В сферата на защитата на потребителите се наблюдава активизация от страна на европейските институции и редица нови мерки, чийто ефект е по-стриктния контрол над търговците. Eдин от последните примери е новият Регламент (Регламент (ЕС) 2017/2394), който предостави на Комисията за защита на потребители („КЗП“) нови правомощия, някои от които са възможността да разпореди на доставчик на хостинг услуги да премахне, блокира или ограничи достъпа до онлайн интерфейс, както и да заличи напълно домейна на уебсайт, ако е налице съществена злоупотреба с правата на потребителите. С оглед на тези промени, законосъобразността е ключова за успешня бизнес. Именно поради това, в настоящата статия ще бъдат разгледани често срещани незаконни практики:- които трябва да се избягват от всеки търговец;
- спрямо които може да се предпази всеки потребител.
В Закона за защита на потребителите („ЗЗП“), общата забрана за нелоялни търговски практики може да се намери в чл. 68в. Като нелоялна търговска практика се определя:
а) предлагане;
б) което да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност;
в) и което да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител.
Нелоялните търговски практики са условно разделени в две катергории (чл.68г, ал.4 от ЗЗП): заблуждаващи търговски практики и агресивни търговски практики. Общите изисквания и за двете (за да бъдат класифицирани като „нелоялни“) са изброени в чл. 68д - 68к от ЗЗП.
Теорията настрана - кои са най-често срещаните нелоялни търговски практики?
“Bait advertising”/Реклами „за стръв“
Когато търговец реши да продава стоки на много ниски цени, той е задължен да предупреди потребителите за периода на предлаганата от него оферта, както и за количеството/броя намалени продукти, които възнамерява да пусне в продажба (пример: само три останали броя). Предлагането на стоки/услуги на определена цена без да се посочват вероятните причини, поради които търговецът няма да може да ги достави е „невярно предложение за покупка“ и се класифицира като нелоялна търговска практика.
Пример: Търговец обявява за продажба маркови очила за 50 лева, вместо за редовната цена от 100 лева. След проява на интерес за покупка от потребител, търговецът отказва, твърдейки, че намалените очила са били прекалено малко на брой и вече са разпродадени. В конкретния случай, потребителят има право да се оплаче в КЗП, защото търговецът е бил длъжен да обяви броят на намалените очила за продажба, както и продължителнстта на офертата.
„Bait and switch” (вариация на предходния пример)
Търговец, който отправя покана за продажба на стока на конкретна цена към своите потребители и след това:
А) откаже да предостави рекламираната стока на потребителя или;
Б) откаже да приеме заявки/да достави стоката в разумен срок или;
В) представи дефектен образец на стоката на потребителя
с намерението да предложи друга стока на заинтересования потребител, също се счита за нелоялна търговска практика.
„Безплатни оферти“
Търговецът са задължен да представи истинската цена на предлаганите от него стоки/услуги и не може да ги обявява за „безплатни“, когато всъщност цената на
„безплатната“ стока/услуга е включена в редовната цена.
Примери:
Търговец обявява боя за продажба и предлага „безплатна четка подарък“ към нея при покупка. Ако боята е по-скъпа от обикновено, това означава, че четката към закупената боя не е точно „безплатна“.
Търговец обявява, че предлага „безплатни книги“, но на практика е поставил условието, че само ако потребителят купи две книги, третата ще е безплатна.
Претенции за лечебни свойства върху опаковките на стоки
Когато етикета на даден продукт се позовава на някаква здравословна или хранителна полза, потребителят има право да знае дали зад подобни твърдения има научно потвърждение.
Пример: Търговец, който твърди, че продаваният от него шампоан намалява значително косопада рискува да е в нарушение на закона. Позовавания на общи, неспецифични ползи за цялостното добро здраве или здравно благополучие трябва да бъдат обосновани с научни доказателства.
Скрити спонсорирани реклами
Като нелоялна практика се определя използването на редакционен материал, образи или звуци в рамките на кампания, финансирана от търговеца за насърчаване продажбите на дадена стока или услуга, без това да е посочено в съдържанието на кампанията.
Пример: Потребител, гледайки любимия си YouTube канал за готвене, вижда че много често се използват продукти на няколко конкртени търговски марки. Потребителят има правото да знае, дали тези марки спонсорират неговия любим канал или са използвани заради качеството им и личните предпочитания на готвача.
“Специални предимства“
Търговецът не бива да твърди, че предоставя „специални предимства“ при покупката на негови стоки или услуги, ако потребителят разполага със законно право за тези „предимства“.
Пример: Потребител купува кафе машина от търговец, който твърди, че потребителят ще може да се възползва от „специалното предимство“ в рамките на 2 години от покупката безплатно да получи поправка или замяна на машината с нова, ако има има проблеми. Това не е „специално предимство“ а законово уредена гаранция за всякакви стоки според ЗЗП.
„Ограничени във времето оферти“
Заявявайки, че продукт ще бъде наличен за покупка за ограничен период от време или че ще бъде наличен за продажба при различни условия за ограничен период от време, предизвайки по този начин потребителя да вземе прибързано и неинформирано решение, търговецът рискува да бъде обвинен в упражняване на нелоялна търговска практика.
Пример: Потребител вижда в онлайн маркетплейс обява за кецове със следния текст: „Купи тези кецове в следващите 24 часа и ще ги получиш с 50% отстъпка!“. Ако обявата продължава да важи след първоначално обявения срок, потребителят има правото да се оплаче на КЗП за нелоялна търговска практика.
Вариация на описаната нелоялна практика ще е и следната обява: „Купи сега! Последен чифт маратонки!“. Ако в действителност търговецът притежава няколко броя от предлаганата за продажба стока, той отново ще е в нарушение на закона.
Потребителят има право да развали договор, сключен в резултат на използвана нелоялна търговска практика и да претендира за обезщетение, но само след съдебно решение, потвърждаващо незаконния характер на практиката. В случай на съмнение за нелоялна търговска практика, всеки потребител може да подаде сигнал или жалба до КЗП:
Комисия за защита на потребителите
пл. „Славейков” №4А, ет.3
1000 София
Факс: 02/988.42.18
E-mail: jalba@kzp.bg
info@kzp.bg
Източници:
- Министерство на икономиката и енергетиката, Дирекция "Защита на потребителите": Нелоялни търговски практики
Повече информация относно защитата на потреботелите можете да намерите в следните статии:
1. КЗП – новият властелин в Интернет?
2. Защита на потребителите - какво ново и защо сега?
3. Какво се промени за потребителите и търговците в Интернет?
Елица Чобанова
© 2020 | 1Legal.Net Blog Copyright
Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторите.
Няма публикувани коментари.