КонтекстОт влизането си в сила през 2018г. Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с който се транспонира Четвъртата Директива на ЕС за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (4AMLD, на английски), ежегодно търпи промени.
Най-честият обект на изменения и допълнения от законодателя е кръгът на задължени субекти по ЗМИП. Това са лицата по чл. 4 ЗМИП, за които прилагането на мерките срещу изпирането на пари (идентифициране на клиенти, проверка на идентичността, разкриване на определена информация и др.) е задължително.
Кръгът бе разширен през 2019г. – например лицата, които търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, и лицата, доставчици на услуги, свързани с криптовалути. Кръгът бе и значително стеснен с измененията от началото на 2021г. като търговците на едро, презастрахователи, професионални съюзи, съсловни организации и др. бяха изключени от обхвата на закона.
Кого засяга понастоящем ЗМИП?
ЗМИП засяга лица от публичния и от частния сектор. Най-общо делението е на лица от финансовия и нефинансовия сектор. Тенденцията е затягане на мерките и фокусиране върху дейностите с по-висок риск и участниците във финансовия сектор. Могат да бъдат обособени следните категории лица (изброяването не е изчерпателно):
1. пазарни участници от банковия и небанковия финансов сектор – кредитни институции, финансови институции, дружества за електронни пари, платежни институции и други доставчици на платежни услуги, инвестиционни посредници, лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), и др.;
2. лица, упражняващи юридическа професия – правни и данъчни консултанти, нотариуси и помощник-нотариуси по заместване, ЧСИ и др.;
3. лица от бизнеса и/или други лица от нефинансовия сектор – брокери на недвижими имоти, лицензирани организатори на хазартни игри и др. Изменението на ЗМИП от ноември 2019г. (под влиянието на 5AMLD) силно развълнува крипто общността в България, тъй като в обхвата на мерките попаднаха и лицата, доставчици на услуги, свързани с криптовалути.
Какво допълнително задължение по ЗМИП бе предвидено именно за тях, прочетете повече тук.
Актуалния списък на задължени субекти по ЗМИП вижте тук, на сайта на Държавна агенция “Национална сигурност”.
Как?
Мерките по ЗМИП се превърнаха в трудно заобиколим аспект при осъществяване на съответната дейност от изброените субекти. Лицата по чл. 4 ЗМИП следва да организират сърцевината на бизнеса и/или практиката си в съответствие с изискванията на закона като са предвидени сериозни санкции и все по-строг контрол.
Необходим е подход, базиран както на разбирането, че са необходими ефективни средства за борба срещу злоупотребите с финансовата система, така и на неналагане на прекомерна административна тежест на задължените субекти.
Какво следва?
Борбата срещу изпирането на пари, особено в светлината на новите технологии, не спира да е на дневен ред за европейския законотворец. На 20 юли 2021г. Европейската комисия представи нов пакет от законодателни предложения за мерки против изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително предложение за Шеста Директива (6AMLD).
Можете да прочетете повече за основните моменти от новия законодателен пакет на ЕС тук.
Tози материал не е изчерпателен и не представлява правен или финансов съвет. За правнo консултиране и съдействие във връзка с привеждане на бизнеса ви в съответствие със законодателството относно мерките срещу изпиране на пари не се колебайте да се свържете с нас тук.
Павла Цветкова
© 2022 | 1Legal.Net Blog Copyright
Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Няма публикувани коментари.