Какво се промени за потребителите и търговците в Интернет?Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от декември 2017г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 („Регламент), чиито разпоредби бяха приложени в Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите през февруари 2020 година, е източник на интересни и провокиращи размисли промени.

Регламентът е вид „надграждане“ над предишния Регламент от 2006 г. (създал мрежа от компетентни публични органи, защитаващи и прилагащи правата на потребителя), защото цели да подобри координацията между компетентните органите във вече съществуващата мрежа. Според разпоредбите на Регламента, всяка една страна членка трябва да създаде орган, който да влезе в ролата на „единна служда за връзка“. За да може този орган да упражнява своята дейност максимално ефективно, европейските законодатели са решили, че той трябва да притежава необходимите правомощия спрямо нарушителите на потребителското право. Това е и причината, поради която в българския Закон за защита на потребителите (ЗЗП) бяха въведени промени, даващи на Комисията за Защита на Конкуренцията (КЗП) изцяло нови правомощия.

Ако разгледаме тази промяна, поставяйки я в един по-широк контекст (така наречената „Нова Сделка за Потребители“/“New Deal for Consumers“), става ясно, че контролът върху търговците (особено тези, занимаващи се с онлайн търговия) значително се затяга. Поредицата Регламенти и Директиви, приети от европейските институции сравнително скоро и таргетиращи отношенията търговец-потребител в онлайн пространството, представляват един почти завършен цикъл от сериозни законодателни промени. Регламентът е само малка част от тези промени, но е добър повод за коментар относно амбициозната законодателна инициатива на европейските институции и последствията, до които тя ще доведе.
В настоящата статия, първо ще се спрем върху основните промени, които Регламентът предизвика в българския закон, след това ще разгледаме по-широкия контекст зад самия Регламент и ще приключим с важен въпрос: какво означава всичко това за средния и малкия бизнес?

Какви са промените?

Според Регламента, десет компетентни органи * , начело с КЗП, ще получат нови правомощия спрямо нарушителите на потребителското право. Най-общо може да разделим новите правомощия на две категории – правомощия при разследване и правомощия при правоприлагане.


ПРАВОМОЩИЯ НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ РАЗСЛЕДВАНЕ:
• право на достъп до и изземване на всички относими към нарушението документи, данни и информация, независимо от това как и къде се съхраняват;
• право да се изисква от всеки публичен орган, орган или агенция или от всяко физическо или юридическо лице всяка относима към нарушението информация, данни или документи, независимо от това как и къде се съхраняват;
• право да се извършват проверки на място или това да се изисква от друг публичен орган с цел:
-> проучване
-> конфискация
-> изземване на относима информация, данни или документи
• право да се извършват пробни покупки на стоки и услуги, когато е необходимо – под прикрита самоличност.

ПРАВОМОЩИЯ НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ ПРАВОПРИЛАГАНЕ:
• право да се приемат временни мерки за предотвратяване на риска от сериозни вреди за колективните интереси на потребителите;
• право да се приемат ангажименти от страна на търговеца, отговорен за нарушението;
• право да се изискват от търговци да поемат анагажимент: (1) за преустановяване на нарушение или (2) за допълнително обезщетение на потребител;
• право да се информират потребителите относно начините за търсене на обезщетение по националното право;
• право да се издава писмена заповед, както и да се постига преустановяването или налагането на забрана на нарушенията;
• да се налагат санкции;
• да се започват по собствена инициатива разследвания или процедури;
• право да се публикува всяко окончателно решение, всички поети от търговеца ангажименти или всяка заповед;
• право да се консултират с организации на потребителите, асоциации на търговците, определените органи или други заинтересовани лица.

Когато липсват други ефективни средства за преустановяване или за налагане на забрана на нарушението:

• право да се премахва съдържание или да се ограничава достъпа до онлайн интерфейс, или да се разпореди посочването на предупреждение до потребителите при достъпа до онлайн интерфейс;
• право да се разпореди на доставчик на хостинг услуги да премахне, блокира или ограничи достъпа до онлайн интерфейс;
• право да се разпореди на регистратурите или регистраторите на домейни да заличат напълно квалифицирано име на домейни и да се позволи на съответния компетентен орган да го регистрира.

