Това е всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на потребителите и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите, пребиваващи в държава-членка, различна от държавата-членка, в която:
a. е започнало или е извършено действието или бездействието;
b. е установен отговорен за действието или бездействието; или в която
c. се намират доказателства или активи на търговеца, които са свързани с действието или бездействието.
2) Широко разпространено нарушение.
Това означава:
a. всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите, пребиваващи в поне две държави членки, различни от държавата членка, в която:
i. е започнало или е извършено действието или бездействието;
ii. е установен търговецът, отговорен за действието или бездействието; или в която
iii. се намират доказателства или активи на търговеца, които са свързани с действието или бездействието; или
b. всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите и което e увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите и притежава общи характеристики, включително еднакви незаконни практики, нарушаване на еднакви интереси и което едновременно е извършено от същия търговец в поне три държави членки;
3) Широко разпространено нарушение със съюзно измерение.
Това е широко разпространено нарушение, което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите в най-малко две трети от държавите членки, които заедно представляват най-малко две трети от населението на Съюза;
Широките дефиниции на предвидените нарушения, съгласно които националните органи могат да действат дори когато има само вероятност да бъде увредени интересите на потребителите, както и възможността тези органи да действат включително служебно, на пръв поглед създават предпоставки за злоупотреби от страна на нелоялни конкуренти, които биха се изкушили да се възползват от новите разгърнати правомощия на властите.
Но има една подробност, на която заслужава да се обърне внимание. И при трите възможни нарушения се говори за действие или бездействие, което е в противоречие със законодателството на Съюза за защита на потребителите. Общият принцип е, че всеки национален орган на държава-членка отговаря за установяване на нарушенията на територията на съответната държава. Т.е. дори един национален орган да бъде сезиран с искане да се приложат санкциите и принудителните мерки, установени в регламента, националният орган на друга държава-членка е този, който трябва да установи самото наличие на нарушението.
Ако такова нарушение все пак бъде установено, възможно ли е органът да откаже да приложи предвидените санкции и принудителни мерки?
Органите на държавите-членки поначало следва да си сътрудничат. Освен това чл. 12 от Регламента предвижда следното:
„При поискване от орган заявител, органът, към който е отправено искането, предприема всички необходими и пропорционални мерки по прилагане на законодателството, за да постигне преустановяването или налагането на забрана на нарушението в рамките на Съюза, като упражнява посочените в член 9 правомощия и всички допълнителни правомощия, предоставени му съгласно националното право. Органът, към който е отправено искането, определя подходящите мерки по прилагане на законодателството, необходими за постигане на преустановяването или за налагането на забрана на нарушението в рамките на Съюза, и ги предприема незабавно, и не по-късно от 6 месеца след получаването на искането, освен ако не представи конкретни причини за удължаването на този срок.“
Въпреки това обаче съгласно чл. 14, пар. 2, б. „в“ органът, до който е изпратено искането по чл. 12, може по своя преценка да откаже да изпълни искане за правоприлагащи мерки, когато, след като се консултира с органа-заявител и извърши съответното разследване, стигне до заключение, че не е налице нарушение в рамките на Съюз. Възможно е също така търговецът да е отправил предложение до органът, до който е отправено искането, с което се задължава да преустанови нарушението в рамките на Съюза в определен срок и което органът е приел. Срокът не трябва да е изтекъл. В този случай органът също може да откаже да изпълни искането за правоприлагащи мерки.
В заключение, новият регламент и въведените с него промени в националното законодателство разширяват значително правомощията на националните органи във връзка със законодателството за защита на потребителите. И макар несъмнено да се създават предпоставки за злоупотреби, те са в известна степен балансирани от сложността на действията, които следва да се изпълнят, и които, най-важно, не са в правомощията на органите на една единствена държава-членка.
Владимир Славов
© 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright
Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Няма публикувани коментари.