
Регламентът хармонизира употребата на добавки в храните, използвани за храни в Общността.
„Добавка в храната означава всяко вещество, което обикновено не се консумира самостоятелно като храна и не се използва като характерна съставка на храни, независимо дали притежава хранителна стойност или не, и чието целенасочено влагане с технологична цел в храни на етапа на тяхното производство, преработка, приготвяне, обработка, опаковане, транспортиране или съхранение води или може да се счита, че води, до прякото или непряко превръщане на това вещество или на вторичните му продукти в съставна част на тези храни.”
Регламентът съдържа списък на веществата, които не се считат за добавки в храните. Списъците с одобрени за използване добавки, ензими, ароматизанти и хранителни вещества, използвани в храните и условията за тяхната употреба, съдържащи се съответно в Регламент (ЕО) № 1129/2011 и Регламент (ЕО) № 1130/2011 Регламент (ЕО) № 1130/2011, също са въведени в българското законодателство с Наредбата.
Няма публикувани коментари.