Новите правомощия ще могат да се изпълняват (1) пряко от съответния компетен орган, (2) със седействието на друг компетенетен орган, (3) чрез друг публичен орган или (4) чрез сезиране на съда. Това на практика означава, че ако конкретно нарушение попадне под радара на компетентните органи, те ще могат изключително лесно и с помощта на широк набор от правомощия да го преустановят или предотвратят.

Най-крайните правомощия, а именно:
i) премахването на съдържание, ограничаването на достъпа до онлайн интерфейс или изричното предупреждаване на потребителите при достъпа им до онлайн интерфейса;
ii) разпореждането на доставчик на хостинг услуги да премахне/блокира/ограничи достъпа до онлайн интерфейс;
iii) разпореждането на регистратурите или регистраторите на домейни да заличат напълно квалифицирано име на домейни и да позволят на съответния компетентен орган да го регистрира;
ще могат да бъдат упражнявани само от КЗП, в случай че нарушението не е могло да бъде преустановено или предотвратено чрез някое от другите налични правомощия. Останалите компетентни органи ще могат да прибягват до тези методи само чрез подаване на писмено искане към КЗП.

Какъв е контекстът зад промените в Регламента?

Факт е, че цифровата икономика и развитието на трансграничната онлайн търговия поставят начало на нови и различни злоупотреби с правата на потребителите. В проучване на Ipsos от 2019г. се установява, че повече от 56% от анкетираните потребители в Европа са станали жертви на измама през последните две години. В проучването се посочва, че най-често срещаната измама е паричната (39%), следвана от измами, свързани с кражба на самоличността (33%) и измами при правенето на покупки (23%).

https://66.media.tumblr.com/cd0b518bea6321aa06995e6890834f84/114017b99913cd42-31/s640x960/b6fb4d4072aaddffe1af0f94f3470a14d2b902df.png

Според проучването, в България едва 17% от анкетираните потребители са били жертва на измама – това поставя страната ни на последно място по брой измами в ЕС.

https://66.media.tumblr.com/8cdedb9ede20c761f33800ca59894811/114017b99913cd42-41/s1280x1920/aef30464ac150ad818272d8f8d0a1ef86ba2cd3b.png

Въпреки това не бива да прибързваме с изводите.
Привидно ниският процент на броя измами може да се дължи на други фактори – според проучването едва 14% от българите са склонни да докладват злоупотреба.
Новият Регламент, както и редица други наскоро приети Директиви, част от „Новата Сделка за Потребителя“, таргетират високия процент потребителски измами на ниво Европа, но имат отзвук и в България като страна членка. Ефектът от европейските закони прилича на „затягане на вратовръзката около врата на търговеца“ – отговорността и задълженията му спрямо потребителите значително нарастват.
Купуването на стоки или услуги онлайн, несъмнено поражда нови предизвикателства за потребителите, защото възможностите за злоупотреба са много и не винаги напълно очевидни. Факт е, че действията на европейските институции вече са постигнали някакъв ефект:

Примери за преустановени практики от страна на Booking.com
• Компанията е предлагала на потребителите си алтернативни дати за резервация на избрано от тях място за престой, а цената за датите е била обявявана като такава „с отстъпка“. Установено било в последствие, че предлаганите цени за алтернативните дати били по-евтини, не поради реална отстъпка от страна на Booking.com, а поради други причини (предлаганите дати били извън сезона/заетостта на потребителите била по-голяма на тези дати). Днес, поради поети от компанията ангажименти в резултат на контрол от страна на европейските компетентни органи, тази практика е преустановена.
• Компанията позволявала на търговците в платформата да предлагат „ограничени времево оферти“. Превърнало се в практика, обаче, дори след изтичането на определения от офертата срок, цените да остават със същата стойност. След взети мерки от страна на европейските компетентни органи, компанията преустановява заблуждаващата практика.

Примери за преустановени практики от страна на Airbnb:
• В обявите, публикувани на платформата, много често не са били включвани всички приложими допълнителни такси (като такси за обслужване/почистване и местни данъци) в първоначалната ценова оферта към потребителите. Airbnb вече предлага цени, които от самото начало включват всички задължителни такси и данъци.
• Никъде в обявите на платфромата не ставало ясно, че някои от тях са публикувани от частни домакини, а други – от професионални доставчици. Днес в платформата на Airbnb всеки потребител може ясно да разграничи двата вида оферти.

Примери за преустановени практики от страна на Apple и Google:
• В App Store и Google Play е била обявена като заблуждаваща практиката определени приложения за игри да бъдат рекламирани като „безплатни“ за сваляне, въпреки че много често потребителят е трябвало да заплати за допълнителни функции и съдържание в последствие. Днес, в резултат на сътрудничеството между компетентните национални органи, двете компании са преустановили тази практика и близо до бутоните за сваляне на приложението, всеки потребител може да види предупредителния текст: "In-App Purchases".

Примери за преустановени практики от страна на компании, предлагащи автомобили под наем:
• Комисията и европейските компетентни органи за защита на потребителя призоваха петте лидера в индустрията за наемане на автомобили (Avis, Europcar, Enterprise, Hertz и Sixt) да:
i) променят начина, по който представят цените за наем, включвайки всички допълнителни разходи, като например: такса пълен резервоар, летищни такси, допълнителни такси за млад водач, такса са допълнителен шофьор, такса за еднопосочно пътуване (ако мястото за връщане се различава от мястото за взимане); такса извънработно време (ако взимането или връщането на автомобила е извън обичайното работно време на локацията);
ii) опишат ключовите услуги, които ще предлагат на езика на съответната държава членка;
iii) поясняват в ценовите оферти каква ще е таксата, в случай на щета или кражба и как тя се променя, ако потребителят закупи някой от допълнителните застрахователни продути, предлагани от конкретната компания.

Примерите доказват практическия ефект от законодателната дейност на европейските институции и готовността на едни от най-големите търговци на стоки и услуги да приведат своя бизнес в съответствие със законовите изисквания. Новосъздадените от Регламента правомощия в полза на мрежата от комптетентни обществени органи покриват алтернативен сценарий: в случай че търговец на стоки или услуги откаже доброволно да приведе своя бизнес в съответствие със закона и да сътрудничи с държавните органи, последните ще разполагат с достатъчно голям аресанал от методи и средства, за да задължат нарушителя да преустанови действията си.

До тук, всичко звучи логично и разумно, но няма как да не споменем един важен въпрос:
могат ли малките и средни предприятия да реагират по същия начин както световноизвестните компании и да издържат на темпото на изискванията на законодателите?

Бързината, с която европейските институции създават нови правила и с която Европейският съд тълкува решения по потребителски спорове, непрекъснато нараства. Компаниите са длъжни да се информират своевременно, да създават и актуализират вътрешни процеси и да обучават служителите си за всички законови изисквания и срокове. Законосъобразният бизнес изисква значителни ресурси – не само финансови, но и човешки. И въпреки че автоматизацията решава голяма част от главоболията на малкия и среден бизнес, големият набор от нови правомощия, предоставени на компетентни органи с новия Регламент, могат да звучат плашещо и демотивиращо за предприемачи-ентусиасти с големи идеи.
Промените в потребителското право много напомнят на промените, настъпили с приеманeто на Регламента за защита на лични данни (GDPR). Количеството изисквания към компаниите и нивото на отговорността им стремглаво нарастнаха. Но за разлика от GDPR, където има изрично разграничаване между по-големите и по-малки компании и където са предвидени пропорционални задължения, в потребителското право това липсва.

Значението на правата на потребители и законосъобразната търговия по никакъв начин не се подценяват от авторa на настоящата публикация. Хармонизацията на европейско ниво е необходима, за да се обединят разпокъсаните към момента правни режими на страните членки и да се осигури истински ефективен и свободен вътрешен пазар. Въпреки това, правилният баланс между интересите на потребителите и търговците изисква фина настройка и е от изключително значение за средните и малки предприятия.

* ______________________________
Изпълнителната агенция по лекарствата; Комисията за регулиране на съобщенията; Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“; Комисията за защита на конкуренцията; Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“; Съвета за електронни медии; Изпълнителна агенция „Морска администрация“;Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“; Българската народна банка; Министерството на туризма

Елица Чобанова

© 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright

Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Тагове: Защита на потребителите